Литературен свят

Николай Хрелков

Николай Радев Хрелков, български поет, преводач, публицист е роден на 16.12 (стар стил) 1894 година в град (тогава село) Бяла Слатина. Баща му, търговецът Ради Хрелков, по майчина линия е пръв братовчед на Любен и Петко Каравелови и участник в Априлското въстание. Майка му, Христана Маринова Мильова, е от село Еница - баща й е убит от турците преди раждането й и тя е осиновена от учител. Малкият Николай расте в осигурена среда. Завършва прогимназия в родния си град, от малък чете Вазов, Ботев, Каравелов, Захарий Стоянов, Юго, руската класика. През август 1910 г. със средства на майка си заминава за София, но не се записва в Рисувалното училище. През юни 1911 заболява от плеврит, лекува се в Бяла Слатина, Троян, Тетевен. Работи като продавач в колониалния магазин на братя Цървулкови. От 1915 до 1917 е чиновник във ведомството на Министерството на финансите. През 1917, 1918 и отчасти 1919 г. е войник - писар в 17 плевенски полк, пребивава в Сърбия. Между есента на 1919 и 1925 г. живее в голяма бедност в столицата и сменя няколко служби. Печата първите си стихове през 1919 г. в сп. „Социалистически преглед” и в сп. „Червен смях”. Заедно с Гео Милев участва в редактирането на сп. “Везни”, един от основателите е на сп. „Пламък”. До 1923 е символист, по-късно преминава на реалистични позиции (сп. “Нов път”, “Кормило”, “Мисъл и воля” и мн. др.) През 1925 г. емигрира в Югославия (прекарва в затвор в Нови Сад 100 дни), после в Австрия и Франция (от лятото на 1927 г.). През есента на 1928 г. се завръща в България, живее отново в мизерия, занимава се с преводачески труд. Член на Съюза на трудово-борческите писатели, помага на Людмил Стоянов в „Щит” и „Литературен преглед”. От 1931 г. за кратко е библиотекар в Министерството на народната просвета, откъдето е изгонен за поемата си “Среднощен конгрес. Поема на незнайния войн” - единствената му издадена приживе книга (1932). През тези години заболява от туберкулоза - в остра форма от 1936 г. Лекува се в Лъкатник, Искрец (санаториума), Горна баня, Банско. През 1938 г. в Банско започва роман в стихове за Септемврийското въстание - “Последният бой”, останал незавършен. През август 1942 г. е арестуван и интерниран в Лъджене - до есента на 1943 г., когато се връща в София. Дочаква 9.09.1944 г. в село Горна баня. Включва се активно в промените, дори основава животновъдна ферма в селото. През 1948 г. по негова идея се образува културна бригада “Република” (Елин Пелин, Александър Балабанов и др.) с която обикаля България. През последните си години написва поемата “Изпълненият завет” - за детството си. Умира от бронхопневмония и туберкулоза в тогавашната Общинска болница за инфекциозни болести на 26.08.1950 година. Първият преводач на поемата “Евгений Онегин” на Пушкин на български език (1936). Автор на статии по нравствени и естетически въпроси, скици на български писатели, сатира, притчи, афоризми. Превежда Пиер Беранже, Виктор Юго, Кнут Хамсун, Тарас Шевченко, Максим Горки, Александър Блок (любим поет на Хрелков) и др. Стиховете му са преведени на албански, английски, арабски, башкирски, виетнамски, испански, италиански, полски, румънски, руски, словашки, сръбски, турски, украински, унгарски, френски, чешки, чувашки. Творчеството му е дълбоко народностно, жадуващо социална справедливост и по-добър живот за обикновените хора. Съчинения: “Среднощен конгрес” (1932), “Дочакан ден” (1952), “Неотразимото. Хумор и сатира” (1953), “Избрани творби” (1960), “Избрани стихотворения” (1965), “Избрани произведения” (1973), “Балада за три сестри. Стихотворения и поеми” (1984).

Публикации:

Поезия:

РАЗМИСЪЛ/ брой 21 юни 2010

САТИРА/ брой 22 юли 2010

БЪДНИ ВЕЧЕР/ брой 50 април 2013

БОЙЧИНОВСКИЯТ ПОСЛЕДЕН БОЙ/ брой 75 юли 2015

КУКЛЕН ТЕАТЪР/ брой 81 февруари 2016

ЕДНА ЗВЕЗДА/ брой 83 април 2016

ВЕЧЕРНА СКРЪБ/ брой 133 декември 2020

ВЕСЕЛА ПЕСЕН/ брой 135 февруари 2021

Публицистика:

ИВАН ВАЗОВ/ брой 77 октомври 2015