Поезия
Любомир Духлински
МУЗА
Прегърнахме се със Америка
и Музата заспа дълбоко -
дори и днес не се събужда.
Остаряхме, колкото можахме.
Кръстьо Станишев
Из „Въведение” (1967)
НАПОМНЯНЕ
Навеждай се над стария позор
като над блато.
Водата крие страх и подозрение
от вчера
и от други дни.
Дато Маградзе
превод: Димитър Милов
КАРТИНА
Във облаците
дървените къщи
захвърлени са и със сняг покрити.
Иван Антонов
ТИ ТЪЖНА СИ, БЪЛГАРИЙО!
Ти тъжна си, тъжна Българийо,
цветята са тъжни,
небето,
а всяка звезда
Алексей Горобец
превод: Татяна Любенова
***
Фенерът нощен с полудневна светлина
искри, сълзи отронващ в тъмнината.
Нощта не се събужда, дремеща сама,
дневните грижи смъкнала от рамената.
Катри Вала
превод: Здравко Кисьов
Аз съм прозрачна и крехка
чаша в ръцете ти.
Твоите устни до кръга се докосват.
Светлана Йонкова
Из „Слънце преди изгрева” (2022)
ПАМЕТ
Даваш ли, даваш, балканджи Йово…
Къде се дяна любовта към Бога?
Къде зимува моят смел Пегас!
Къде е месечината двурога,
къде е моят смях. Къде съм аз.
Иванка Павлова
Поема
Време е да се чистят ливадите:
набоде тревата, затисна я шумата.
Дърветата ще си сложат бели забрадки.
Илия Зайков
„До края на годината” (1987)
ОТГОВОР
До края на годината - като до края на света?
И кой там нещо си мърмори - часовете ли заклина?
Вали тъй гъсто, че не достига въздух и кръвта
изчезва някъде по пътя към сърцето.
Жени Варнаи
превод: Иванка Павлова
Знам, мойто съществуване
в голямата вселена
е като облак
върху пролетно небе.
Тома Бинчев
Из „Думите” (1979)
КОРАБИ НЕВИДИМИ
Небето днес е повече от безразлично.
Едно врабче, мъничко като орех,
стои на оголялата смокиня
и сякаш мисли.
Анна Парди
превод: Иванка Павлова
Животът не познава приготовления:
внезапно ще усетиш като груба вода
дъха на смъртта
Елена Алекова
НЕЩО ПОВЕЧЕ
„И видя той, че къпината гори
в огън, но не изгаря…”
Битие 3:2
Георги Ганев
На Т.
Не нея срещнах, а сестра й.
Но отначало ги обичам двете.
Коя е по-вълшебната гора и
кое - по-дъхавото цвете?
Павел Славянски
По тези възвишения още личат отломки на снаряди,
спъват ме нажежените им страсти. Слънцето е спряло.
Мащерка наднича между ръждата - и е разляла
ненатрапчивия си мирис по планинското рамо.
Змей Горянин
Дон Хозе си замина
през Солун за Атина,
сподирен от въздушки
и плачове безчет: -
Ботьо Буков
ВЪЗТОРГ
Да, тя живее тук, на този свят -
при извора на жадните ми устни!
Дъхът й като розмаринов цвят,
целувките й - от меда по-вкусни.
Румяна Раднева
СТРАХ МЕ Е
Страх ме е
от тъмното в душите ни,
от подлите, продажни хитреци.
Ищван Ваш
превод: Елена Алекова
Ти си родена, когато заражда се лято.
В моя оскъден живот ти разпали огньове и злато.
Бе светлина, изведнъж над света заискрила,
строго красива, творяща и зрееща сила.
Никита Станеску
превод: Здравко Кисьов
От гледна точка на дърветата -
слънцето е извор на топлина,
хората са могъщо вълнение…
Людмил Симеонов
НЕ ВСИЧКО ОТМИНАВА
С тъга не искам да се разделим!
Какво дотук било е - вече свърши.
Отлита времето, тъй както дим,
да бъдем близки пак е вече късно.
Льоринц Сабо
превод: Иванка Павлова
ГОРСКА ЛЮБОВ
Здрачава се… Пред кухнята ни наизскачаха невидими щурчета,
в далечината секнаха отекващите удари на брадва.
Василий Дворцов
превод: Елка Няголова
Из „Поеми” (2023)
***
Отечество… Радостен извор… Коситба.
Родината в сняг, до гърдите, до покрива…
И майският вятър, с поройни коси.
И нощно небе - в чернилка дълбока…
Венцислав Бойчев
ТРЕТИ МАРТ
Освобождението най-тържествено бележим,
а на освободителката днеска й се ежим.
Христина Въчева
Из „Гласът на сърцето” (2022)
БЪЛГАРКА
- Българка съм!
шепне светлината.
В бяла риза
със шевици пъстри,
през поля вървя.
Александър Арнаудов
Из „Биография на бездната” (2023)
ЕМИГРАНТИ
прегръдките на Терминал 2
са ненаситен гроб
където времето атрофира
Лозан Такев
БЕЗ ПРЕДСРОЧЕН ИЗБОР
Престъпно време беше, вярно,
и без предсрочен избор бяхме…
И без събрания бездарни,
и без Магнитски оцеляхме…
Туко Рамирез
МАГИСТРАЛНО
Належащи са по пътищата проблемите
и всеки човек у нас ги знай.
Не се решават обаче дилемите
само с легнал полицай.
Стойчо Маджарски
ЗАВЕЩАНИЕ
Тревицата от плочника вземете.
Часовника със нямото махало.
Вземете ми и детското моливче,
напукано от тъжните ми пръсти -
Юнна Мориц
превод: Елка Няголова
Сръбска песен
Момчета, не стъпвайте по чуждите кости,
ще сбирате своите после, уви!
Ще дойдат побъркани призраци-гости,
да търсят в блатата нозе и глави!
Воймир Асенов
Из „Граници” (1977)
На Елена Коларова -
майка ми -
посвещавам
ОБИЧ
Обич.
Обич, с дар ме дари, за да бъдем добри,
както ти спрямо мен, тъй и аз спрямо тебе.
Йордан Милев
Из „Като пръстена на Сатурн” (1968)
ДАФИНА
Привечер
татко се върна от Оряхово
и както вечеряхме,
спря изведнъж да яде
и каза:
Христо Цанков-Дерижан
Върховете позлатява
кървав слънчев зрак.
Изток, бледосин, навява
мрак.
Димитър Подвързачов
Подражание на П. К. Яворов
1.
Ден денувам - пътища безкрайни,
нощ нощувам - кътища потайни.
Нямам тато, нито мама -
тато да ме рита,
Щефан Хермлин
превод: Кръстьо Станишев
В памет на Йоханес Р. Бехер
Идва пак есента и узрява плодът,
песента стихва, където гората ехти
от своите рухващи мъртви,
от бури, кънтящи от юг.
Димче Шипинкаровски
превод: Ваня Ангелова
ЕЛА, БЪДИ ТУК ДО МЕН
Ела, бъди тук до мен!
Ела да остареем заедно!
Най-доброто време за нас тепърва предстои.
Костадин Филипов
СЧУПЕНИ ДУШИ
Да гоня сянката ти във съня -
в това съм най-добър, откакто тръгна.
Ръцете ти превърнах във мечта -
далечна и отчайващо безмълвна.
Людмила Стоянова
СЛУЧАЕН ПРИЛИВ
Ще дам живот на пясъка,
ще преброя сълзите му
и после замъка приказен
ще изроня с думи..
Алексей Марков
превод: Красимир Георгиев
ВЪРВЯХ И СЕ СМЕЕХ
Вървях и се смеех, забравил това,
че редом скръбта притаява глава.
Невести разплакани с погледи бледи
и майчици с каменна праведност редом…
Ирина Александрова
ОРАНЖЕВА ПОЧТИ БАСНЯ
На Невена и Богдана
Две пеперуди с цвят на портокал
въртят небето с танца на крилата си.
С фанданго бурно в юлски карнавал
край нас разпръскват радост и позлата.
Пенчо Пенчев
ЛУДИЯТ
Като парчета от строшена ваза,
той всяка нощ душата си събира.
За някой грях ли е така наказан,
че няма миг спокойствие и мира?
Уилям Блейк
бележка и превод: Явор Димитров
“Тигърът” е вероятно най-известното от кратките стихотворения на Уилям Блейк, изучавано от ученици, студенти и литературни критици, превеждано на десетки езици и подлагано на различни тълкувания.
Иванка Павлова
ПРИЗНАТЕЛНОСТ
Майчице, косите ти съвсем побеляха,
облачни мисли са свили гнездо в сърцето ти.
Песните от младостта ти, и те ли ти отмиляха,
та онемя устата ти, заесени се лицето ти?
Лозан Такев
ИСТОРИЯ
В пожълтели страници възможно е
да забравим, да пропуснем ред и факт…
Но камбана ще повика миг в тревожната
българска история Батак…
Иван Енчев
И толкоз просто е,
Апостоле…
От Карлово до снежна Къкрина
ехти на твоите стъпки тътенът.
Кръстьо Станишев
Из „Въведение” (1967)
СУТРИН
В прозореца ми - вътрешният двор,
преди вода очите ми да плисне…
Денят не е от никого измислен,
стените вън и празният простор,
Павел Койш
превод: Пенчо Симов
Как да не живеем, питам, как -
за да дишам въздухът нали е?
Лекичко прелита нежен сняг,
от леса на огън ми ухае.
Венцислав Бойчев
БАЙ ТРИФОН В ДЕНЯ НА ВЛЮБЕНИТЕ
Дори на празника жената си зарязва -
отива пак с приятели да се нарязва.
Илия Зайков
Из „До края на годината” (1987)
ПРОЛОГ
Четиридесетгодишен. Без особени белези.
Обичам няколко стари книги и няколко
разпнати в самия мене приятели.
Бела Хортиш
превод: Александър Миланов
ПРЪСТЕН
Сонет е може би - нахлузва се на пръст,
но огън, който в него се стаява,
имението на мраза стопява
и екват тътени околовръст.
Салих Болат
превод: Ахмет Емин Атасой
стоим прави с най-старите си лица
пред вратата на полумрака
носейки в ръцете си бюстовете на съборените храмове
Йорданка Господинова
ВРЕМЕ
Жестоко време. Бяло като стон,
тревожно и смразяващо до лудост.
Прихлупил се е снежен небосклон,
без намек и очакване за чудо…
Тодор Копаранов
Из „Талвег” (1973)
ПОДКОВАВАНЕ
НА МЛАДИ КОНЕ
Подгонени коне под облаци и сплетени тополи.
Ковачът с клещите ги чака вън.
Подковите излъскани звънтят и във жарта се гъне
последната подкова за най-буйното жребче -
за необяздения кон.
Красимир Власев
ОСНОВАНИЕ ЗА ПЪТЕКА
Нека
Свалим ограниченията
Както се свалят пленени знамена
И вдигнем свободата на избора
Николай Брезин
Из „Просто живот” (1983)
ЧУВСТВО
Пак осъмвам над масата с белия лист
и звездите последни в прозореца гаснат.
Пак е ден обичаен, спокоен и чист.
И целта е добра, а посоката - ясна.
Трендафил Василев
В памет на жена ми Таня
Отиде в по-добрия свят.
Афоризъм за мъртвия
Бела Харитова
КРИЛО НА ПТИЦА МЕ ПОРЯЗА ПО БУЗАТА
Крило на птица ме поряза по бузата.
Тя отлетя,
а аз останах и с двата си крака
на твърда земя здраво стъпила,
Тома Бинчев
Из „Думите” (1979)
ПОЕТЪТ
Поетът е застанал под сянката смокинова:
очите му - отворени, ръката - на сърцето;
не рецитира стихове, не пее, не говори,
но всички ние знаем - този е поетът.
Едгар Алън По
превод: Явор Димитров
ПЕСЕН
Видях на твоя сватбен ден
как силно изчерви се ти
и как от радост окрилен,
светът с любов пред теб блести.
Никола Илиев
МОЛБА ЗАВИНАГИ
Прогледни вътре в мен, прогледни!
Сред потока от всякакви хора,
сред лавина отвред, новини,
наведи се и виж моя образ.
Льоринц Сабо
превод: Александър Миланов
(откъс)
Аз - мошеник? Затова, че страдаш?
Същото и ти си спрямо мене.
Моят егоизъм с бяс напада
твоя - клетка с пръчки нажежени.
Емил Иванов
Потъва залезът - подпален кораб,
унило дим от гларуси се вие.
В пристанището на ноември гнием,
безпаметни пред зимната умора.
Давид Овадия
***
Историята пише се със кръв…
Аз мислех, че е туй изтрита фраза.
Но плаках аз, задъхан от омраза,
но падаха другарите убити,
но плискаше ме топла кръв в очите…
Вътьо Раковски
СВЕТЪТ
Дори сред много хора аз бях вечно сам.
Дори сред храма на света, където ме донесе
незнаен щъркел, прелетял веднъж насам
и отлетял на юг - щастлив и весел,
Уолтър де ла Мар
превод: Росица Станева
Върви луната в небето на нощта
със сребърни пантофки до утринта.
Всичко под нея е все на добро -
дървета, клони светят в сребро.
Мануел Франсиско Рейна
превод: Ботьо Буков
ПОДНЕСЕНО СТУДЕНО
Дойде време да ми поднесеш уважението си.
Разказа ми как животът ти сега е катастрофа
и че береш плодовете на злото, което ти ми стори
с рани, по седем умножени седем пъти.
Ивайло Диманов
СОНЕТ ЗА АЙСБЕРГ И БРАУНИНГ
Твоето отсъствие присъства наоколо.
Сякаш ей-сега ще дойде краят на света.
Липсата на витамини причинява глаукома.
Липсата ти, Мина, причинява самота…
Симеон Илиев
АЗ НЕ СЪМ УМОРЕН
Аз не съм уморен, аз не съм
вдигнал белия флаг над вълните.
Чувам даже сред дъжд и сред гръм
как ме вика морето сърдито.
Румяна Раднева
СРЕБЪРНИ ИСКРИ
Къде побягнахте, мисли разпилени,
подгонени от ветрите - коне
със гриви слънчеви,
копринени, развени
Веселин Ханчев
Революцийо,
дево с червен ореол,
Богородице моя,
много те моля -
Феликс В. Рамос
превод: Александър Муратов
Припомняш ли си, мила мамо,
един ден тук ти казах аз:
„Отиват новобранци, мамо,
но ще се върнат ли, бог знай?”
Людмил Симеонов
ПРЕДЧУВСТВИЕ
„Най-хубавото на смъртта
е туй, че идва ненадейно.”
Александър Геров
Чони Чонев
КОНТРАПУНКТ
Ако ръцете ти
не са държали
ръкохватките на щурвала
и мокри ветрове
Уилям Уърдсуърт
превод: Росица Станева
В полето, родното, вървях
със облак във небето чисто
и изведнъж пред мен съзрях
тълпа от нарциси златисти -
Иван Антонов
1.
За вино щом се заговори,
а ний изпили чашата си, пак повторим,
духа на Хаям ни обладава
и кой тогава дръзнал би със нас да спори?
Лозан Такев
Мъртвият не ни е вече враг…
Само шепа чужди блудни синове
от екран дегероизират пак
българските вечни стихове…
Владимир Михайлов
ЧОВЕКЪТ
Човекът ли? Каква голяма тайна,
с кал сътворен, но и с любов безкрайна.
Нищожна твар, но също - твар велика,
тръстика, да, но мислеща тръстика!
Христо Борина
О, ЛАСКИ
О, ласки на пролетен ден,
о, пир за очите! Простори
и слънце. Духът е пленен
от прелест. Слухът разговори
Денеш Киш
превод: Елена Алекова
ТИ СТАНА ЧАСТ ОТ МЕН
Живееш в мене - от кръвта ми капка,
както светът - във моето око,
и болката ни битието, както
забодено парченце от стъкло.
Лейля Шахин
превод: Ахмет Емин Атасой
ФУМАРОЛА
Аз сам самичък дойдох оттам, накъдето ще отида пак сам
Защо ли ми трябваше да обикна толкова много този свят
Кутатгу Билиг
Любомир Духлински
РОДИНО МОЯ
Родино моя, продават те
харвардски мекерета,
джендъри от Вашингтон,
от Брюксел и Париж.
Лозан Такев
ДРАМА
Живият живот е и присъда.
Паметта е глътка въздух всяка сутрин …
Няма как без мъртвите да бъдем
още живи
и да оцелеем днес и утре.
Димитър Арабаджиев
Из „Изгреви над Тунджа” (1981)
Литературен сборник
ЛОВ
И аз бях там, но - просто не участвах…
Защо се оправдавам, боже мой!
В лова не се предвиждаше копой,
ни гонка, нито хвърляне на ласо.
Николай Христозов
След време
ще намина пак оттука.
ПЪРВА ПЕСЕН
Десет години
те чакам да дойдеш,
Цветане.
Кръстьо Станишев
ЧОВЕКЪТ ВЪТРЕШЕН
Човекът вътрешен във тебе бди -
невидим - и се взира, наблюдава,
за миг опасен да предупреди,
когато хлъзгав път те застрашава.
Николай Гюлев
ВСЕКИДНЕВИЕ
Отвънка, под работната ми стая
кънтят пили, чукчета и длета…
Там смъртни пръсти неотстъпно ваят
безсмъртната и нужна Красота:
Алфред Тенисън
превод: Росица Станева
Бий, бий, бий,
о, море, по камъни сиви,
ще мога ли да произнеса накрай
мислите горчиви.
Михай Вьорошмарти
превод: Нино Николов
Къде помръкна твоя поглед светъл?
Къде останаха неясните мечти?
Или светът е само черно цвете
с измамлива сълза, че да трепти.
Иванка Павлова
НОЩ
Тази нощ дали е някога била,
или е сънувана,
или измислена?
Плакаха ли тъмните стъкла?
Мира Дочева
* * *
Шепа златни листи разпиляни.
Върху тях лежи перо от птица.
Като че сред райските поляни,
виждам малка алена искрица.
Кольо Ст. Колев
НА НОЖ!
Познатото усещане - в окопа.
И враг повярвал в своята победа.
Остава му обаче да прескочи
най-важната, последна педя.
Атанас Мочуров
Е, какво? Юбилей?! Сватба - сребърна, златна!…
Колко думи безсмислени в нашия свят!
Някой вярва ли в басни? Не е ли понятно:
няма думите нищо да върнат назад.
Георги Братанов
Из „Изгреви над Тунджа” 81
литературен сборник
„Не удрям клеймо на прогреса…”
Никола Вапцаров
Григорий Хубулава
превод: Тихомир Йорданов
***
Сълзата във прозореца е чужда.
Дали пък, ветре, за беда
донесе я при мене, уж да
си поиграем със дъжда?
Яков Полонски
превод: Красимир Георгиев
АХ, ЧЕ Е ХУБАВО С ТЕБ НА БАЛКОНА
Ах, че е хубаво с теб на балкона ни, мили мой! Ти
виж, езерото просветва, сияйно зората блести;
лебед там бял наслаждава се, в родна стихия пленен,
Димитър Милов
САТИРА
А защо към нея често
се отнасяме със злост,
даже и когато честно,
тя стои на своя пост?
Виолета Бончева
***
Аз нищо не чакам. Получих безброй
полезни уроци и умни съвети.
Но в циркове смешни не станах герой
и автор не бях на изящни куплети.
Веселин Чернялски
Из „А времето през чучура тече…” (2015)
СЛЕД ДВУБОЯ
Цяла нощ ехтя Балкана в страховита канонада,
но отекваше в капчука вместо ужас - светъл звън.
Диво някак и зловещо, мълниите без пощада -
на разстрел обрекли мрака - тържествуваха навън.
Александър Миланов
Из „Изгреви над Тунджа” (1981)
СВЕТОВНО УСТРОЙСТВО
От небесата боговете
добре ни виждат греховете
и строго всички богове
наказват зарад грехове.
Лаша Надареишвили
превод: Димитър Милов
***
Сякаш слях се с тази зима,
беше на студа благовещение…
Нека ми простят на мене,
нека ми простят на мене
вятъра - студения…
Михай Ваци
превод: Александър Миланов
Като бездомен скитник ли съм аз?
Нима
не чувствам, че навсякъде съм
у дома?
Томас Мур
превод: Росица Станева
ЛЕТИ, ЛЕТИ БЕЗСТРАШЕН БРИГ
Лети, лети, безстрашен бриг,
капризния вятър следи!
Дори да няма материк
по-светло ще е отпреди.
Хенри Лонгфелоу
превод: Росица Станева
По въздуха изпратих аз стрела -
къде ли да достигне би могла.
Така изчезна бързешката тя -
пред погледа незнайно отлетя.
Петя Цолова
ВИСОКО
Трудни времена настанаха:
трудови хора трябва да стават войници,
мирни хора - военни герои.
Росица Станева
ЧОВЕКЪТ ОТ ЪГЪЛА
На ъгъла той пее всяка вечер -
накъсан плач в мъглата парцалива.
Лице със долини от бръчки. Той - човекът,
отгде ли идва, накъде отива?
Красимир Власев
ПЕПЕЛ ОТ ПУРА
През онова лято
Бях пристрастен към кубинските пури
Казваха че били любимите на Фидел
И кубинките ги свивали на бедрата си
Имаха вкус на тропически нощи
Васил Иванов
ЕТЮД ЗА КАВАЛ И ОВЦА
На замъка, в най-източната кула,
Принцесата държи бинокъл стар.
Използва го, откакто бе дочула
тя медния кавал на млад овчар.
Димитър Велинов
Из „Пътуващият град” (1967)
СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ
Погребани в земята древна,
спят скъпи мисли,
а над тях
един митинг от слънчогледи
Емили Дикинсън
превод: Росица Станева
Надеждата, нещо в пера,
в духа запява
мелодия, но без слова.
И не престава.
Светлана Йонкова
Из „Слънце преди изгрева” (2022)
БЕЗДОМНИЦА
Тя живее под стълбите с няколко тежки вързопа,
с два добри помияра, с бълхите и с хорската милост.
Всеки ден по вратите на Господ отчаяно хлопа,
а пък нощем се влачат минутите бавно, насила.
Боряна Желева
Из „Кажи, дали в една прекрасна вечер…” (2021)
* * *
Какво е пролетта?
Поле с накъсан сняг,
изметен спомен - януарска буря.
Ася Троянов
Из „Лиричен свят” (2004)
***
Дихание като красива бяла фея.
Докосва ме, шепти ми бяла тишина
и ме обгръща в своите обятия.
Бялото па щастието ме пленява.
Леонел Ругама
превод: Никола Инджов
Неговото име не се появи
в списъците на отпаднали и изключени.
Когато окончателно напусна аудиторията,
никой не забеляза неговото отсъствие.
Хайнрих Хайне
превод: Николай Тодоров
ЛОРЕЛАЙ
Не зная, изглежда тъй странно,
толкова скърбя,
легенда от много отдавна
тревожи все мойта глава.
Виолета Станиславова
Из „Души, самотни скитници в безкрая” (2022)
* * *
Всеки влюбен поглед е начален стих.
Всеки детски вик е неродена песен.
Всеки първи полет е и танц красив.
Всяка преживяна истина е път към дълга есен.
Семьон Ботвиник
превод: Марко Марков
ГРИЖЛИВО И ТВЪРДО
Ти, огън, не досягай гнездата на човека
и птичите гнезда сред младата гора,
където между клоните горят звезди отвека
и отразяват се в очи на езера.
Ангел Ников
ПРОВИНЦИЯ
Продължи да живееш далече, завинаги тука.
А навярно далече са други.
Празни са шумният жест, лекият кикот…
Опази чистите, светлите мигове.
Змей Горянин
(Полунощна елегична поема…)
Моята любов е бяла птица,
аз се храня с рамстек а лангле, -
и сърцето си бода с карфица:
о, сърце, висящо на ченгел!
Десанка Максимович
превод: Димитър Пантелеев
ПРОСЯК
Просякът бавно се спуска
към притаеното село,
късче небе се синее
на набразденото му чело.
Дюла Юхас
превод: Нино Николов
Прозорчето на кръчмата проблясва
с цветя на скреж, подобно зимен гроб.
Принесен в жертва, кърваво угасва
денят под щърбав лунен търнокоп.
Венцислав Бойчев
ПРАЗНИЧНА РОКАДА
У нас довчера Коледата бе табу,
ала на Дядо Мраз ботушите събу.
В Сибир се вече Дядо Мраз премести,
а Дядо Коледа го тук замести.
Ищван Шимон
превод: Нино Николов
Видях едно дърво как разцъфтя
на улица „Бадемова”. В нощта
луната го огря по бяла дрешка.
Вилем Завада
превод: Вътьо Раковски
Още изправен и още толкова млад
ме стриваше ти със своите токчета
и смазан на прах,
ме слепваше пак със своята слюнка.
Трифон Митев
СПОМЕН
На дедо Анастас и баба Тодора
Големите, белите вежди на дядо ми,
очите под тях заблестели,
лицето, от дунавски вятър опалено,
Иван Давидков
Из “Може би сбогом” (1992)
1
Както селяните,
отишли на воденица,
се събуждат нощем
Джон Клер
превод: Ангел Д. Дюлгеров
ЛЯТО
Да идем в лятото със тебе, с мен в лятото ще бъдеш ти,
че всеки плет е с цвят обсипан, в гората пак синчец цъфти
и върху дъбовите клони си вият враните гнезда,
в гръдта на моята любима гори по-силно любовта.
Арпад Тот
превод: Нино Николов
Кръчмарю, дърта швабо, от тъмното налей,
от хладното вино като нощта навънка;
стакан ми донеси, по-тежко нека звънка,
за помен аз ще пия, а не за юбилей!
Иван Есенски
ШЛАГЕРНА ПЕСЕН ЗА РАЗДЯЛА
Колко красиви заглавия има смъртта!
Нямаше помен от нея тогава, макар че
здрачът на август прилича на черно глухарче,
а с нежно черно ще ни наметне и тя.
Роберт Кеслер
превод: Георги Ангелов
***
Виж, облаците се разтварят в небето
като моите мисли.
Саади
превод: Димитър Милов и Илона Толсузова
***
Един младеж порядъчен и с чест орисан,
с една красавица във лодката били са.
Томас Мур
превод: Росица Станева
БЪРЗАЙ, ИСКРИ ЧЕРВЕНИ
Бързай, искри червени
припламват от бокал.
Хронос - този скъперник,
секунда ни е дал.
Руски дворни песни
Автори неизвестни
превод: Росица Станева
ВАЛЕНТИНА
По прашния път окован мъж вървеше,
със пранги се влачеше и с железа.
Ръцете си голи той вдигна на плещите -
на своя конвой продума едва:
Красимир Власев
ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ
В детството ми нямаше
нищо повече от страхове и мебели.
Нямах брат, сестра, нито куче.
Димитър Милов
ПРИЗНАНИЕ
Ех, големи белетристи
и поети сте, признавам,
щом при вас намира пристан
само най-голяма слава.
Николай Дялков
ИМА НИ
На съпругата ми!
През скованите стави и кости,
през артрита и бавния ход,
старостта ни коварно залоства
младостта в отшумял епизод.
Лозан Такев
БАЩИНАТА КЪЩА
Да се завърнем в бащината къща
с трева и бурени сред спомени обрасли,
защото тука винаги се връщаш
на двора, в който някога сме расли…
Лъчезар Лазаров
Като се замисля, май нямам повод да празнувам настъпването на новата година, въпреки, че по навик пожелах “Приятно посрещане!” на много хора. Но това по навик.
Иван Енчев
ДИМИТРОВДЕН
Пак е ден за нова равносметка -
пилците броят се все наесен.
Виждам: в счетоводната отметка
става ми балансът все по-тесен.
Николай Христозов
НЕСПРАВЕДЛИВОСТ
Пилея дните си като стотинки ситни
и мисля си,
че все така в дланта ми ще звънят.
Елена Алекова
Въведение
По мотиви от „Майка ми чете поезия”,
„днес утре тези дни”, „Физика на тъгата”
на Георги Господинов и „Живях и аз на
този свят…” на Райчо Русев - Райсън
Власо Власов
Из „Свети само слънцето” (1965)
ЛЕКУВАЙ СЪРЦЕТО СИ С НЕЖНОСТ
——————————
ДА ВЪРВИМ
На Елена Славова
Преминават облачни масиви.
Бие бурята на барабан.
А дърветата с обратни гриви
все се мъчат да вървят натам.
Льоринц Сабо
превод: Вътьо Раковски
АДРИАТИКА
Първо очите ми, после ръката ми
те целунаха. Върху всичките ми сетива
ти се изля като вълна след вълната,
пейзаж и наслада се смесиха след това,
Петя Пейчева
Из ,,Непоискано добро” (2022)
ЕЗИКЪТ НА ПТИЦИТЕ
Уча езика на птиците.
Нашият говор ниско пълзи,
лепкаво влачи следите си,
съска отровно, всичко грози.
Татяна Шкодина
превод: Татяна Любенова
Из „В очакване на дъжда” (1996)
ЯБЪЛКОВО…
Градината все още помня аз:
покой и щастие, и леност, топлина…
И забранени ябълки висят,
които да откъсна искам пак.
Елка Няголова
КЪСНО
…В мига, когато се учех да дишам,
а високото ме задъхваше;
Когато в бездната не виждах нищо,
а зад мене спореха влъхвите;
Ото Рене Кастийо
превод: Никола Инджов
Не си го представяте вероятно,
но тук,
пред моите очи
Любомир Духлински
НЕПОСТИЖИМОСТ
Не хвърляй ключа
за живота си
под изтривалката.
Иван Волосюк
превод: Елка Няголова
МАЙКИТЕ
Аз живея за Словото. Ни на живота, ни на смъртта се радвам.
Не съм казал и нищо все още, не успях, ала чакайте моля ви!…
А към вечния студ все ме водят - защо ли?! - и кикот, и смрад.
И какво от това, че аз не живях - поне вие живейте на воля!
Петър Андасаров
Из „Прелиствам времето” (2021)
С ТЕБ ЗАВИНАГИ
Калинка гледам как превзема
изправения цъфнал слънчоглед.
Ту пада с болка, ту с мъка се въззема
и тръгва пак мъчително напред.
Людмила Снитенко
превод: Елка Няголова
На В. А.
След брезата посади ти вишна
и синовно често я поливаше,
там, до входа, че цвета да вдишваме
в чест на тези, дето в бой загинаха.
Янош Аран
превод: Александър Муратов
Хей напред, а не назад вървете!
Все напред през кървави полета,
че победа тука разцъфтява
като цвете из пръстта корава.
Иван Антонов
РЕКВИЕМ
Отвъд далечни разстояния,
отвъд отминалите времена,
със незараснала все още рана,
Владимир Фирсов
превод: Красимир Георгиев
В ЗАЩИТА НА СВОЯ САМОВАР
(Шеговито)
Колко са възкъси
нощите през юли!
Сутрин над морето
дим разстила вар.
Георги Гривнев
СПОМЕН ЗА УСИН КЕРИМ
„- Приятелю, сред толкова много класици,
сред толкова поети вдъхновени,
едва ли някой ще запомни
едно наше стихотворение.
Владимир Бояринов
превод: Елка Няголова
ТВОЕТО ИМЕ
Ако било е,
става трева,
става рябина.
Иван Нечипорук
превод: Елка Няголова
АКО ОЦЕЛЕЕМ
Ако този огън преживеем
дето с плътен дим така тежи,
спомена за пролетта беззвездна,
и гнева, изригнал в тъмна бездна…
Елена Алекова
ЕСЕНЕН ДЕН
Вълшебен ден, през който
не знам какво се случва,
но е вълшебно всичко
наоколо, дори
Красимир Власев
***
Светът
отдавна не прилича на себе си.
Улици забравили имената си,
фасади вземащи се на сериозно,
разкъсани от противоречия хора,
София Милева
СОЛЕНО
Татко си отиде със лалетата.
Неговите. Кървавочервени.
Аз се давя и осъмвам в пепел.
Мъртво е и живото във мене.
Трендафил Василев
МОМИЧЕ В ЦЪРКВА
Сред богомолци смирени - бледоръко момиче…
Свещта си припалва, молитва шепти.
Духът му болното тяло съблича
и през купола нейде далече лети.
Гюлшен Алиева
В памет на братята ми Диндар, Али и Сербедар
Сега и тримата лежат в една мера
като далечен, като пресен спомен
о, мои братя, кръв от мойта кръв
сега ви правя по свищовски помен
Анатолий Аврутин
превод: Елка Няголова
1.
Не си ми майка, дете си, помни.
Красив е споменът като дъга.
Ти милваше ме от пелените.
Оттук нататък аз ще те галя.
Ботьо Буков
Из „Вятърна поща” (2022)
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Денят, узрял в една безсмъртна пъпка,
взриви леда на сивия ефир.
Око, буди се! Разтреси ме, тръпко!
Надеждо, дай на грешника си мир!
Станислав Куняев
превод: Марко Марков
***
Пред чашата гореща водка
с печал, която не разбрах,
изрече тази поговорка
другарят, тесноок казах.
Петя Цолова
Из „Градината на Ева” (2019)
* * *
Усещам пак -
сърцето ми си е останало дете,
което иска да си поиграе със небето.
Красимир Власев
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЖИВОТНИТЕ
Хората по света вече разбраха,
че правителствата ги лъжат.
Скоро това ще разберат и животните,
чиято еволюция вече надрасна
Ивайло Диманов
ОБЩЕСТВОТО НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ПОЕТИ
Денят се шмугна в претъпканото метро,
белязан от хищната челюст на мрака.
Проблясваше долар от чисто сребро
над Сентръл парк, в звездната арка…
Юлиан Тувим
превод: Кирил Делчев
ОДИСЕЙ
Нощта е дъжд зачернил и щорм мастилен вилнее,
небесата изливат тъмни, мътни порои.
Вържете ме за стената с връв, приятели мои -
там, на двора сирена жестоко, протяжно пее.
Вероника Иванова
ТРЕВОГА
Защо са тъй разтревожени чайките
в това ослепяло от синьо небе.
Дали, защото усещат, че някъде
тихо плаче дете.
Лозан Такев
СРОК ЗА ГОДНОСТ
Господа, ето, време е вече
да поставим и вас на кантара.
Срок за годност отдавна изтече,
господа и до вчера другари.
Калин Михайлов
ОТНОВО ЗА БРАДАТА МИ
На път съм към шейсет - невероятно!
Още преди десет някой предполагаше това,
но тогава бе в брадата ми вината -
днес и без брада натам вървя.
Ахмет Емин Атасой
Из „Живот на кръстопът” (2022)
***
връстници мои, приятели и другари от детство
настръхвам от камбанен звън и от гласа на имама,
защото смъртта не гледа нито сан, нито богатство…
а повежда жертвите си към своята бездънна яма.
Кирил Делчев
КОГАТО
Когато ти е много тежко,
когато в мъката си сам,
а сетната фатална грешка
е разрушила твоя храм;
Сара Тийздейл
превод: Кирил Делчев
Ще ръми нежен дъжд, ще ухае на пръст,
ще кръжат чучулигите в полет чевръст;
Мария Маринова
ВЛАСТ
Живея без признание и слава,
без връзки и протекции за мен,
ни власт, ни постове познава
безличният ми, неизвестен ден.
Максимилиан Волошин
превод: Красимир Георгиев
ТУ БЕ МОМИЧЕНЦЕ, ТУ БАБИЧКА НЕВЗРАЧНА
Ту бе момиченце, ту бабичка невзрачна,
ту тъжна, ту засмяна - ти към мен летя:
ту искаш стихове, ту ласки, ту играчки,
в замяна даваше ми нежност и цветя.
Людмил Симеонов
МОЛИТВА
Благодаря за хляба и солта,
за виното благодаря ти, Господи,
за твоята безкрайна доброта,
с която милостиво ме докосна
Красимир Симеонов
ЛОШИТЕ ПОЕТИ УМИРАТ ДЕБЕЛИ
Вече сто години
морето ръфа вълнолома,
глозга върлите скали,
желязото заостря.
Виолета Станиславова
Из „Души, самотни скитници в безкрая” (2022)
ИЗГРЕВ В СОЗОПОЛ
Сутрин е.
Навън отново слънцето блести.
И този ден ще бъде зноен и греховен.
Във пристанището като разтопен метал водата тежи.
Светлана Йонкова
Из „Слънце преди изгрева” (2022)
МОНОЛОГ НА ЛЕВСКИ
Нямам гроб, ала чий е проблемът? - погребват ги мъртвите,
а пък аз имам толкова работа още за вършене…
Оставете поп Кръстю на мира! Предателя бъркате -
пък дори да не бъркате, само ръцете си бършете…
Ангел Д. Дюлгеров
ИЗКУСТВО
Усмивка на чаровник с неотразима ловкост.
И поглед - присмехулство и искреност събрал.
Пораснали деца - как дебнем всеки фокус!
Но в гълъб се превръща измачканият шал.
07.11. 2022 г. - 2 години от кончината му
Иванко Маринов
ПАМЕТНИК
Без първи сняг и първи скреж…
И с цвят на камък воденичен
е паметникът в Букурещ,
Виктория Иванова
Из „Кодирана памет за обичане” (2022)
МЪЖКО СТИХОТВОРЕНИЕ
И така се живее.
И така се диша.
Конят - вятър го вее.
Гюлшен Алиева
***
Не, не ме събуждай по разсъмване
тогава съм притихнала във скута ти
памидено-пияна и кошутена
и съм в ронливата жарава на ръцете ти
Ивайло Диманов
КОРЕН
Мълчи умореният орех във двора,
протегнал над селските покриви врат.
Избягаха младите тукашни хора
да гонят Михаля в големия град…
Димитър Милов
***
Боли от думите, боли,
когато те замерват с тях.
А те за тебе са били
насъщни като къшей смях.
Иванка Павлова
Диптих
І
Защо съм поискала, Боже,
човек да се родя на земята,
стенеща от вечно насилие,
отвратена от несправедливост,
Дмитрий Мережковски
превод: Татяна Любенова
***
Да обичам хората нямам сили, а искам:
аз съм чужд сред тях, но с приятели близък -
и звезди, и небе, далнина хладно синя,
лесове, онемяла печал пустинна…
Дафинка Станева
НЕБЕ И ЗЕМЯ
Просторът целува дърветата.
Птиците облаци гонят.
Дъждът по библейски вали.
Снегът с белота те смирява.
Зоя Минева
***
Аз съм светлината,
дарена от Слънцето,
която свети в зениците,
Петя Цолова
Из „Градината на Ева” (2019)
ВСЕ ТАКА
…И нося все така безценното мое съкровище
от мечти, надежди и песни в душата си.
Да ми го отнеме, никой и нищо до днес не успя.
