Лиана Даскалова

Кой там в подмолите речни е сврян?
Там си живее Рицар-Шаран.
Има си крепост от пясък и глина,
зали покрити с атлазена тиня.
Има прислуга от пъргави рибки,
стража от раци с копия щипки.
Седнал сред пясъчна зала на трона,
той е облечен в лъскава броня -
люспа до люспа. Кръгли очи
той непрестанно върти и мълчи,
и се услушва как водните струйки
свирят тънко и звучно като цигулки,
пяна звънливо шуми и пук-пук
водни мехури издават тих звук.
Сватба ще става, но сватба такава:
тиха, без вик, без глъчка, без врява.
Гости е пратил да викат с покана
че се венчава за Хубава Мряна.
Трепка със перки, бляска с позлата
тази красавица тънкоопашата.
На вратлето й перли, седем гердани,
подир нея каляска - дари отбрани.
И перпеликат шаферки дружки:
рибки пъструшки и рибки кротушки.
А на трапезата, който може да види,
вино в черупки, ястия в миди.

На брега на реката момченце се кротнало,
във водата и двете крачета е топнало
и очи ококорило се взира в реката
за да види Шарана на трона в палата…

1992