Асен Белковски

из цикъла „Бели хризантеми”

***
Денят ме умори,
в мъглата вечер пада,
и ти се днес настрада,
ела, седни, поспри -
денят ни умори -
нощта ни е награда.

Прегръщай ме и грей
на любовта под знака,
че в хладний зев на мрака
сърцето леденей,
прегръщай ме и грей,
дано смъртта почака.

——————————

в. „Огнище”, г. 2, бр. 14, декември 1938 г.