интервю на Марко Марков с Лиана Даскалова

- Защо пишете за деца?

- Връзката ми с поезията е много ранна. Още преди да пиша, още когато съм била на три години, както разказваше дядо ми, а после майка ми, съм се качвала на камък /значи на естрада/, за да оглася своите съчинения. След това научих много стихотворения наизуст, някои от които сега се връщат в паметта ми. Естествено е, след като първото ми съприкосновение е било с поезията за деца, да пиша стихове за деца. После дойде, разбира се, майчинското чувство, което продиктува много, може би всички мои стихове за деца.

- Какви качества, освен чистота и искреност, трябва да притежава според вас детският писател?

- Талант. Но писателят, особено поетът, който пише за деца, притежава този обособен, единствен божи дар: искреност, чистота, начин да се изразява като първото на света дете.

Перущица - това е моят роден край. Напуснала съм го още преди да навърша пет години. Каква мъка изпитах, когато ме преселиха в Перник! Спомням си как всичко ми липсваше: колко плаках за хората, за пейзажа! Добре, че дойде и баба ми Йордана, която произхожда от знаменития бунтовен Гичевски род, та ме утешаваше. Чувствах се като изгнаник - и то на пет години! И много бавно се приспособих към Пернишкия край, но пък завинаги. Може би, заради тези дълбоки трагични детски чувства, и сега Тракия, южната моя земя, заема толкова място в моето съзнание и в моята поезия. И в сънищата ми. Името ми е Лиана - цвете, но всъщност аз се чувствам като коренче.

- Каква ученичка бяхте? Кой беше вашия любим учител и на какво ви научи най-вече той?

- Винаги съм била отлична ученичка. Малко ми беше това - бях първа. Но като бях     ученичка в Перник, и като там се учеха деца от скромен миньорски произход, а и от съседните села, все бедни деца, без възможност да получат просвета у дома или извън семействата си, не бива днес да си въобразявам, че е било много трудно. От друга страна пък не беше лесно: ако някой нещо не знаеше, винаги трябваше да съм готова за отговор.

- Първата книга, която прочетохте като дете? А книгата, която ви направи най-силно впечатление в детството?

- Първа любима книга, която и днес извиква у мене трепетни чувства и усещам дебелите й осезаеми  корици е „Златната книга”. А после: български народни умотворения, приказки от братя Грим, „Княз и чума” от Н. Райнов и естествено романтиката на Андерсеновите истории.

- Най-интересната история от вашето детство - бихте ли разказали по-подробно?

- Аз се казвах най-напред Лиана-Веселина. Кръстиха ме, когато бях вече на седем години. Наближаваше да тръгвам на училище. Тогава устроиха тържеството в зелената гостна на дядо ми Иван Бандрамалиев - съученик на Яворов и участник в социалистическия кръжок в Чирпан. Не ме потопиха изцяло като бебетата в свещената купел, само ме ръсиха по челото и настрани във формата на кръста. За да зачетат свенливостта ми бяха ме облекли в копринена ризка. Но когато свещеникът извършваше християнския обред, аз забелязах, че някакво дете измежду поканените си играе с куклата, която ми беше подарък по случай приемането ми в христовото войнство. Тогава аз, прекъсвайки литаниите, извиках: „Татко, тук мене ме кръщават, но ти пази куклата!” Този мой вик, в такъв момент, стана после една семейна поговорка, изменяна според случая: „Мен ме кръщават, но ти пази къщата” /или семейството, или градината/.

А зелената гостна, в която ме кръстиха, после стана кръщелна купел на моите стихотворения, но когато бях вече на петнайсет години. Там съчиних много юношески стихове

- Как написахте своето първо стихотворение? Бихте ли го предоставили за печат?

- Първото ми стихотворение беше за кученцето ми Джеки. Там имаше такава прекрасна рима:

Кучето ми, знае всеки,

че се казва Джеки.

През 1989 г. на едно литературно четене във Враца занесох зелената тетрадка със стихове от моето детство и юношество, там беше и това мое първо стихотворение. И някъде изгубих, забравих, може би поради голямото вълнение, скъпата зелена тетрадка на моите детски стихове.

- Влиянието на Марко Марчевски за формирането ви като писател?

- Баща ми. Отиде си много рано и остави след себе си мъка, обич, съжаление. Аз съм писала за него в едно стихотворение като за мой пръв учител по поезия.

- Вярата на детето - как може да я спечели и как може да я загуби един детски писател?

- Истината е нашата цена в очите на детето.

- Има автори, които пишат само за деца. Как се отнасяте към тях?

- С уважение. И със завист донякъде, защото да пишеш за деца това значи да поддържаш непрекъснато у себе си тонуса на жизнерадост, оптимизъм, вяра в бъдещето.

- Ролята на експеримента в детската поезия и в литературата за деца изобщо?

- Литературата е експериментът на живота. Без експеримент няма истинска литература.

- С какво писателят-сатирик Марко Ганчев влияе и помага на детския писател Марко Ганчев?

- Поезията за деца е близка до приказката, до фантазията, до несбъднатото. В известно отношение за мен е била по-осъществима като експеримент, който не съм си разрешавала в поезията за възрастни.

- Срещу какво и кого воювате, пишейки за деца? А какво и кого защитавате?

- Не обичам да воювам. Но защитавам исконни морални човешки качества. В поезията за деца - правото да мечтаеш и да вярваш безнаказано. Иначе - в живота те наказват за такава ерес.

- Кои български детски писатели уважавате и обичате? Защо?

- Обичам цяла плеяда български детски писатели: Дора Габе, Асен Разцветников, Калина Малина, Чичо Стоян, Добри Немиров, Ангел Каралийчев. Защо ли? - Имам причини за всеки от тях. Но изобщо: защото разказват много хубаво и са свързани с най-добрите ми преживявания от детството.

- Защо според Вас така рядко се превежда детска поезия?

Детска поезия се превежда малко, защото е много мъчно, изисква голямо майсторство от страна на преводача. И това майсторство не се заплаща добре. Освен това, детската поезия е като матерния език: на това те учи майка ти. И никой друг. Няма втора майка.

- Идеологизацията на детската литература - бихте ли споделили мисли по този проблем?

- Този проблем не съществува. Той се създава изкуствено. Единственото, на което трябва да учим децата е: да обичат.

- Случай от писателските ви срещи с деца, който ви е направил най-силно впечатление?

- Много срещи, много интересни деца, но не искам да отделя нито един случай за да не обидя останалите участници в това чудо: разговор с деца.

- Имате ли приятел-дете понастоящем? Какво ще ни разкажете за него?

- Най-близък мой приятел беше внучката ми Лиана, която замина с родителите си в чужбина. Това дете ми даде вдъхновение за много стихове и приказки. А сега мой приятел във всекидневието, с когото си разменяме мисли, мнения, играем и споделяме тайни е внук ми Стоян /9 години/. Ако питате за литературен приятел ще ви съобщя името на Людмила Семова - надарено момиче, което пише стихове, рисува, свири на пиано. Аз я представих вече в списание „Пламъче” и читателите много я харесаха. Очаквам от нея още стихове.

- Какво бихте посъветвали децата, които посягат към перото? А техните родители?

- Нека децата да четат много. И да се радват на живота. От радостта, от пълната с впечатления душа се ражда поезия. А родителите - да стоят настрана.

- Вашата ненаписана книга за деца?

- Питате ме за написани и неиздадени книги за деца. Вече са две неиздадени, но написани. А има и ненаписани. Те са в главата ми. Пожелайте ми успех, както и аз ви пожелавам добро здраве и щастие.

07.07.1992 г.