САТИРА
МОНОЛОГ НА ЕДНО ЛИЦЕ БЕЗ РОЛЯ
Ой, наточи ми, кръчмарино, вино -
ой, донеси ми отровен пелин:
нещо ме дави, та ще загина -
нещо в сърцето боли…
Кмет ли, министър ли знае що става,
хляба къде е от черния труд?
В тая проклета, триклета държава
аз съм и слаб, и нечут.
Ако ме радост в живота не води -
мъкне ме мъка към гроб!
Бирник-обирник в селото ни ходи -
шета подире му поп…
Ой, наточи ми ти, гарване черен:
иде разплатния час;
и запиши го два пъти в тефтера -
трижди ще плащаш тогаз!
1933
ИЗ “АФОРИЗМИ”
1.
Тихо пристъпва гладната нощ:
иска и тя да яде!
нека си хапне тя, бедната, но
ако намери къде.
4.
Светлината би могла и в клоака да пада,
сред мрака.
Но във случая тук светлината не страда,
а се вижда какво е клоака.
ОКОЛО ЛИТЕРАТУРАТА
В поезията на всеки не дири дълбоко:
дълбокото е тягостен въпрос;
та кихнал ли би някой по-високо
от своя нос?
1936
ИЗ “НЕОТРАЗИМОТО”
1.
Там, гдето може всеки пръв да бъде - ясно:
ти най-напред се не реди;
но гдето няма пръв, защото е опасно -
ти застани от скромност, и бъди!
10.
Приготвих се за среща със смъртта,
донесоха ми мойте дрехи чисти:
то бяха дрипи - огорчих се само!
И огорчен дочаках да пристъпи тя…
И дълго тя ме гледа с две очи лъчисти
и след това от смях примряхме двамата.
