СРАВНЕНИЯ
СРАВНЕНИЯ
Кучи лай пролайва небосвода.
Караница котешка се чува.
Ранна есен предпазливо ходи.
И проплаква, както ми се струва!
Има нещо колкото болнаво,
толкова порочно в тая есен.
Бавно то ме мъчи и сразява,
прави ме едва ли не перверзен!
Черепът се пука като стомна.
И изтича мисъл, в кръв обляна.
И пълзи, и иска да си спомня
колко крива беше любовта ни!
МУЗА
Догарям в мисли насаме.
Така е сладко и отровно!
На емоционален змей
опашката следя любовно!
Реве и вие сън в кръвта,
с кошмарна сладост пренаситен.
Не е излишно от солта
на сълзите си да опитам!
Залязва път - червен, жесток,
път, сякаш наумил си нещо…
Рогат и опашат урок
напомня ми лъжливи срещи!
На тях всецяло посветен,
възобновявам куп илюзии.
От нощи и въздишки в мен,
създадох грешницата - Муза!
ЗОВ
Прегърни ме светлокоса, прегърни!
И на тялото си белотата дай ми!
В мене плачат уморени далнини,
в мене знайното се бори със незнайно.
И спасението ти си, светлокоса,
белобедра, белогърда, белосмъртна!
На колене паднал, ласката ти прося,
тази ласка като моя дух безпътна!
Само нощ една със тебе, светлокоса,
само нощ една, а после забрави ме!
Аз гладувам и нима е грях, че прося?
Светлокоса, белосмъртна, пожали ме!
БЕЗИЗХОДИЦА
Тежиш ми, време проиграно
и на разложен труп миришеш!
Щом само с нещо се захвана,
присъда стара ти му пишеш.
Чудачества на неудачник
пъстреят в миналото мое.
Накрая в скуката затлачих
на златните мечти пороя.
Какво ли още ми остава?
Не мога заживя смирено!
Бих предпочел да се забравя
с отворена спокойно вена!
ЕДНО ОТСЪСТВИЕ
Не се е променило нищо!
Едно отсъствие…
И пак
димя като главня в огнище,
на скуката
под сивкавия мрак…
Не чукайте
на спомените по вратата!
Аз няма да ви чуя! - Спя!
Лениво се върти земята,
лениво вплита моята съдба
на другите съдби в кълбото…
***
Началото на много начала
или по име Александър Пушкин!
Фантазия със орлови крила
над океан, от бурята разлюшкан!
***
На Катя Витанова
Благодаря за хубавите думи!
Онази вечер жива е у мен!
Докосна ти една потайна струна
и тя запя над път обнадежден…
Но кой от нея те разочарова?
Мелодията й забрави ти!
И пак Иван Давидковото слово
в прането розово се заблуди.
Прането розовее като праскова…
Добре де, нека да си розовей,
но в думите ти, в думите ти ласкави,
защо сега студенината вей?
Звездите прогориха много дрехи.
И гледаме през дупките луни…
Телци преживят моите утехи,
а струната я скъсаха овни!
ПЕСЕН
Утро - светло и прохладно -
пълно с птичи гласове…
Вдишвам въздуха му жадно
и в потоп от цветове
губя своята умора,
ставам ободрен и лек,
литвам песенно в простора
и се чувствам нов човек!
А в какво е новотата
знае белият южняк,
от небето до земята
горделиво опнал стяг.
Пролет ласкава и буйна,
всепобедна е дошла!
И една лирична струна
вярно хваща тона „ла”!
Мелодично и горещо,
удря моята ръка…
В гукане на гълъб вещо
нежността ще облека!
Птичи хор ще съпровожда,
хем разпален, хем щастлив!
Весела сълза ще гложде
погледа ми странно-жив.
СЕГА И НЯКОГА
Поздрав ти изпращам, Добромирка!
Поздрав ти изпращам, Галилея!
Сякаш името ти в тънка свирка
духат сто разпалени Орфея…
Детството ми, детството ми иде,
смеещо се с четири сезона…
И в игрите мога да се видя:
как парцалената топка гоня,
как със камъни прозорци чупя,
как по орехите се катеря…
Вечер барабанът: „Тупа-лупа…”,
с грижи селенията замеря…
Беше време странно, неспокойно!
Слухове се носеха различни…
Смътно и по детски всичко помня.
Не разбирах колко драматични,
колко сложни са били нещата!
Слушах със неясно любопитство
за разделянето на земята,
царевичен хляб в дланта си стиснал…
КАПИТАЛ
Поклоннички на Мохамеда
и тайно влюбени в Христа,
със вас да поведа беседа,
кошмар ми стана и мечта.
Със прелести полуразкрити
и пози, чакащи езда,
способни сте да прелъстите
и Мохамеда, и Христа!
Разказват вашите походки
какво било е през нощта…
Надникна ли в очите кротки,
не виждам кротките неща!
А всички мисли интересни,
които съм споделял с вас,
са само намеци чудесни
за скрития в кръвта ви бяс.
Приятно ми е да разбирам,
че смъртно ви принадлежа,
съблечени да ви намирам,
облекли моята душа.
Нощта богатства разхищава
и като райски сън тече…
Над капитали и над слава,
грей капиталното краче!
ОТКРИТИЯ
Бушувам в образи случайни…
И всеки образ ме боли!
Откривам поетични тайни.
На две душата се дели:
на „да” и „не”, а по средата
„Обичам!” - словото звъни…
И моя, моя е земята
с безкрайните далечини!
