СТИХОВЕ

Робърт Бърнс

превод: Асен Белковски

ДЖОН АНДЕРСОН, МОЙ ДРУЖЕ…

Джон Андерсон, мой друже верен,
кога те първен срещнах аз,
коси ти бяха - гарван черен,
чело ти гладко бе тогаз!
Днес твоя лоб редее, Джоне,
косите ти са сякаш сняг
и скреж благословен се рони -
Джон Андерсон, мой друже драг!

Възлезнали на хълма дружно,
видяхме радости безчет -
но ето, че е нужно,
на слизане, като напред,
да бъдем рамо пак до рамо
и се крепим низ стръмний склон,
догде заспиме долу там, о,
Джон Андерсон, мой драгий Джон!


ЛОРД ГРЕГОРИ

Злокоба нощ - страхотен час!
Чуй, бурята, дъждът!
Но где да хвана в мрака аз
към твоя замък път?
Лорд Грегори, ах, отвори!
За теб в прокуда - чуй!
Подай ръка - подай, стори
поне от милост туй!

Лорд Грегори, нима до днес
мил споменът не трай,
за оня час, за оня лес,
за Ървинския край?
Ти кле се там и обеща
до смърт да бъдеш мой -
и аз повярвах - ща не ща -
и назовах те свой!

Лорд Грегори - сърце ти - лед!
Твърд камен - твойта гръд!
Тъмней в очи живота клет,
черней, черней светът!
Падни, о, гръм и ме свали,
желан да дойде край -
сърце да спре - да не боли,
измяна да не знай!


КЪМ МЕРИ НА НЕБЕТО

Зорнице, бавно губиш зрак -
привет зората да намери,
но ти денят вестяваш пак -
от дух откъснал мойта Мери.
О, Мери, свиден призрак отлетял!
За отдих в кой ли кът си спряла?
От онзи виждаш ли предел?
И чуйш ли болка натежняла?

Забравя ли се светъл час,
лесът свещен и Еър вити,
където с теб се срещнах аз
денят да минем, в чар опити?
Не се личи вдълбаний ред,
драг спомен, минало що пази,
лик мил при сетен благ привет -
ах, сетен - кой би знал тогази?

Целува Еър камен бряг
под къдрите на храсти диви,
брезица - бяла като сняг -
загърля борът миризливий.
В блян дигаха цветя глави,
на всеки клон гнездо бе свито,
догдето запад обяви,
че гаснещия ден отлита.

И тази гледка още трай -
със сладка мъка памет мрежи,
та както ручей дно дълбай,
лик мил в мен времето да гуди.
О, Мери, свиден призрак отлетял!
За отдих в кой ли кът си спряла?
От онзи виждаш ли предел?
И чуйш ли болка натежняла?

——————————

сп. „Хиперион”, г. 6, кн. 1-2, 1927 г.