Николай Колев - Поета

ГРАНИЦА

Неразговорливо, отчуждено…
Само че това така изглежда!
Силата на земното въртене
неспокойна близост ми отрежда.

И се губя в дългата неволя
да разбирам чужди светове.
Стигам винаги до „горе-долу”.
Сядам и го скривам в стихове!

В ГРАДИНАТА НА ЗРЕЛИТЕ СЛОВА

Далечна памет още ми помага.
След нея въпросително вървя.
Целта на точната посока бяга
в градината на зрелите слова.

Една царица царствено ме чака,
облякла пъстри сенки и мълвеж.
Зениците й намотават мрака,
а устните са изгревен копнеж.

Край нея утаена тишината
лови великолепните нозе.
Умира във възторзи светлината,
любовна рана слънцето гризе.