БЪДНИ ВЕЧЕР
Дето вечер пада над село Разнищено,
майка ми и баба: две жени - две нищи,
бродят там без памет из къщи низ мрака:
две жени - две нищи и ме мене чакат.
Тая нощ е хладна и гладна и чудна
и живота леден и беден и труден:
майко, стара майко, тъй живота съди,
та далеч да бъда от стария бъдник.
Но през тая нощ се бъдещето дига
и до мен в бедите щастието стигнало
иска да ми светне, иска да ми спомни,
че и безработен, имам труд огромен.
Че когато става все по-страшен мрака,
бъдещето чисто гледа и очаква…
Може би то чака моя, майко, подвиг,
та в бъдната вечер между бедни броди!
Дето вечер пада над село Разнищено,
майка ми и баба: две жени - две нищи,
се клатушкат скръбни, из къщи низ мрака:
две жени - две нищи и ме мене чакат.
Ноемврий, 1937
