Асен Белковски

откъс от статията „Две изложби”

Японският художник е твърде нежен и чувствителен и неговото изкуство е съвсем самобитно. Той си служи с много малко средства - с едни твърде схематични намеци, при чисто импресионистичен поглед за същественото, така както го усеща.

Необходима е твърде голяма и древна култура като японската, за да може да го разбира човек, както го разбира японецът. Такава е и поезията им, тя никога не е излизала вън от рамките на импресионизма.

За ясност ще си послужа с японската танка (песен), която се състои само от две изречения: „Зимна гора. На две села един лихварин”.

Европеецът ще си представи една гора зиме, като обърне внимание на съобщението, че в две японски села имало само един лихвар. А японецът вижда как една бедна жена и то непременно вдовица, обременена от много деца, гладува. Тя гази през снежните преспи в гората към съседното село да търси пари на заем от единствения за местността лихвар, защото никой от нейните близки и познати, не е можал да й помогне… Значи, тя отдавна бедства, но никой не я спасява. Такова е и самобитното японско изкуство.

Това, което ние виждаме в картината, не отговаря на онова, което вижда японецът. Което е за нас само картинка от хубави багри или линии, за него е приказка, легенда. Това е едно изкуство, което успокоява, облагородява и влива в душата на човека една безкрайна отрада с особената си красота и изящност.

Японското изкуство е дало отпечатък и върху всеки предмет за домашна употреба и не само в Япония, но и в целия свят.

сп. „Завети”, г. 1, кн.2, 15.01.1934 г.