ХРИСТО БОТЕВ
Неговото име стои начело на имената на ония, които достойно живяха и умряха. Защото няма никакъв смисъл да изпрозяваш един живот при домашно благополучие, когато твоят народ и народите изобщо тънат в мрак и мизерия. Но това се отнася за ония, които смятат робството - свое и чуждо - за позор.
Историята рядко устройва такива пожарни зрелища, в които жертвоприношението пред прага на свободата и освобождението е толкова огромно, че хвърля сянка върху всички исторически факти и събития в днешната епоха.
Историята не знае шега.
Той трябваше да стане лекар - не стана. Защото дълбоките рани върху народната снага искаха лекуване с желязо. Той трябваше да стане офицер - и не стана. Защото задавеният в робство народ чакаше своя народен вожд и войвода. Той трябваше да стане само поет - и не стана. Защото часът на свободата биеше вече и делото на подвига беше по-значимо и от най-значимата поезия - неговата!
Безстрашие и доблест. Презрение към низостта на нищожествата и преклонение пред величието на великите - това бяха негови качества, това бяха качествата на великия човек. Но историята понякога има нужда от смъртта на най-великите, за да тласне живота напред.
Най-великият син на нашия народ беше той и той с радост прие съдбоносната покана на историята.
