Асен Белковски

***
О, когато и да минете
през тревите на годините,
за да дирите следа
от безчислените войни,
паднали и успокоени
в боеве за свобода,
страшно ще се обезверите -
нищо няма да намерите,
нищо - мили господа!

***
Паметник, кога се дигне,
и звездите да достигне,
пак ще се затрие -
както крепката ни вяра,
както времето до вчера,
както всички ние.

***
Носи пукната паница,
костите си ще заложи
тази сгърбена старица
дето бърза, колко може.

Ни пъртина през горичка,
сякаш звяр с куршум ударен,
че във две села над всичко
властник е един лихварин!

***
Чудни работи тук стават!
Някого кога опяват,
всички са доволни тайно -
всички живи се надяват
на живота си безкрайно
и над мъртвий сълзи леят,
че разделят се навеки -
ще им се да закъснеят
там, где скоро ще е всеки.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 11, 28.09.1938 г.