Поезия
Лозан Такев
ПРЕДНОВОГОДИШНО ОТКРОВЕНИЕ ЗА 2019 г.
Година нова се задава. Остаряват надеждите, мечтите по земята.
Край нас линее спомен за държава, закрита с помощта на демократа…
Херман Хесе
превод: Красимира Василева
Напукан, прекършен от времето клон
виси на дървото от години.
Сухо скърца във вятъра неговият стон.
Георги Михайлов
ДЕКАНДЕНТСКИ АВТОЕПИТАФ
Аз обичах да заплитам
думи с ритъм
в стихове; -
Георги Райчев
- Доде си променя корсета,
излезте, Кольо, пред вратата…
- Ах, нищо, Надя, няма нищо -
ще се обърна към стената.
Светлана Кузнецова
превод: Красимир Георгиев
В ГОРАТА ВЯТЪР ЛЕДЕН ЗАИГРА
В гората вятър леден заигра
и дълго после шумолеше дъжд.
Дай да запалим огън на брега,
на северния, тих и пуст надлъж.
Ярослав Смеляков
превод: Иван Антонов
ДЕВОЙКАТА ХУБАВА ЛИДА
До малката къщичка свидна
акация бяла цъфти.
Девойката хубава Лида
на улица „Южна” блести.
Белла Ахмадулина
превод: Татяна Любенова
***
Как е блажено, блестят снеговете,
здрав студ е навън и кротко вали,
как диво и нежно варакът просветва
в стъкла магазинни, по всички ъгли.
Светозар Аврамов
ДОКОСВАНЕ
Как искам до теб и до твоята скръб да застана,
твоите тъжни сълзи да превърна във радостни!
Ала как да избягам от моите собствени рани,
да прегърна дъгата на твоята огнена младост?
Виолета Бончева
КОПНЕЖ ПРЕЗ ЮЛИ
Спасявай ме, сняг,
смешно танцуващ,
падай,
затрупвай градините тъжни,
Ангел Мотовски
ДЕМАГОГИЯ
Роди се партия най-нова
от бизнесмени преуспели.
Да управлява бе готова
и в парламента се прицели.
Ирина Сазонова
превод: Люлин Занов
Обичам твърдостта на татко,
която крепне всеки ден.
Без зрение и слух, накратко -
с достоинство е награден.
Анна Ахматова
превод: Красимир Георгиев
КЛЕТВА
И нека претапя тя болката в сила -
онази, която с любим се прощава.
Мартен Калеев
***
Изгасете звездите
обърнете луната,
прогонете светулките -
самотата ми спи.
Йордан Пеев
***
Не зная кой, нито какво съм.
Не помня и защо съм тук.
Стоя от мисли омагьосан.
Мълча на глас, крещя без звук.
Красимир Власев
ВЪЗХВАЛА НА ТРУДА
на Георги Ангелов
Има песни, които възпяват труда,
има ден, в който го честваме,
дори село до Пловдив на него кръстено.
Йордан Стубел
НОЩЕМ
На Илия Бешков
… И няма по-жесток, по-зъл език
от вашия - вий без любов вините,
след полунощ аз чувам тъмен вик,
отровни думи - гвоздеи забити.
Никола Ракитин
ДУНАВСКИ СОНЕТИ
ВЪРБИ
Отвсякъде водата ги обсажда
като заграден стан от великани.
Отбиват пристъпи, в стаена жажда
преплели гъсто яките си грани.
Алексей Плешчеев
превод: Никола Венетов
УЧИТЕЛ
Без ропот Той по пътя си трънист вървеше,
със радост срещна Той и гибел, и позор;
устата Му, що дивни истини мълвеше,
тълпата не прокле, не й прати укор.
превод: Тихомир Йорданов
АНРИ ДЬО ЛА РИВИЕР
1761 - 1838
*
Ти виждаш, куме, светлината,
която над Родината блести.
Галина Вълчева
МЪЖЕ
Вие отдавна не стреляте с прашки,
не скачате с нас на въже,
даже не помните дните хлапашки -
нали сте отдавна мъже!
Мария Маринова
КОЛЕДНО ПОСЛАНИЕ
Декември със снега се плъзна, дойде усмихнат, белокос -
не знам защо, но ми прилича досущ на младия Христос.
И като него най-напред се хвана природата да украси,
потрупа дупките по пътя, гората в бяло нагласи.
Васко Попов
БЪЛГАРИ
на дядо Васил
В бели ризи, в които били са щастливи
и в костюми, отдавна излезли от мода -
чакат рейса и пушат - в града ще отиват,
дето точно в четвъртък се случва да ходят.
Юлия Дивизиева
Из „И малките неща” (2018)
ОТКРАДНАТО ЛЯТО
В откраднатото лято през октомври
денят с усмивка слънцето прикотка.
Ваня Душева
***
Моята къща
е временно пристанище,
подготовка за дългия
път.
Иван Енчев
ДУША
На поета Георги Ангелов (50 години)
На кръстопътя между есента и лятото
глухарчето сънува, че е облак на небето.
Георги Бончев
Вечерям със звездите,
след толкова лета,
живял с душа присвита,
забравил бях за тях.
Радой Киров
Из „Очовечаване на дяволите” (1986)
Смелата мисъл се убеди,
че ако бездейна седи,
ще ръждяса,
ще ерозира.
Ели Видева
Из „Палимпсест” (2018)
КОНТРАПУНКТ
„Не ме живяха правилно жените ми.”
Гриша Трифонов
Не ме живяха истински
мъжете.
Йоан Нечев
ХВЪРЧИЛО
Децата няма да подминат като мене
цветята по поляните, за да берат от тръните.
Ние, възрастните, сякаш от тях сме по-големи,
а все по ни теснеят костюмите на времето.
Йохан Волфганг Гьоте
превод: Боян Ангелов
НА АНЕТЕ
Класиците нарекли
безсмъртните си книги
на музи, на богини,
но не на любовта си.
Найдан Стоянович
превод: Ваня Ангелова
In memoriam Найдан Стоянович
КОГАТО ЛЮБОВТА ТЕ ПОВИКА
Виждаш очите на любовта,
които зоват да се приближиш към тях,
ала ти не се помръдваш от мястото си,
Асен Димитров-Феликс
СЪНОВИДЕНИЕ
Веднъж с короната от тръни
Исус Христос ми се присъни
и кротко, бащински ми рече:
Ангел Рачев
КУКУВИЧЕ ДЕТСТВО
Когато се родих, не бях детина,
а босо пиле в чуждото гнездо.
Дръвчето ме облече в зелена перушина.
То беше моят роден крехък дом.
Людмила Шаменкова
превод: Тихомир Йорданов
Скрил се, свит зад комина угаснал
и потънал в студена мъгла,
гарван стар е застинал опасно
в горка участ била-пребила.
Стефка Тотева
Из „Прозорецът” (2018)
***
Влакът на голямата любов…
Той вече не е дом за двама,
свързани в една съдба.
Филип Марински
БАЩИН ДОМ
Добър вечер, мой дом! Добър вечер,
моя бащина къщице мила!
Аз се върнах. Пред тебе съм вече,
да потърся пак твойта закрила.
Златка Тименова - Вълчева
Из “Късен следобед”, Лисабон, изд. Ефем, 2018
*
синя птица
в градината
не дишам
Габриела Панова
ВСЕЛЕНА ОТ МАКОВЕ
виждаш ли шир
полета от макове
силни в простотата си
Алфредо Перес Аленкарт
превод: Виолета Бончева
ИСПАНИЯ
На Уго Мулейро, Буенос Айрес
Да кажем,
че обитаваме една тлееща земя,
наречена Поезия,
Димитър Бабев
НОСТАЛГИЯ
Рой жерави към родний край прелитат
след боя. Със тъга ги гледам аз,
че, сякаш на прощаване ме питат:
поете, сбогом пращаш ли със нас?
Янис Психарис
превод: Теодора Стайкова
Тя, братовчедката Ралу,
ме омагьоса,
но не изгубих своя ум -
обичах просто…
Уафа Уагди
превод: Мая Ценова
Утрото е минаре,
а полумесецът му е надраснал облаците
и повдига на мъглата булото.
Андрей Андреев
ЕСЕННА СМОЛА
Мътно слънце. Стъпкани гробове.
Гарвани тършуват в пепелта.
Тихо падат в празните дворове
унизени есенни листа.
Тодор Еврев
Из „Животът - дълъг като въздишка” (2012)
ТАМ
Дето стигат планините
до небесни висини
и забързани реките
слизат в китни долини;
Ангел Ников
РАВНОВЕСИЕ
И се връщаш сега към въпросите,
дето двайсет години те блъскат, но все не реши.
Той, животът, осука опашка за хубаво, и… халоса те,
оттогава си купи и носиш под ризата тоя камшик.
Сакис Рецинас
превод: Владимир Башев
Петима мъже
пет години -
в една палатка.
Ели Видева
Из „Палимпсест” (2018)
СВЕЧЕРЯВАНЕ
Когато вятър духне и отвее
на стъпките печата към безкрая,
ще ме настигне сняг, вихрушка
ще суче на дърветата клонака.
Валерий Брюсов
превод: Петър Велчев
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Мойта любов е пладнето на Ява -
като кошмарен сън пълзи денят,
крилати гущери сред зноя спят,
по стволите боа се намотава.
Валерий Брюсов
превод: Георги Михайлов
АССАРГАДОН
На вси царе съм вожд: аз - цар Ассаргадон.
Властители, на вас говоря аз: горко ви!
Едва аз взех властта, на нас възста Сидон:
Сидон е разрушен и пепел го зарови!
Анелия Янковска-Сенгалевич
Из „Незрима светлина” (2010)
СВИЖДАНЕ
На мама
Никога не те видях разплакана.
И сега не си.
Дарина Проданова
***
Тези дни са като пясък под краката ми -
съхранили стъпки - още топли.
Тези дни - невинни като лятото -
кой ли чува старите им вопли…
Стилиян Чилингиров
БЕЗ ИМЕ САМ…
Без име сам и в улица без име
за теб, родино, трудя се безспир -
кат малкото, над теб които бдиме,
незнайник за да свърша най-подир.
Константин Балмонт
превод: Христо Цанков-Дерижан
***
Негде звуци отзвучали,
звуци, пълни със печали.
Димитър Горсов
***
Прогнил е дървеният мост от детството,
а още
за двата бряга се държи.
Иван Антонов
ДУШАТА МИ
Не се изучих във Парижката Сорбона
и скитник аз подобно на Вийон не бях,
не се докоснах до галантните поклони,
но скиташе душата между праведност и грях.
Галина Вълчева
СТРАХ
Да преживеем тази зима -
под нежната кора на скрежа,
където, гъвкав като риба,
животът се изплъзва, неизбежно,
Оскар Левертин
превод: Константин Стефанов
ДРЕЗГАВИНА
Небето се облича в син, студено-бял атлас
и слънцето зад сиви здания трепери.
В стъклата отразени жълти светлини трептят:
Стефан Маларме
превод: Константин Стефанов
Накрай в самия себе си от вечността превърнат,
поетът хвърля в трепет със обнажен меч
векът си ужасен, че в тази странна реч
не е познал духа на гибелта с триумф обгърнат!
Тихомир Йорданов
ИНТЕЛИГЕНТ
Безцелно днес се скитах във градската градина.
Едва не я настъпих. И как да я отмина?
Борис Тимофеев
превод: Красимир Георгиев
ПОД ПРОЗОРЕЦА ЦЪФТЯТ ЧЕРЕШИТЕ
Под прозореца цъфтят черешите,
клонките разстилат нежна мощ;
край реката глас познат посреща ни,
славеите пеят цяла нощ.
Симон Енко
превод: Стилиян Чилингиров
***
Оживя земята,
цяла е движене;
вред се чува говор,
пълен със значене.
Мухаммад Ибрахим Абу Сена
превод: Мая Ценова
Мед във вените ми вливат
твойте устни.
Георги Гривнев
БАЩИН ЗНАК
Копая на двора
пред родната къща.
Ако намеря гърне със злато,
Костас Гаридис
превод: Димитър Василев
НОЕМВРИЙСКА ЕЛЕГИЯ
Те сега остават непогребани.
Върху мраморната плоча, с мъртъв поглед
и коси, които няма де да спрат -
вятърът ги грабва и развява.
Славомир Кшишка
превод: Розалия Александрова
***
В света на вълшебните думи
ще чуеш реч от затворена уста
звуците на насекомо не ще попречат
Борислав Владиков
КАК МОЖЕ
Най-сетне светът е красив и добър.
Светът е щастлив, че те има.
Дърветата - есенно топъл бакър,
догарят в зениците сини.
Иван Николов
С рус перчем над челото, с обрусяла кожа,
ние носим своя премълчан рефрен…
Сресван-недосресан, дай ухо, Серьожа,
в белия, в зеления, в брезовия ден!
Жеко Христов
АГОНИЯ
Предполагаеми предсмъртни мисли
на Юлий Цезар, ако би живял днес
„Обсадата не бе от честни врагове.
Не святкаха дула, не бе изваден ножа.
Христо Банковски
***
Защо повечето дни в годината станаха студени?
Защо и през май валят невероятни снегове?
Нима това е само за моите връстници и за мене?
Иван Генадиев
***
Площадни политики и оправдания
и крясък, и писък до Бога:
о, вярвайте вече, че тези ругания
да слушам спокойно не мога.
Наполеон Лапатйотис
превод: Банчо Банов
ЕСЕННА МЕЛОДИЯ
В часа на мъртвата листа аз те обикнах, Есен,
когато клоните за пръв път зъзнат през нощта,
когато залезите бързат и гасне всяка песен
във вечерната самота.
Иванка Павлова
Из „Даровете на мига. Нови тристишия” (2018)
***
Болката е шанс
сърцето да прогледне,
без да се взриви.
Цанко Церковски
МИРНО!
Мирно стойте, господа,
що е този шум, тревога; -
време ли е то сега
да размърдвате народа?
Спиридон Дрожин
превод: Василка Хинкова
***
Труд и мъка, пот обилен,
сбръчкано чело,
гнет жесток и непосилен,
нужда и тегло.
Алексей Хомяков
превод: Петър Велчев
НОЩ
Падна нощ: в небето пръсна мрак,
над земята - здрачини мъгливи;
и под този сънен похлупак
броди сонм от сенки нечестиви.
Димитър Петров
***
Изхабена.
Младата жена мечтае.
Един ден всичко ще свърши
и ще си нареди живота.
Йоан Нечев
МЕЖДУ ДЪЖДА И БЕЛИТЕ ДЪРВЕТА
Нека да се срещнем по средата -
между небето и земята.
Между дъжда и белите дървета,
между съня и тъжните морета.
Мара Белчева
През граните на тъмните маслини
надникват тихо кротките очи
на късна вечер. Бързо татък мине
самотен скитник. Накъде ручи
Андреас Грифиус
превод: Боян Ангелов
СЪЗЕРЦАНИЕ НА ВРЕМЕТО
Не ми принадлежат
годините отнети.
Не ми принадлежат -
посрещам ги с привети.
Ангел Мотовски
СЪРЕВНОВАНИЕ
С Румъния сме в надпревара
от първия демократичен ден,
но тя ни много изпревари
и ни заля със душ студен.
Йовчо Савов
НЕЩО ДРУГО
Морето е по-хубаво от нещо друго,
което още няма име и лунички…
То люспица не е от риба, нито пък коруба
на костенурката по-сенчеста от всички.
Красимир Власев
В ЧЕТВЪРТО ЛИЦЕ
Опитах се със себе си да бъда близък,
но се оказа невъзможно.
По-лесно е с околните да се сближиш -
една усмивка, две-три топли думи,
Иджино Уго Таркети
превод: Милко Ралчев
Тя беше толкоз нежна и така мъничка,
че милост, не любов събуждаше в гръдта;
подобна бе на ангел малката главичка -
така прозрачна и тъй крехка беше тя.
Ружа Велчева
GENEALOGIA LATINOAMERICANA
Почиваше си Бог,
когато между облаците
зърна долу
странна,
Орлин Орлинов
БАСТУНЪТ
На Анастас Стоянов
Бастун му обещах - прекрасен,
як, дрянов, с дръжка - гъша шия…
„Помни, поете Анастасе -
не е бастун, а Шарколия!
Любомир Дойчев
Двама стари иманяри,
Шопа, заедно с Захари,
чуха, че гърне с имане
има в лозето на Яни.
Асен Калоянов
Излязох рано на полето,
преди зора да бе изгряла,
с молитва топла във сърцето,
на устните ми затрептяла.
Иван Ненов
(по азбучен ред, за да има справедливост)
ВОЛ
Пред Вола все стои един проблем:
как да се впрегне във по-здрав ярем!
Ангелина Бакалова
ПРИТЧА ЗА ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
От оня чуден ден на Сътворението
то храбро сред градината стои.
Светкавица небето в клоните му хвърли,
змията - грозна шапка му скрои.
Матей Шопкин
Из „На този свят” (2017)
МУЗИКА І
Шуберт. Сен Санс. Дебюси.
Нежност. Копнежи. Молебствия.
И над покруси и бедствия
утринна свежест роси.
Елка Василева
ОТВОРЕНО ПРОСТРАНСТВО
В гротеската на реалността,
където единствено свободни са мислите,
жадувам чистата щедрост на позналия глад,
красноречието на тишина споделена,
Петър Василев
ВРЕМЕНА
Какви кошмарни времена
върху главите ни се струпаха!
И цялата страна е в струпеи
като след гибелна война.
Из „Воалите на любовта”
Виолета Станиславова
***
Ако пак се откажеш от мен…
Ако пак ме напуснеш…
Всички наши убежища ще взривя,
всички наши спомени ще разкъсам.
Петър К. Стойков
ЕСЕН
На Станка Николова
Има още много есен в живота ни.
А и през зимата ще се живее.
Внуците пораснаха.
Вече други имат грижата.
Младен Исаев
СТАРАТА ГОРА
Вятър ли обвей гората,
озари ли я луна -
тя разказва в тишината
за далечни времена:
Константин Симонов
превод: Красимир Георгиев
РОДИНА
Подпряна в три големи океана,
тя градовете разпростира с мир,
покрита с мрежа от меридиани,
непобедима, горда, с волна шир.
Никола Ракитин
1.
Блуждаят облачета, разпилени
след бурята в простори необятни;
блестят от заник слънце озарени
на черковата куполите златни.
Виолета Бончева
***
Не е есен тази нощ, не е есен -
само листата са жълти, а мирише на лято,
на някакво дъно солено и мокра плесен,
на шарени птичи пера от преминало ято.
Кольо Колев
Приветства народът новия ред,
изпълнен с красиви химери,
с дружно “Ура!” и хукна напред -
баира към новия ден да катери.
Леонид Мартинов
превод: Димитър Василев
Измъчваха ме сложните въпроси,
с които търсех нови чудеса.
И отлетях от жизнената проза
в поезията - като в небеса.
Леонид Мартинов
превод: Иван Антонов
Жива си,
жива!
Не изгори те ни огън, ни лава,
пепелта не засипа те сива.
Надя Попова
Когато влизам да се разхладя в морето,
отдалеча ли се на десетина метра от брега -
с крак търся дъното.
Лозан Такев
Другари сме. Приятели до гроба.
Признаваме и вече с малко злоба…
Другари сме, а вече нетърпими
са реплики и думи от години,
Петя Цолова
ВСЕ ТАКА
…И нося все така безценното мое съкровище
от мечти, надежди и песни в душата си.
Да ми го отнеме, никой и нищо до днес не успя.
Румяна Еберт
ТЪГА ПО РОДИНАТА
на Георги Марков
Гмурвам се
между пътници с раници
между бременни и мъже
Никола Венетов
Сега и там е хубаво: излеко
вълнуват се закласили жита
и пеят чучулиги, и се носят
ухания от билки и цветя.
Адам Асник
превод: Никола Венетов
Всичко свехна. Само вие,
астри бели, още трайте
под небето хладно-синьо -
и мечтайте.
Иван Карановски
ПЕСЕН
Додяло ми е, майчице,
по чужди села да бродя,
при чорбаджии омразни
аргатин пусто да ходя!
Борис Йоцов
Мъгли и дим, кат черни скърби, тънат над градът, -
едвам прозират сиви фабрични комини;
душата болестно жадува стихналия кът,
мечтае аромата в сочните градини.
Христо Силянов
Из „Стихове” (1905)
Горд балкан под нас се пери
с тъмни доли и гори,
там пък морский шир трепери
в светлорозови зари.
Анатол Стерн
превод: Първан Стефанов
Мина паяче -
омота ми краката.
Мина дяволът -
насипа ми злато.
Юзеф Чехович
превод: Първан Стефанов
НА СЕЛО
Сеното мирише на сън
миришеше в нашите сънища преди години
селското пладне от снопите свети странно
слънцето звъни в реката с грейнали ламарини
живот - полета - златотъкани
Христо Борина
БАБИЧКИ
(Шъпнат пред смъртен одър)
1. - Тя спи. Недейте я разбужда.
На всякоя тревога чужда,
сънува тя
на своето желанье пролетта.
Николай Некрасов
превод: Тихомир Йорданов
***
На Сенния аз вчера бях.
В шест минах през площада.
Там млада селянка видях
да бият без пощада.
Тихомир Йорданов
Бе украсен Денят богато
с прославящите го венци.
Кирил Христов
П. Р. Славейкову
„Той слушаше за такива вакханалии на властта, които му
напомняха най-грозните времена на турското владичество…
Оттогава той бе вече половин човек…”
в. „Знаме”
Франце Прешерн
превод: Стилиян Чилингиров
Другари, пак лозите
нам вино дадоха нектар;
то сила лей в гърдите,
Хандрий Зейлер
превод: Стилиян Чилингиров
Ти знаш ли моя край - родината ми красна?
Че злато няма в ней, не е съдба ужасна!
Могъщий кипарис в хълми й не вирей
и златна праскова в полята й не зрей.
Анелия Янковска-Сенгалевич
Из „Незрима светлина” (2010)
ПРОБУЖДАНЕ
На ръба на лятото спирам -
зее страшно с разлом зрелостта.
Бях креслива, бях завистлива…
Как копнея да стана добра!
Борис Бухчев
МАСА
Маса дървена покрита
с прах, в праха мухи убити,
върху чаша недопита
устни спастрили следите.
Илия Булев
ЗОРА
Зора -
пленителна душа, душа на вековете,
затрупани с прахът на милион беди;
Снежана Галчева
ПОВИКАЙ МЕ И АЗ ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ
Когато ти стане самотно,
повикай ме на чувството с тъгата
и аз ще дойда като мелодия на песен.
Лозан Такев
На Матей Шопкин
Имахме революционен музей.
Вече го няма.
Предишна история.
Христо Банковски
ВСИЧКО Е ОТ ЗИМАТА…
Всичко е от зимата, повярвай, всичко е от зимата,
сам си, тъжен си - това се дължи на нея.
И потоците в Рила сега са замръзнали рими,
но скоро като бели мечове сред скалите ще изгреят.
Трайко Симеонов
Волов, твойто дело свято
ще пребъде навсегда,
то е с ореол огрято
и светлей като звезда!
Райнер Мария Рилке
превод: Стоян Бакърджиев
ВЛЮБЕНИТЕ
Виждаш ли прегръдката им свята?
Не страстта, духът ги в плен държи.
Тръпнат като тънка ос телата,
край която жарка кръв кръжи.
Филип Марински
ВЪПРОС
Един въпрос отскоро ме терзае
за времето, когато сме Отвъд.
Въпросът ми е: как ще се познаем,
щом всичките лишени сме от плът?!
Станка Николова
ЕСЕННО
Дали, дали е есента
сезонът на поетите,
когато кестени-слънца
отекват по паветата?
Змей Горянин
***
Нивята дишат с пълна гръд,
росата с жадни устни пият, -
и житните зърна растат
и чакат сърп да ги превие.
Юлий Розентал
(Подражание А. Плещееву)
На богати и силни да ближем крака,
за пари да продаваме тям убежденья,
който смел е и чист да го цапаме с кал,
та да пати беди и гоненья:
Леся Украинка
превод: Стоян Бакърджиев
Млад казак умира,
а девойка плаче.
„Ти със себе си вземи ме
в земята, юначе!”
Атанас Капралов
Да ме влудиш те програмира
коварният космичен учен:
блокираш мигом като вирус
Иван Ст. Андрейчин
***
Вий сити сте и угоени,
и нашта болка вам е чужда;
вий весели сте и засмени,
кат нас не знайте тежка нужда.
Ласло Наги
превод: Григор Ленков
Димяща овнешка глава, сърце на бик балкански
с вино
на поднос шества като лунен диск в
червения салон,
Таньо Клисуров
***
Мойто време си тръгна - като свършил сезон,
с тази разлика, зная, че няма да се повтори.
Други тонове вече подава вечният камертон,
а песните приличат на шум от мотори.
Павлина Павлова
НАРОДНИ БУДИТЕЛИ
По тази древна българска земя
днес още бродят духове хайдушки.
И както някога с бунтовен плам
се борят, ала с думи, вместо с пушки.
Николай Гербел
превод: Красимир Георгиев
ПЛАЧЪТ НА ЯРОСЛАВНА
Рони в звучна мъка тука
Ярославна млада стон,
сякаш гургулица гука
в утринния небосклон:
Мелисанти
превод: Николай Антонов
Когато гледам всеки ден децата
как утром с чанти на училище отиват,
аз виждам бедното момиче и бащата -
със стара чанта и усмивката щастлива.
Станислав Пентак
превод: Кръстьо Станишев
СРЕД СТИХИИТЕ
- Не минавай безразличен
покрай моята старост, покрай моето непрестанно умиране -
извика жената, клекнала в огъня на зеленината,
Лефтерис Алексиу
превод: Кръстьо Станишев
НА ПЯСЪКА
Моли се смееше и тичаше по сребърния пясък,
крачетата й светли пърхаха, потръпваха игриво,
но втурна се след нея бурната вълна със мрачен блясък,
любимите следи тя ближеше и хапеше ги диво.
Мария Полидури
превод: Михаил Маринов
НА ЕДИН ПРИЯТЕЛ
Ще свърна в своя път, при теб сама ще вляза,
ще дойда да те сваря със старата мечта,
тъй леко вечерта ще идва на талази
и тихо пред прозореца ще гасне в самота.
Асен Калоянов
ЕСЕН
Есен - вредом над полята
броди скитница мъгла;
над долини тишината
свежда горестни крила.
Стефка Тотева
Из „Прозорецът” (2018)
ПИСМО ДО ЩУРЕЦА
Къде си в студената зима,
къде си се скрил?
Имаш ли мъничка стая?
Иван Антонов
КРЪГОВЕ В НЕБЕТО
Кръжаха птиците над тебе цял живот,
очите ти рисуваха след тях небето
и по платното на утринното зарево
цъфтяха макове и рози до сърцето.
Иван Ненов
СЕЧ
Брадвите ехтят във планината,
буките една след друга падат.
Клоните - отсечени - се мятат
в плачещата от листа грамада.
Павлина Гатева
НАБЛЮДЕНИЕ
По ръба на усмивката ти
един слънчев лъч
плете паяжинка,
в която да улови
Никола Ракитин
1.
Как слънцето мило е в късната есен,
когато след няколкодневна мъгла
надникне и грейне от свода небесен -
и грейне в запустени, глухи поля.
Васил Карагьозов
ХУБАВИЦАТА
Да бе порасла в сиромашка хижа,
под гнета на живота груб, суров,
тя би узнала що е скръб и грижа,
но знала би какво е и любов.
Из „Вечното очакване” (2018)
Петя Йотова
ЛЮБОВТА Е ЛЮБОВ
И след късната среща
дойде късно обичане -
най-последна любов,
най-последното вричане.
Мара Белчева
ПРЕД ОГНИЩЕТО
В снега вън гаснат стъпките вечерни.
В огнището ни огънят пращи
и мята по стените сенки черни.
От пламъка облян, до мене ти.
Габриел Импаглионе
превод: Виолета Бончева
ГРАДИНА
Черешовото дърво в мълчаливия си блясък
кара жабите да вярват
че това е луната
Виктория Катранова
ОСТАНИ ПО ДУША…
Тази нощ остани по душа
и свали всичко от себе си -
дрехи, спомени, суета.
В тишината се вгледай.
Лев Озеров
превод: Георги Ангелов
***
В младостта си беше
бутилка шампанско,
в зрелостта си стана
Лозан Такев
ОСТАВКА ИЛИ ИСКРЕНО И ЛИЧНО
Неравно крачим в тоя дълъг преход.
Неравно, нервно с вас поглеждаме встрани…
Михаил Лермонтов
превод: Людмил Стоянов
КОРАБ
Над морски синини безкрайни
самотен кораб гони път…
Що дири той в страни незнайни,
защо оставя роден кът?
Валерий Брюсов
превод: Людмил Стоянов
НА МЕНЕ СИ
Желал бих кат река да извивам
по широки и сочни лъки,
между храсти води да разливам,
да ме гледат небесни дъги.
Ръдиард Киплинг
превод: Людмил Стоянов
Зад стената, от бащите ви дигната, в кръг от оловни моря,
спокойно си лягате, ставате в мътна зора.
За войната вий казахте: „Не я знаем”, за меча - „Не се боим!”
Ружа Велчева
ИКАР ЩЕ СЕ РОДИ
В бетонния търбух
на старата панелка
времето отдавна е замряло
Владимир Соловьов
превод: Тихомир Йорданов
***
Благонамерен е,
и все пак странен
е този анекдот:
Александър Сумароков
превод: Тихомир Йорданов
Неверник престани да ме наричаш пак.
От вярата получих аз права
Шандор Петьофи
превод: Елисавета Багряна
СВЕЧЕРЯВАНЕ
Умира вече слънцето на запад.
Тъй розата главица свежда морно
и от болка тъжно и покорно
отровените й листенца капят.
Арпад Тот
превод: Елисавета Багряна
Разсъмва се. Вечната мръсотия на града посивява,
но отвъд, в прозирната, чиста далечина, ето -
опъва новия си рисувателен лист в небето
Зората - импресионистът славен.
Арезу Нурий
превод: Георги Ангелов
***
Дърветата се вдигнаха на бунт.
За преговори с тях
Имант Зиедонис
превод: Иван Бориславов
***
Листата, тези жълти листа,
които отрониха клоните,
внезапно ще полетят
Семьон Надсон
превод: Димитър Подвързачов
Гологлав, полубос, полугол, изнурен,
в скръб потънал и в мисли отровни,
край разлистнати лес сенчаст, тих и зелен,
Георгий Росимов
превод: Димитър Подвързачов
СВЕТУЛКИ
Щом се мръкне, рой светулки,
хубави кат млади булки,
палнат весели свещици,
сякаш мънички звездици.
Александър Михайлов
Отбрули вятърът рубинен лист
на явора от кичестия ствол.
Понесе листа ручей, рукнал чист,
из тайните на сенчестия дол.
Габор Гараи
превод: Димитър Милов
Ако любовта те изостави, мигом
по лицето твое ще избие ситно
в тънък слой онази бяла беззащитност,
както по стената влагата избива.
Янош Пилински
превод: Димитър Милов
На звезда забранена роден съм навярно,
кретам бавно, изгонен на нейния бряг,
на небесното нищо прихваща ме пяната,
с мен си играе и после захвърля ме пак.
Йозеф Елиа
превод: Кръстьо Станишев
И аз бях някога детенце мило
и галено от музите живеех,
бях някога безгрижно, лекокрило,
бях птиче аз и пеех.
Красимир Власев
В СЕЗОНА НА МЪГЛИТЕ
Покри тревата първата слана.
Изстинаха земята и простора.
По улиците с летни имена
аз срещам днес все по-студени хора.
Иван Карадачки
***
На Драгомир Шопов
Наивен като всеки влюбен
и доверчив като дете,
поетът винаги е губещ…
Но губейки, той пак расте!
Ангел Ников
ЧОВЕКЪТ ДО НАС
Често казваме: чуден приятел,
прави всичко, което може.
Все намира какво да ни прати,
постоянно за нас се тревожи.
Владимир Солоухин
превод: Георги Ангелов
***
Смазвайки с крак
отвратителната, пълзяща,
дебела гъсеница,
Михаил Лермонтов
превод: Тодор Харманджиев
КОРАБ
Белее се самотен кораб
в мъглявосиния безкрай -
що дири в чуждите простори?
Що е оставил роден край?
Лалка Павлова
ВРАТА
Какво е всъщност лятото, какво е?
Иван Вълев
Какво е всъщност времето, какво?
Пред пътната врата едно ветрило,
разтворило над детството крило
и утрото ни тук благословило.
Евгения Шарова
превод: Люлин Занов
ЛОБНЯ - В ГОДИШНИНАТА ОТ
БИТКАТА ПОД МОСКВА
Сега тук расне град. Преди години
във страшната 41-ва, знам -
войници бранели във бой Родина,
разбирали, че зад гърба им там
Йоан Нечев
ЗА МАЛКОТО ВРЕМЕ…
За малкото време, което отредил си ми, Господи
какво да направя и откъде да започна…
В този свят аз за малко дошъл съм на гости -
ще поседна на приказка, после си тръгвам безсрочно.
Vania Dusheva
Translated from Bulgarian by Georgi Ganev
The winter.
A warm room.
Bread.
Жан Мореас
превод: Христо Борина
Не казвайте - животът е безгрижен пир:
това ще бъде съд на некадърен ум,
присъда на душа без вяра и без свян.
Георги Константинов
НАИВНА МЕЧТА
От мен се иска да бъда
активен и позитивен
зрител, потребител,
вестникочитател,
Александър Сергеевич Пушкин
превод: Красимир Георгиев
МАДОНА
Картини на старинни майстори събрал,
да украся желаех своята обител,
за да се чуди суеверно посетител,
от познавачите цената им разбрал.
Александър Сергеевич Пушкин
превод: Бойчо Липовски
НА ПОЕТА
Поете, не желай възторга на тълпата:
минутният му шум, ти знай, ще отлети!
Ще си осъждан на глупеца от устата, -
осмян, но стой все тъжен, горд, спокоен ти.
Бойчо Липовски
***
Дни горчиви, дни усилни,
хайде отлетете;
да ми мъчите сърцето
вече престанете!
Васил Милев
На Любомир Левчев
Очите подлютих, докато режех с ножа
една глава кромид, в гювеча да го сложа.
Яков Полонски
превод: Иван Антонов
Свети моят огън сред мъглата,
гаснат във годините искри…
Няма да ни срещне никой в тъмнината
и на моста ще се разделим.
Имре Такач
превод: Михаил Берберов
1.
Росна роса ми се падна, цветен прашец,
а в устата - ситен пясък, жежка жупел.
Атанасиос Кириадзис
превод: Банчо Банов
ОЧИТЕ - ВЕЧНО В СЪЛЗИ…
Очите - вечно в сълзи неспокойни,
все в черни дрехи, в черно пребрадена,
светица, дева милосърдна моя
бе ти за мене.
Красимир Симеонов
ЧОВЕКЪТ В ОГЛЕДАЛОТО
От днес е вече в дъното на стаята.
Заел е стола, който скъпо купих.
Между пръстите с косата си играе
подобно лунен бог, примрял от скука.
Михаил Кремен
ПРЕЛЮДИЯ
Камбана глуха: скърбен звън -
на мойто щастие плачът.
Аз слушам уморен: на сън
в душа ми струните звучат.
Микел Бауса
превод: Румен Стоянов
В град Барселона
има поети, които живеят
в светли къщи.
Франсеск Валверду
превод: Румен Стоянов
Да, уместно е моята песен да не се ражда винаги в гнева,
а в един от многото мигове да спре насред изкачването -
Платон Воронко
превод: Иван Давидков
***
Градини - море - зад стъклата.
Софийското лято ухае…
А в нас вече есен дошла е
на стара Полтава в полята.
Димитър Цанов
ДЕДИ
Дедите ми не стигнаха до Кембридж.
Оплетени от селската неволя,
с калпаци овчи, във аби облечени,
след ралото вървяха - като вола.
Всеволод Кузнецов
превод: Люлин Занов
ПИСКАРЬОВСКОТО ГРОБИЩЕ
На загиналите в блокадата през
Великата отечествена война
Дойдохме да видим словата в гранита
и, знаехме - нищо не ще се забрави:
Ботьо Савов
***
Родни лес със тъжна свирка свири -
на звънците сребърния звън
ми навява упокойни сън,
в който скитат морните пастири.
