Лиана Даскалова

КРАЯТ НА ЛЯТОТО

Прибери белите обувки, с които лятото
тичаше по ливадата,
прибери бялата блуза, с която лятото
се разхождаше във прохладата…

Прибери от терасата белите столчета…
Ти стоеше следобед на прага,
за да гледаш как лятото леко, източено,
мургаво в тях се изтяга…

Как ръката, заспала, бавно се свлича,
как изписва какво сънува…
Прибери всичко бяло, безумно обичано…
Мълчи - мълчи и тъгувай…

Заключи като дюля на дъното в раклата
всичко лятно, топло, уханно.
В един зимен ден ще отвориш капака й,
както някои отварят пиано…

***
Такава есен - Тицианова
красавица!
Дървета - къдри червеникави -
край чистия,
край порцелановия
овал на хоризонта никнат.

И хълмовете с меки хълбоци
полека слизат от Бояна
като жени с воали гълъбови
на път за минерална баня.

Лениви залези изливат
във лесовете злато.
Сезон на късна милостивост.
По руски: женско лято.

И ти през смрежените мигли
(поради късогледство)
ловиш по-рязко късни мигове
на прелест и кокетство…

Унесена във съзерцание
на лесовете песенни,
съзираш с тихо възклицание
ръцете си… във Тицианови
петна… ръждиви, есенни…

ЛАКОНИЗЪМ

Слушам нежния едносричен
език на септември.

Лъхне вятър, и клоните: пук-пук!
предупреждават,
а тревите отдолу; тук-тук!
се отзовават,
слизат ябълките една по една: туп-туп
във един дружелюбен златист и ухаещ куп…

Едносричен език на доброто! Като човек,
който кротко говори със тембър и тих, и мек…

За какво много думи? Щом почукат във час на беда,
трябва само да кажеш: „Тук!” или „Да!”

ГРУПОВ ПОРТРЕТ ОТ МЛАДИНИ

Един от вас ще се отрече от мен
не до три пъти,
а трийсет и три пъти в една нощ!
Един от вас ще ме посече
с хлебния нож,
един от вас ще ме предаде
глупаво, без да знае,
един от вас ще ме продаде,
без да се покае,
кой ли -
тайна това е…

Но един от вас ще ме възкреси,
своя кръв ще пролее, за да ме спаси,
безвъзмездно - като чаша вода -
ще ми даде най-щастливата свобода
да обичам човека неограничено.

Зарад тоя дар -
на подлеца -
от мене да му е простено!