Поезия
Мира Дочева
КЪДЕ СИ, ИСТИНО?
Къде си, истино, къде си,
къде се скри или изчезна?
Скала над теб ли се надвеси
и с нея полетя във бездната?
Върбан Велчев
В НЕБЕСНА ЛЮЛКА
Внезапен лъч в кристала светъл.
Момичето във профил мил.
Лозарски път под топла пепел.
И залез като карамфил.
Из „Чиста печалба. Нови сатири” (2024)
Красимир Машев
МОЛИТВА
По Иван Вазов
Дядо господи, кажи ми,
моля ти се от душа,
със кои до днес любими
партии да се теша?
Сергей Давидов
превод: Красимир Георгиев
КИНОФИЛМ ЗА ВОЙНАТА
Аз гледах филм за някаква страна.
Почти не бе воювала реално,
танцувала бе тя и бе се смяла,
докато нас ни газеше война.
Василий Жуковски
превод: Красимир Машев
ЕПИТАФИЯ
Тук този камък студен
лежи върху жена ми, вместо мен.
Тя там е доволна от своя съпруг.
И аз от нея съм доволен тук.
Денис Давидов
превод: Красимир Машев
Този корсиканец до века
прочу се с кървави дела.
Татяна Любенова
КОПНЕЖ
(диптих)
1.
Ще виждам още хоризонта -
зелен, със бистрото небе над него
и лястовичките стремителни…
Михаил Херасков
превод: Красимир Машев
ЕПИТАФИЯ НА ЧИНОВНИКА
За подкупи и кражби тук чиновниче виси обесено.
Душата му надолу отлетя, а тялото му е възнесено.
Сергей Спирт
превод: Красимир Георгиев
ТОЙ БЕШЕ С НАС
Той беше с нас. Ще бъде вечно наш,
суров и страстен, къдрав, честен.
В юмрука с пистолет. Наметнал плащ.
Наоколо разрити преспи.
Николай Мински
превод: Христо Борина
***
Веднъж тук който кръста понесе,
ще бъде винаги той все разпнат
и ако има в жертви щасте, той
безкрай щастлив ще бъде в тоя свят.
Владимир Архипов
превод: Красимир Георгиев
ПРОЩАЛНА ЛАСКА
Студ по планини гърбати.
С вятър зимата дойде.
Дъжд с откоси автоматни
плиска ризата, боде.
Вадим Стрелченко
превод: Красимир Георгиев
ЗА ДА
Да забрави крадецът за своите кражби,
даже клас да не взема от нечий хамбар!
И стопанин житейския път да опазва,
а не песът му, не и ръждив катинар!
Ева Лука
превод: Ирена Димова-Генчева
Из „Дивата сестра” (1999)
СВЕТИЛИЩЕ В ДЪЖДА
Езеро, овално лице,
трептят
искри на рибни опашки.
Нели Коларова
МОЯТА СИНЯ ПЕХОТА
Гледам нисички думи, а колко високо летят
и до Бога трошат тишината на дребни парчета.
А в дълбокия топъл двуглас на сърцето стихът
приютява глада на безшумните зимни врабчета.
Йорданка Гецова
Из „3 х 10 перли от часовника” (2022)
СИМБИОЗА
Аз съм малка,
по-малката част,
в твойта сянка живея прикрита
(отровно дърво)
Александър Пушкин
превод: Симеон Маринов
В пустинята, под жар и зной,
на почва суха, изгорена,
анчарът - страшен часовой
издига стан усамотено.
Петър Велев Генов
***
Разсветват небосклоните: крилата
на утринта над будний лес трептят -
ликуват бездните и небесата!…
Из „Само тази България” (2025)
Елка Няголова
В родната ми ДОБРУДЖА много се пее. Ражда се човек - пеят и наричат. Тръгва си от тая земя - плачат и пак пеят. Разжънват оттук до хоризонта - и сякаш не човеците, а песента им се покланя на земята и благодари.
{Още»}Михаил Троицки
превод: Тихомир Йорданов
***
Чувам, в кухнята звънват чинии.
Тя пристъпва, застанала в гръб.
„Майко, знаеше ли ти, че ние,
впрочем, аз се приготвям за път?”
Михаил Троицки
превод: Красимир Георгиев
РАЗЛИЧНО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ ЖИВЯХ
Различно през годините живях.
Не съжалявам в друг живот че не добрувах.
И вечно ненаситен, зрящ, жадуващ,
аз нивга от смъртта не се боях.
Жан Ожие дьо Гомбо
превод: Красимир Машев
ЕПИГРАМА
От досадник да се отървеш така,
че да го пропъдиш надалече,
дай му малък заем пари на ръка
и няма да го видиш вече.
Светла Караянева
Из „Кръстовище” (2025)
КНИЖАРНИЦА
Все повече фентъзи,
галактически стопаджии,
хари потъровци.
Клод Мерме
превод: Красимир Машев
Като пъпеши са, ако питаш,
приятелите след хър-мър.
Жан Пасера
превод: Красимир Машев
Обичам приятели, тишина, покой
и сега само заради тях
Георги Авгарски
През 701 година в бой с хазарите
загива хан Аспарух.
Зли и кръвожадни,
като вълци гладни,
разгромени в бой,
враговете стари,
Ерих Кестнер
превод: Красимир Машев
ПРЕЦИЗНОСТ
Който има да каже нещо -
не бърза напред.
Георги Бончев
Из „Под кръста на Околчица” (2006)
Не унивай, сърце, а тупти и гори,
не изменяй на своите идеали.
Лозан Такев
КОМЕНТАР
Бабата не пита вече внука
няма ли да се ожени.
Всичко явно е било до тука .
Просто снощи гледала „Ергенът” …
Ставри Борисов
РОЖДЕН ДЕН
Незабележимо и неотменно
дните се отдалечават.
И понякога става студено -
от много багри и слава.
Хинко Георгиев
На Кирил Ангелов
Багери бавно полето зариват
и пресушават плитки блата.
Пясъка като постеля постилат.
Белене, грее земята ти в белота!
Петър Велев Генов
***
Дивно греят небесата,
рой алмази заблестяли;
вее нежний мирис на цветята
от ливадите заспали…
Д. К. Попов
Встань - и миру вновъ явись!
Раздвижен издъно цял руский народ
ред тържества светли днес приготовлява,
за да се предава из рода във род
на руския гений най-чистата слава.
Александър Пушкин
превод: Григор Чешмеджиев
***
Как сладко е, но как е и опасно
на теб да гледам - в твоя мили взор!
Ще ли забравя аз усмивката прекрасна
и огнений вълшебен разговор?
Драгомир Мирчев
НАДЕЖДА
С радост те обичам днес, когато
догаря моето библейско лято
и нежно ме докосва есента.
Валентин Евстатиев
ВОДАТА Е БРЕМЕННА
Водата е бременна с мен.
Износва ме с майчинска мисъл.
Аз плувам в зародишен плен.
Тренирам за първия писък.
Венцислав Бойчев
ПРЕСА
Тя органът е на общественото мнение -
за този и за онзи да създава мнение.
Ели Видева
Поема
Из „За няколко живота” (2025)
СПОМЕН
Аз съм старият воин,
който помни
и днеска разказва
за велики дела
на велики мъже и жени.
Ботьо Буков
Из „Жажди” (2025)
СОЛЕ МИО
О, слънце - чародеен талисман!
Затъкнал съм те вляво на ревера.
Държа те до сърцето си и знам,
че любовта си с тебе ще намеря.
Красимир Власев
КАСКА
контейнерите за смет
са пълни с благотворителност
остатъци от закуска обяд вечеря
и в тази кулинария
Ахмет Емин Атасой
РЕШИТЕЛНО ВРЕМЕ
време е
да прогоня
дългото си мълчание,
което ме души с яростта
на ранен октопод;
Христо Черняев
Мили, непристорени,
рошави, без глас,
дремят на стобора ни
и сънуват клас,
Радой Киров
Изнизват се годинка след годинка
и щом ги навъртиш осемдесет,
ще те покани, вярвам, пак „Дружинка”
да отпечаташ в нея някой ред.
Татяна Любенова
ПРИЗНАНИЕ ПРЕД ТЪРНОВГРАД
Още пазя един стар билет
от последното си заминаване.
Бе бакърена есен над теб,
златна есен, почти Левитанова.
Из ранното творчество на писателя
Иван Хаджимарчев
Вървиме двама по снега,
вървим и рониме въздишки;
ех, време ли му е сега
да нямаш дяволски хартишки?
Милош Перович
превод: Красимир Машев
***
Ако лудите завладеят слънцето
както земята - изцяло,
никога и никого то
никъде не би огряло.
Нонна Слепакова
превод: Тихомир Йорданов
ПОСЛАНИЕ ДО ПРИЯТЕЛЯ
В край далек, на шир и длъж,
струва ми се чак задгробен,
друже, в случай теб удобен,
помени ме ти веднъж.
Нонна Слепакова
превод: Красимир Георгиев
ЕСЕНЕН ПАРК
Алеите наши са пусти, пеша
ни говор ни стряска, ни здрачът ни плаши.
На гръб отмалели душици ний влачим
и тайно гордеем се: тежка душа!
Сергей Швецов
превод: Красимир Машев
ПИСАТЕЛ-ГАСТРОЛЬОР
От Рига той отиде в Прага.
Там бира пил, ракия блага…
Завърна се от Прага в Рига.
За всичко туй написа книга.
Из „Чиста печалба. Нови сатири” (2024)
Красимир Машев
МОТИКА И ПОЛИТИКА
Политиката е велика.
Открай време така е.
Ако беше мотика -
всеки лозе ще прекопае?
Александър Чотрич
превод: Красимир Машев
АКСИОМА
За да си здрав и свеж,
да ти е все това в главата:
ако искаш да ядеш -
не си отваряй устата.
Хенри Луис Менкен
превод: Красимир Машев
ПРИЛИКА
Мъжете и жените дано
не си приличат и по лицемерие.
Но си приличат по едно:
на жените нямат доверие.
Добрин Паскалев
АРИСТОТЕЛ И ЗАВИСТТА
На чаша вино Аристотел
веднъж с приятели говорел;
другарите му споделили -
завистниците мрачни били,
Михаил Шелехов
превод: Красимир Георгиев
ЧЕРВЕНИТЕ АНГЕЛИ
Ние сме ангели с кожа одрана в дни смутни,
брат-индианец, обичам ти псковската мутра.
Ни людоедът, ни Хитлер от дивите Алпи
не подредиха в Русия на всички скалпа.
Виктор Лузгин
превод: Красимир Георгиев
ВСТЪПЛЕНИЕ
Стара моя фронтова тетрадка,
в боеве пропита с кръв без край,
разгласявам твоите загадки,
руското упорство разгадай.
Юрий Инге
превод: Красимир Георгиев
ПЪРВИЯТ ДЕН НА ВОЙНАТА
1.
Пак оръдията ни боботят!
Враг нахлува. Битки предстоят!
Вимпели на славната ни флота
като чайки над вода кръжат.
Борис Богатков
превод: Красимир Георгиев
ГОДЕН ЗА ВОЕННА СЛУЖБА
Утро бе нормално днес и точно.
Светъл делник есенен започна -
славен ден на бурен труд кипи.
Калин Михайлов
I. РЕПЛИКОПОСВЕЩЕНИЯ
1. На Пламен Антов
Невъзможното завръщане в утробата на естеството
навярно е трагично, ала и спасително, защото
насочва погледа ни не навътре, а нагоре.
София Милева
Откъртих се от бащината къща
и улиците станаха различни.
Животът продължи да се завръща
и с нови смърти пишем си на лично.
Веселин Чернялски
Из „А времето през чучура тече…” (2015)
ВИНАТА
“Има мъртъвци, които са по-живи от живите,
но има и живи, които са по-мъртви от мъртвите.”
Ромен Ролан
Варвара Наумова
превод: Красимир Георгиев
ОТ СИНЕВАТА МЛАДА НА НЕБЕТО
От синевата млада на небето
очи притварям. Времето тече,
с магията на прежна пролет, ето,
светът отново ме към теб влече.
Павел Коган
превод: Красимир Георгиев
ХОРАТА НЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ КОГА СВЪРШВА ДЕТСТВОТО
Хората не забелязват кога свършва детството,
тъжно им е, когато свърши младостта,
мъчно им е, когато дойде старостта,
и им е страшно, когато очакват смъртта.
Георги Ревов
ПО ТЯСНАТА ПЪТЕЧКА НА БРЪСНАЧА
В годините ми кратки като седмици
пристигаше за малко ти добра,
но аз мечтаех за безсмъртие!…
За подвизи в желязната гора!…
Туко Рамирез
АРМЕЙСКИ ХРАБРОСТИ 1
Цялата армия май
за празника е проклета -
никой не знае на 6 май,
ще вдигат ли самолета.
Георги Караиванов
БАТАК
Батак! Батак! Окъпан нявга в кърви топли
ти стигна по съдба Помпей и Херкулан.
Сред твоите развалини ехтяха вопли
и огласяваха смълчания балкан.
Георги П. Стаматов
Запира се внимателно поета
над тез събитья, пълни с чудеса -
напряга си умът, а не сърцето,
не спомени за златната коса
Любомир Духлински
ДЕЦА ИГРАЯТ
Подпрял главата на бастуна,
гледам как деца играят.
Пада вечер, дъждец преръмява,
Николай Мизийски
ГАРВАН
Тъй поемата написа
Стихоплетков онзи ден,
че слушателите слиса
с патоса си вдъхновен.
Магда Петканова
Ти беше смело куче в планината,
но слезе в крайнините на града.
Сега там есента минава през гората,
а ти се скиташ тука по дъжда.
Камен Зидаров
ЗАТВОРНИК
Как да те посрещна с песен радостна,
пролет моя, участ моя строга! -
в тия дни мъчителни и тягостни,
в тия дни на кървави тревоги…
Жак Таюро
превод: Красимир Машев
За ласки скъпо ще ти вземе,
защото отсега тя схваща,
Жан-Антоан дьо Бaиф
превод: Красимир Машев
Плутон, ти заповядаш и на тях,
които е напуснал всеки смях.
Римма Казакова
превод: Тихомир Йорданов
***
Не тичай след мен - не съм ученичка.
Не ми сваляй звезди.
Не ми трябва дори и едничка,
що ще стана - не съди.
Владимир Аврушченко
превод: Красимир Георгиев
ПЛАМТЯТ КРАЙ НАС ВЕЛИКИ ПЕТИЛЕТКИ
Пламтят край нас велики петилетки.
Бунтовно вятърът на времето гърми,
със златен знак към бъдещето светкащ,
търкаля огнените ни вълни.
Хусен Андрухаев
превод: Красимир Георгиев
ОТКЪС ОТ СТИХОТВОРЕНИЕТО „ПЕСЕН НА МЛАДОСТТА”
А сърцето младо весели се -
радостта на всички е една.
И лети, крилата като птица,
песен над свободната страна.
Саво Мартинович
превод: Валентин Димитров
***
Когато се върнах в родината, разбрах, че носталгията е по-доброто решение.
Богомил Райнов
Живя живота си във сини сънища,
обличаше духа си в чужди дрехи;
опушените дни в мечти загъваше,
със слънчев лъч тъгите си тешеше.
Микола Сурначов
превод: Красимир Георгиев
ТИ СИ ПРЕЗ УГАРИ СУХИ РЕКА
Ти си през угари сухи река
и за моряк хоризонт си забравен.
Викам ли? Ветрите спират вика.
Плача ли? Плач пред брезите не трябва.
Камен Зидаров
С тъпа болка умира лазура
над ранените родни поля, -
градоносна и гибелна буря
ще размаха пак черни крила.
Павлина Михайлова
НЕЖНОСТ
Какво се случва с нежността
след неочаквана раздяла?
Разлива се - сметана
от чаша изтървана.
Всеволод Рождественски
превод: Татяна Любенова
НА ДЪЩЕРЯ МИ
Наследница на моята душа крилата,
цвят мил, отгледан в моите гърди,
това, с което аз живях, изгарях някога,
вземи го като дар и с него ти върви!
Николай Дончев
ВОЙВОДА
Тлеят бавно главните червени…
Моя дядо с лулата мълчи,
а навън безпощадно звучи
песента на вихрушки студени.
Магда Петканова
Денят поема своята пътека -
изгрява слънце, гледа над града.
И парата прозирно лека
цветята гали след дъжда.
Богомил Райнов
Да стигнеш в топъл здрач във някой град на юг,
да слезеш непознат във старото пристанище,
и силен, и висок, да тръгнеш с крачки мудни
по улиците тътнещи от кръчми и от ханища.
Иван Ст. Андрейчин
К. Петкову
Под мойта стряха проста, бедна
живее птичка хвьрковата,
и ден, и нощ със сладки песни
вселява радост мен в душата.
Славка Зашева
ВСИЧКО Е НЕБЕ
Врати пред мен.
Зад мен животът.
И всичко е небе
сгъстено
Димитър Подвързачов
Днес радостен прегръщам пролетта,
изпращам зов на всяко ято птички
и с любовта човешка на Христа
днес искам да обичам всички, всички,
Петя Пейчева
Децата рецитират с искрен патос,
на тази възраст чета хвърковата
намира през сърцата им пътечка
и всеки иска да е Боримечка.
Лозан Такев
НОВА ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
Глупост и посредственост попълват
всички празни ъгли в обществото.
А къде ли е сега оная стълба,
по която се катери мнозинството?
София Милева
ПРОЗОРЕЦ
Октомври беше сух и непосилен,
и все се молех Господ да достигна.
Родих се в най-червените малини
и ги удавих във червено вино.
Александър Грин
превод: Татяна Любенова
ЕДИНСТВЕН ПРИЯТЕЛ
на Верочка
В дни на болка и скръб, когато е тежко
и горчиво безцелното време -
като слънчево зайче, топло и светло
пристига единствен приятел при мене.
Стилиян Чилингиров
***
Понесох аз и хули, и презрене
и слушах смях, цинично-дързък смях…
Затуй, че вечно аз самотен бях,
затуй, че никой нямаше при мене…
Корнелиу Молдовану
превод: Луиджи Салвини
В ДУШАТА МИ…
В душата ми чист пламък гори;
него вятърът на времето не може да достигне.
Самата буря на скръбта, разтурила някога
къщата на моите спомени, не е успяла да я угаси.
Лучиан Блага
превод: Луиджи Салвини
Приятелю, ти, който растеш в безмилостния
град и имаш прозорци украсени с цветя,
искам да ти подам моята ръка.
Николай Дончев
СЕЛСКА ПЕСЕН
С бели менци за вода
тръгна весела Милкана,
щом вечерница звезда
се показа на балкана.
Александър Пушкин
превод: Милко Ралчев
Завърши пътят му прекрасен: -
угасна славният човек, -
в неволя мрачна олюля се
на Наполеона страшний век.
Александър Пушкин
превод: Димитър Подвързачов
Дафнис прекрасни тича след Дорида
и вика й: Постой, любов, постой!
Кажи „Обичам те” - и на покой
ще те оставя, кълна се в Киприда.
Владимир Гнеушев
превод: Красимир Георгиев
ЗА СТРАСТ СЪМ СТАР
За страст съм стар, а за мъдрец дете съм,
изчерпано е нашето било;:
дано стихът ни пак е чист и весел,
да не угасне, осквернен от зло.
Алексей Иличевски
превод: Красимир Машев
В сетна нищета минава животът му жесток,
а милозлив минувач му дава надежда:
Франсоа Волтер
превод: Красимир Машев
ПРЕД БЮСТА НА ЕДИН ПРЕМИЕР
Дивна прилика! Бих рекъл даже,
че е жив! - Не вярвай, жив да беше,
досега навярно щеше
глупост някоя да каже.
Иванка Павлова
Из „Истинският ми живот. Лирика. Избрано” (2025)
СНЯГ
Тръгва от небето - чист, кристален,
брат на висината, тих мечтател,
с риск да се стопи, да го окалят,
да изчезне без следа в земята.
Николай Мизийски
По високите дървени скели
преживяваше дните си той,
та за тузове, зли от безделие,
да издига палети безброй.
Красимир Власев
изкуственият интелект
никога не греши
но страда от интелектуална
недостатъчност
Иван Странджев
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОДИСЕЙ
Най-важната от всички битки е изгубена -
денят си тръгва
и припада здрач.
Захарина Тонева
Из „Без да усетя” (2025)
ТЯ
Понякога удря право в лицето -
оная страшната,
оная немирната…
Георги Жечев
За роб аз мислех тебе в часовете,
другарю бедний из нашта страна,
кога самичък страдах с черна нищета
и чувах стонове и виковете
на теб и твойте братя и деца…
Николай Дялков
НА ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
Светла ти памет, Поете!
Камбанен звън. Отиде си поетът.
Най-българският! Днешният поет!
Иван Енчев
СИТО НЕБЕСНО
Високо в ниското небе е ситото!
Белеем - мелят вятърните мелници,
безбожно смилат облаци и време.
Ставри Борисов
ТЪЖНА НЕДЕЛЯ
Исках да създам най-надеждното си стихотворение,
а за бъдеще време все го отлагах:
подозирах, че все не ми достига истинско настроение
и щастливите метафори ме избягват.
Рамела Бохосян
Из „Моите пет сезона” (2025)
***
Нарече ме копринено цвете.
По ранина.
И падна шалът от раменете.
Рене Депестр
превод: Александър Муратов
Един бадем ми е съсед.
Видях го до стобора да се ражда,
видях го след това дете
Людмил Симеонов
ДО УТРЕ!
До утре - казваме си, ще отложим
това, което е било за днес:
гнева достоен, мисълта тревожна,
добрата дума, чувството за чест…
Венцислав Бойчев
ПЪРВОАПРИЛСКА
Дали лъжа е или слух,
че идва краят на лъжата?
Добрин Паскалев
Castigat ridendo mores
Jean de Santeul (1630-1697)*
Ех, чуден ден, прекрасен ден -
денят е днеска на шегата,
Георги Савчев
Луната в кръв окъпана изплава
и взря се тъжна в старите окопи,
где легнали бойците, като снопи -
жадуваха отрудени забрава.
Николай Таруски
превод: Красимир Георгиев
СТАРИЦАТА
Старост, сякаш Рубльовска икона,
сняг и ябълки нови пристигат,
край старици и ниски балкони,
топли къщички и пощальони,
Леонид Вилкомир
превод: Красимир Георгиев
НАШИЯТ ЖИВОТ НЕ СЕ ПОВТАРЯ
Нашият живот не се повтаря.
Не е песен, да я пееш пак,
рано или късно, щом изгаря,
също ще даде смъртта ми знак.
Хинко Георгиев
На Дончо Цончев
Ти стоиш, оцелял по чудо -
кръстопът си на ветрове.
Искам с думи да те пробудя,
да зашумиш в стихове.
Змей Горянин
ЕГОЦЕНТРИЗЪМ
Елена си - но не „прекрасна” ти,
напротив, даже си обезсолена,
а вярваш, че край тебе се върти
освен мъжа ти - цялата вселена.
Северина
Стихове в проза
1.
Пак в песен скръбта си ще излея! Да мога да плача! От сълзите - горещи потоци - стопили се биха гранитни скали… Не мога аз да плача! Сама превърната съм в камък твърд - не умирам!
Александър Миланов
УТОЧНЕНИЕ
Не всичко е пиляно
в страната ни бастисана.
Истината непрестанно
е икономисвана.
Орлин Орлинов
ПАЛАТА № 6
Веднага! Незабавно! Още днес!
Вървете към Палата № 6!
Дано пак там ви чака д-р Чехов,
дано ви сложи точна диагноза,
Александър Йотов
СПОКОЙНИ СТАРИНИ
Развива се почивното ни дело -
най си отпочиваме на село!
Из „Чиста печалба. Нови сатири” (2024)
Красимир Машев
ПРОИЗХОД И ВЪЗХОД
Сглобката е некоалиция,
депутатът е и неполитик,
полицията си е немилиция,
а съдът ни стана некибик.
Лозан Такев
АПОСТРОФИ ПО ВАЗОВ
От Батак бях, чичо…
Помниш ли Батак?
Тук сега е всичко
като в нов бардак…
Из „Соната за гълъби” (1999)
Христо Бекриев
Ето го ангелът - тих и небесен,
сякаш увиснал на слънцето в сплита.
Буден, наоколо делникът меси
своята все ненахранена пита.
сонет
Валентин Арсениев
превод: Кирил Маджаров
Бурен вятър вее. Вдига зърнест сняг,
като змей го свива на вихрушки,
в гънките на дебрите хайдушки
зъзне звяр и мре пропаднал там човек.
Кирил Маджаров
Аз знам - не трябва даже да се пише -
ти храниш се с картофи, ръжен хляб;
уж въздуха планински дишаш,
а пак си охтичево блед.
Панайот Петров
ЗЛАТЕН МЕЧ
Ръката, която държала меч златен
и с него, могъща, чертала в безкрая;
ръката, що движел духът непоклатен,
целувам в тръпки, целувам в омая.
Ангел Каралийчев
Като пътник на къра подгонен
от глутница вълци настървени,
той премина гол през долините
и горите тъмни на Моравия.
Стоян Михайловски
*
В душите кал и локви… Чудни нрави!
Кал, локви на мегданя… Чудна зима!
Но на мегданя ли или в душите, -
незнайно е где повече кал има!
Иван Морозов
превод: Красимир Георгиев
СЕКАТ ГОРАТА
Клонеста гора изсичат, гине сенчестият свят:
цял ден брадвите безмилостно дърветата ломят.
Глухо стенат стройните ели, дъб мощен е сломен,
сякаш са послушни роби пред деспота разгневен.
Братислав Петрович-Браца
превод: Татяна Любенова
Братя и сестри сърби, не ми остава нищо друго освен да се обърна към вас с песен и да се помоля за разбирателство и мир. Нека не позволяваме на по-лошите от нас да ни се смеят. Да бъдем хора и братя!
Георги Илиев
На Иван Мирчев
Невесел, грохнали коне извежда
из влажния и прохълмен обор,
де цяла нощ пред зиналите ясли
са спали гладни и с очи отворени.
Константин Коняров
Река ли е река Бедечка?
Тя с нищичко не се гордее..
Поетите не правят грешка -
не пишат стихове за нея.
Янка Митева
Защо си тъжен? - Какви незнайни
беди тревожат живота твой?
Светът е хубав, широк, безкраен,
а ти във него си тъй окаен,
Христина Стоянова
Ти чашата до дъно изпи
о, Майко вечно свята и велика,
със свойта скръб вселената смути
и огън в преизподнята изблика.
Иван Йончев
На Ив. Вазов
Не плаках аз по твойте синове, родино свята,
не плаках, майко, аз по тях,
кога - един след друг -
през тъжна есен ги видях,
Владимир Сапронов
превод: Красимир Георгиев
СЛУЧАЙ В ПУСТИНЯТА
Без хлебец,
без вода,
без дом, прокуден
от някаква мъчителна съдба,
Владимир Демидов
превод: Красимир Георгиев
СЪДБА МИНЬОРСКА
Съдба миньорска
ми е близка.
Миньорът - пример е това.
Татяна Любенова
УСТРЕМ
Жар птицо, вечно с мен лети,
примамваща ме с небеса.
При мойто слънчице ме заведи,
за да не мръзна толкова сама.
Виолета Бончева
Покълна в очите ми сняг
сияен и мек, и въздушен,
застана пред къщния праг
и легна под клепките сгушен.
Добрин Паскалев
СПОМЕН ЗА ЛЮБОВТА
Vetus amor non sentit rubiginem*
Момичета така прекрасни,
пак идвате в съня при мен;
усещам топлите ви ласки
във есенния късен ден.
Димитър Светлин
РУЛЕТКА, 1991
Сега се разиграва навсякъде лотария,
защото на късмет се пада и България.
Лиана Даскалова
Хамстерът - подарък за рождения ми ден
от внуците.
Също и списък на храните,
които обича.
Димитър Осинин
Септемврий, Септемврий, тържествен и тих,
тъй близък и светло безбрежен -
мълчиш ти над земни златисти мечти,
гранитно замислен и нежен.
Виктор Гончаров
превод: Красимир Георгиев
ТИ ПИТАШ
Ти питаш как съм ден провел?
Към цел - като куршум в орел.
Ранен съм, ала пак летя
и над гнездото свое бдя.
Любомир Духлински
1.
Със стоманени нокти и хиенови лапи
неврохирурзи ме разкъсват със радост.
Животът ми е на прага на параноята -
но кой ни брои - лудите на новия век.
Дафинка Станева
Да поживеем още, друже,
в свирепия и мил живот!
Че може още да сме нужни -
и за криле, и за хомот.
Георги Ревов
ДО СЛЕДВАЩАТА КРАЧКА
Додето още креташ. И драпаш по земята,
надежда има още да стигнеш до вратата!
Ключалката да счупиш! Вратата да строшиш!
Но пътя до Звездите - пеша да извървиш!…
Лъчезар Станчев
Тежи във блясък от бои и злато
Палатата на дожите над нас,
а ледени ни водят стъпалата
в килии пълни с хлад и тишина.
Воймир Асенов
Из „Граници” (1977)
ТЪГА ПО ПРЕДЕЛА
На Никола Вапцаров
и Антон Попов
Да знаеш ти, само да знаеш,
колко тъга ми тежи по предела.
Все пак, повярвай ми, това не е края…
Димитър Аджарски
Препуска днес слънцето свойта каруца,
запрегната с огнени буйни коне.
И пее просторът. И удря юмруци
по къщите ведрия пролетен ден.
Николай Дялков
БЪЛГАРИЯ
Тя пише се с една тъй малка дума,
а сбира вкупом цялата вселена -
с Марица, Арда, Дунав, Тунджа, Струма,
с безкрайните си равнини зелени.
Хинко Георгиев
СЪДБА
Вярвам в утрото само на пробудени птици.
И в цветята красиви, нацъфтели отвън.
Като струни опнати пеят медните жици
и разделям се рано с ненужния сън.
Фридрих Шилер
превод: Димитър Осинин
Радост, Божие дихание,
искра от небесний плам,
ний навлизаме пияни,
прелестна, в светий ти храм.
Жан Фолен
превод: Любомир Духлински
ЕДИНСТВЕНИЯТ ЧОВЕК
Мухата полира крилата си,
с изгорели клечки е пълен бурканът.
В заобленото стъкло се отразяват лица,
Магда Петканова
В градината
дърветата подред са наредени.
Сега цъфтят напролет,
през есента от плод ще са червени,
а зимата ще им снежи клонете голи.
Северина
Стихове в проза
ЖАЛБА
Нежно, крехко цвете.
То ие е устояло на слабата буря.
Другите цветя около него вече гордо са издигнали главици и се усмихват на слънцето след бурята…
Кирил Гюлеметов
ВЪЖДЕЛЕНИЕ
Ела, о пролет, и с усмивка ясна
омразний мрак и плесен разпръсни:
да запламтят със сила чудна, страстна
тържествени, лазурносветли дни;
Красимир Машев
Из „Тризъбец” (2023)
РАБОТОХОЛИЗЪМ
Такава работа искам да си намеря,
че денонощно да се трудя за двама
Захарина Тонева
Из „Без да усетя” (2025)
***
Някой ден ще се изплачат сълзите,
ще се излеят мъките,
ще си отидат болките.
Ставри Борисов
През 2025 г. се навършват 40 години от кончината му
ПАМЕТ
За корена отварям дума,
но той не всякога се вижда…
Иван Ерошин
превод: Красимир Георгиев
АХ, НЕ, НЕ МЕ ОБИЧА ТОЙ
- Ах, не, не ме обича той.
Защо обърна коня свой?
Защо побягна бърз и лош?
Димитър Цанов
Единствено ли думите спестявах,
единствено ли с думите живях!
Листата от годините бледнеят
и строфи не остават върху тях.
Васко Попов
Всяка вечер в махалата - баби
сбират се, докато чакат края.
Селският живот ги е ограбил,
но успявам да ги разпозная.
Борислав Ценов
Познавам го -
от земното сияние
на мака и на зрялата пшеница,
от сините дълбоки разстояния,
кръстосани във моите зеници.
Владимир Палчиков
превод: Красимир Георгиев
СРЕТЕНИЕ
Грей слънчевата колесница там,
от облаците бляскат аметисти.
Сред залезна зора смоли златисти
в колони мраморни на светъл храм.
Александър Йотов
Из „Юбилейни епиграми” (2023)
РИТОРИЧНО
Отечество прекрасно,
защо със всичко си
съгласно?!
Красимир Власев
ФОБИИ
Всеки има своята фобия -
страх от затворени пространства,
от височини,
от болонки или блондинки,
Богдан Овесянин
1.
Балканът надигна плещите си каменни
и поглед в просторите впи:
пред него потъваха в пламъци алени
далечните черни земи.
Николай Хрелков
Ето празна, жалка -
преминава нулица,
едър самохвалко
в дребната ни улица.
Димитър Угрин
Не съм оня размирен хлапак
със червени като макове бузи,
който броди във ведрия мрак,
упоен от възторжена музика.
Любомир Духлински
БРАТСКА МОГИЛА
В зеления тих пламък
на градския парк,
под нарисуваното знаме
има гроб, но няма цветя.
Десанка Максимович
превод: Веселина Геновска
ЛЮБОВ
На моята мисъл по тебе нежна и смирена
не знам причината, ни часа на нейната поява,
тя е като годежен пръстен на вярна ръка,
кръгла: няма ни край, ни начало.
Христо Миндов
Аз не знам коя си ти и как изглеждаш,
но твоя глас ми звучи
на прабългарите от жреческите черти и резки.
Из поемата „Старият манастир” (1944)
Борис Марзоханов
Отбий се от пътя, човече,
под явора стар отдъхни.
Лесът е отново облечен
в одежди-листа светлини.
Иван Бауков
превод: Красимир Георгиев
ГОВОРИ МИ ЗА РУСИЯ
Говори за звездни нощи,
за брези и чудесии,
за каквото искаш още,
но да бъде за Русия.
Стилиян Чилингиров
(По случай излета на българските юнаци в Русия)
На гости ви идем, скъпи руски братя,
от Витоша, Рила, стария Балкан,
на гости - да паднем в вашите обятя
със поглед от сълзи радостни залян.
Константин Балмонт
превод: Константин Константинов
Славяни - вам най-светла слава:
че ваште сърца са открити,
че детский ви смях озарява
с природна незлобност очите.
Йордан Атанасов
ЗНАЦИ
„Стара Загора, Стара Загора -
жив град с темели, в кости забити!”
Михаил Берберов
Христо Черняев
То беше голо, беше черно
сред снегове и сред мъгли.
Сега от пролетта наверно
дървото се развесели.
Наталия Астафиева
превод: Красимир Георгиев
Годишно веднъж на Девети май
носим цветя.
Поставя ги някой.
Владимир Павлинов
превод: Красимир Георгиев
ТРИ БОРА
Стоя, стоя, ръце са вяли,
сред горски плен, сред горски плен,
три бора, сякаш три раздяли,
стоят пред мен, стоят пред мен.
Елеонора Велева
ВЯРА
Веднъж край малък кръстопът
поседнал ангелът да си почине,
ала отново като всеки път
човек задал се, без да го подмине.
Хинко Георгиев
ГНЕЗДО НА ДОН
Имам думи за тебе, Русия -
неизказани думи до днес.
Аз не мога в сърцето да скрия
всеки вписан от обич адрес.
Стилиян Чилингиров
1.
Замина влакът пак. И днес ме той
към чужди краища волен не откара,
и връщам се, където аз съм свой
на вси. И връщам се от нашта гара.
Георги Ревов
В ОЧАКВАНЕ НА БОЖИЯ СВЕТЛИК
Откакто си погребахме морала
без капка чувство даже за вина.
Завряхме си главите във чувала
край костите на Стара планина.
Из „Граници” (1977)
Воймир Асенов
Някой се моли… Кому се моли?
Защо под тия високи свещи
на запламтелите бели тополи
някой се моли отколе за нещо?
Дмитрий Вакаров
превод: Красимир Георгиев
НЕ ЧАКАЙ!
Няма болница, ни доктор,
жълта гостенка коси;
детските лица измокрят
жарките сълзи.
Осман Мустафов
КАТО ИКАР
По ръба на планина вървя.
И пропасти със зли очи ме дебнат.
Под острие на нож се ражда
стон от кървави нозе.
Людмила Татяничева
превод: Татяна Любенова
***
Късно?
Какво значи късно?
Нали сърцето не млъква в гръдта.
Лозан Такев
САМИЗДАТ
Преминахме масово
в другия сектор -
към текст без редактор
и текст без коректор.
Веселин Чернялски
ЧОВЕЩИНА
Убих змийче. Случайно го настъпих - забързани по пътя си и двамата,
унесени във утрото, настъпило с куп нови грижи - миг… и ето драмата!
Василий Князев
превод: Красимир Машев
За ритми нови
и тиф сме готови
в стих да дадем.
