ЕДИНСТВЕНИЯТ
ЕДИНСТВЕНИЯТ
Мургава си като здрач,
който яха златен кон.
Плува в езеро от плач
рибата на моя стон.
Мрежа имам само аз!
И съм само аз рибар.
Дойде ли за улов час,
се превръщам в нежен звяр.
И поемам към брега
на влудяващия здрач,
рибата да извлека
и да я нахраня с плач.
БЛИЗОСТ
Ти си като сладък сън,
който радва паметта.
Никога така не съм
съзерцавал любовта.
Гълъбов е твоят смях,
струна трепкаща гласът.
Шепотът на звезден прах
е посипал този път.
Боледувам и боли
тъй жестоко близостта,
че е все едно дали
жило впива ревността.
Нека нощ те отведе,
там където искаш ти!
Със усмивка на дете,
в мен поетът ще прости.
ОТ МАЙМУНАТА ДО ЧОВЕКА
От маймуната сме произлезли,
въпреки най-новите теории.
След като се наблюдавам трезво
или изучавам други хора,
този факт препъва мисълта ми.
От маймуната сме произлезли.
И да се отрича – полза няма!
Заслужава смешното животно
храмове, тамян, всеобща почит,
а какво се получава? – Потно
и кресливо, в клетката го сочат!
Горделиво днес човекът ходи
и се сърди, даже му е чудно,
че “несправедливата” природа
го оприличава на маймуна.
Как така? – Това не му отива!
И изобщо – глупаво това е!
“Умното е” – хора да затрива
и на ядрен шах да си играе…
ПЪРВОИЗВОР
Тече зеленото нагоре,
разпенено от вятър весел.
Очи бих искал да затворя
и да политна като песен.
Плътта на младо настроение
да зацелувам ненаситно
и със приоблачно вълнение
да пия радост първобитна!
Така не е било отдавна,
а някога било е, зная!
Живея хубава промяна
и в орлово око витая.
Притихвам в тихите подножия
или шумя по върховете…
Ръце могъществото сложи
приятелски на раменете.
И другаруваме с Балкана,
възвърнал сили, здраве, вяра!
Рекичка, от възторг пияна,
да се усмихвам ме накара.
В душите на простосърдечни
и влюбени в земята хора,
усетих и скалата вечна
и трепетите на простора!
ЕСТЕСТВЕН ИЗХОД
Ще имам думата последен,
когато няма да желая,
когато ни богат, ни беден,
в земята няма да ви зная!
Добро и зло ще се говори,
но повече добро, защото
аз няма нищо да оспоря,
да преча някому в живота.
Ще храня кротките растения
и с тях към слънцето ще гледам.
Ах, оставете всички мнения:
ще имам думата последен!
СЪЛЗА
Възможно е и да намразя
с омраза – дива и внезапна!
Затворен съм в една сълза,
но няма никога да капна!
Велики подлости видях
и гениално безразличие
към своя плач, към своя смях,
към всичко, що човек обича!
Бъди, некапнала сълза,
бъди ми винаги затвор!
Възможно е и да намразя,
за да не капнеш върху тор!
ОСОБЕНО ПРИСЪСТВИЕ
Притворил съм очи, не слушам нищо.
И никого не искам да погледна.
Във черепа ми дреме пепелище,
а в него тлеят въглени последни.
Утихвай, чувство! Мисъл, остави ме!
Аз искам да почивам, да почивам!…
Лъжливо тук ще вярват, че ме има,
а истината е, че си отивам…
ЦАРСТВО
Изплетох кошничка кокетна,
зачаках творчески пазар,
облечен в мода стихоплетна,
с едно достоинство на цар.
Владея царство необгледно,
дори цената му не знам!
Елате, купувачи бедни!
Мечти, мечти ще ви продам!
ЗАБРАВА
Каквото е било, нима било е?
Каквото е преминало, нима
завинаги е на смъртта в покоя?
Светлеят спомени в полутъма
и паметта се мъчи да ги хване.
Събужда се безсмислено вълнение
и пред картините непостоянни
на неспокойното въображение
се забавлявам пак със стих и рими,
сантиментален, ала талантлив…
Поне да имах някаква любима,
едно момиче – за да съм щастлив!
За жалост – не! Любимите с любимци
избягаха в коли, пък и пеша…
Какво да галя? – Тази кукувица,
която носи името: “Душа!”
НЕОСЪЩЕСТВИМОТО
Неосъществимото обичам,
неосъществимото понеже
със страданието го обличам,
със безсмислени кръвокипежи.
Нищо, че залудо се пилея.
Само невъзможното е волно!
Затова и докато живея,
само невъзможното ще гоня!
