ЛЯТО
ЛЯТО
Във въздуха като в прозрачен плод
костилката на слънцето се аленее
и сладостта на битието като сок
по устните ми разточително се лее.
Зениците запалени пламтят.
И милостиво тъмните ресници
над тях се спускат и трептят, трептят -
светът за миг се пълни с тъмни птици…
В очите ми танцуват цветове
като цветя в прозрачни светли вази,
лесът със терпентинни ветрове
рисува тъмномаслени пейзажи…
И пяната на летните вина
се носи в небесата бяла, рехава.
Стоя на прага в лятна топлина
като във царствена златиста дреха…
И нажежените до болка сетива
поглъщат хаоса на рукналото лято
с надеждата, че всичкото това
ще бъде в тънък, строен стих излято…
***
„Чашник Петър, братовчед царев”
(надпис на пръстен)
Кой - цар, кой - владика,
кой - стотник безстрашни,
на служба велика
съм аз: царев чашник.
Кому в нощи тъмни -
кроежи и бдения,
на мене - безсънни
в зори угощения…
Кому - да отбива
засади и битки,
на мен - да напивам
царски напитки.
Пристъпям аз чинно
с поклони изкусни.
И царското вино
докосвам със устни.
Гореща молитва
аз шепна - нечута:
Дано не залитна
в тая минута,
защото, о, боже,
в бокала на царя
сам дяволът може
да сипне отвара!
Стоя като стълпник,
от кремък осанка.
Челото се къпе
в пот християнска.
И днеска животът
живот ми дарява!
Във тишината
аз реввам: Наздраве!
И дворът се сепва.
Аз тръгвам към царя,
в десница безтрепетна
поднасям пахаря,
с живота на царя,
със моята участ!
Кому - да загине
от нож е орисано:
на мене - от вино
гибел е писана…
БЪЛГАРСКА БРОДЕРИЯ
Когато моите ръце заякнаха достатъчно,
престанах в сито да пресявам пясъка на двора,
а седнах в оня златоносен двор на столче
сред старите жени и старите балади.
Върху коленцата ми сложиха гергеф,
във пръстите - игла
и пурпурен конец, за да бродирам.
Бе утро, най-напред избодох
неуките си пръсти като със сабя дамаскиня.
И изведнъж видях
върху платното ми да пада сянка - кръстът
на окървавената перущенска църква.
Аз бързо с кървавите пръстчета го избродирах.
По обед падна втори кръст.
Аз пак го избродирах.
По пладне - трети.
А през нощта видях: като звезди
слетяха кръстчета върху платното ми.
Аз всичките ги избродирах със червен конец.
И старите жени с усмивка казаха,
че вече зная да бродирам българска бродерия.
