Максим Горки

превод: Николай Хрелков

В гората крайбрежна живяла русалка -
в струите се къпела пенни.
Веднъж тя, немирна, във мрежа рибарска
попаднала, била пленена.
Рибарите, смаяни, гледали плахо…
Но бил с тях момъкът Марко,
русалката дивна прегърнала страстно,
покрил я с целувки той жарки.
А тя, като някаква гъвкава вейка,
в ръцете му силни трептяла,
в очите му огнени гледала хитро
и тихо за нещо се смяла…
Тя целия ден го обсипвала с ласки,
но паднала вечер ранила
и Марко останал самотен и скръбен;
русалката нейде се скрила.
Той почнал да скита и денем, и нощем,
и дирил край Дунав, замаян,
и стенел: „Къде е русалката моя?”,
а Дунавът казвал: „Не зная!”
Той викал, той кряскал: „Ти лъжеш, ти нея
укриваш в струите нестройни!”
И хвърлил се смело във тъмния Дунав:
да дири русалката своя…
Русалката дивна се в Дунава къпе,
тъй както със Марко тогава.
Но Марко го няма, но Марко го няма,
легендата само остава.
…………………………………..
А вие живеете тук неизвестни,
тъй червеи слепи живеят;
ни приказка някой за вас ще разкаже,
ни песен за вас ще изпеят!