ПРЕДИ ДА ЗАСПЯ
19 септември 2024 г. - 81 г. от рождението на Николай Колев-Поета
ПРЕДИ ДА ЗАСПЯ
След буквите, по редовете
унесеният поглед тича.
Въображението свети,
на чужди вери се обрича,
за да усети вечността им
и вземе -
по нещо от духа изваян
на всяко време.
Пространствата излъчват сила,
нахлуват равномерни, стройни…
И звезден шемет се разстила.
Детето-Бог твори спокойно,
искри лъчисто мисълта му
вселенна…
Заспивам - люшната камбана
и звук заглъхнал постепенно.
юни 1970
ЗАГУБЕНО ВРЕМЕ
Ето в правото си да живея,
търся правото си и на щастие.
Цял живот се питам сам къде е,
сякаш трябва то да има място.
Раждат се така едни илюзии,
за които скъпо се заплаща.
Мамят те с фалшивата си музика.
И пилея свойто настояще.
Болна младост… Болна от амбиции,
нийде не можа да хвърли котва.
И разкрила трескави зеници,
в нищото да скочи се приготвя.
1965
В ЗАТИШИЕТО СЛЕД ДЪЖДА
Шумят дъждовните потоци
в затишието след дъжда.
Под изтънели светли облаци
свежеят родните места.
От планината хладно вее,
извива плавен кръг орел.
Далеч се взирам и копнея
по най-вълнуващата цел:
да преоткривам красотата,
поезия да стане тя.
А в дни и нощи на зачатия
да те осмислям, самота!
Шумят дъждовните потоци,
свежеят родните места.
Топят се тия светли облаци,
и грейва синя лекота.
Връхлита песенна тревога.
Не си последен, нито пръв,
Но знай, че Прометеев огън
не озарява всяка кръв!
Вилня в теб зло, вилняха страсти
от тях подмятан като лист.
Умираше, ти, безучастно,
отрекъл всеки порив чист.
Сега си нов, сега си ясен,
не криеш никаква вина.
Като простор си ти, огласян
на стих и рима от звъна.
И преоткривай красотата,
поезия да стане тя.
А в дни и нощи на зачатия
облитай с мълнии кръвта!
Ще имаш въплътена в думи
и най-голямата мечта.
Зеленото на дните буйни
и мъдрото на зрелостта.
Ще имаш родното, което
възпламенява обичта,
ще имаш хората с небето,
земята цяла и плода!
1969
ЗА ТОВА, ЧЕ НЕ ВЪРВЕШЕ С МЕН
В град един и шумен, и голям
бях от мъката си разболян
като некролог в дъждовен ден,
за това, че не вървеше с мен!
Спирах пред реклами и кина,
блед в лицето, блед като деня,
който доизгасваше сломен,
за това, че не вървеше с мен!
Ревност и омраза приютил,
някого издебнал и убил,
виждах си смеха окървавен,
за това, че не вървеше с мен!
Този смях спаси ме изведнъж,
прероди ме в горд и силен мъж.
Пак пламтях, но с пламък по-студен,
за това, че не вървеше с мен!
1969
ПРАХ
Прелиствам тежката енциклопедия…
Със дразнещо самоуверен тон
разказваше за своите победи
завоевателят Наполеон.
Разказваше, разказваше и ето
налегнат от непобедима скука,
помислих: „Нищо ново под небето…
Все някой прах ще вдигне из боклука.”
1965
БЕЗ ДУМИ
Вървяха те прегърнати и тихи,
под стъпките им шушнеше трева.
Поспряха и от устните си пиха.
С кого не се е случвало това?
Невидимо поскръцваха щурците,
светулките браздяха тъмнината.
Въртяха горе весел флирт звездите,
а облак обладаваше луната…
1967
ОБИКНОВЕН ЧОВЕК
Съвсем обикновен човек,
земята здраво го държи.
Доволен е от своя век.
По стара орбита кръжи,
яде и спи, дори обича.
Попълва „тото”, разсъждава.
На крайности не се обрича.
Не гони безпарична слава,
защо да се главоболи.
Такъв учтив, добър и мек.
Такъв обикновен, нали,
съвсем обикновен човек!
1967
ПРОЛЕТЕН МИГ
Удар след удар… Вълнение…
Биеше тръпно вълнение.
Тихо наоколо…тъмно…
Миг… и прозорецът зейна.
Пролетен вихър се спъна,
с бели светкавици съмна.
1965
ОБНОВЛЕНИЕ
Да бъде пролет - бяла и зелена!
С неподражаемия си талант
разсмива тук капчуци вледенени,
южнякът - първият екскурзиант.
Трепти на люляка дъха тогава,
пронизва мигом пламналата кръв.
Навред просторно, свежо, резедаво.
И сам не знаеш кой си и какъв!
1965
РАЗПЯТИЕ
Разбираш - нещо си отива,
не можеш да го задържиш!
И в гърлото ти току-виж
заседне буцата парлива.
Така се чувстваш изоставен,
че ти се иска да крещиш!
И в гърлото ти току-виж
заседне някой вик сподавен.
1965
ПРЕЗ КЪСИТЕ МИНУТИ НА РАЗДЯЛА
Косата ти, лицето смугло галя,
през късите минути на раздяла.
През късите минути на раздяла
за нещо жаля… Как да го прежаля?
Така сме близко - дъх със дъх се слива.
Мълвят очите ми: „Не си отивай!”
Ще дойдат дните скучни, дните сиви.
Страхувам се за нас, не си отивай!
1965
РАЗМИШЛЕНИЯ В КАФЕНЕТО
Благославям турския си кеф
и магарешкото си безделие.
Още малко и ще чуя рев
както по поляната на село.
Но наместо рев излита стих,
мой или пък някъде прочетен.
Впрочем трябваше,… не ви разкрих,
че поезийката яхнал, кретам…
Бедничката!… Сигурно тежа…
Храня я със слама - сламен гений,
храня я с голямата лъжа:
„Трай, кобило, за трева зелена!”
1965
АКОРД
Нека друг да те намира
лекомислена жена.
Аз прощавам на кумира
всяка негова злина.
И ще бъда вечно смешен,
и ще бъда вечно горд,
че съм хванал безпогрешен,
мъчно доловим акорд.
1964
ПОРАЖЕНИЕ
Не бъди игрива с мен, не ме увличай!
Само чашата ми напълни с коняк!
Нека другият те разсъблича
Той не е поет, нито глупак.
Нека тази страст несподелена
да ме гложде, докато съм жив.
Храня ли към себе си презрение,
никой за това не ми е крив.
1963
ЗРИТЕЛЕН ЪГЪЛ
Студена пот избива по стъклата,
ноември е, навън ситни мъгла.
Притихвам всред декорите познати,
където навикът ме залюля.
Като по масло времето изтича,
с кафето и цигарата, дима.
И с поза на зимислен луд се кича,
защото се отказвам да шумя.
По лилиевски, тихичко и мирно,
с поезия и мъничко тъга,
в компания от духове ефирни
и дяволът изглежда без рога.
1965
АВТОПОРТРЕТ
Аз съм глад и жажда
в суха равнина,
и на глад и жажда
пръскам семена.
Слънце ме изгаря
и не е лъжа -
в мен трепти омара
наместо душа.
Колко пъти чувах
ручей да шуми.
Като луд се втурвах
и по цели дни
в равната безкрайност
скитах отмалял.
Бях напразна радост,
после само жал!
Тя ли ме научи,
че съм прокълнат -
да шуми в мен ручей,
да боли в мен глад?
Ако ви подскаже
нечий болен ход,
хиляди миражи
и лъжлив живот,
ако заговори
друг така със вас,
знайте, мили хора,
че това съм аз!…
Аз съм глад и жажда
в суха равнина,
и на глад и жажда
пръскам семена.
1960
ЗВЕЗДА
По гръб отпуснат на тревата,
поглъщам звездната виелица.
О, как тупти под мен земята,
а въздухът е като хелий!
Защо ли дъх не ми остана?
Измъчва тази лекота.
Бих искал с оросени длани
да милвам паднала звезда.
1964
ЛЕКА КОЛА
Какво автомобилно чудо!
Докоснеш ли го - пружинира…
Наоколо тълпа от „луди”
неудържимо коментира.
Поглъща пътища, завои,
с километражната си гама.
А от това да бъде твоя,
предимство по-суетно няма.
1964
ЗАКОН
Ще възтържествува пролетта.
И ще бъде както е било.
Помежду ни ще стопи леда,
завъртяла пъстро колело.
Ще ухаят диви цветове,
люляци ще пръскат аромат,
влюбената кръв ще зазове
и ръцете ни ще се сплетат.
Погледи, усмивки, нежен свян.
И ще бъде както е било,
за да паднем в нейния капан,
на зелената трева - легло.
1970
НЕПОЗНАТАТА
Сигурно на някого е вярна
или просто - свикнала с мъжете.
Бегло с поглед мина и ме парна,
но така че подлуди сърцето.
Нека никога не изтрезнея,
за да я възпявам вечно - нека!
Стръмните вълни се удрят в нея.
И огъват лунната пътека.
Моят кораб няма да потегли.
Сигурно на някого е вярна.
С погледа си мина много бегло
и съвсем случайно той ме парна.
1964
КОГАТО МУЗИКАТА ЗАЗВУЧИ
Нептуновата ярост се надигна
и тръгна развълнувана вода.
Свободна в непокорството си силна,
превзе въображението тя.
И виждах лъкатушно очертани
в мъгляв воал далечни брегове.
Избухваха букети морска пяна.
И пълни с оптимизъм ветрове.
Обичам диригентите без палка,
с коса развяна, с пламнали очи…
На тях бих искал да приличам малко,
когато музиката зазвучи.
1964
ЮЖНЯК
Под ясното небе ликува сняг,
в прозореца ми свети зимно слънце.
Прелитат гладни врани с дрезгав грак.
И входната врата протяжно скърца.
С цигарата и себе си зает,
прелиствам отпочиналата памет.
И пак се виждам по душа поет,
когото някакви надежди мамят.
С висулки лед по стрехите пълзи,
отива си, отива януари…
Неумолимо моливът пълзи
и дните му зачерква в календара.
Изпаднал в настроение южняк,
безпокои земята не навреме,
небрежно - като пийнал веселяк,
решава той сезонните проблеми.
Така да можех с бяла лекота,
с нехайно шумолене да живея…
И докато ме прибере пръстта,
усмивка на лицето ми да грее…
Но слаб, от меланхолия обзет,
прелиствам отпочиналата памет.
И пак се виждам по душа поет,
когото някакви надежди мамят.
1964
ШЕВИЦА
Угари димящи помня,
чувам плясък на крила.
Виждам как в небе огромно,
плуват сините била.
Бос вървях по коловоза,
дишах бяла лекота.
И откъсвах като роза
веселата свобода.
Как сребрееше реката!
Газех бистрата вода.
Цветовете на дъгата
наблюдавах след дъжда.
И втъках в една шевица
тия чудни цветове,
полета на бързи птици,
летен гръм и ветрове!
1974
ПЕСЕН
Утро светло и прохладно,
пълно с птичи гласове.
Вдишвам въздуха му жадно
и в потоп от цветове,
губя своята умора.
Ставам ободрен и лек.
Литвам песенно в простора.
И се чувствам нов човек.
А в какво е новотата,
знае белият сняг.
От небето до земята
горделиво опнал стяг.
Пролет ласкава и буйна,
всепобедно е дошла!
И една лирична струна
вярно хваща тона „ла”
мелодично и горещо
удря моята ръка.
В гукане на гълъб вещо
нежността ще облека.
Птичи хор ще съпровожда
хем разпален, хем щастлив.
Весела сълза ще гложди
погледа ми странно-жив.
1974
СЪСТОЯНИЕ
Кошмарен хаос ме спохожда
и поболява се умът.
Едно съмнение ме гложди.
И няма цел, и няма път.
Живея ли или съм мъртъв?
Към нищо - никакъв стремеж.
И кръг безмислен се завърта.
И дави ме водовъртеж.
Противоречия мисловни
съзнанието ми гнетят.
И сякаш чукове оловни
във слепите очи туптят.
22.03.1975
ОТГОВОР
Презирам вече всички мнения.
И вярвам само в простотата,
когато бризва вдъхновение,
и леко се редят словата.
А стиховете да изпълва
и вдъхновение и сила.
Фразьорство да не ги разпъва,
а свобода да ги окриля!
Тогава само смисъл има
във творчеството на поета,
И могат неговото име
да утвърждават вековете!
22.03.1975
КРАЖБА
Като в преизподня, като в гроб,
и над мене - моето мълчание.
Всъщност съм на чувствата си роб.
И ме мами не едно желание.
Тежка е! Така съм раздвоен!
Хаосът на делничната врява
ме разпъва между нощ и ден
и ме уморява, уморява…
Тук съм и не съм. Какво ми трябва?
Не интимничи със мен светът,
а неумолимо ме ограбва,
плащайки ми със духовна смърт.
29.09.1975
НЕУЛОВИМ ОБРАЗ
Губя те, намирам те …
Удар на сърцето - има те!
Втори удар - няма те!
О, неуловимо хубава!
Никога не те забравих,
никога не те постигнах.
Вездесъща болка
ме поглъща.
В мрак потъвам…
И тогава ти си светлината,
пътеводната,
за очите ми отрекли
другите посоки на света.
30.12.1969
Препоръка
Прекалено истинското винаги ме дразни Няма нищо интересно в голотата. Нека падне сянка върху нея. И когато стане тя достатъчно загадъчна, направете я тема и предмет на разговор! 30.12.1969
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Ако настане третата война,
за трети и последен път ще бъде.
През радиоактивна светлина
ще зазвучи библейската присъда.
От нас самите кой да ни спаси?
Страхът за гърлото направо хваща,
облещен, със изправени коси,
защото безразсъдството се плаща.
1960
КАЗАНО ПРЕЗ РАМО
Негодници колкото щете.
И колкото щете лъжа.
Предлагат фалшиви монети
на всяка наивна душа.
1960
ЩАСТИЕ
Устните намират устни.
Шемет стар върти земята.
Ускорено бие пулсът.
Вдига те и …на кревата…
Мое става всичко твое,
а страстта нашепва думи.
И насищаме покоя
със въздишки и безумие.
1960
ПРАЗНИЦИ
Залязват вече старите, добри,
почитани от всички тук традиции,
а нещо светло всеки празник крий,
и нещо стопля хорските зеници.
Да уважавам тези обичаи
не съм се учил, с тях съм се родил.
От малък още всичките ги зная.
И всеки поотделно ми е мил.
Един след друг през месец Януари
като мъниста се търкулват те.
Провикват се на топло коледари,
а вън виелица снега мете.
Приятно е пред чашата със вино
да водиш разговор, да помълчиш…
Или по двора да излезеш пийнал
и през снега направо да вървиш…
По навик се замислям, уж безцелно,
а съзерцавам спомен как боли.
Над празниците, бели и последни,
вали със сипкав шепот, все вали…
1969
МЪДРОСТ
Спокойствието иде, грейват мир и тишина.
В един път сливам пътищата из които бях.
Струи от тъмнината величава светлина
и се разбиват нейните ядра в космичен прах.
Частица слънце имаме и щом просветва в нас,
животът - съзидание крепи сърце и ум.
И възвестява истините искреният глас
по бременния с яростна любов световен друм.
1970
