ИДВАЩИТЕ ХУНИ
превод: Тихомир Йорданов
ИДВАЩИТЕ ХУНИ
Къде сте, безпощадни хуни,
прииждащи - ужасен облак.
Аз чувам тропота чугунен,
търкулнат по земята обла.
И нас разпуснатата орда
завързва със дебели върви,
та, белким, мислите ни горди
да изпере пороят кървав.
Колибите от сухи кожи
опнете в дворцовите зали
и там да жънете ще може
със саби нови идеали.
Хвърлете книгите във клада,
танцувайте на светлината -
такава радост ви се пада,
каквато имат и децата.
А ние, мъдреци, поети,
пазители на вяра (знак ли?)
и тайни в пещери заклети
отнасяме горещи факли.
Защото опитът ни учи:
от зид останки разрушени
да пазим от играещ Случай
в заветните ни сътворения.
Не трябва, значи, да изчезне
това, което помним още.
А вас, подготвящи ни бездни,
посрещаме със химни мощни.
——————————
РАННА ЕСЕН
Ранната есен на обич умираща.
Тайно обиквам златистия цвят
в ранната есен на обич замираща.
Пуста алея. И призрачен свят.
Бледата синка небесна, извираща
сякаш от извор, от утринен хлад.
Листите падат с въздишка разнежваща.
Тихо политат в живот неуспял
мисли, видения, беше разнежващо,
жив и не жив, и добре, и без жал.
Сърпове остри, болезнено режещи,
свити в душата възторг и печал.
Ясно е слънцето - вече без прежната
негова жар. А с дъждовна роса,
(ласките морни, сълзи - неизбежните!)
цвете увяхващо, сива коса.
Извор пресекващ в сърцето без нежности,
страст неразкаяна ще отнеса.
Вас поздравявам, о, чисти дни есенни,
листите, свити във златни венци!
Вас поздравявам на птиците с песните,
с ромона пеещ на медни звънци,
с думи неказани в сълзите блеснали,
в слети сърца, недопели певци.
——————————
***
Бъдещето,
най-интересният от всичките романи.
Книга с непрочетени сега слова.
Край, обвиващ се с мъгли измамни!
Храм, започнат тук едва-едва!
ГРЯДУЩИЕ ГУННЫ
Топчи их рай, Аттила.
Вяч. Иванов
Где вы, грядущие гунны,
Что тучей нависли над миром!
Слышу ваш топот чугунный
По еще не открытым Памирам.
На нас ордой опьянелой
Рухните с темных становий -
Оживить одряхлевшее тело
Волной пылающей крови.
Поставьте, невольники воли,
Шалаши у дворцов, как бывало,
Всколосите веселое поле
На месте тронного зала.
Сложите книги кострами,
Пляшите в их радостном свете,
Творите мерзость во храме,-
Вы во всем неповинны, как дети!
А мы, мудрецы и поэты,
Хранители тайны и веры,
Унесем зажженные светы,
В катакомбы, в пустыни, в пещеры.
И что, под бурей летучей.
Под этой грозой разрушений,
Сохранит играющий Случай
Из наших заветных творений?
Бесследно все сгибнет, быть может,
Что ведомо было одним нам,
Но вас, кто меня уничтожит,
Встречаю приветственным гимном.
Осень 1904, 30 июля - 10 августа 1905
——————————
РАННАЯ ОСЕНЬ
Ранняя осень любви умирающей.
Тайно люблю золотые цвета
Осени ранней, любви умирающей.
Ветви прозрачны, аллея пуста,
В сини бледнеющей, веющей, тающей
Странная тишь, красота, чистота.
Листья со вздохом, под ветром, их нежащим,
Тихо взлетают и катятся вдаль
(Думы о прошлом в видении нежащем).
Жить и не жить - хорошо и не жаль.
Острым серпом, безболезненно режущим,
Сжаты в душе и восторг и печаль.
Ясное солнце - без прежней мятежности,
Дождь - словно капли струящихся рос
(Томные ласки без прежней мятежности),
Запах в садах доцветающих роз.
В сердце родник успокоенной нежности,
Счастье - без ревности, страсть - без угроз.
Здравствуйте, дни голубые, осенние,
Золото лип и осин багрянец!
Здравствуйте, дни пред разлукой, осенние!
Бледный - над яркими днями - венец!
Дни недосказанных слов и мгновения
В кроткой покорности слитых сердец!
21 августа 1905
——————————
БУДУЩЕЕ
Будущее!
Интереснейший из романов!
Книга, что мне не дано прочитать!
Край, прикрытый прослойкой туманов!
Храм, чья постройка едва начата!
1922
