Михаил Лозински

превод: Татяна Любенова

Изявление в гр. Ереван на празниците за хилядолетието на епоса “Давид Сасунски” (септември, 1939 г.)

В Съветския съюз празникът на всяка национална литература, подобен на този, в който сега участваме, се превръща в празник на братството между всички негови литератури.
Осезаем и непреходен символ на това братство остават научните изследвания на много езици, остават популярните статии и книги, остават преводите на литературните паметници на един съветски народ на езика на другите съветски народи. Всеки такъв празник служи за взаимно опознаване, взаимно обогатяване на националните литератури. Почетна заслуга на писателите и учените, отдаващи своите сили на великото дело за сближаване на народите, за кръстосването и оплодяването на изкуството и културата.
На тържествения празник на арменската култура, който ние сега празнуваме, наш дълг е да почетем с благодарно слово паметта на руския поет, който повече от всеки друг е допринесъл пред руския народ и всички, които четат на руски език, да се разкрият в пълен блясък неизчерпаемите съкровища на арменската поезия. Този поет е Валерий Брюсов.
“Едва ли ще сгреша - пише Брюсов в 1916 година - ако кажа, че арменската поезия, особено поезията от миналите векове, представлява за по-голямата част от руските читатели това, което на старинните георгафски карти се означава като бяло поле с лаконичното: “terra incognita” - неизвестна област. ”
В положението на тези читатели, по неговото признание, е бил и самият Брюсов.
Когато в дните на империалистическата война, през лятото на 1915 година, представителите на Московския арменски комитет се обърнали към него с молба да се заеме с редактирането на сборник, посветен на арменската поезия в руски превод, той отказал категорично. “От една страна - пише той после - беше ми невъзможно да редактирам книга, отнасяща се до такава област на знанието, която едва познавам; от друга страна (съзнавам това откровено) - аз не мислех, че подобна работа може да ми даде нещо важно, нещо ценно за самия мен.”
В края на краищата, той решил да пристъпи към работа, отначало само като опит.
И тук ние още веднъж трябва да се удивим от тази сурова взискателност, с която Брюсов се е отнасял към себе си, с такова съзнание за литературната отговорност, което му е било присъщо.
Преди да се заеме с труда на преводач и съставител на книгата, той прочел, според собствените му думи, цяла библиотека книги на различни езици (руски, френски, немски, английски, латински, италиански), запознал се с арменския език и по тази начин и с арменската литература, която могъл да намери в превод.
Тези кабинетни занимания завършили с пътуване до Армения. Подготвяйки се за съставянето на арменската антология, Валерий Брюсов положил огромен труд. “Да ме подтикне към това - разказва ни той - можеше само едно: това, че в изучаването на Армения аз намерих непресъхващ извор на висши, духовни радости, че като историк, като човек на науката, аз видях в историята на Армения - цял самобитен свят, в който хиляди интересни, сложни въпроси будеха научното ми любопитство, а като поет, като художник, аз видях в поезията на Армения такъв самобитен свят на красота, нова, неизвестна за мен преди това вселена, в която блестяха и светеха високи творения на автентичното художествено творчество. И работата, която започнах неохотно, приета от мен като една от поредните литературни задачи, каквито ние, професионалните писатели, бяхме длъжни понякога да изпълняваме, постепенно се превърна за мен в заветно, страстно и любимо дело, което обзе всичките ми помисли, на което вече можех да се отдам, и не можех да не го направя с цялата си душа.”.
Когато Валерий Брюсов, този много опитен Одисей, минал в своите плавания, както ни се струва, по всички крайбрежия на световната литература, проникнал в глъбините на Армения, той бил поразен и разказът му за това, което видял, звучи с неподправен възторг.
“Народната арменска поезия - пише той - принадлежи към най-забележителните сред всички, които са ми известни: не са много народите, които могат да се гордеят, че техните народни песни са достигнали такова художествено ниво, така изискано-пленителни, така оригинални и самобитни, при цялата им непосредствена простота и безизкусна откровеност… Средновековната арменска лирика е една от най-прекрасните победи на човешкия дух, познати от летописите на целия свят. Поезията е съвършено своеобразна, нова за нас по своите форми, дълбока по съдържание, блестяща като майсторство на техниката; арменската поезия на средните векове, в най-добрите си образци, може и трябва да научи на много неща съвременните поети: към нея все още предстои да се обърнат за уроци и за художествени откровения.
Наистина прекрасни неща са създали и най-добрите от ашухите, сред които първо място заема Саят-Нова, поет от ХVІІІ в., величествен, многообразен, по тютчевски чувствителен и страстен като Мюсе: един от тези първокласни поети, които със силата на своя гений вече престават да бъдат достояние само на отделен народ, а стават любимци на цялото човечество. Накрая, в новоарменската поезия има редица имена и редица творби, които по право могат да се наредят до най-почитаните имена и прославени творения на западните литератури.”
Резултат от огромната работа, извършена от Брюсов с такава любов, са две книги: “Летопис на историческата съдба на арменския народ”, написана през 1916 г. и издадена в Москва през 1918 г., и сборникът “Поезията на Армения от древни времена до наши дни” в превод на руски поети, под редакцията, с встъпление и бележки от Валерий Брюсов (Москва, 1916).
В този монументален сборник на Валерий Брюсов принадлежат: общата редакция, встъпителната статия “От редактора към читателите”, пространният историко-литературен очерк “Поезията на Армения и нейното единство през вековете”, изключително ценен със своята обаятелност и дълбочина анализ, както и голяма част от преводите. Изцяло негови са разделите “Народни песни”, “Народен епос”, “Поезия на ашухите”, голяма част от раздела “Поезия на средновековието” и значителна част от раздела “Нова арменска поезия”. И накрая той е и съставител на бележките и библиографията.
Говорейки за Валерий Брюсов като за редактор на книгата “Поезията на Армения” и като преводач на арменски поети, сме длъжни да кажем и за активната му сътрудничка, не малко облекчила сложната му и спешна работа и дори научила с тази цел арменски език - Йоанна Матвеевна Брюсова, да си спомним за нея в тези дни с думи на благодарност.
“Запознаването с арменската литература трябва да е задължително за всеки образован човек, както е задължително за него запознанството с елинските трагици, с “Комедията” на Данте, с драмите на Шекспир, с поемите на Виктор Юго”. Такова е правилото, от което се ръководи Брюсов при съставянето на сборника “Поезията на Армения”. Значението на този сборник изобщо не е остаряло и в наши дни, трийсет и три години след излизането му на бял свят. Ценен е и за неруския човек. Той предлага подбор на текстове, понякога труднодостъпни, често ръкописни. Статиите и коментариите на Брюсов го правят и до днес незаменим справочник, да не говорим за високото художествено ниво на събраните в него преводи, обединени от метод, който е ползвал в своята работа Брюсов и съблюдаването на който е изисквал и от останалите си сътрудници.
В сборника “Поезията на Армения” е отпечатан първият брюсов превод на голям фрагмент от “Давид Сасунски”, разказ за младите години на Давид, завършващ с победата над Мисрамелик. Това е първият по време стихотворен превод на “Давид Сасунски” на руски език. До този момент е имало само прозаичен превод на един от вариантите на поемата, направен от Халатян и отпечатан през 1881 година.
Арменският текст на поемата, от който се е ползвал Брюсов, представлява един от нейните варианти, а именно този, който е публикуван от най-стария изследовател на сасунския епос, уважаваният професор Манук Абегян през 1889 г.
Това е единственият вариант, с който Брюсов разполага по това време, сравнително кратък и много по-беден на епическо съдържание, отколкото разширената версия на този фрагмент, който ни дава появилата се сега редакция на епоса. Но той представлява особен интерес, защото е целенасочен запис на поемата в този вид, както я е пял един от нейните разказвачи. Валерий Брюсов прави превода на “Давид Сасунски” с обичайното си майсторство. Съхранявайки максимално близостта до първоизточника, старателно възпроизвеждайки неговата словесна тъкан, той води разказа с този ритъм на билините, който звучи и в оригинала, но в същото време никъде не се усеща тази спънатост, тези неразплетени възли, които се срещат нерядко дори в най-хубавите стихотворни преводи, и пред нас лежи достоверно пресъздаване на древната арменска поема на руски.
Това не е мъртъв отпечатък, направен за музей, а безценно и живо творение на изкуството, обогатяващо руската поезия. На всички нас, трудили се повече или по-малко над превеждането на други фрагменти или други варианти на поемата, прекрасният превод на Валерий Брюсов служи като висок пример и образец.
Вдъхновеният труд, положен от Брюсов за запознаване на руския народ с арменската литература и за пресъздаване по руски на нейните съкровища, и в частност неговият класически превод на “Давид Сасунски”, прави отишлият си от нас поет незрим, но близък участник в нашето празненство, посветено на арменската поезия. Арменският народ по достойнство е оценил това голямо дело на Валерий Брюсов и в деня на литературния му юбилей, малко преди да умре, му е дарил високото звание “Народен поет на Армения”.

Майсторството на превода. М., Съветски писател, 1959 г.