Асен Белковски

1.
В очите ти, като във нощ,
блещукат множество звездички
и всяка има своя мощ,
като магнит привличат всички.

Влекат към тайна глъбина
с особна някаква магия -
да викам в мрака светлина
и само скръб от тях да пия.

2.
С твойте мълчаливи дружки
аз прекарах до зори -
двете малки теменужки,
дето ти ми подари.

Ти ми каза: „На, вземи ги,
да ти спомнят те за мен” -
тези тежки две вериги
на отминалия ден.

Те мълчат, мълчат, но знаят
кой пък теб ги подари -
цяла нощ да ме терзаят,
да не мигна до зори.

3.
Дните си бледни и жалки
аз преживях до сега,
само с тез песнички малки,
пълни с любов и тъга.

Те ти се сториха смешни -
доста се с тях весели -
трябваше друг да те срещне
същ като тебе, нали?

——————————

в. „Литературен глас”, г. 9., бр. 337, 13.01.1937 г.