РУЧЕЯТ НА КОСАТА Й
РУЧЕЯТ НА КОСАТА Й
Ручеят на косата й…
Какво говоря?
Вие не сте потапяли пръсти в него!
По-добре с девет катинара
да заключа устата си!
Нямам право на думи,
потапяйки пръсти
в ручея на косата й!
Имам право на смърт,
по-силна от всяко рождение!
* * *
Увисва задухът като балон.
И облаци, и облаци се трупат…
Притиска мрачината всеки дом,
и първи, едри, тежки капки тупат…
СМЕТ
Гледам ги, събрани на банкет,
гледам ги… Дали ще се нагледам?
Чудя се! – Каква подбрана смет!…
Колко съм излишен, колко беден!
Гърлото присвива ругатня,
а език не смея да обърна…
Ех, отпадък, стой си настрана!
Тук със късметлийска смет е пълно!
ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ
Искрят на слънцето лъчите
по рехавия, тънък сняг.
Земята с кошница пробита
събира белоцветен бяг…
Печално зимните дървета
напомнят паднали царе,
издигат с вопъл към небето
настръхналите си ръце!
Реката във гримаси мръзне.
Огъва ту снага, ту глас.
Не знае как да се изплъзне
от вкопчения в нея мраз.
ПЪРВИ И ПОСЛЕДНИ
Те бяха слаби и нищожни,
а ето че се промениха…
Едреят, стават невъзможни,
налагат се с практичност тиха,
обединяват се потайно…
Целта – изгода и печалба!
Парична алчност, тъпа мания,
лъжа, която хитро граби,
бездушен фалш и мисъл бедна
с претенции за талантливост.
И пак са първите последни!
И пак са честните в немилост!
Кариеристът, използвачът,
навярно си въобразяват,
че нищо честните не значат,
че те са само дойни крави,
които може да потупа
по вимето на глупостта им…
И да ги продаде и купи!
Какъв пазар!… Какъв безкраен,
пазарен празник от победни
претенции за талантливост!…
И пак са първите последни!
И пак са честните в немилост!
ПРОКУДЕН ГЛАС
Зашеметени тротоари
от всекидневното движение.
Със поглед хаотично шаря
и нерв съм цял, и напрежение!
Природата уединено
скърби – човека изтървала,
а в клетки, птиче песнопение,
напомня нейното начало.
Първичност ли е, красота ли
това, което наболява?
Убиец динамично гали
любима, в паркинга заспала.
А после сяда зад волана…
Едно отдаване страхотно
с километрични разстояния
и на асфалтите в леглото!…
Къде съм аз? Нима живея?
Коя е моята любима?
Защо прокуден глас зове я
от ненамерените рими?
