ПЕСНИ
І. НИРВАНА
Кога дихание морен спра,
аз няма, няма да умра!
Откъснат моят дух от корен
ще литне, като дъх от цвят,
към вечността на тоя свят,
на тоя хубав свят просторен!
Под слънце ли или под мрак
ще бъда ваш - вий - мои пак,
очите ви ще гледам тамо
за друг живот, където спра…
Аз няма, няма да умра,
далеч от вас ще бъда само!
ІІ. ВЕЧЕРНА ПЕСЕН
Люта реч -
кървав меч!
Но, сърце, не плачи -
там далеч
тънат веч
уморени лъчи.
О, умри,
догори
ти, мъчителен ден;
усмири
до зори
моя дух угнетен!
Люта реч -
кървав меч!
Но, сърце, не плачи -
там далеч
тънат веч
уморени лъчи.
ІІІ. ГРОБИЩЕ
Гробище, поле и село:
всичко, всичко изгорело!
Тръпна… гледам спрял
как самотна нощ долита
над душа, от скръб убита,
и над мрамор бял…
Всичко, всичко изгорело:
гробище, поле и село:
Тиха, тиха вечер пада -
дето тя почива млада:
крий я вечен мрак.
Две светулки само скитат -
също духове прелитат
и се губят пак…
Дето тя почива млада -
тиха, тиха вечер пада.
——————————
сп. „Съвременна илюстрация”, г. 5, бр. 2-3, 1923 г.
