ТРИПТИХ ОТ ПЕСНИ

Асен Белковски

1.
Отнеси, ветре лек,
ти и мен надалек,
в твойта лодка крилата,
там зад бурно море,
сетен лъч дето мре,
къпан в пурпур и злато.

Отнеси ме на бряг,
дето няма човек
с вероломство в душата -
искам там да се спра,
искам там да умра -
да забравя земята.

Ни един - нито тя -
да не идва с цветя
да окичва мъртвеца.
В черна нощ ли - в бял ден
само птички над мен
да оплакват мъртвеца.

2.
Чувствам, виждам аз промяната -
хладний камен на измяната
във гърди ми да лежи.
Ах, не знаеш ти - засмяната,
този камен на измяната
колко много той тежи!

В сърцето с иизстинало
ти погреба всичко минало -
негде в него съм и аз. -
Мислиш, вече е погинало. -
Иде време, иде час,
да възкръсне всичко минало.

Ще усетиш ти промяната -
хладний камен на измяната
той и теб ще потежи -
и тогаз - опечалената -
само: - „Друже”, - ми кажи -
„Колко тежка е измяната!”

3.
Не съм самотен - пак съм с теб,
съпътницата моя вечна.
Макар тъй малка, тъй далечна!
не съм самотен - пак съм с теб.

И да изчезнеше за миг,
зад тъмни облаци закретал,
ликът ти мил, ликът ти светъл -
и да изчезнеше за миг!

В сърцето ми така дълбоко
проникват твоите лъчи,
че даже мрака не личи
на моето страдание жестоко!

——————————

в. „Литературен глас”, г. 8, бр. 300, 29.01.1936 г.