ГРЕБЕН
ГРЕБЕН
Гребен старинен и сребърен,
осиротял.
Колко тъмна печал
в един светъл гребен!
Няма ги косите с ухание
на маслина и олеандър.
Ни един лъч не е останал
от пламъка палисандров,
от ръката лека, гъвкава
ни повей, ни белег…
Хубостта е разръфана,
останал гребенът…
Аз се реша, нощта тежко плува
в огледалото, изумрудена.
Гребенът ме целува
с целувка юдина,
зъбите му бляскат хищни
в устата на времето.
Ненаситени!
Аз се виждам вече разнищена
от зъбите му,
аз се виждам как чезна, чезна
незащитена, тленна.
След мен - огледална бездна.
От мен - една вещ скъпоценна
носена по наследство
от детство - до ново детство…
***
„Аз раб божий Костадин четец,
написах тази книга в дните на
цар Ивайло, когато гърците
обсаждаха град Търново”
Божий раб?
Не, брат мой бледен
ще те нарека.
Тънкото перо, приведен,
ти държиш в ръка.
В зидовете - като пленник
седма нощ не спиш,
върху мършави колене
книгата държиш,
пленник на славянска съвест,
на дълга си - роб,
светли страници прехвърляш,
жив зазидан в гроб.
Да прекъснеш ти не смееш -
(трети ден без хляб),
в Търновграда са ромеи,
ти си божи раб,
ти четец си и писмовник
и не ти е мил
друг живот! Ти на духовния
си се посветил.
Ти изписваш в бели кожи
букви от сребро,
Костадине, рабе божи,
братко по перо!
Царството се разрушава,
храмът се руши.
Ти преписваш; ти спасяваш
български души.
Чуждо войнство те настига;
в манастира - сеч.
Ти изписваш в бяла книга
светла родна реч.
Рухват зидове, решетки…
Твоят лист е чист
и като писател светски
слагаш послепис.
„Братя мои, поменете ме,
мислех ви добро!
Грешките тук-там простете,
беше време зло…”
И укрил под власеницата
българската реч,
в костеливата десница
грабваш остър меч…
ЖЕЛЕЗНИЯТ ВЕК
Ще дойде времето на големите природни открития
или по-скоро: на откровенията.
ще затъжат по тревите
не шепа чудаци, а поколенията.
Някои съдби
като съдебни грешки
ще бъдат извадени
за преосмисляне.
Така например; една пренебрегвана птица,
чието име даже не знаем,
ще изслушаме, записана на магнетофон,
и ще произнесем:
- Пей! Напразно сме те осъдили.
Пей сега. И пей във бъдното.
Твоят глас ни е много, много потребен!
А тая птица ще бъде отдавна изтребена
и големите, ветровити гори вековни
ще пеят само в магнитофоните.
