Асен Белковски

Твойте бузки зачервени
спомна ли, душице,
сал червено вино пия
цели оканици,

но кога на ум ми дойдат
черните ти очи,
черно! - искам, и кръчмаря
черно вино точи.

И аз пия, пея, плача,
дор сдуша тъгата,
па си тръгна - омърлушен -
не държат краката.

Майка ти от вас ме гледа,
ядно се подсмива…
Не подсмивай се, госпожо,
щерка ти е крива!

————

Публикувано под псевдонима Макар Безродни.

сп. „Смях”, г. 2, бр. 36, 5 февруари 1912 г.