Асен Белковски

***
Духа пак откъм морето,
на брега ни знак от крак,
ни край лодката, в чието
дъно пъпли малък рак.

Свива скръб - гнездо в сърцето,
самота, тъга и мраз…
В таз картинка малка, ето,
с теб съм, мой животе, аз.

——————————

в. „Развигор”, бр.18, 18-29.05.1937 г.