Асен Белковски

1.
През гората криволичи пътче
нанагоре към моето кътче.

Приютих се под свода лазурен
в малка хижа, обраснала с бурен.

Самотата само песен ражда -
друг при мене никой не дохажда.

Но по чуки мъгла се залости -
ще ми дойде есента на гости.

2.
Всичко се губи в простора -
тъне в дълбокия мрак -
ето, потъна и двора -
сам-саменичък съм пак.

Някой открехна вратата…
Може би чувам на сън
нейният глас в тъмнината:
- „Мили, да пална огън?”

3.
Още влажна, мокра е земята.
Капките по нея не са изсушени,
гдето е преминала мъглата,
гдето аз съм паднал на колене.

Тази вечер есенна и късна
виси страшно над глава ми бедна -
ниско падна, сбра се и не пръсна
пак мъглата гъста, непрогледна.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 10, бр. 393, 4.05.1938 г.