Николай Колев – Поета

Николай Ганчев Колев – Поета е роден на 19 септември 1943 г. в село Добромирка и умира на 10 януари 2005 г. Завършва българска филология във Велико Търново. Още като студент се изявява като надарен поет. Участва в рецитали. Няколко години учителства в селата Гостилица и Дрента. Имал е семейство, дъщеря – Людмила. Приживе е автор на три стихосбирки: “Спасена памет”, 1990, изд. “Христо Г. Данов”; “Лирика”, 1999, изд. “Слово” и “Неподозирани шедьоври”, 2005, изд. “Български писател”. Той, по определението на проф. Иван Радев, е “най-големият поет, който Велико Търново е дало на българската литература в наше време.” Поетът Радко Радков го нарича един от “големите поети на България за всички времена” и добавя, че “в неговите строфи “кръстосват рапири” мълнии на гениалност”. Колев е удостоен със званието “Принц на поетите” от академията “Солензара”. Николай Колев – Поета умира от сърдечна недостатъчност в Дома за психиатрично болни “Церова кория”, Великотърновско. След смъртта му остават папки със стотици непубликувани текстове.


Публикации:


Поезия:

ВЧЕРА И ДНЕС/ брой 1 септември 2008

ДИХАНИЕ/ брой 5 януари 2009

ФОТОГРАФИЯ/ брой 6 февруари 2009

ЕДИНСТВЕНИЯТ/ брой 7 март 2009

ЦВЕТЕ/ брой 9 май 2009

РУЧЕЯТ НА КОСАТА Й/ брой 16 януари 2010

ПРОФИЛ В ПОЛУСЯНКА/ брой 27 март 2011

ПОЖЕЛАНИЕ/ брой 31 юли 2011

РЕАЛНОТО НИ ПОЛОЖЕНИЕ/ брой 70 февруари 2015

СРАВНЕНИЯ/ брой 72 април 2015

ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ/ брой 84 май 2016

ДУША/ брой 105 април 2018

ГРАНИЦА/ брой 113 януари 2019

ЗАМАХ/ брой 115 март 2019

БОГАТСТВО/ брой 116 април 2019


За Николай Колев - Поета:

ЛУДНИЦАТА - ПОСЛЕДНИЯТ ПРИСТАН НА ПОЕТА/ автор: Недялко Чалъков/ брой 84 май 2016