Валерий Брюсов

превод: Наталия Недялкова

Mалката Катя попита:
- Мамо, какъв празник е днес?
Майката отговори:
- Днес ще се роди Младенецът Христос.
- Този, Който е пролял кръвта си за всички хора?
- Да, момиченце.
- А къде ще се роди Той?
- Във Витлеем. Евреите си представяли, че Той ще пристигне като цар, а Той се е родил в смирение. Нали си спомняш картинката: Младенецът Христос лежи в яслите в обора, тъй като Светото Семейство не е могло да си намери подслон в гостоприемницата? И там са дошли да се поклонят на Младенеца влъхвите и овчарите.
Малката Катя си мислеше: „АкоХристос е дошъл да спаси всички хора, защо да Му се поклонят са дошли само влъхвите и овчарите? Защо не отиват да Му се поклонят татко и мама, нали Той е дошъл да спаси и тях?”
Но да попита за всичко това Катя не смееше, защото мама беше строга и не обичаше да я разпитват на дълго и на широко, а баща й съвсем не понасяше да го откъсват от книгите. Но Катя се страхуваше, че Христос ще се разгневи на татко и мама заради това, че те не са дошли да Му се поклонят. Лека полека в нейната глава започна да се оформя план, как сама да отиде до Витлеем, да се поклони на Младенца и да поиска прошка заради татко и мама.
В осем часа отпратиха Катя да спи. Мама я съблече сама, защото бавачката още не беше се върнала от всенощната. Катя спеше сама в стаята си. Баща й смяташе, че трябва от малка да се учи да не се страхува от самотата, тъмнината и други, както, той ги наричаше, глупости. Катя твърдо реши да не заспива, но както винаги това ставаше, не успя. Тя много пъти искаше да не спи и да види, остава ли всичко през нощта същото, както и през деня, стоят ли къщите на улиците, или през нощта изчезват, - но винаги заспиваше по-рано от големите. Така се случи и днес. Независимо от цялото й старание да не спи, очите й са затвориха от само себе си, и тя се унесе.
През нощта, обаче, тя изведнъж се събуди. Сякаш някой я беше събудил. Беше тъмно и тихо. Само от съседната стая се донасяше съненото дишане на бавачката. Катя веднага си спомни, че трябва да върви във Витлеем. Желанието да спи изчезна съвсем. Тя тихичко стана от леглото и започна, бързайки, да се облича. Обикновено я обличаше бавачката, и й беше много трудно да си сложи чорапите и да закопчее копченцата отзад. Най накрая, като се облече, тя на пръсти се прокрадна в антрето. За нейно щастие, кожухчето й беше окачено така, че можеше да го стигне като се качи на пейката. Катя облече кожухчето си с гъши пух, гамашите, ботичките и шапката с наушниците. Входната врата имаше английска брава и Катя умееше да я отваря без шум.
Катя излезе, промъкна се край спящия пазач, отвори външната врата, защото ключът беше в ключалката и се озова на улицата.
Беше мразовито, но ясно. Светлината на фенерите искреше върху чистия, леко заледен сняг. Стъпките се чуваха отчетливо в тишината.
На улицата нямаше никой. Катя стигна до ъгъла и на късмет зави надясно. Тя не знаеше накъде да върви. Трябваше да попита. Но първият срещнат господин беше толкова навъсен, толкова бързаше, че тя не посмя. Господинът й хвърли поглед през вдигнатата си кожена яка и без да промълви и дума, продължи да върви напред.
Вторият срещнат беше някакъв пиян майстор. Той извика нещо на Катя, протегна към нея ръцете си, но когато тя, уплашена, отскокна настрани, той тутакси забрави за нея и тръгна напред, подхващайки песен.
Най-накрая Катя почти връхлетя върху висок старец, с побеляла брада, в бяла шапка и дълъг кожух. Щом видя момиченцето, старецът спря. Катя се реши да го попита.
- Моля Ви, кажете, как да стигна до Витлеем?
- Та нали сме във Витлеем, - отговори старецът.
- Нима? А къде е оборът, където в яслите лежи Младенецът Христос?
- Ето, аз отивам натам - отговори старецът.
- Ах, колко е хубаво, ще бъдете ли така добър да ме изпратите и мен? Не знам пътя, а ми е много необходимо да се поклоня на Младенца Христос.
- Ела, ще те заведа.
Говорейки така, старецът хвана ръката на момиченцето и бързо я поведе. Катя се стараеше да го настига, но й беше много трудно.
- Когато ние бързаме, - най-накрая реши да се обади тя, - мама взема кочияш.
- Виждаш ли, момиченце, - отговори старецът, - аз нямам пари. Всичко ми отнеха книжниците и фарисеите. Но нека аз да те нося.
Старецът вдигна Катя със силните си ръце и държейки я като перце, закрачи напред. Пред себе си Катя виждаше рошавата му побеляла брада.
- Кой сте? - попита тя.
- Аз съм Симеон Богоприемец. Виждаш ли, бях сред седемдесетте тълкувачи. Превеждахме Библия. Но стигайки до стиха “Девица ще зачене…”, се усъмних. И заради това трябва да живея дотогава, докато реченото не се изпълни. Докле аз не взема Сина на Девата на ръце, не трябва да умирам. А книжниците и фарисеите ме пазят строго.
Катя не разбираше съвсем думите на стареца. Но й беше топло, защото я беше загърнал с кожуха си. От зимния въздух й се виеше свят. Те минаваха по някакви безлюдни улици, редицата фенери безкрайно заминаваха напред и се събираха в една точка, и Катя като че ли заспиваше, като че ли затваряше очите си.
Старецът стигна до дървена къщичка в предградието и каза на Катя:
- Тук живее слуга на Ирод, но той ми е приятел и ще вляза.
Прозорците още светеха. Старецът почука на вратата. Чуха се стъпки, скърцане на ключ, вратата се отвори. Старецът внесе Катя в тъмния коридор. Пред тях, напълно изумен, стоеше вече не млад човек със сини очила.
- Семьон, - каза той, - това ти ли си? Как се озова тук?
- Мълчи. Излъгах книжниците, фарисеите и тъмничарите. Днес е празнична нощ и са по-малко бдителни. И ето, че избягах.
- А кожухът чий е?
- Взех го от наблюдаващия. Но ще му го върна. Аз ще се върна. Нека да мъчат, но аз трябваше да тръгна, аз трябва да видя Христос, иначе не мога да умра.
- Кое е това момиченце? - възкликна господинът с очилата, който тепърва видя Катя.
- Тя също отива в обора.
- Да, аз трябва да се поклоня на Младенца Христос, - допълни Катя.
Господинът с очилата поклати глава. Той взе Катя, занесе я в съседната стая и я повери на някаква старица. Катя продължаваше да казва, че трябва да върви, но беше толкова изморена и премръзнала, че не се съпротивляваше много, когато я съблякоха, разтриха с вино и сложиха в топлото легло. Тя заспа веднага.
Стареца също го сложиха да спи.
На следващия ден чрез участъка и родителите намериха Катя, и завеждащите на лудницата - своя избягал пациент. Детето и безумецът - двамата отиваха да се поклонят на Христос. Блажен е този, който и съзнателно жадува същото.