Константин Балмонт

превод: Николай Хрелков

Жадувам безглаголна тишина,
безмълвие, безветрие, забрава.
Знам, щастието като сън минава,
но нека славим мъката в съня.

В безрадостна, бездънна висина
луната гледа с вечната си слава;
студена, тя тъй странно запленява,
царица на безжизнена страна.

Там не цъфтят пчели и не прелитат,
в долини снежни ветрове не скитат,
цъфтят без дъх там ледени цветя.

Без ропот са безводните пространства,
без шепот неизменно постоянство,
без ехо неизмерна красота.

——————————

сп. „Хиперион”, г. 2, кн. 3, 1923 г.