САНДА ЙОВЧЕВА
Нейното поколение жени, които се явиха на бойната арена на човешкия живот, бяха с малка доза идеалистически светоглед, което не им пречеше да проявят в борбата огромна доза чест и човешки морал.
В предните редове на това поколение стоеше и Санда Йовчева. Тоя идеалистически светоглед, който прави борците често пъти да сноват между двата непримирими лагера, страдащи от сантиментални уклони, най-често от страх и сметки, на нея не попречи да остане на своя боен пост до гроба.
Тя беше сраснала със своя народнически поглед върху фактите и събитията през целия живот, но и ние не се страхувахме, че това може да я изведе на чумаво пристанище, защото тя никога не можа да открие нещо народническо в ония, които трудът се изразява в обир на народния труд.
През целия си живот тя не видя нищо човешко в ония, чиито търбуси работят като мозъците на гениалните люде и чиито мозъци не работят дори колкото мозъците на мухите.
Големите въпроси на живота тя тълкуваше често по роменролановски, но за люде от нейното поколение има ли нещо по-прекрасно от това? Тя обичаше, почти като дете, Толстой и Ромен Ролан, неговия ученик - велик хуманист и комунист.
Двамата велики представители на славянството и на латинската раса, сродни така много, както могат да бъдат сродни само двама човека, я утешаваха за бъдещето на двете раси частно и за човечеството изобщо.
С часове тя ми е говорила за Ромен Ролан, за блестящия защитник на светлината. Това слагаше върху моята непоколебима вяра в изхода на борбата тихото сияние на нейния нравствен оптимизъм. Под тоя неин чар е целия ми живот, защото нейният образ запълня всичките ми детски дни, тогава, когато тя, като народна учителка, беше и моя учителка.
Последните години бях далеч от нея и не можех да я виждам. Пред смъртта си тя като че ли е била изоставена малко от ония, които след историческия 9 септември показаха много суетност и малко внимание към близките си.
Бих искал да има такъв уред, с който мога да й кажа в гроба:
- Скъпа другарко, ти ни напусна малко усамотена, но ти много обичаше България! Е, добре, тая България също много те обичаше. Твоето дело на предана дъщеря ни е скъпо. Спи спокойно!
в. „Работническо дело”, бр. 167, 1947 г.
—————————–
Санда Йовчева е учителка на Хрелков в прогимназията в Бяла Слатина. По време на интернирането му помогнала да не бъде пратен в Гонда вода, а в Лъджене поради болестта му.
