ЛЯТНА БУРЯ

Валерий Брюсов

превод: Атанас Далчев

ЛЯТНА БУРЯ

Сред дървесата далечни
сините чисти нивя
станаха синкаво млечни…
Вятър внезапно повя.

Нейде боботи в простора
говорът глух на гърма…
Лъха и зной, и умора
топлата още земя.

Миг подир миг притъмнява,
млъква на птица гласа.
Полк се от сенки задава
в тъмните зли небеса.

Гръм и светкавици бесни
залъкатушиха пак.
Ниско сълзите небесни
свеждат червения мак.

Буря и нейде в полята
слънце в дъжда изведнъж…
Руско, несдържано лято,
време на задух и дъжд!

1911

——————————

ЛЕТНЯЯ ГРОЗА

Синие, чистые дали
Между зелёных ветвей
Бело-молочными стали…
Ветер играет смелей.

Говор негромкого грома
Глухо рокочет вдали…
Всё ещё веет истома
От неостывшей земли.

Птицы кричали и смолкли;
С каждым мгновеньем темней.
В небо выходит не полк ли
Сумрачных, страшных теней.

Вновь громовые угрозы,
Молнии резкий зигзаг.
Неба тяжёлые слёзы
Клонят испуганный мак.

Ливень, и буря, и где-то
Солнца мелькнувшего луч…
Русское, буйное лето,
Месяцы зноя и туч!

1911