Асен Белковски

И ДНЕСКА

И днеска ли кога е мирно
в лазурните простори
и вдигам взор нагоре
и дишам със наслада,
немирний цвят неспирно
от вишнята ще пада?

НЕКАНЕНИЯТ ГОСТ

На рътлината височка
аз и тази нощ съм сам.
Седнал - малка тъмна точка -
гост на луната там.

И така незван, нечакан
ще остана до зори -
спри, сърце, не тупкай в мрака,
ти се днеска умори.

ПРЕД МЕН

Нежни крачета минават
бистрата вада край мен -
мътни водите й стават
в слънчев, предпролетен ден.

Бих ги пренесъл отвъде,
двечките в мойта ръка.
Бистра водата да бъде,
да се не мъти така.

ОТЧУЖДЕНИЕ

Людските сърца са книги
на незнаен чужд език.
Не мъчи се, остави ги,
не губи за тях ни миг!

Чужда е и твойта къща, -
вишнята, покрита с цвят, -
пролетта, що пак се връща,
но и ти - на този свят!

в. „Развигор”, 21.03.1937 г.