ПРОФИЛ В ПОЛУСЯНКА
ПРОФИЛ В ПОЛУСЯНКА
Замисленост скръбна. Интимнича с нея.
Очите ми някак забравено гледат.
Цигарено облаче святка и тлее.
С кого ли пак моите мисли беседват?
Отвън тъмен прилив прозорците гали.
Налита моторен шум, после утихва.
Над свои неща се усмихвам и жаля.
Защо ли да жаля? - Със всичко се свиква!
И уж им разказва объркана памет,
а само се сили, пелтечи и секва.
Далечните радости път към мен нямат.
На близките скърби словата отекват.
Нехайно пиляното време ме мъчи!
В полусянка - профил. Прозорците - тъмни.
Любов от страдание как да разлъча?
С това съм замръкнал. С това ще осъмна.
9.ІХ.1982 г.
ВЕЧЕРНО РАЗДВОЕНИЕ
Есента постила мека черга,
за да легне в нея тленността.
Лъхва лека и прохладна нега -
вечерта се спуска над града.
Омагьосаните силуети
на раздвижения бавно свят,
на застинали в покой дървета,
в озлатени граници горят.
Громолене на трамваи само
и ръмжене шумно на коли
срязват тая прелестна измама.
И на две душата се дели.
Цял съм, жив съм и реалистичен,
ала с омагьосано:”Ела!…”,
ме привлича силует обичан,
безразборно мачкан с колела.
16. ІХ. 1982 г.
ПЕТ КАФЕТА
Бездарничество в стиховете
и в прозата така се трупат,
че предпочитам пет кафета,
но не и вестник да си купя.
Така, останал без стотинка,
ще тръгна малко напосоки,
ще гледам столични картинки
и няма да усещам болка.
Литературната робия
е най-пропадналата вяра.
Сега е времето на тия,
които вярват в хонорара.
21. ІХ. 1982г.
