ЗАМАХ
ЗАМАХ
Дребнавото, с оче микроскопично,
под купищата дреболии спи.
Гладувам да живея по-прилично,
в размер, какъвто никой не търпи.
След охлювите няма да се влача
със вяра в търпеливия им ход!
На някой връх мечтая да се кача
и там да нарисувам небосвод!
Какви са тия пътища жестоки,
кръстосвани от лигавите дири?
Нима не виждам силните посоки,
та някаква черупка ще ме свира?
Рогца - нагоре, муцунка - надолу.
Ветрец подухне - скриват се рогцата.
А връх, предизгревен, с червена воля,
рисува без триножник небесата.
ТЕЛЕПАТ
Не обичам повторения,
а ми се натрапват често.
И с омразно отегчение
себе си към нищо местя.
Пожелал промяна бърза,
се разочаровам лесно.
Някой дявол пак ме връзва,
ала кой е? - Неизвестно!
Бъхтя се телепатично.
Щом отгатна - ще се справя!
И ще стане по-прилична
дяволията тогава.
Може и да си внушавам,
вече хлътнал във съмнения,
но яда си не забравям,
причинен от повторения.
11.ІІІ.1982 г.
