Асен Белковски

Асен Илиев Белковски, български художник, реставратор, писател, един от основоположниците на пейзажния жанр в България, е роден на 22.01.1879 г. в Асеновград. Основно и прогимназиално образование получава в София. Учи в Рисувалното училище (1896-1899). Завършва Художественото училище в Казан (1903) и реставрация и живопис в Художествената академия в Петербург (1907). По време на образованието си в Русия специализира в Мюнхен (1905), учи и в Париж (1906). След дипломирането си се завръща в България (1907). Дълго време е учител и работи като художник-реставратор. През 1920 г. прави първата си и единствена самостоятелна изложба у нас. Участва в общи художествени изложби, както и в много международни изложби - Рим (1911), Белград (1912), Виена и Будапеща (1922), Прага (1926) и др. Занимава се с художествена критика, литература, педагогическа и обществена дейност, участва в реставрирането на църкви и манастири, както и при изписването на храм-паметника „Свети Александър Невски”. Сътрудничи на сп. „Мисъл”, „Българска мисъл”, „Хиперион”, в. „Развигор”, „Литературен глас”. Пише любовна и съзерцателна лирика. Член на Дружеството на художниците в България, на Съюза на южнославянските художници „Лада”, член-основател на Дружество „Родно изкуство”. Характерни за изкуството му са работите в областта на пейзажа, изпълнени в малък формат, с маслени бои. Руската художествена школа оказва влияние върху творчеството му със своя реализъм. Най-ранните му творби остават в Русия. Известен брой от картините му се съхраняват в Националната художествена галерия, но в по-голямата си част са собственост на частни лица. Автор на „Поема на Самотата” (като отделна книга - 1931 г.) и „Поема на рушвета”, често четена по работнически вечеринки. Превежда японски (повече от 100 стихотворения) и английски поети (Суинбърн, Шели, Бърнс), както и приказката-поема на Пьотр Ершов „Гърбоконче-вихрогонче”. Псевдоними: Върколак, Караконджо, Макар Безродни, Мистър Имп, Мушморок. Заслужил художник (1951). Умира на 14.09.1957 г. в София.


Публикации:


Поезия:

ИЗ „ЯПОНСКИ МОТИВИ”/ брой 69 януари 2015

НА СРЪБСКИ МОТИВ/ брой 86 юли 2016

ПЕСНИ/ брой 90 декември 2016

ПЕСНИ/ брой 97 юли 2017

ИЗ „ЯПОНСКИ СТИХОВЕ”/ брой 108 юли 2018

ПОМЕН ЗА ПРИЯТЕЛЯ МИ АСЕН ЗЛАТАРОВ/ брой 114 февруари 2019

ПЕСНИ/ брой 115 март 2019

ДЕНЯТ МЕ УМОРИ…/ брой 116 април 2019

ЯПОНСКИ МОТИВИ/ брой 117 май 2019

ПЕСЕН НА ИНВАЛИДА/ брой 136 март 2021

ТРИПТИХ ОТ ПЕСНИ/ брой 141 октомври 2021

ЯПОНСКИ МОТИВИ/ брой 143 декември 2021


Публицистика:

ПРЕД ГРОБА НА РАКИТИН/ брой 73 май 2015

ЯПОНСКОТО ИЗКУСТВО/ брой 81 февруари 2016


Преводи:

Исе - ОГЪРЛИЦА/ брой 69 януари 2015

Оно-но Комаци - НА ДЪЛГИТЕ НОЩИ В ДЪЖДА…/ брой 69 януари 2015

Робърт Бърнс - СТИХОВЕ/ брой 102 януари 2018

Пърси Биш Шели - ПЕСНИ/ брой 104 март 2018

Император Тендзи (Тенчи) - ДЪЖД РЪМИ…/ брой 106 май 2018

Хитомаро - БЕЗСЪНИЦА/ брой 106 май 2018

Такараи Кикаку - ИЗМЯНА/ брой 106 май 2018