Пърси Биш Шели

превод: Асен Белковски

***
Не е ли в гроба същността? Не е ли
гроб в гробница и моята душа?
От край до край - страници почернели -
прелистям дните си - да се теша
и всеки миг говори за измяна -
но твоят мъртъв лик е без промяна.

***
От арфата ми сладкогласна
замря далеч откъснат звук,
но пак го чувам ясно, ясно -
но пак кънти над мене тук.

Откъсната - и тебе няма,
и ти отдавна си далеч,
но трепет още ме обзема,
но чувам още звънка реч.

И чувствам ти гръдта гореща
до мойта в нега да тупти
и виждам пламнал взор насреща -
но ти - тъй спомняш ли ме ти?

——————————

сп. „Хиперион”, г. 6, кн. 4, 1927 г.