ДА БЪДЕШ САМ
превод: Татяна Любенова
ДА БЪДЕШ САМ
Лицето ми облъхва вятър нежен,
а облаците аленеещи помръкват
и пак, като във сигурно убежище,
във този привечерен час пристъпвам.
Тук някой, с ласкаво пристрастие,
ще разпростре край мен тъма.
Ще се опия аз от кратко щастие:
да съм без хора, да съм сам!
1907 г.
—————————–
ПОЕТ
Ти трябва да бъдеш знаме,
меч трябва да бъдеш ти
и пламъкът, както Данте,
лицето ти да обгори.
Бъди само хладен свидетел,
всичко обгърнал с очи,
за тебе да е добродетел -
с готовност да изгориш.
Животът е може би средство
за стихове ярки и гневни,
ти от безгрижното детство
слова съчетавай напевни.
В мига на любовни обятия,
безстрастен опитай да си.
В часа на жестоки разпятия,
болката ти прослави.
Не ще има щастие, страсти
в обречената ти съдба
и знай, че ти във властта си
на Тайна, безвестна и зла.
В сън утринен, в бездна вечерна
долавяй съдбовния вик.
Помни, че отвека венецът
поетов от тръни е бил.
1907 г.
БЫТ БЕЗ ЛЮДЕЙ
В лицо мне веет ветер нежащий,
На тучах алый блеск погас,
И вновь, как в верное прибежище,
Вступаю я в вечерний час.
Вот кто-то, с ласковым пристрастием,
Со всех сторон протянет тьму,
И я упьюсь недолгим счастием:
Быть без людей, быть одному!
1907 г.
—————————–
ПОЭТУ
Ты должен быть гордым, как знамя;
Ты должен быть острым, как меч;
Как Данту, подземное пламя
Должно тебе щеки обжечь.
Всего будь холодный свидетель,
На все устремляя свой взор.
Да будет твоя добродетель -
Готовност взойти на костер.
Быть может, все в жизни лишь средство
Для ярко певучих стихов,
И ты с безпечального детства
Ищи сочетания слов.
В минуты любовных объятий
К бесстрастью себе приневоль,
И в час беспощадных распятий
Прославь исступленную боль.
Не будет ни счастья, ни страсти
В твоей обреченной судьбе,
И знай: ты навеки во власти
У Тайны, безвестной тебе.
В снах утра и в бездне вечерней
Лови, что шепчет тебе Рок
И помни: отвека из терний
Поэта заветный венок.
1907 г.
