ПЕСНИ
1.
Животът ми - облак небесний
отлитнал би скучен и пуст
без моите мънички песни,
които тя знае наизуст.
Аз слушам ги сутрина рано
и вечер, кога се стъмни -
във тях ми е всичко събрано -
от люлка до тез старини.
Когато ме някой попита
отде съм си песните взел -
аз казвам на всички открито:
от таз, за която съм пял.
2.
От очите й наднича
сини небеса,
образът й хубав кичат
слънце и роса.
Звънкият й глас на птиче
буди ме от сън
да изляза, да изтичам
на полето вън.
Да й сбера от ливади
всичките цветя
за възторга, който даде
на сърце ми тя.
3.
Няма да паля свещта
в моята мъничка стая -
нека си мине нощта
тъмна, каквато я зная.
Пак ще усещам до мен
пламнали бузки да парят -
нека и в утрешний ден
близки лъчите да парят.
4.
Чуя на лебед гласа -
стене в кромешна тъмница -
може то вопли да са
мои, а не от таз птица.
Как да ги спра, заглуша,
как? Като, ето, не мога -
Нали и тя е с душа -
птицата - мойта тревога?
5.
Радостта ми е едничка
и скръбта ми е една:
ти желаната си всичко -
ти си мрак и светлина.
Зная, че смъртта ме дебне
с поглед жаден и суров -
но на що са дни потребни
без живот и без любов?
Дай, любов, която буди
само песни във душа -
и недей, недей се чуди,
че съм стар и пак греша!…
