Лиана Даскалова
Лиана Георгиева Даскалова, българска писателка и преводачка, е родена на 10.11. 1927 година в село (дн. град) Перущица. Детството си прекарва в Перник, където баща й е чиновник в мините, а майка й е учителка. Основно и гимназиално образование получава в Перник. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1951). Печата за пръв път през 1942 г. в сп. „Българска реч” - стихотворението „Две есенни рози”. Участва в бригадирското движение. Книги: „Когато мечтите се сбъднат” (стихотворения, 1953), „Бели ята” (стихове, 1954), „Бабините внучки” (1957), „Признание” (стихове, 1957), „Черното коте с дългите мустаци” (1957), „Козичка с часовник” (1959), „Стихове за тебе” (1959), „Нишка” (стихове, 1961), „Старата къща” (поема, 1961), „Русото дете” (стихове, 1963), „Как се става космонавт” (поема за деца, 1964), „Обичам тоя град” (поема, 1964), „Тракийка” (стихове, 1964), „Майчина целувка” (стихове, 1965), „В огледалото” (стихове, 1966), „И нарисува нейната усмивка” (стихове, 1967), „Черни лебеди” (поеми, 1967), „Пръстени” (стихове, 1968), „Романтични портрети” (стихове, 1968), „Как в големите гори злият вятър се смири” (поема за деца, 1969), „Рози” (стихове, 1969), „Цариградските чехлички” (1969), „Лакомият цар и умният сладкар” (1970), „Ключ от бащината къща” (1971), „Шестица по лудории” (1973, 1976), „Бобчо, бобеното зърно” (1974), „Майчина целувка”, „Мечов буквар” (1975), „Рими” (1977), „Люляци и кипариси” (стихове, 1977), „Детската стая” (1978), „Приказки” (1978), „Приказка, която израсна от една луковица” (1979), „Врабчова дружина” (1979), „Приспивниче” (1982), „Шарена каручка за милата внучка” (1984), „Кошничка с кълбенца” (1986), „Душа на открито” (1987), „Будилниче-приспивниче” (1987), „Дом за бездомни” (1988), „Последна зима” (1997), „Дядовата градина” (1998), „6 вълшебни приказки” (2004), „Софийска улица. Избрани и нови стихове” (2007). Член на Съюза на българските писатели. Преводач от руски, немски, словашки и френски език. Нейни произведения са преведени на азербайджански, арменски, белоруски, руски, словашки, украински, чешки, унгарски език. Удостоена е с литературната награда на Министерството на просветата „Петко Рачев Славейков” за 1995 г., а през 2005 г. - с наградата на Съюза на българските писатели за детска литература - за книгата „6 вълшебни приказки”. Съпруга на писателя Стоян Ц. Даскалов. Член на СБП, на редакционната колегия на литературно-художествения алманах „Околчица”. Умира на 22.06. 2013 г. в София.
Публикации:
Поезия:
СЛЪНЦЕПОКЛОННИЦА/ брой 58 януари 2014
БИ ТРЯБВАЛО/ брой 87 септември 2016
ОБИЧАЙ МЕ/ брой 90 декември 2016
БЕЛИТЕ КОСИ/ брой 91 януари 2017
КРАЯТ НА ЛЯТОТО/ брой 92 февруари 2017
ДЪЛГОКОСАТА/ брой 93 март 2017
Литература за деца:
РИЦАР - ШАРАН/ брой 129 юни 2020
Интервю с Лиана Даскалова:
ЛИАНА ДАСКАЛОВА: „НЕ СЪМ ЦВЕТЕ, А ПО-СКОРО КОРЕНЧЕ”/ брой 129 юни 2020
Преводи:
Расул Гамзатов - ИЗ „БЪЛГАРСКА ТЕТРАДКА”/ брой 56 ноември 2013
Рьоне Ги Каду - ВИНАГИ СЪМ ЖИВЯЛ/ брой 67 ноември 2014
Вийви Луйк - ЗВЪН. ЗЕЛЕНА ЗВЕЗДА ПОД НЕБЕТО…/ брой 118 юни 2019
За Лиана Даскалова:
НЕЖЕН ЦВЯТ И ВЕТРОВЕ АРКТИЧЕСКИ/ автор: Марин Ботунски/ брой 52 юни 2013
ОТКРИТА ДУША/ автор: Найден Вълчев/ брой 57 декември 2013
ТЯ ЗНАЕ ДА ОТГЛЕЖДА ПТИЦИ В КАФЕЗИТЕ НА СВОЯ СТИХ…/ автор: Христо Черняев/ брой 113 януари 2019
