Александър Блок

превод: Николай Хрелков

За доблести, за подвизи и слава
забравих аз през своя скръбен ден,
когато твоя светъл лик, поставен
на масата, сияеше пред мен.

Но час дойде - ти тръгна без отрада,
заветний пръстен хвърлих аз в нощта;
ти своята съдба на друг предаде,
и аз забравих твойта красота.

Летяха дни - водовъртеж без вяра,
сред страст и вино страдах и горях,
и спомних си за тебе пред олтара
и пак със зов ръцете си прострях…

Зовях те аз, но ти не се обърна,
аз сълзи лях, но ти не слезе пак.
Ти в синий плащ печално се загърна
и се изгуби в хладний нощен мрак.

Къде със свойта гордост ти замина
и - моя мила, де съзре покров?…
Аз спя и в сън съзирам плаща сини.
Неясно видим в нощний мрак суров.

Сега не ме примамя вече слава
и младостта изтля до сетен плам!
И твоя лик на масата поставен,
свалих със трепетна десница сам.

——————————

Антология на жълтата роза, 1939 г.