Поезия
Борис Бухчев
ОПТИМИСТИЧНО
Хора, недейте тъгува - с радост света погледнете,
грее априлското слънце, пъстър килим са цветята,
птици огласят простора, нека се радваме, нека
бъдем на Бог благодарни, че ни избра - помислете:
Денчо Владимиров
поетичен дневник
ДЕТСТВА
Мама куклите реди.
В детството си кукли не редила.
Александра Ивойлова
ВРАТИ
Тези снимки са врати
към други измерения.
Преминеш ли -
ще видиш другите стени
Маргарита Серафимова
МЪГЛЯВИНАТА АНДРОМЕДА
Когато бях дете, понякога си спомнях
незнайното.
Йосиф Йосифов
ЗНАМЕНИЕ
Немците, когато се изтегляли,
баба ми една пробита каска,
хвърлена в градината, намерила.
Григорий Петников
превод: Красимир Георгиев
ПЕСЕН
Минават ден, година, век, минава и човек,
допряни плътно, дават знак
две ябълки на мускулест чепат клонак,
Григорий Петников
превод: Георги Ангелов
Из «Пусть трудятся стихи» (1972)
*
…Само без да се откъсваме
от родната земя,
можем да се сближим с небето.
Антонин Сова
превод: Атанас Звездинов
СЛЪНЦЕТО СТРУНИ ОПЪВА
Ден за мечти е пред пролет,
празник в април е тепърва,
до хоризонта охолен
слънцето струни опъва.
Янко Стефов
БОЛКА
Влизам в двора, а вратникът легнал
като счупено птиче крило.
Зад плетнята съседите шепнат :
„Виж, на Митю момчето дошло…”
Иван Енчев
ЗАДУШНИЦА
Сълзи запалената моя свещ -
в душата и очите ми пламти.
От рехави треви и мъка чистя
най-черен гроб по бяла риза.
Славка Зашева
ГЕОДЕЗИЯ НА ВОЙНАТА
Нахлупила е каската
земята
от много град
Дулинко Дулев
А всичко е известно преди мене.
И лошото е, че и сам го знам.
Защо ви е от мен стихотворение,
щом чели сте творбите на Хайям?
Лех Ламент
превод: Ваня Ангелова
Защо бързаш толкова?
Никой няма да ти изпие реката?
Пьотр Прокопяк
превод: Ваня Ангелова
***
погледни
всяко дърво
можеш да бъдеш ти
или аз
Иван Бориславов
Сезон на бялото очакване -
неуловим и тъжен миг
в самия край на паметта ми…
Анна дьо Ноай
превод: Иван Бориславов
Ще се притисна аз с най-крепката си сила
към своя обожаем и многолик живот.
Преди смъртта за миг да ме е съкрушила,
животът ми ще лумне под слънчевия свод.
Вийви Луйк
превод: Иван Бориславов
***
Вече знаеш,
снежната тишина ме обича.
Вийви Луйк
превод: Лиана Даскалова
***
Звън. Зелена звезда под небето.
Паркът, сграбчен във плен ледовит.
И ликът на луната в пердето -
много строг и старинен на вид.
Вийви Луйк
превод: Георги Ангелов
***
Червени кленове -
тухлена катедрала
в центъра на равнината.
Аревшат Авакян
превод: Георги Ангелов
Тъжен факт:
от празния джоб
при каквито и да е обстоятелства
ни един грош не се губи.
Роберт Каня
превод: Лъчезар Селяшки
***
топъл вятър
бели конци потрепват
в ръцете на шивача
Олександър Гордон
превод: Ваня Ангелова
РОДИНА
Това е кътчето на света,
където живееш
според неговите вътрешни закони,
които не действат в нито една друга
Юзеф Ленарт
превод: Стоян Бакърджиев
На Дора Габе
Като пламък от пепел изумление плиска
паметта. Блед молив по листа жълти лази,
почти мъртъв в гърдите ми мъртвото пази:
късче смях вледенен, нежен поглед на близък,
Рамон дел Валие-Инклан
превод: Николай Тодоров
РОЗА НА ЙОВ
Всичко към смъртта отива
като към концерт.
Целият живот се смива,
докато умре!
Мигел де Унамуно
превод: Георги Ангелов
Вие и под небето на родината
живеете като в изгнание.
В мен - под небето-родина
живее моята Испания.
Захарина Тонева
СЪН
Усещам, че политам нагоре,
после черна ръка ме сграбчва
и къса крилете ми
перо по перо.
Марушка Р. Шабах
Из „Време да се обичаме” (2018)
НАМИРАМ ТЕ
Жадна идвам -
от теб да се напия.
Гладна идвам -
на теб да се наситя.
Атанас Звездинов
МОНОЛОГ НА АКВАРИУМА
Гордея се, и няма да престана,
че всъщност аз съм част от Океана.
Ограничавал бил съм свободата?
Навярно не така стоят нещата.
Красимир Власев
МИСТИКА НА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА
Родопските ливади зеленеят сочни.
Стада пасат и носят звън на чанове.
Ог туристически агенции насочени
пристигат немци, шведи, англичани…
Николай Огарьов
превод: Иванка Павлова
ПРОЛЕТ
Лежат тук-там последни преспи сняг,
белеейки се още сред полята,
и слънцето те кани в топлината
на обеда да спреш пред своя праг.
Новица Соврлич
превод: Елка Няголова
Това ни е Пътят -
нашият, сръбският.
Отдалеч се познава лесно.
Франсишко Карвальо
превод: Румен Стоянов
ГЛОБАЛИЗИРАНА КОЛЕДА
Вече никой не говори
за звездата на пастира
нито за тримата влъхви
и камилите им натоварени
Албин Цьолингер
превод: Кръстьо Станишев
ДЪЖДОВНО ЛЯТО
Къде сме?
Потъваме, сушата се скланя безкрайно,
рухваща към дъно на море. Тъмнина
Паскуал Хосе Пла-и-Белтран
превод: Александър Муратов
РОМАНС ЗА ЛИНА ОДЕНА,
УБИТА МЕЖДУ ГАДИКС И ГРАНАДА
През вратите на Гранада
кървав ручей днес изтича.
Вечер над брега му пада,
жълта и червена вечер.
Никос Карвунис
превод: Радой Ралин
Елада ни зове от върховете.
Тя вика свойте истински чада:
- Станете вий! Оръжие хванете
за нашата човешка свобода!
Димитър Петров
***
Най-нежният дъжд,
най-нежната жена,
най-нежното утро
ми се случиха веднъж
Мариана Кирова
ГОСТЕНКА
Събличам нощем грижите-доспехи,
раздвижвам аз изтръпнали криле.
И литвам над квартали оглушели,
Пробуждам плахи звуци онемели…
Баруйр Севаг
превод: Марко Марков
НЕОБЯСНИМО ЧУВСТВО
Хиляди мисли ме съпровождат до пролетта
за разни неща
до полуда.
Хуана де Ибарбуру
превод: Петър Велчев
Обичам светлината, с лъча й си играя.
И бледите искрици ме карат да се плашат.
Не е ли всеки пламък изпълнен като чаша
с топлика на душите, заскитани в безкрая?
Гурген Баренц
превод: Георги Ангелов
***
Нашите надежди
остават с нас
до последния ни дъх.
Никола Вапцаров
превод: Гурген Баренц
ПЕСНЯ
В лесной чащобе - выстрелы из мрака.
В лесной чащобе затаился враг.
…Смертельно ранен он, лежит в овраге,
И не уймётся боль его никак.
Пейо Яворов
превод: Гурген Баренц
ИЗГНАННИКИ
В горящей закатной зарнице
Алеют морские просторы;
Стихия устала беситься,
И волны рисуют узоры…
Христо Ботев
превод: Гурген Баренц
ХАДЖИ ДИМИТР
Он жив! Он жив! Там, на высоком склоне
Лежит он, весь в крови, едва заметен.
Он ранен в грудь, от боли тихо стонет;
Герой-юнец, и жизнь его в расцвете.
Александър Себежанин
превод: Елка Няголова
***
Знам, за мен е светът отреден,
а в сърцето - покой, тиха радост
и кристалният въздух студен,
тишината, и тази прохлада.
Леонид Трефолев
превод: Василка Хинкова
ТОЯЖЧИЦА
Там на Волга-река край скалистия бряг
с мъка крачат бурлак до бурлак.
С всяка крачка умората тяхна расте,
но пак пеят „Тояжчица” те.
Ян Ондруш
превод: Василка Хинкова
Трудно вода се изскубва -
тя е с корени както дъбът.
Зелена, спокойна -
вода като всяка вода.
Димаш Маседо
превод: Румен Стоянов
ЕЛЕГИЯ
Помня баща ми
да пасе звезди и самоти
в следобеди протяжни,
и майка ми
Ядвига Шивинска-Пацак
превод: Лъчезар Селяшки
***
утринно слънце
между замръзнали буци
сияят кокичета
Фьодор Тумански
превод: Василка Хинкова
ПТИЧКА
Разтворих онзи ден затвора
на пленницата своя аз
и я възвърнах на простора -
да кърши волно своя глас.
Михаил Ломоносов
превод: Красимир Георгиев
ВИЙ ЧУЙТЕ, МОЛЯ, СТАРЕЦА КАКВО СПОХОДИ
Вий чуйте, моля, стареца какво споходи,
когато кротко тръгна да се поразходи.
Магаре яхнал, а синът му тръгнал пеш,
и след недълъг през поляната вървеж
Лозан Такев
КРАЙ РОДНАТА СТРЯХА…
По Ран Босилек
Малка спретната къщурка.
Две липи отпред.
Не е дом за мижитурка,
нито тризонет…
Димитър Милов
На буков лист засвири топъл вятър,
пчелите се понасят в такт -
играят весел валс със светлината,
че свърши зимният антракт.
Дамян Францов
ЗАКЪСНЯЛО ОБЯСНЕНИЕ
На жена ми
Загърбил дъха
на лошите спомени
и поуките отчайващи на съдбата
Симеон Манолов
МИГРАЦИЯ
“Аз съм българче…” - бодро сричаше
мойто малко добро момче.
“Аз съм бъл-гар-че” - чуруликаше
даже рошавото врабче.
Галена Воротинцева
СПОМЕН ЗА СЕЛО
На Стела Иванова
Виждам му последните къщурки -
още се прегръщат като хора.
Времето им - нишчица от хурка,
паметта им - стогодишен орех.
Йовчо Савов
ВРЪБНИЦА
Нощта търкаля мрак във буре.
В просъница мъжди светлик.
Примигва слънцето и трие гурел
с неловката парола чурулик.
Янко Стефов
Весела туристическа поема
„Балкани, вдигайте се в небесата !..”
Стамат, преметнал фотоапарата,
вървеше бодро с песен на уста
и търсеше по-сенчести места.
Донка Василева
КЪСЧЕ НЕБЕ
Свят на суетност.
На вълча сполука!
Кой ли ме знае…
И кой ли ме жали?
Николай Цанкарски
Между Камен Лисец и Драгойца,
между Малък Искър и реката Златна -
Господ щедро пръснал е ръкойки
от небесната си нива необятна.
Аугущо Фредерико Шмит
превод: Румен Стоянов
ТРЪГВАНЕТО
Искам да умра нощем - прозорците отворени,
очите взрени в нощта безкрайна.
Искам да умра нощем.
Татяна Любенова
САМОТНОСТ
Бяха млади татко и мама.
С тях и Къщата беше млада.
Още дървени подове нямаше.
С черги шарени беше застлана.
Ангел Мотовски
Не ни вълнува вече надпреварата.
Не мислиме кого да изберем.
Все една и съща е попарата,
която с отвращение ядем.
Георги Хрусанов
КОПНЕЖ
Сведи се над мене,
безгрешнице-майко,
и песен любима в нощта ми запей!
Георги Райчев
На новий ден през светлите лазури
е моят път; когато заечи
през тъмна нощ ревът на лихи бури
и там съм аз; пред моите очи
Силва Капутикян
превод: Марко Марков
***
Атаката бе кратка. В плътен мрак
отмина боят пак в редицата войнишка.
И не забеляза никой как
боец без стон пръстта прие като въздишка.
Николас Гилен
превод: Петър Велчев
СКРЪБ
Животът ми е вехнеща градина.
Скръбта я стъпка като злобна фея -
не пее там онази птица синя,
която ме накара да копнея…
Рафаел Белтран Логроньо
превод: Александър Муратов
Тя пламти и в жар догаря,
нищо не я изгасява.
Не ще изгасят пожара
дъждовете и сланата.
Фьодор Сологуб
превод: Крум Йорданов
***
Суровий звук на моя стих -
печален отзвук в реч далечна,
ти скланяш се над мене вечно,
о, вдъхновение! А тих
Иван Антонов
Из „Пантеон”
БЪЛГАРСКА НИВА
На тая нива имали е много жетви,
но огънят е бил единственият й жетвар.
Засявали във нея семена и клетви,
за да поникне гняв под живата й жар.
Драгни Драгнев
БЪЛГАРИЯ
За мен България не е онази,
другата България,
както я наричат, и която
полите си развява из Европа
Светлана Йонкова
Обърка се времето. Целият свят се обърка.
Безчестникът съди, виновен се чувства невинният.
Човешката тъничка съвест прохърква предсмъртно -
и сякаш и Господ отвръща лице от светините.
Камен Васевски
ВИК И ДЪЛГ ЛИ ЛУДО МЕ ПРИШПОРВАТ?
Любезно си, Отечество! Любезно!
Аз плача днес за твоя кървав път.
Със пулс мъждукащ и с език изплезен,
на косъм си от свойта бавна смърт.
Елизавета Хапланова
превод: Елка Няголова
Ръцете смръзва северната нощ.
Душата след раздялата мъждука.
Без сили срещу този студ съм още,
но бяга надалече всичко лошо,
а новото се втурва, без да чука.
Максим Бородин
превод: Георги Ангелов
ПОЕЗИЯ
Четох,
че Аполинер
бил обичан
от Мари Лорансен.
Гегам Сарян
превод: Марко Марков
***
Ако ти и аз сме само
покрай ручея сега,
ще открадне песента ми
мигом твоята тъга.
Иванка Павлова
СЪДЕБНА ХРОНИКА
Когато фактите говорят,
и боговете мълчат.
Говорят фактите,
но с гласове различни.
Павел Боржуков-Боржи
ВЕЧНА КНИГА
В разлистената книга,
над България
звездите са изписани
с перо на птица-жар.
Иван Иванов
***
Нощта рано тъмната си черга е постлала
и умората отдавна на хълбока си спи.
Само аз безплатно, като във концертна зала
слушам смесения хор от жаби и щурци.
Павлина Гатева
ЕСТЕСТВЕНО
Сега, когато слънцето огрява
опразнените стаи и се плъзва
по новите тапети, налепени
от моите деца, преди да тръгнат;
Игор Жуков
превод: Георги Ангелов
***
ако се вярва на капитан Майн Рид
голяма е враждата между
кроу и шошоните
пауните и команчите
Кръстьо Кръстев
Все още вяло кретане през дните на проверка.
И кой сега раздипля победното ни знаме,
последната ни черква.
Иван Ненов
Защо мълчите, български поети?
Мълчали ли са Ботев и Вапцаров?
Със словото, облечени в куплети,
разнасяли са правда или вяра.
Виолета Бончева
Теб те оскверняват всеки ден,
думите ти грешно изговарят,
пълнят те с чуждици и си в плен
на жаргон, обноски тротоарни,
Кънчо Великов
сонетен венец
1.
Благодаря за радостта и теглилата.
Обида никому аз не дължа.
Герой не бях, преследвах красотата -
единствен щит за дарбата божа.
Васил Павурджиев
РОДНОТО МОРЕ
Обичам те, море, море ти мое родно
и плисъкът на твойте разпенени вълни, -
велико безкрай, измамно неизбродно
през теб ръце протягат далечните страни.
Петър Андасаров
ХИМН
В едно разсъмване, изгряло
от дългите ни цветни сънища -
на прага, дето сме очаквали
Светлана Йонкова
СЪД
Аз съдя - не защото искам,
а тъй като лъжата пари.
Огньове тъмнината плисва,
когато мамят пред олтара!
Мария Маринова
НЕБЕТО
Плачеш ли, синьо небе? Плачи! Поплачи си!
Ще почувстваш, че имаш криле, че душата така се пречиства.
Дни и нощи се хранят със скръб и от мъка сълзите едреят,
и когато са пълни до ръб, от пресита през теб ще прелеят.
Лозан Такев
СБОГУВАНЕ С ПОЕТА
Настигаха ни ветрове и бури.
Валяха дъждове, градушки биха.
Преминахме през всички процедури
на битки шумни и през битки тихи…
Юрий Макеев
превод: Людмил Симеонов
Загледан в бъдещето воин,
воювал под победен стяг -
държи сибирската корона
ръката крепка на Ермак.
Михаил Скляров
превод: Людмил Симеонов
Аз още помня оня град
от бомбени парчета.
Летеше с вой към нас снаряд,
изгаряше полето.
Доспамбет
превод: Атанас Звездинов
В СТЕПТА ЧУЙ ИЗВОРИ С ПРОХЛАДЕН ПУЛС
В степта чуй извори с прохладен пулс,
Азов не е по-лош от Истанбул.
В Азов роди се войнът Аймадет -
известният на всички Доспамбет.
Шалкииз
превод: Атанас Звездинов
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ БИЯ ТЕМИР
пред извършването на Хаджа*
Дал отдих на любимия си кон,
платното вдигна над морето синьо,
решил съдбата си да повериш на кораб.
Красимир Власев
***
Астронавтите стъпиха на Луната,
но не видяха Бог, защото търсиха в грешна посока.
Гълъб Ковачев
А ЖИВЯХ ДО ТВОЯТА КЪЩА
Прекосявахме зимата с дълги писма -
ти като птица, аз като куче…
Но комини на къщите днес не димят.
И стихът е клиничен случай.
Пенчо Пенчев
СЪН В СЪНЯ МИ
Ти влезе, мила моя, в най-мрачния ми сън,
донесе светлина и приказна омая.
И стана ден край мене, и стана ден навън.
Миг светъл тихо спря се в малката ми стая.
Янислав Янков
Така е късно да удавя
небето си с коняк и вино.
Крака, ръце, глава и всичко
от много път е изхабено.
Филип Хорозов
КЛЮЧ
„Всеки полет е бягство,
всяко бягство - крушение.
И все пак, ангеле,
потърси си спасение…”
Ана Бландиана
Гурген Баренц
превод: Елка Няголова
Разпятието Ти и този ден аз помня.
Небето се разпаряше по шевовете.
Разстроен бях, не можех да повярвам,
че всичко туй наяве ни се случва.
Алфредо Перес Аленкарт
превод: Виолета Бончева
КАМЪНИ
Днес те отхвърлят фарисеите
и няма утеха пред тълпата,
която амулетите превръщат във васал.
Борислав Владиков
ОТ ОБИЧ САМО
На Л. Г.
Не знам дали и колко си щастлива,
когато си далече от Париж.
Била ли си болезнено ревнива?
Какво на никой няма да простиш?
Трендафил Василев
В Брунате пак е тихо… Не иска да забрави
покръстените в близост тихи вечери и дни,
изречените думи по улиците прави,
мълчанието слято пред старите стени.
Павел Боржуков-Боржи
В ПРОСЪНИЦА
През рехавата сянка на съня ми
прелитат прилепи с ръмжене -
безкрили мисли, излетели
от хаоса на миналия ден.
Божко Ангелов
***
Забравих детството
в дома на баща ми.
Връщам се, да си го взема.
Славимир Генчев
РАЗВРЪЗКА
Конфликтът още ферментираше,
интригата се очерта.
Налапа режисьорът свирката,
приготвена от вечерта.
Андрей Андреев
КОГАТО СТИГНАХ МОСТА НА РЕКАТА
Когато стигнах моста на реката,
след който селото ми се показва,
чух птичка някаква за пролетта да пита
и майка ми на камъка да шепне.
Анелия Янковска-Сенгалевич
БЕЗПАМЕТНО
Вечерта от земята извира.
Напластяват се сенки от здрач.
Беше ден подходящ за умиране.
Покосява го тъмен косач.
Михаил Петков
ВРЕМЕТО НА ЧАСОВНИКА
Ухае още в стаята
на ябълки.
Върху бездушното легло
телата ни са слепи,
но красиви.
Трайко Симеонов
ПОСТНИЦАТА СВ. ЛУКА
В гористий скат на планината
обител стара се таи,
едничък сал сред тишината
прохладен чучура струи…
Алфонсас Малдонис
превод: Александър Миланов
Тези пътища - сякаш стари поеми.
А завоите - сякаш стари грешки.
Но високите ноти на всяко време
остават в сърцата човешки.
Хайнц Калау
превод: Александър Миланов
Всичко, което е истинско,
съумява да бъде тихо.
Тихо съзряват плодовете.
Безшумно окапват листата.
Дулинко Дулев
ДА ЖИВЕЕМ, ДОКАТО СМЕ ЖИВИ!
Изтънява нишката на живота ми. Изтънява.
Все по-малко кълбенцето, дето търкаля се, става.
Ни с пари се сдобих, нито с някаква слава…
Освен с тая, дето се смята за печална такава.
Людмил Симеонов
ОПОРА
На Иван Бонев
Колцина ми останахте, приятели,
но има ви все още на света!
Ако пропадне в тъмното душата ми,
във гръб удари ли ме клевета,
Иван Антонов
ЗДРАВЕЙ, БЪДЕЩЕ МОЕ!
Здравей, Бъдеще мое!
Здравей, Гений
от мене заченат,
от други роден,
Ангел Мотовски
У нас според мащаба на строежите
отново е настъпил златен век.
Но сочат магистралите с кърпежите,
че всичко си върви на самотек.
Олег Демченко
превод: Дафинка Станева
ПИСМОТО НА ВЕТЕРАНА
„Другарю Сталин, няма как да видите
що сториха с великата страна
вразите на народа, ненаситните!
Да се сравни не може и с война!
Константин Симонов
превод: Иван Антонов
***
Майорът возеше момчето на лафета.
Бе мъртва майката. Със нея не успя
да се прости синът.
Йосиф Уткин
превод: Иван Антонов
Навън е полунощ.
Последен пламък свещ разстила.
Вън свети звездното небе,
а ти писмо ми пишеш, мила,
на войната на горещия адрес.
Анатолий Аврутин
превод: Елка Няголова
Покоя си захвърлил чинно,
без помощ лутам се сега.
Като обидена невинност -
съзирам късче хляб в снега.
Александър Твардовски
превод: Красимир Георгиев
ПРЕДИ ВОЙНАТА ЗНАЦИ ЗА БЕДА
Преди войната тук да закръжи,
за да са сякаш по-жестоки вестите,
се случиха сурови зимни бедствия
и студ градините унищожи.
Всеволод Рождественски
превод: Красимир Георгиев
ГРОБЪТ НА БОЕЦА
Денят отиваше си - бавен, мрачен,
незнайна пътят търсеше следа,
и изведнъж под смърч шперплат изскача -
обикновена дървена звезда.
Николай Риленков
превод: Иван Антонов
***
Сражавахме се цяла нощ, на сутринта
бе вече в село непознато батальонът
и бързаха жени, деца с цветя
да срещнат радостни войнишките колони.
Людмила Татяничева
превод: Иван Антонов
Отмий страданието на душата,
тъгата в мене успокой
морето както към земята
изпраща своя тих прибой!
Владимир Лившиц
превод: Веселин Ханчев
БАЛАДА ЗА СУХИЯ ЗАЛЪК
(Ленинград. Зимата
1941 - 1942)
По безлюдните улици,
сред фъртуната дива,
като призрак се носеше
тритонка гръмлива.
Христо Черняев
Всяка сутрин ранна
в равната поляна
кон с последни сили
като луд снове.
Дмитро Луценко
превод: Григор Ленков
Понякога
вдън моята душа
се взират, в дим загърнати,
полята.
Йожеф Фодор
превод: Димо Боляров
Брезичките
над вашите гробове
си шепнат тихо с нежния зефир.
Димитър Костадинов
На Георги Ангелов
Билките росни въздишат с Душата ни!
Росна, ДУШАТА полъхва със вятъра!
А от Небето сияят звездите -
искат ли да ни прошепнат с очите
Георгий Адамович
превод: Красимир Георгиев
НЕ КАЗВАЙ, ЧЕ ПОЕЗИЯТА Е МЕЧТА
Не казвай, че поезията е мечта
с преплетена игра ленива в мисълта,
където ни пленява волно дишащ гений
на бързи сънища и нежни утешения.
Петко Братинов
ПО НАВИК
Отново търсиш
някакви доспехи,
захвърлил спешно
вносния халат.
Шандор Петьофи
превод: Невена Стефанова
Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
Пол Елюар
превод: Невена Стефанова
Накладох огън аз - лазурът ми го даде,
огън - приятел да ми бъде той,
огън - за да се приютя във зимна нощ,
огън - за да живея по-добре.
Йоун Ур Вьор
превод: Невена Стефанова
Понякога очите ти приличат на морето,
което своите желания не знае,
но е дълбоко и е променливо.
Йоун Ур Вьор
превод: Георги Ангелов
ЛЕТИ САМОТНА ПТИЦА
Рушат се дворци,
горят села,
лети самотна пица
отвъд морето, в далечни страни;
Атанас Звездинов
МОНОЛОГ НА ДУБЛЬОРА
Каквото и за мене да говорят,
дължимото не дават на Дубльора.
Оплакването хич не ми отива
и затова изпитвам съпротива,
Трифон Кунев
ПЕСНИ
ЛИБНЕ ЛЕ…
Либне ле, леко ходене,
спретно стъпане,
кажи ми, де ще жънете
утре нивата?
Рафаел Моралес
превод: Александър Муратов
Живи живеят чрез мене
моите другари убити.
С кръв ми обливат душата
раните зли на гърдите им.
Мануел Мачадо
превод: Милко Ралчев
СИВАТА ГРАДИНА
Градината без градинар,
о, старата градина,
старата градина без душа,
Сесар Вайехо
превод: Петър Велчев
***
Дъжд вали над Лима… И излива
мътни, мръсни струи скръб в кръвта.
Дъжд вали! Отрова в нас забива
покривът прокапал на страстта.
Ваня Ангелова
АКО СПРА
Ако спра да дишам,
няма да ви преча.
В рими по афиши
гузно ще пелтечат
Драгни Драгнев
ТРЕВАТА
Тревата на слънцето денем се кланя,
а нощем на вятъра бърка в очите.
В зеленото нейно небе са събрани
напеви и пътища - после изтрити.
Анибал Радичев
ДА СМЕ НАЯСНО
Не е той на всяко
гърне мерудия,
а само на всяко
шише със ракия.
Веселин Касчиев
Смях кънтеше в къщата.
Със смеха явил се бе духът,
вселен в изкуството.
Теодор Крижка
превод: Надя Попова
Освен теб, друга майка не ми остана,
земьо рождена, скътала костите на дедите.
От труд и песни празниците им били изтъкани,
дори когато хлябът им друг ще засити.
Надежда Цветкова
превод: Иван Антонов
***
Дождик осенний, поплачь обо мне.
Булат Окуджава
Дъжд отново и отново есен.
Сянка, сянката Ви е на хладната стена.
Минчо Куприянов
ЯСНОТА
Замръквам в стаята позната -
без радио, без телевизор,
с усещане, че тишината
е някъде съвсем наблизо.
Христо Милчев
Тази вечер стигна ти тръстиките и езерото,
уголемена моя сянко.
Как тихо съществуваш, тъмно очертание си ти
простряна по земята.
Асен Белковски
***
О, когато и да минете
през тревите на годините,
за да дирите следа
от безчислените войни,
Виолета Бончева
Това е звън, който събужда топла сълза,
палва огън в кръвта, вяра и сила
и светли ангели с мощни крила
Димитър Костадинов
ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИК
Утре е, мамо, свят ден - Великден:
ще си извадим яйца бораци!
И на мегдана ний ще се видим -
децата сме, майко, но сме… юнаци!
Из „Път от Светлина в Безкрая”
Тоня Борисова
ЕВЕРЕСТ
Към моя Еверест, към Любовта,
през пропасти и гибелни лавини
изкачвам се, неопитно пълзя -
издрана и премръзнала до синьо.
Иван Митев
Седим на олющена пейка в центъра на Момчилград и чакаме да отворят магазина за алкохол отсреща. Мълчим. Мъжът до мен - едър, с високо чело, мустаци до гърлото и очи като маслини.
Голям турчин.
Йоан Нечев
БИОГРАФИЯ НА МИГА
Ако в миг осъзнаем всичко толкова дълбоко,
така разтърсващо, че да ни заболи
и нещо се свърши внезапно и пълно,
както не е ставало даже преди,
Сергей Соколкин
превод: Лалка Павлова
фрагменти от лирически цикъл
***
Аз съм самотен, като гений плагиат,
на лунна светлина професията усвоявал,
сред нощи разорани стоя в един халат
и едва задържам високите слова…
Захарина Тонева
Из „Докато градът спеше…” (2019)
НОЩЕМ
Само нощем.
Ти идваш
да почукаш на вратата ми,
с такава сила,
Цвета Иванова
ОБЕЩАВАМ ТИ
Някой ден ще си купим имот
в изоставено българско село,
с две безстрашни вълчета за СОТ
и със сламен дюшек за постеля.
Красимир Власев
ВЯРНОСТ
За кой ли път повтарям като глух,
останах верен аз на равнината,
на нейния първоначален дух
и шепота вечерен на житата.
Гълъб Ковачев
ПРОЛЕТ
Звъни телефонът вкъщи.
Обажда се майка ми.
И казва, че ще слезе за малко
на двора, на слънце…
Из „Воалите на любовта”
Виолета Станиславова
***
Подводната ми сянка плува под мен
с ритъма на пясъчните риби.
Връхлита вятърът - в морето роден - върху пясъка
и разнася изсъхнали водорасли и миди.
Иван Есенски
В памет на Гриша Трифонов
Бардът бащински струните сънни
да събуди с небрежен замах
и среброто им тъмно да звънне,
да простене сълзата му в тях…
Павло Тичина
превод: Захари Иванов
***
Заудря приклад по вратите
и звъннаха страшно стъклата:
- Отваряй, невясто, отваряй!
Посрещай ни в свойте палати!
Пламен Панчев
КЛОШАРЯТ
Моето име казвате,
а вършите всичките
тези гнусотии…
пророк Еремия
Слав Хр. Караславов
МИСЛИ КРАЙ ФИЛАНИН КЛАДЕНЕЦ
Ще се изтровим из ония улици
с амбицията - кой е по-голям
и дали снощи
в тъмното сме чули
Николай Колев - Поета
БОГАТСТВО
Ти мислеше, че имаш нещо,
но нямаш нищо, Николай!
С възторзите поиска среща.
Какво намери? Хладен край!
Стоян Дринов
БАЩИНА ОТМЯНА
Що ми е жалба на сърце,
и жалба, майко, и рана:
да расна, да си порасна
и голям, майко, да стана.
Лео Бутнару
превод: Георги Ангелов
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГА
Не е изключено
в деня на Страшния Съд
да има представяне
на солиден том със спомени
Даниел Корбу
превод: Георги Ангелов
В един мрачен град в един дом
мрачен
на може би най-мрачния етаж
живее също такъв мрачен стихоплетец
Елена Фараго
превод: Йордан Стратиев
Почакай!
Зад стъклата прелетя
една снежинка - първата…
Отилия Казимир
превод: Йордан Стратиев
Захожда слънцето пред мен,
и с вечерта, като вълна
над безпределна равнина,
се спуща здрача примирен.
Алис Кълугъру
превод: Йордан Стратиев
Край огнището се събират
котките от мойта стая
и предат, една през друга,
песен скрита и незнайна,
Атанас Капралов
Подобно чужденец из този град
кръстосвам днес аз,
бившият му гражданин:
доброто в него губи пулс от глад,
а злото губи разум от преяждане.
Асен Белковски
из цикъла „Бели хризантеми”
***
Денят ме умори,
в мъглата вечер пада,
и ти се днес настрада,
ела, седни, поспри -
Отец Дмитрий Трибушний
превод: Елка Няголова
Преди смъртта ще се сведа -
до епилога:
- Не е за моите бедата ти!
За мен е огънят!
Алексей Гушан
превод: Иван Антонов
Прелитат гъски над земята
и ниско сняг вали над Покрова.
В нощта окапаха листата
и мръзне потъмнялата трева.
Микола Воробьов
превод: Георги Ангелов
***
Когато предметите спят ние ги виждаме
Дори можем да се приближим до тях
сякаш ги вземаме
Виктор Кордун
превод: Георги Ангелов
***
Бог има много пътища
за всеки от нас.
Пенчо Пенчев
НЕВЪЗВРАТИМОСТ
Не, нищо не е вечно на земята.
И ние тук сме временно на гости.
Туптят към своя земен край сърцата
и питаме се - колко ще е още?
Христос Кулурис
превод: Димитър Василев
ИСТИНА ВИ КАЗВАМ
Истина ви казвам, вече не си спомням
как се измерва на земята възрастта
по скалните отломки,
нито как се изследва повтарящия кръг
Христос Кулурис
превод: Божидар Божилов
Отгде се таз вълна надигна?
Тя тича към моретата,
налита върху сушите
и галопира във гърдите ни.
Васил Голобородко
превод: Георги Ангелов
АВТОПОРТРЕТ
Роден да живея на село -
повече време прекарвам в градове.
Роден да живея сам -
повече съм в тълпата.
Хилде Домин
превод: Росица Кунева
ЗИМА
Птиците, черни плодове
по оголените клони.
Дърветата играят на криеница с мен,
Петър Велчев
СФИНКС
Човекът смътно
на света е мярка;
и цар, и червей в царствени размери.
Виктор Мелник
превод: Ваня Ангелова
***
Полетът започва с твоите устни,
тъмни сред тъмния свят.
Интимната целувка пламва,
като крилата на пеперуда,
Георги Константинов
ЛЮБОВ В СНЕГА
От черното небе
вали белота.
Любов в снега.
И сняг в любовта ни.
Ели Видева
1.
Алгебричната конструкция на битието
е убийствено последователна,
ясна и логическа като деня
между изгрева и залеза.
Катерина Кирянова
Кое е чудото, което
от сън ме буди всяка нощ?
До болка свива ми сърцето,
оставя ме без дъх и мощ.
Тодор Копаранов
***
Над окълваните от гарваните хълми
търкаля се по голо бистрата луна.
Звездите капят като медени зърна
над угарта… Ала навред е тъмно.
Димитър Бабев
МИРАЖ
Отиват си във скръб и обездомени
чадата на светът,
като забравени далечни спомени.
Иван Никитин
превод: Иванка Павлова
МЪКАТА НА СТАРЕЦА
На живота му дългият път
към печална развръзка отива,
но макар и с повехнала плът,
блян за радост духа му опива.
Иван Никитин
превод: Никола Венетов
***
Движи се времето бавно, -
вярвай, надей се, мечтай…
зрей нашто племе безславно,
път е пред тебе безкрай.
Ботьо Буков
ВАЯТЕЛСТВО
Цяла нощ те гоних и не мигнах,
докато изгрееш в моя стих.
Заранта с очите си те стигнах
и с душата си те улових.
