Поезия
Иван Нечипорук
превод: Елка Няголова
АКО ОЦЕЛЕЕМ
Ако този огън преживеем
дето с плътен дим така тежи,
спомена за пролетта беззвездна,
и гнева, изригнал в тъмна бездна…
Елена Алекова
ЕСЕНЕН ДЕН
Вълшебен ден, през който
не знам какво се случва,
но е вълшебно всичко
наоколо, дори
Красимир Власев
***
Светът
отдавна не прилича на себе си.
Улици забравили имената си,
фасади вземащи се на сериозно,
разкъсани от противоречия хора,
София Милева
СОЛЕНО
Татко си отиде със лалетата.
Неговите. Кървавочервени.
Аз се давя и осъмвам в пепел.
Мъртво е и живото във мене.
Трендафил Василев
МОМИЧЕ В ЦЪРКВА
Сред богомолци смирени - бледоръко момиче…
Свещта си припалва, молитва шепти.
Духът му болното тяло съблича
и през купола нейде далече лети.
Гюлшен Алиева
В памет на братята ми Диндар, Али и Сербедар
Сега и тримата лежат в една мера
като далечен, като пресен спомен
о, мои братя, кръв от мойта кръв
сега ви правя по свищовски помен
Анатолий Аврутин
превод: Елка Няголова
1.
Не си ми майка, дете си, помни.
Красив е споменът като дъга.
Ти милваше ме от пелените.
Оттук нататък аз ще те галя.
Ботьо Буков
Из „Вятърна поща” (2022)
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Денят, узрял в една безсмъртна пъпка,
взриви леда на сивия ефир.
Око, буди се! Разтреси ме, тръпко!
Надеждо, дай на грешника си мир!
Станислав Куняев
превод: Марко Марков
***
Пред чашата гореща водка
с печал, която не разбрах,
изрече тази поговорка
другарят, тесноок казах.
Петя Цолова
Из „Градината на Ева” (2019)
* * *
Усещам пак -
сърцето ми си е останало дете,
което иска да си поиграе със небето.
Красимир Власев
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЖИВОТНИТЕ
Хората по света вече разбраха,
че правителствата ги лъжат.
Скоро това ще разберат и животните,
чиято еволюция вече надрасна
Ивайло Диманов
ОБЩЕСТВОТО НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ПОЕТИ
Денят се шмугна в претъпканото метро,
белязан от хищната челюст на мрака.
Проблясваше долар от чисто сребро
над Сентръл парк, в звездната арка…
Юлиан Тувим
превод: Кирил Делчев
ОДИСЕЙ
Нощта е дъжд зачернил и щорм мастилен вилнее,
небесата изливат тъмни, мътни порои.
Вържете ме за стената с връв, приятели мои -
там, на двора сирена жестоко, протяжно пее.
Вероника Иванова
ТРЕВОГА
Защо са тъй разтревожени чайките
в това ослепяло от синьо небе.
Дали, защото усещат, че някъде
тихо плаче дете.
Лозан Такев
СРОК ЗА ГОДНОСТ
Господа, ето, време е вече
да поставим и вас на кантара.
Срок за годност отдавна изтече,
господа и до вчера другари.
Калин Михайлов
ОТНОВО ЗА БРАДАТА МИ
На път съм към шейсет - невероятно!
Още преди десет някой предполагаше това,
но тогава бе в брадата ми вината -
днес и без брада натам вървя.
Ахмет Емин Атасой
Из „Живот на кръстопът” (2022)
***
връстници мои, приятели и другари от детство
настръхвам от камбанен звън и от гласа на имама,
защото смъртта не гледа нито сан, нито богатство…
а повежда жертвите си към своята бездънна яма.
Кирил Делчев
КОГАТО
Когато ти е много тежко,
когато в мъката си сам,
а сетната фатална грешка
е разрушила твоя храм;
Сара Тийздейл
превод: Кирил Делчев
Ще ръми нежен дъжд, ще ухае на пръст,
ще кръжат чучулигите в полет чевръст;
Мария Маринова
ВЛАСТ
Живея без признание и слава,
без връзки и протекции за мен,
ни власт, ни постове познава
безличният ми, неизвестен ден.
Максимилиан Волошин
превод: Красимир Георгиев
ТУ БЕ МОМИЧЕНЦЕ, ТУ БАБИЧКА НЕВЗРАЧНА
Ту бе момиченце, ту бабичка невзрачна,
ту тъжна, ту засмяна - ти към мен летя:
ту искаш стихове, ту ласки, ту играчки,
в замяна даваше ми нежност и цветя.
Людмил Симеонов
МОЛИТВА
Благодаря за хляба и солта,
за виното благодаря ти, Господи,
за твоята безкрайна доброта,
с която милостиво ме докосна
Красимир Симеонов
ЛОШИТЕ ПОЕТИ УМИРАТ ДЕБЕЛИ
Вече сто години
морето ръфа вълнолома,
глозга върлите скали,
желязото заостря.
Виолета Станиславова
Из „Души, самотни скитници в безкрая” (2022)
ИЗГРЕВ В СОЗОПОЛ
Сутрин е.
Навън отново слънцето блести.
И този ден ще бъде зноен и греховен.
Във пристанището като разтопен метал водата тежи.
Светлана Йонкова
Из „Слънце преди изгрева” (2022)
МОНОЛОГ НА ЛЕВСКИ
Нямам гроб, ала чий е проблемът? - погребват ги мъртвите,
а пък аз имам толкова работа още за вършене…
Оставете поп Кръстю на мира! Предателя бъркате -
пък дори да не бъркате, само ръцете си бършете…
Ангел Д. Дюлгеров
ИЗКУСТВО
Усмивка на чаровник с неотразима ловкост.
И поглед - присмехулство и искреност събрал.
Пораснали деца - как дебнем всеки фокус!
Но в гълъб се превръща измачканият шал.
07.11. 2022 г. - 2 години от кончината му
Иванко Маринов
ПАМЕТНИК
Без първи сняг и първи скреж…
И с цвят на камък воденичен
е паметникът в Букурещ,
Виктория Иванова
Из „Кодирана памет за обичане” (2022)
МЪЖКО СТИХОТВОРЕНИЕ
И така се живее.
И така се диша.
Конят - вятър го вее.
Гюлшен Алиева
***
Не, не ме събуждай по разсъмване
тогава съм притихнала във скута ти
памидено-пияна и кошутена
и съм в ронливата жарава на ръцете ти
Ивайло Диманов
КОРЕН
Мълчи умореният орех във двора,
протегнал над селските покриви врат.
Избягаха младите тукашни хора
да гонят Михаля в големия град…
Димитър Милов
***
Боли от думите, боли,
когато те замерват с тях.
А те за тебе са били
насъщни като къшей смях.
Иванка Павлова
Диптих
І
Защо съм поискала, Боже,
човек да се родя на земята,
стенеща от вечно насилие,
отвратена от несправедливост,
Дмитрий Мережковски
превод: Татяна Любенова
***
Да обичам хората нямам сили, а искам:
аз съм чужд сред тях, но с приятели близък -
и звезди, и небе, далнина хладно синя,
лесове, онемяла печал пустинна…
Дафинка Станева
НЕБЕ И ЗЕМЯ
Просторът целува дърветата.
Птиците облаци гонят.
Дъждът по библейски вали.
Снегът с белота те смирява.
Зоя Минева
***
Аз съм светлината,
дарена от Слънцето,
която свети в зениците,
Петя Цолова
Из „Градината на Ева” (2019)
ВСЕ ТАКА
…И нося все така безценното мое съкровище
от мечти, надежди и песни в душата си.
Да ми го отнеме, никой и нищо до днес не успя.
Драган Данилов
превод: Наталия Недялкова
САЛ
Черна е дъгата, разпъната над Балкана,
над планините и над гласовете.
Черен е мирисът на черешите и тъмен е облакът,
защото разцъфтяват мъртвите, повикани от мрака.
Габор Гараи
превод: Михаил Берберов
Защото, ако любовта те изостави,
върху лицето ти избива в тънка
и бяла ивица самата беззащитност,
тъй както влага по стена избива;
Фьодор Тютчев
превод: Ваня Ангелова
УЖАСЕН СЪН НАД НАС НАДВИСНА
Ужасен сън над нас надвисна,
ужасен, безобразен сън:
ний, цели в кръв, се бием честно
с възкръсналите мъртви вън
Ото Рене Кастийо
превод: Никола Инджов
Казваш, братко, че ти се е родила дъщеря.
Как се радвам на тази новина в писмото ти,
но сигурно е тежко да не видиш нашата кръв,
Йордан Фурнаджиев
ОАЗИС
Аз през живота си пътувах
из не една пустиня сива
и случваше се да откривам
като оазис кът жадуван.
Пенчо Пенчев
Из „Така те помня” (2022)
ТАКА ТЕ ПОМНЯ
Така те помня - малко, бяло цвете,
с големи и усмихнати очи,
смутена как вселената мълчи,
щом твоето лице край мен засвети.
Елена Алекова
ЦЕНТОНИНИ*
„Пеперуди, пеперуди…”
Николай Лилиев
1.
Ако можеш да разбереш, ще разбереш.
Ако искаш да разбереш, ще разбереш.
Ако трябва да разбереш, ще разбереш,
дори и да не можеш, дори и да не искаш…
Татяна Снежина
превод: Татяна Любенова
Из „Душа като цигулка” (2010)
ДЕТСТВО
А там, где вятър свири,
шуми морски прибой,
от Детството ми кораб иде.
За мен ли иде той?
Кръстьо Станишев
„Покрай Понт съм роден…”
Овидий
ПЪРВА ЕЛЕГИЯ
О, северният вятър, глас на ада, вятърът
на отмъщението, равно на възмездие!
На кораб мачтата пречупена - захвърлен съм
върху скалите на изгнанието, пустошно
Дебасиш Парашар
превод: Наталия Недялкова
ТОВА Е КИНО
Персонажът бяга
от своя създател
в смъртоносното желание да спаси разума си.
Това е кино.
Красимир Власев
Бих се махнал от тук,
бих заминал отдавна,
но отсъствието не ми отива,
както не ми отиват
Саади
превод: Димитър Милов и Илона Толсузова
***
За жадния - във сухата убийствена пустиня
е все едно, че бисер има или раковина.
Любомир Духлински
БАЛАДА
Навярно е трудно човек да забрави
на първата младост далечния зов.
В градината тихо проплаква китара,
далечен глас пее за нещо било.
Виолета Станиславова
Из „Души, самотни скитници в безкрая” (2022)
В ОЧАКВАНЕ НА…
Стоя на брега на моята жива река -
ходилата ми са потънали във прозрачната й прохлада.
Лодчица натоварена с детството ми
размахва за поздрав весла - бърза - минава и… отминава.
Лозан Такев
2 ОКТОМВРИ 1916 ГОДИНА
Есента е пак кахърна, кехлибарна.
И войната пак е темата и днес…
Помните ли стих от Дебелянов
в незабравен негов кратък текст?…
Христина Комаревска
СЕЛСКАТА БАРА
И селската ни бара остаря.
Сниши се тихо
и се скри в тръстиката.
Деян Джорджевич
превод: Татяна Любенова
***
Ние сме като тухли
На парчета
Различни размери и форми.
Миодраг Якшич
превод: Наталия Недялкова
ПРОМЕНЛИВО И СЛУЧАЙНО
Пазя, докато имам какво да губя.
След това ми е все едно.
Спъвам се в сценария на живота,
написан в детството.
Димитър Арабаджиев
***
Всеки по своему е различен,
но ни свързва една идея.
Жив съм,
за да я обичам.
Юстинас Марцинкявичюс
превод: Марко Марков
Всеки път,
когато ме навести
баща ми,
гледам света
с очите му.
Йордан Фурнаджиев
ЕЛЕГИЯ
Син на поет и без приятели поети,
към свой Парнас с години се стремях
и ту поемах смело, ту пристъпвах плах -
намирах верен път, а по погрешен кретах.
Осман Мустафов
ЧУДАК
След толкова години се открих.
Все исках да се припозная.
Не искам да съм със ръжда покрит,
нито фараон със златна маска в Рая.
Виолета Бончева
ТОВА СИ ТИ
На мама
Това си ти - развихрена лоза,
с коси като бръшлянови филизи,
с венец от клон, прозрачна резеда,
Андрей Лисенков
превод: Иван Антонов
РАЗДЯЛА
Залязващото слънце зад хоризонта угасна…
И в тази умираща нощ под луната
разделихме се с теб без докосването опасно.
Наивни ли бяхме тогава или пък малко познати?
Ахмет Емин Атасой
ЖИВОТ НА КРЪСТОПЪТ
като пътник,
изминал пътища трънливи,
аз все вървях, издишвайки искрящи пари;
Сунай Акън
превод: Ахмет Емин Атасой
АНТИЧНИ БОЛКИ
Колко вещи на стари хора,
докарани от
стари истанбулски къщи
Людмил Симеонов
ОРИСИЯ
Не дай си, боже, да си талантлив!
Ще си спечелиш хиляди омрази,
ще ти завиждат, докато си жив,
с презрение докрай ще си наказан!
Аделина Леви
***
Изборът е свободен.
Донякъде.
Нивото на личността
го ограничава.
Тенко Тенев
ПЕСЕНТА
Светлее с блясъка на полутона.
Събрала полета на късните ята.
Към своя юг забързани във мрака,
шумят от болка белите крила.
Гюлшен Алиева
Мамо, бях в Измир.
Вървях перуникова по земята,
запаметила топлите стъпки на баба
тичах с босите песъчинки на Егейско море,
Владимир Башев
ЗИМНА ПРИКАЗКА
В нашия двор
имаше огромен човек.
Направихме го,
като търкаляхме една снежна топка.
Владимир Чугунов
превод: Красимир Георгиев
КУКУВИЦА
Куршум над моята глава изсвири,
случаен ли, прицелен ли бе той?
Натегнат като струна бе на лира
пронизаният с изстрела покой.
Ласло Латор
превод: Елена Алекова
Мъчи ме неказаната дума.
Кой ли може да я понесе?
Мята се тревожно и безумно
без утеха моето сърце.
Вячеслав Иванов
превод: Татяна Любенова
ДУХ
Над бездна нощна, Дух, пламтящ,
с Любов предвождал световете;
Духът ми реещ се, витаещ,
летял сред светила в небето.
Стилиян Чилингиров
ЧУДАК
Едно ли чудо той в живота стори,
един ли подвиг в него завеща,
но никой му делата не потори,
ни реч за тях се някъде отвори
при думите за хиляди неща.
Иванка Павлова
УТЕХА
Живееш често чуждия живот
чрез филмите, за да се чувстваш жива,
но той, като откъснат рано плод,
понякога е с привкус на горчиво.
Роман в стихове
Елена Алекова
Глава първа
В едно планинско, сбутано селце
през лятото, в разгара на сезона,
пристигна непознат човек с лице,
белязано от някаква спокойна,
неуловима, шеметна тъга.
Албена Фурнаджиева
ОБЕТ
Тихо ухание от цветчета на череша.
Ненатрапчиво бяла като пухкав облак.
Звънлива като пролетни птици,
усмивката й се разливаше…
Янош Аран
превод: Иван Есенски
С гарванови криле потръпва
в прозореца ми вечерта.
Стеле се сянката на душата ми
по пясъците на преживяното.
Кольо Колев
Да помълчим. Да се помолим
за света, във който сме родени.
Да се сгушим в неговите корени -
там никога не е студено.
Елена Постоева
превод: Татяна Любенова
***
Под снегопада ще побродя.
Ще повървя.
Снегът прощава днес на оня,
на който трябва да простя.
Мадлен Аспарухова
БЛАГОДАРЯ ЗА СЧУПЕНОТО
„Благодаря за страшното очакване,
с което ме наказа несъзнателно.”,
Камелия Кондова
Александър Балтин
превод: Татяна Любенова
БЪЛГАРСКА СИМФОНИЯ
Чудесно вино, чудни рози:
български звучен колорит.
А Свободата на народа
дари му уникален бит.
Таньо Клисуров
***
В живота винаги едните имат повече,
а други губят.
Не бях герой във холивудска повест,
но бил съм влюбен.
Гален Ганев
ФАНТАЗИЯ
Пиано съм. Красивите акорди
флиртуват със капризи на виола.
Из стаите свободно се разхожда
последната фантазия за соло.
Петя Цонева
Из „Спасителна песен” (2022)
РАЗПЯТИЕ
От окото на Бога се стича човешка сълза.
Като тел се е впило в сърцето раненото тяло.
Всички наши животи под крехката кожа пълзят
към смъртта, водостока си в кръстната точка изляла.
Ивайло Диманов
ДА НЯМАШ И ДА ИМАШ
Имал ли си дни, в които си мечтаеш да те няма?
Имал ли си вечери, в които ти се иска да отплуваш
накъдето те отвее синеокият пройдоха вятърът.
Там, където някой ден отново можеш да се влюбиш.
Атанас Капралов
“Апокалипсисът идва…”
Заплахите с апокалипсис
сълзата моя не подлъгват.
Светът едва ли ще ми липсва -
та той в главата е недъгав.
Симеон Стоянов
85 години от рождението на поета /23.06.1937 - 5.12.2002/
ТИ ТЪРКАЛЯШ ОБРЕЧЕНО
ВОДЕНИЧНИТЕ КАМЪНИ
На Слав Хр. Караславов
Утаяват се страсти и амбиции дребни,
щом лежи на плещите ти вече света.
Диана Николчева
Оттатък Дунава,
оттатък думите,
оттатък писъка
на куршумите,
Лозан Такев
БАЙ ГАНЧО
Ако Алеко беше жив,
нов Ганчо би описал, вярвам,
в нов разказ супер талантлив.
Да бъдеш Ганьо си е дарба!
Васил Аврамов
РИТУАЛ
Мой приятел французин, гостуващ у нас,
тъй, както си пиехме с настроение
на десети етаж в полунощния час,
ме попита с известно стеснение:
Паскал Андонов
Из „Живея в младост” (1983)
СЕПТЕМВРИ
Слънцето, стария таралеж, още пери дългите си игли,
но ще надуши есента и бързо ще се скрие нанякъде.
Само ние, хората, под небето стоим и снегът ще ни навали,
ще глътне гласа ни и ще счупи краката на ехото.
Петър Андасаров
Из „Прелиствам времето” (2021)
ЗОВ
На Антон Дончев
Това е България,
това е -
драна като яре
и стреляна като заек.
Мая Цекова
ПРИСПИВНА ЗА ВЪЗРАСТНИ
Зайченцето депутатче, бае,
по цял ден си играе,
само на определена дата
по цяла нощ брои заплата.
Камелия Панайотова
***
светът те плаши
като удар на родител
нямаш къде да се скриеш
Ева Гочева
***
защо си тъжна - пита детето
такива въпроси не се задават на непознати -
казва майката
взима торбите и си тръгват
Христо Кацаров
Из „Сто работни вола” (1963)
РОДНА ЗЕМЯ
Познавам те по хладния
планински въздух.
Познавам те по дъбовете стари
и по свирката
Мария Маринова
СЪЗРЯВАНЕ
Едно сладко момиче в нашата къща расте.
Нито е вече голямо, нито е още дете.
Нови хормони в тялото младо напират
и за предимство всички на куп претендират.
Любомир Духлински
ПОКОЛЕНИЕ
Защо не вярваме в децата си?
Опитваме се да ги изградим
по своя образ и подобие.
Денис Нуф
Из „Разсейване от нищото” (2022)
ВНИКВАНЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО
морето със солени пръсти разбърква дъха ми
люлее лодката във мокрия си скут
погледът пустее по синия хоризонт
Светлин Иванов
Из „Кутия за блус” (2021)
БЛУС
Когато всичко е напряко,
когато нищо не върви.
Когато в кошничка пробита
неделна нежност не стои.
Димо Троянов
Из „Лирични мигове” (2020)
КРЪГОВРАТ
Отприщените светлини от чувства
душата ми заливат щедро пак
и блясъкът на утрото разлиства
в усмивка нежна като еделвайс.
Васил Аврамов
ПАК ЗА БЛОК
Нощ, улица, неон. Аптека
на ъгъла на моя блок.
Отсреща - супер дискотека
със супер джаз и супер рок.
Любомир Духлински
Отдавна на Шипка всичко е спокойно.
Мълчат оръдията, вече са ръждясали.
Мълчат и воините, замръзнали в снега.
Димо Троянов
Из „Без компромиси” (2022)
НЕОСПОРИМО
Ясно е, че всички титли и награди
са суетните в живота ни фасади,
а в историята диря да оставим -
нещо талантливо трябва да направим!
Атила Йожеф
превод: Нино Николов
НАПЕВ
Ливади плават, път бразди
блатата с тъмните води,
ехей,
блатата с тъмните води…
Георги Ангелов
Ще ви кажа какво сте - отрепки комунистически,
змии, слепци и… каквото се сетите там.
Едва ви търпя, едва ви издържам стоически,
във вашия смешен,
Алексей Прасолов
превод: Марко Марков
От първата ми светлина
светът е в мен на две разсечен:
от мама - жива топлина,
от татко - студ един правечен.
Павел Черкашин
превод: Елена Алекова
* * *
Не живея - вижда Бог - напразно.
Ролята на моите дела,
да, е малка. Служа безпристрастно.
Роб не съм, но и не съм и крал.
Золтан Зелк
превод: Димо Боляров
Потегли влакът и дойде моментът,
когато пак не можем устоя,
на коленете - чанта с инструменти
и давай, цакай, коз или боя!
Ото Рене Кастийо
превод: Никола Инджов
Ти не знаеш,
моя нежна балерино,
горчивия вкус на горестта,
където моето сърце дими.
Саади
превод: Димитър Милов и Илона Толсузова
***
Чуй ти тази случка, станала в Багдад -
знаме и завеса влезли в спор зъбат.
Илко Славчев
ЛЮБОВТА ЩЕ МОЖЕ
Зазидай ме, любов, в скривалище, което няма да намеря.
Дали отвсякъде ще изпълзя, смален на плужек лековерен?
От паяжини се пази, от сажди, прах, сълзи и голи клетви,
които пак върху короната ти кралска ще полепнат.
Любомир Духлински
РЕКАТА НА ДЕТСТВОТО
На детството златно къде са годините -
с изсветляла от лятното слънце коса,
с боси пети, цели набодени с трънчета
или със цървулки, съшити от дядо ни?
Горан Ранчич
превод: Татяна Любенова
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Посегнах с ръка
Портата да отворя
Но порта нямаше
Татяна Юргенсон
превод: Елена Алекова
* * *
Една и е наградата -
дръжката на меча до рамото,
понеже съм достоен да седя
на Кръглата маса на Авалон.
Рони Маргълис
превод: Ахмет Емин Атасой
ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА ДЖАВИТ БЕЙ ДО ЖЕНА МУ
Тук, сред степта, си мисля за Бююкада*.
Помниш ли последния ни прием,
даден по повод завършването на петия том
от книгата ви „Финанси” след огромен труд и мисля,
че такъв прием дотогава не беше виждал островът.
Салам Сарван
превод: Димитър Христов
ЛИНИИ
Дланите на старческите ръце,
разкрити пред гадателката,
показват все едно и също:
Агшин Енисей
превод: Димитър Христов
В този сив град, в който живеем,
всеки ден намират труп на неизвестна жена,
всяка нощ неизвестни мъже убиват
неизвестни жени.
Иван Енчев
Из „Слънчев екот” (2021)
ЕНЬОВДЕН (24 юни)
„Еньо си наметнал кожуха
да върви за сняг.”
Славянско предание
Лозан Такев
БЕЗ ТЪГА
Отиде си завинаги любимото ни куче.
Домашният любимец внезапно ни напусна…
Продадохме Пежото -
нов битов тъжен случай.
Андрей Тарханов
превод: Елена Алекова
АВГУСТ
Август мой червенобради,
великан добър. Със плод
идваш ти и с листопади,
а в реката - брод до брод.
Людмил Симеонов
ТРЕВА
Сезони. Срещи и раздели.
Живот, преминал като сън.
Къде сте, слънчеви предели,
огласяни с небесен звън?
Пьотр Комаров
превод: Красимир Георгиев
СУНГАРИЙСКИТЕ БЛАТА
Ти гледаш невярващо от самолета -
не виждаш под теб обичайни земи:
мочурища глухи редят се проклето,
лежат езера в далнината сами.
Красимир Чернев
Из “Фаропазачът има слънчеви мисли и сиви очи” (2020)
СКЪТАНО
Ти беше най-доброто, което съм имал…
Бяхме… като бяла къща на остров -
със сини капаци на всички прозорци…
Из “Нощта на щурците” (2021)
Габриела Цанева
ЩУРЦИТЕ ПИЩЯТ
Щурците пищят -
надлайват се с кучетата,
надсвирват се с прилепите,
шумят с вятъра…
Богомил Тодоров
***
Каквото е нужно - ще стане
не вчера, не утре, а днес…
Живял по мази и тавани,
в таван си с последен адрес.
Богомил Тодоров
ПЪТЬОМ
Копита на мотор кънтят неистово,
подгонили две мокри светлини.
Табун коне - и все коне измислени! -
ме влачат дни и нощи в синини.
Богомил Тодоров
***
Попътната ти чанта е стъкмена
и най-необходимото е там;
далечен път, все още неначенат,
с насрещен вятър брули мисълта.
Албина Янкова
превод: Татяна Любенова
ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ТАТЯНА
Виелица танцува валс в дворове пусти,
глави склонили са фенерите в поклон,
страха и болката в душата си не пускам,
обръщам поглед аз към святата икона…
Сергей Маковски
превод: Красимир Георгиев
СКРЪБ
Аз от скръбта не се боя, когато гали
с любовен зов света на моите видения.
Аз от скръбта не се боя, щом тя разпали
жарава за борба и гняв за разрушения.
Георги Ангелов
Шутът, който всъщност е слуга
отдавна по кьошетата дочува,
че кралят е носител на рога,
Михаил Лермонтов
превод: Иван Антонов
СМЪРТТА НА ПОЕТА
Поетът бе убит! - пленник на честта -
оклеветен той падна от мълвата
с куршум в гърдите, жадуван от мъстта
и в гордостта пожертвал си живота.
Методи Джонев
***
За буквите - какво за буквите,
за думите - какво за тях -
за дълго ги оставяме да полудуват,
за дълго ги оставяме да помъдруват:
Юрий Поляков
превод: Красимир Георгиев
СМЪРТТА НА КАРИКАТУРИСТИТЕ
Кошмар на улици парижки:
сирени, изстрели, разпад…
Навежда ноздри все по-ниско
безличен президент Оланд.
Евгений Гребьонка
превод: Тихомир Йорданов
Очи огнени, въглен-парещи,
очи черни и в страст изгарящи.
Как ви любя аз! И се плаша аз,
че обикнах ви във опасен час.
Диана Николчева
Из „Загледана в слънцето” (2015)
НОЩНО
След натрупани мълчания - неизбежни разкаяния.
Космосът на мойте сънища като чаша се разби.
Късно е да се разпъвам между радостта и раните -
не умея да съм радостна - да съм тъжна - не върви.
Миклош Радноти
превод: Петър Велчев
ОДА
Зад твойте устни се таи слънце
и със усмивка кротка ме сгряваш.
Гласа ти чули - като хлапаци, -
крещят потоци, от дъжд прелели.
Даниил Долински
превод: Красимир Георгиев
СНЕЖЕН МИРИС
Снежен мирис, лъха студ наблизо…
Сняг в града ни с влаковете влиза,
спящ е гратисчия върху влака
в дни военни. Не е за бедняка,
Янош Вайда
превод: Нино Николов
Ах, веднъж да те прегърна
и веднъж да те целуна -
за да те прегръщам вечно,
вечно за да те целувам!
Филип Филипов
Из цикъла „Изстрадано и преживяно” (1998 - 2004)
СЛЕД ВОЙНАТА
Над Враня се издига ретланслатор,
от самолетни бомби олюлян.
Наоколо земята е посята
с частици обеднен уран.
Сергей Марков
превод: Красимир Георгиев
В МЕН ТЪНИЧКО ЖИЛО
В мен тъничко жило запрати
златиста пчелица и спря,
то още трептеше, когато
летящата вече умря.
Анна Хайнал
превод: Елена Алекова
Искам те, трябваш ми, нямам мира,
дива любов от сърцето ти дръзко извира,
пълно с копнеж е и плам, няма милост,
разгулът вече е слаб и безсилен.
Ела Фонякова
превод: Тихомир Йорданов
***
Години няма тука.
От тях и ни следа.
Морето е в нефрита,
в зелената вода.
Лали Тодадзе
превод: Димитър Милов
НА МАЙКА МИ
Мамо, аз дойдох при тебе слаба -
с топли устни и със страх в душата.
Някой внесе на съдбата хляба,
стих на челото ми отпечата.
Аделина Леви
***
Пътищата са много.
Път - под път и над път.
На всяка табела - лого,
рекламиращо кръстопът.
Иван Георгиев
ГЕРМАНИЯ
И аз съм като теб, маслиново дърво -
и аз не знам защо съм тука,
но точно като твоята кора
с годините сърцето ми се пука.
Христо Борина
1.
Зората с лъчите си златни очи ми окъпа,
разкриха се бавно ресници и видях - пристъпя
денят във одежда от пурпур и бисер. И песен
Иван Карановски
КОКИЧЕТА
Напразно горестна Луна
за Слънча крее в тъмнината:
нехайник Слънчо в блясък злат
далеч препусна кон крилат.
Елка Няголова
…Онези бяха други. Със какво ли?
Блестяха лъвчетата по челата им.
Когато се изкачваха към Вола,
от всяка стъпка охкаше земята ни…
Борис Цветанов
БЪЛГАРИН ОТ СТАРО ВРЕМЕ
Аз съм излишният българин от старото време,
не познавам модерното, то пък от мене и бяга -
ай кю, виртуално и дигитално, дявола да ги вземе…
Само човешките ценности знам и цената на хляба.
Светлана Кекова
превод: Елка Няголова
***
Аз забравих, че мокрех китела бащин
със река от сълзи, все горчиво-солени,
помня само на какво ме научи нашият
учител по руски език. Само мене ли?!
Веселин Ханчев
Едно дете играе на улицата
със пролетното слънце и със птиците.
То тича подир тях с очи разтворени,
с протегнати ръце и им говори.
Мая Вапцарова
Из „Арена” (2017)
Не зажадняхте ли за слънце,
не зажадняхте ли за ден?
Удави се като току посято зрънце
последният човек у мен.
Ласло Калноки
превод: Димитър Милов
ПРОЩАЛНО
Каквото ти обичаше, аз също го обичах,
отричаше ли нещо, аз отричах безнадеждно.
Край тебе станах скромен, верен и самокритичен
и чувствах се като че ли съм сляп или невежа.
Васил Аврамов
В памет на Христо Банковски
Такъв ще го помня - с душа серафическа,
не пасващ нормално в софийския фон.
Със смешни шушони, с шинел ученически,
прекроен да напомня по нещо балтон.
Димитър Милов
***
Говорят, пишат срещу мен,
за да вгорчават моя ден.
У мен от злоба няма знак.
Тежко му, който ми е враг!
Ради Стефанов
ОЧАКВАНЕ
Навярно милостивата съдба
в безбрежната си щедрост ме приветства.
С фонтаните на плачеща върба
люлее се далечното ми детство.
Даниел Бержени
превод: Нино Николов
Приятелко моя, не питай с какво съм
запълвал без тебе унилото време!
Загубил съм вече вкуса към въпроси,
вкуса към шегите. Самотен съм, дремя.
Павлина Павлова
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
„Език свещен на моите деди!” -
възкликнал е с любов Поета.
И аз съм горда, както той преди -
история хилядолетна.
Венцислав Бойчев
УЧЕНОТО СИ Е УЧЕНО…
Този, който е грамотен,
няма да се труди потен -
днеска той е безработен.
Росен Василев
По мъртвите ний често мерим ръст.
Прославяме делата им… А ето -
зората пак се ражда там, където
доскоро е лежала мъртва пръст.
Николай Дялков
Из „Вертикален кръстопът” (2020)
СЛЕДА
В памет на татко!
Пак залязват слънца. И изгряват луни.
Пак ни кимат - така, отвисоко.
Накъдето погледна - напред и встрани,
все до мен си. И все си наоколо.
Виолета Бончева
ЗАЩО ТЕ ОБИЧАМ
Обичам те, защото си зелен,
защото си сребристото листо,
небесен къс, очакван дълго ден
със отговор на някое „защо”.
Веселина Башова
***
глухарчето е
толкова красиво
сгушено в тревата
Ирина Рябий
превод: Елена Алекова
ОКТОМВРИ
Горите тръпнат, през стъклото
октомври тегли с сок вгорчен,
самия край на този ден
едва ли слънцето ще стопли.
Любомир Духлински
ВИСОКО
Там горе, на хълма,
на високото искам да стигна.
При нозете на Бога -
оттам да виждам далече.
Младен Исаев
Слизат кравите по хълма,
а подире им - нощта.
Говедарчето изпълва
с проста песен вечерта.
Николай Огарьов
превод: Нико Стоянов
***
Към Н. А.
Съюзът ни и свят, и волен,
тълпата глупава и зла
ще гази пак самодоволно
със тежките си колела.
Янко Стефов
СТАРИЯТ ПОЕТ
Той слизаше от планината.
От планината, от върха,
понесъл кротко във душата
на мъртвите предци духа.
Рамела Бохосян
Из „И в снега, и в жарта” (2022)
РИСУНКАТА
Цяла нощ насън рисувах.
Нарисувах усмихнат оранжев невен
върху престилката на Слънцето.
Роке Далтон
превод: Никола Инджов
УСТАНОВЯВАХ КОНТАКТ
Валеше, когато установих контакт с моята група,
начинът да прецеждам думите навярно се понрави
на трима-четирима души с лице като на Гоя,
но на събранието хората изглеждаха отегчени
Татяна Любенова
ПОКЪЛВАНЕ
Поетични семена
във Душата ми покълват.
Пролетната светлина
гони зимното безмълвие.
Пламен Георгиев
Храним се с илюзии редовно, и то на шведска маса.
От тези дезодоранти парите спряха да миришат.
Николай Рубцов
превод: Марко Марков
ХЛЯБ
В торбата сложих кашкавал, бисквити,
бадем дори - разтуха и разкош.
Но хляб не взех: - къде из планините
да мъкна хляб на път и ден и нощ.
Иван Антонов
РЕКА
Аз съм река:
понякога напоително нежна -
водата ми светло докосва брега
с любов необяснимо безбрежна,
Иван Карадачки
РЕЧНИК
От войната се върна татко
и донесе в сандъчето дървено
една своя превръзка -
цяла в засъхнала кръв,
Орлин Орлинов
***
От войнишка дружба имам нужда…
Има ли на тоя свят, кажете,
нещо по-голямо - да пробужда
мъка във сърцата на мъжете?
Семьон Ботвиник
превод: Красимир Георгиев
ДОБРОТО В СВЕТА УСТОЯВА
Доброто в света устоява:
градини, горяли в беди,
легенди и шир засияла,
и песни на вечни води.
Карл Микел
превод: Ана Александрова
1.
А вечерта такава мъка ме обхвана,
намерих хората и се оплаках:
принадлежа към мъртвите от идната война!
Иван Енчев
ГЕРГЬОВДЕН
А някога бе всеки млад и строен.
Сега е само построен в опашка -
да вземе пенсията самолично.
Рени Васева
КЪЩАТА
Къщата горе, на хълма,
посрещна изгрева будна,
светлината потъна в ресниците,
Георги Райчев
„Че ден за химни ти дочака,
дочака жътва в своя ден
и като слънце слезе в мрака
от блясък царствен озарен…”
Димчо Дебелянов
Ботьо Буков
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Денят, узрял в една безсмъртна пъпка,
взриви леда на сивия ефир.
Око, буди се! Разтреси ме, тръпко!
Надеждо, дай на грешника си мир!
Василка Хинкова
КЪСНО
Ако можеше животът ми да се повтори
и ти да се надигнеш изпод пръстта
и животът ни като прозорец да се разтвори
колко ли неща бих променила, колко неща?
Маргит Кафка
превод: Василка Хинкова
Мой приятелю мили,
този оброк какъв е?
Кой ли бог го е писал
и в сърцата ни вписал?
Израй Мамберов
превод: Кръстьо Станишев
„Учителят никога не ще се
умори да учи детето.”
Абай
Емирхан Огуз
превод: Ахмет Емин Атасой
ИЗ „ПРЕДАНИЕ ЗА ОГНЕКРАДЦИТЕ”
отидох да открадна огъня от Прометей прикован за скалата
минавайки през копиетата на ветровете бушуващи по заледените
кратери на вулканите
Дьорд Шаркьози
превод: Елена Алекова
НЯКОЙ МЕ ЗОВЕ
Някой ме зове, зове ме някой;
виждам как в далечината плахо
бледата й, тръпнеща ръка ми маха.
Нури Демирджи
превод: Ахмет Емин Атасой
AЛЗХХ*
не излиза от вилата си, ушила е тъмночерни дебели завеси,
оставя тюлбента, хваща се за тютюна, после за елека шарен
китна къща, тънка девойка, седефена тамбура, кака, дамла сакъз
Мира Дочева
***
Изпънали стеблата си зелени,
с разрошени и огнени перчеми,
лалетата в градината край мене,
с ветрищата играят си засмени.
Николай Ашукин
превод: Тихомир Йорданов
ОКТОМВРИ
Октомври. Дачата е пуста.
В градината - мъртвешки сън.
Простенва тъжен вятърът навън
и дъжд оплаква лятото пред пруста.
Велимир Хлебников
превод: Красимир Георгиев
КОГАТО УМИРАТ
Когато умират конете - дишат,
когато умират тревите - съхнат,
когато умират слънцата - те гаснат,
когато умират хората - пеят песни.
Жужа Раб
превод: Елена Алекова
Боже милостиви дай ми дай ми дай ми -
още малко да живея като отвеяна
още малко да плача от любов
Дюла Юхас
превод: Иванка Павлова
ВЪВ ФЕЛЕДХАЗА ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1918
Счупено крило. В гъстия листак
грохнала мълчи мелницта пак.
Дюла Юхас
превод: Александър Миланов
Пламти унгарско лято с огнен чар,
пламтят и маковете като жар.
Ври Тиса в обедните часове,
прегърната от жежки брегове.
