Иван Николов
ЛЮБОВ И ЖАЛОСТ
Не преживях живота си нахалос
и знам, че нямам личен интерес,
но смътно чувство на любов и жалост
все още ме измъчва и до днес.

поема
Иван Странджев
Из „Лист” (2013)
Потънал е във миналото си градът.
Сърцето му е бавен охлюв
под слънчевия часомер на дните.

Паруш Парушев
***
Виж, изгрява ден и той ще бъде хубав.
Предсказват го гугутките във парка,
усмивката на слънцето зад скупчените покриви,
синьото на планината и тролеят,
който отзвънява на завоя.

Николай Гюлев
Колко много SOS сигнали
на отчаяни до смърт души.
Вече време е да се пожалим,
вместо злостно да се рушим.

Ели Видева
Из „Палимпсест” (2018)
***
Ще ми потрябваш някой ден, човече,
когато през гората се заскитам -
през тънкия клонак и през сърцето
на тъмните изпънати дървета.

Янко Стефов
В памет на Омар Хайям
*
Когато кораб в океана
потъне сред вълни и пяна,
знай, корабът не е виновен -
виновен му е капитана.

Любомир Брутов
На Александър Дзивгов
Ний търсим те във този безпощаден град.
Ний търсим те, щастлив всред книгите любими,
на истината жрец, на красотата брат,
пред твоя край жесток ний тръпнем и мълчиме…

Петър Велев Генов
1.
Здрач припада, нежен глас разлива
славея в вълшебна самота,
в златен сън долината заспива…
Тихо шепнат горските листа.

Семьон Раич
превод: Красимир Георгиев
ВЕЧЕР
Прекрасен залез, слънце мило
в лазурен небосвод пламти…
Поспри, живително светило!

Владимир Бенедиктов
превод: Красимир Георгиев
ПИШИ, ПОЕТ
Пиши, поет! На твойта мила дева
симфония сърдечна съчини!
Нещастна страст на гръмките напеви
преливай в страдащи любовни дни!

Дионисиос Соломос
превод: Теодора Стайкова
Това детенце днес
отрони сетен дъх.
Ветрецът свеж и тих

Цветан Илиев
Но как ли да изсъхнеш сред хербарий
или да тънеш в мрака на архив,
щом в тъжно време нашата България
изгаря гибелно на огън жив?

Петко Каневски
Цяло чудо е, че народът ни още е жив,
цяло чудо е, че още я има България!
Земята се стеле, сякаш тъжен масив,
над който безпътица пее сетната ария,

Жени Костадинова
Из „17 цвята любов” (2008)
ПЕПЕРУДА
Пеперуда
кацнала на устните ми,
а ти стремглаво ги целуваш.

Стоянка Боянова
СЪНОВИДЕНИЯ В ДОЛИНАТА НА РОЗИТЕ
През сънищата ми шуми реката Стряма
с прозрачни пеещи води.
По бреговете й вървяхме с мама.
Преди.

Минко Танев
БЕЗ ПРЕДЕЛ
В памет на нашия небесен кум Тодор Биков
Все още мокър е паважът,
а листата - сухи -
навярно полет да предскажат
странстващите духом.

Васил Зуйонак
превод: Найден Вълчев
ВЕСТ
Във скреж поля и небосклони.
Ни дневен глас, ни нощен звук.
Забравиха ли тези клони,
и корени че има тук?

Адам Важик
превод: Първан Стефанов

КЪДЕТО БОР…
Quo pinus i ngens albaque populus*
Хораций
Където бор и топола бяла
растат край Висла, шумят акации -
там в мен потъна, кога бях малък
стих от Хораций.

Ахмад Абдул Муати Хигази
превод: Мая Ценова

И вечер е;
дъжд като нишка изпредена -
той ме пресича и аз го пресичам,
улици вливат се в моето тяло

Иван Ненов
РАЗХОДКА - САМ
Защо те няма днес и тебе тук,
та всеки миг да разделим на две.
Къпините да ни бодат напук,
гнездо на птица да ни призове.

Минчо Минчев
На една копраля само
слънцето лежи.
Драскай с нокти върху камък,
ала запиши:

Виолета Бончева
Чичо Фико никога не оставаше без куче. Случваше се да отглежда по две-три едновременно. Връзваше ги в задния двор за дълъг тел и те свободно се разхождаха по дългата отвесна пътека встрани на овощната градина.

Генадий Красников
превод: Борис Борисов
МОЛИТВА НА СТРАШНИЯ ВЕК:
да бъде
моята воля!

Сергей Рибалов
превод: Филип Филипов
Вървя под светлините на фенери,
до млад мъж виждам строен силует.
Покой не мога вече да намеря,
от непосилна болка съм обзет.

Цоньо Калчев
РАТАЙКИНЧЕ ПРИ БОЖА МАЙКА
коледарска песен
„Момиченце,
кокиченце,
кой ти купи
тънка риза,

Асен Белковски
***
Духа пак откъм морето,
на брега ни знак от крак,
ни край лодката, в чието
дъно пъпли малък рак.

Емилиана Стоянова
БЕЗЛУННА СОНАТА
По безлуние в черно съм
и те очаквам на гребена -
не край вълната…

Лозан Такев
Дядо Вазов да прощава.
Тая приказка е друга.
Днеска в моята държава
Киряк Стефчов е заслуга…

Марина Кабанова
превод: Люлин Занов
***
Ширнали се пътища,
кой от тях е мой?
Който крачи в пътя сам,
труден ще е той.

Евгения Шарова
превод: Люлин Занов
РОДНО МЯСТО
Край Москва ще намерите селища много
и богати, и стари, дори и красиви,
но в ума и в сърцето остава, ей богу,
едно скъпо местенце в голяма Русия.

Виктор Юго
превод: Борис Младенов
Уви! Очи със завист устремил назад,
без нищо да смекчи тук моята тъга,
неспирно гледам оня миг от моя свят,
във който плесна тя с криле и отлетя.

Виктор Юго
превод: Милко Ралчев
Часът на здрач за миг настава.
Аз гледах, скрит в една врата,
мига, кога се озарява
часа последен на труда.

Пабло Неруда
превод: Николай Христозов
ХVІІ
Обичам те не затова, че си роза солена,
топаз или лъч от изгарящи карамфили:
аз те обичам тъй, както обичат загадка,
тайно от всички, дълбоко в душата и в мрака.

Красимир Власев
БЕГЛИШКАТА ГОРА
Лятото преди да замине на фронта,
в местността Беглика край Батак, Дебелянов
пише стихотворението “Гора”.

Елисео Диего
превод: Момчил Инджов и Никола Инджов
След сто години
(пиша на 9 юни 1973 - Годината на Двадесетгодишнината
от нападението на казармата „Монкада”)
ще кажат за мене, автора на забравени книги,
че не ми е стигнала смелост да строя шосета,

Веселин Касчиев
ЦВЯТ КРАСИВ
(триптих)
І.
Цвят красив,
извисил се над всички,
защо искаш да се слееш с небето?

Тодор Христов

***
Години - в моята душа тревожен пламък
гори и тайни знакове чертае.
Години - отделен в незнаен замък,
незнаен бог над мен злини вещае.

Иван Карановски
Не си ли къс от небесата,
отронен тук сред самота? -
Сияе в тебе синината
и ведрата им яснота.

Мара Белчева
КОГАТО БЯХ…
Когато бях за погледа им празник,
весталка, неразбулена мечта
не се докосваха до мен съблазни,
гнездото си аз свивах в песента.

Стефан Ив. Стоянов
СЪВРЕМЕННА БАЛАДА
Виждаш само черни тухли
всичко вятъра отвя,
преди месец къщицата
в огън буен изгоря.

Христо Цанков-Дерижан
***
Между улици срутени
пътят вий се, закривява;
а по него две пиени
дигат викот, шум и врява…

Йоланда Бедрегал
превод: Георги Ангелов

ЖАЖДА
Ни вода,
ни вино,
ни кръв
моята жажда не ще утолят.

Фуад Велиев
превод: Георги Ангелов
ЧЕТИРИИЗМЕРНИЯТ СВЯТ
Сънувах, че нашият свят е станал четириизмерен.
Тайнствена, непозната космическа шир…

Пьотр Бутурлин
превод: Петър Велчев
ГРОБЪТ НА ШЕВЧЕНКО
Гигантски кръст в степта се извисява.
Тук земното се сля пак със земята -
и тук едва, в покоя на полята,
отдъхна си душата величава.

Ева Пацовска
МИЛОСТ КЪМ ТИШИНАТА
Не мога да разсичам тишината
с думи като жилещи игли,
не съм със тях незапозната -
не искам просто да я заболи,

Янко Стефов
Душите ни висят на кръста,
пищят, разкъсани от подлост.
Казаните са Елдорадо
за сиромасите ни родни.

Лозан Такев
ПЕСЕНТА НА ОРФЕЙ… ВМЕСТО ВИЗИЯ
Май миналото и престъпно вчера време
алтернатива друга заслужава.
И кой каквото да е дал и да е вземал,
България тук имаше държава…

Орлин Орлинов
КОГАТО
На Дамян П. Дамянов
Когато се прехвърля в нищото,
ще ми е мъчно за водата,
в която облак се оглежда,
ще ми е мъчно за реката,

Стоян Дринов
***
На Ал. Божинов
Летен ден. Рояк деца играят
под дъба клонат, на сянка скрити.
Шум, гълчава. Граници не знаят
смехове и радости честити.

Йордан Ковачев
Затъгува слънце горе на небето,
трепкат и гаснеят огнени зари;
бавно, изморено то си зад морето
рано лик печален със нерадост скри.

Николай Ушаков
превод: Тихомир Йорданов
За да постигнеш точна форма,
додето опит имаш ти,
на колело грънчарско неуморно
вселенското кълбо върти.

Николай Ушаков
превод: Александър Костов
***
Днес има други имена,
за други радости мечтаят.
Неповторима, пролетта
със лист изсъхнал си играе.

Бертолт Брехт
превод от руски: Георги Ангелов
КОГАТО КАРАМ ТВОЯТА КОЛА
Когато карам твоята кола,
нима не трябва да бъда много внимателен?

Людмил Симеонов
ЛУННАТА СОНАТА
Аз по-красива музика не знам
от шепота дъждовен във листата,
когато слушам „Лунната соната”
и светло е в душата като в храм.

Ваня Данева
Из „Марсианска трева” (2017)
МАРСИАНСКА ТРЕВА
Попита ме, дали тревата
на Марс е зелена.
- Мисля, че е оранжева.

Гюлшен Алиева
РИДАНИЕ НА ФЛЕЙТА
Тази жена под дъжда,
дето продава сусамени симиди
е майка ми.

Фикрет Годжа
превод: Георги Ангелов
СЛОВО ЗА ДУМАТА
Какво е по-тежко от камъка?
Характерът на човека.
Какво е по-тежко от характера?

Андреас Ласкаратос
превод: Кръстьо Станишев
Амур, ако приятели ще бъдем,
не стъпвай в мойта къща втори път,
добре ще е да ти съзра гърбът,
без теб ще си живея много мъдро.

Петя Цолова
ВСЕ ПО-СИЛНО НАКУЦВА СВЕТЪТ
Ненавиждам бедността - тя кара
посивялата стара жена от съседния блок
да пресича на патерици булеварда фучащ,
само за да си купи с няколко лева по-евтино

Димитър Цанов
ПРОЛЕТНА РАВНИНА
Сега вървя сред цъфналите дрянове,
в пожара лумнал, раждащ нов живот.
И сбъдват ми се, сбъдват всички блянове,
като в магия под добрия свод.

Кънчо Великов
сонетен венец
1.
Дух божествен е вселен във тебе.
Устните ти - нар, примамват ме.
Шия тънка - сякаш е на лебед.
Адът си и раят ти във мен.

Емануил Попдимитров
ГОРА - МАЙКА НА ЮНАЦИ
народна песен
Марко върви низ гора зелена.
Вървял ми е три дни и три нощи.
Нийде Марко вода не намира
ни за себе, ни за бърза коня.

Октавио Пас
превод: Георги Ангелов
Слово, точна нота
и в същото време мъглива;
тъмно и ярко;

Антониос Захаропулос
превод: Владимир Башев
НАШЕТО ДЕТЕ
Нашето дете
стана на девет месеца
и начена да срича
своите първи думи.

Борислав Владиков
КАБИНЕТЪТ НА ПОЕТА
Нощта е кабинетът на поета,
космичен храм за изповед пред Бога.
Невидим в мрака цигулар - щурецът,
люлее кротко тъмната природа.

Атанас Мочуров
ВИДЕНИЯ НА СВЕТА ГОРА
Към търновския храм Света Гора
изкачвам сутрин стъпалата в здрач.
Родино моя, в утринния здрач
по твоята Голгота се изкачвам!

Янко Димов
Димчо Дебелянов, участник в Първата световна война,
загинал за България.
Прокоба ли,
предвечен грях ли мен
преследва ме? А може би вината
е лично моя?

Елица Ангелова
ВЯРНОСТ
Дойдоха тежки времена, Родино.
Чедата ти безпаметни са днес.
Забравиха си корена. “Невинно”.
(Кой паметта безбожно им отне?)

Иван Генадиев
Всеки ден все нови грижи
орисията ни носи
в тревоги, в бедни хижи
сяка радост веч погина;

Славчо Ангелов

Вън е буря. Кърши клони
вятърът сърдит.
Тъмен облак сълзи рони -
в небесата скрит.

Виктор Фенех
превод: Георги Ангелов
Скъпа, не ме чакай тази вечер,
искам да я прекарам в самота.
Искам да се поразходя по пътя на търсенето.
Искам отново да открия себе си.

Ернст Яндл
превод: Георги Ангелов
ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ
то още не е готово
и трябва да поработиш над него
но от това светът няма да рухне

Димитър Горсов
***
Там, където с тъмните догадки на поречието
в млечни мъгли слитаха луни и ангели
там аз,
гладен за живот, с ронлив дъх
и сиротна длан държах живота си…

Борис Вулжев
Оня глух, нескончаем, светъл плач в януари -
от стрехите ли капе тишина разтопена?
Вече нищо не питам. Осма стая. Хисаря.
Всичко друго е спомен. Заминаване. Тленност.

Иван Ст. Андрейчин

О, лампо моя, другарко бедна!
Когато и да те погледна,
припомвам си нощи безкрайни,
прекарани в терзания незнайни…

Александър Божинов

Ако си дама - пълна, слаба,
в цветуща младост или баба,
и туриш вместо фуста гащи
(макар тук-там и да те дращи)

Иван Арнаудов
1.
Тъгата ми недей остава да руши
остатките от светла вяра в мене.
Защото аз не падам на колене
пред трупове без чувства, без души.

Олга Новикова
превод: Люлин Занов
***
Майорът в жури. Всичко слуша -
децата пеят за война.
А в паметта му - гръм на пушки
и хлад се плъзга по гърба.

Марианна Боцян
превод: Георги Ангелов
С НАДЕЖДА
Ако хората приключат с поезията
Боже
Ти отново ще си нейното начало

Ернесто Карденал
превод: Георги Ангелов
ЕПИГРАМИ
***
Момичета, вие, които ще прочетете някога тези стихове
и с тъжно вълнение ще си помислите за поета,
знайте, че ги написах за момиче точно като вас
и че всичко беше напразно.

Хосе Мария Инохоса
превод: Георги Ангелов
СЕИТБА
На земята
пада семето,
носещо в своето тяло

Тихомир Йорданов
ВЪТРЕШНИ РАБОТИ
Какво от туй, че всеки знае
как кой кого ще изиграе.

Първан Стефанов
ИНСТИНКТ
Не ми липсва вече полето.
Няма болка.
Потръпване само…

Михаил Стасинопулос
превод: Кръстьо Станишев
ТЕАТЪРЪТ
Пиесата завърши и угасват светлините,
между столове празни и сънуващи сега
душите на героите, изнемощели, скитат
и сядат без желание, отпускат се с тъга

Милош Перович
превод: Христо Цанков-Дерижан
***
Негде чух
твойто име някой изрече,
твойто мило име отдалече
негде чух.

Януш Станислав Пасиерб
превод: Георги Ангелов
Не, Той не е казвал, че там ще има шикозен офис
с картотека и фишове за всяка добра постъпка.
Или че ще бъде елитен клуб за спасени
с ежедневно четене на Писанието и климатик.

Януш Станислав Пасиерб
превод от полски: Здравко Кисьов
На поезията днес
не може да имаш доверие
думите трябва да се подлагат на съд
да им нанасяш рани

Надя Попова
РЕКВИЕМ
В памет на баща ми
Дърветата под твоите прозорци са израснали
над покрива.
Ветрец долита и в листата им шуми,
а ти отлитна надалече,
нависоко.

Цветан Илиев
О, влакчето не буди равнината
отдавна вече с пискащ дъх и глас.
А над заглъхнало трасе тревата
и буренът са в пълната си власт.

Атанас Мочуров
АРИЯТА НА КЛЕВЕТАТА
Не от някой артист
сред картонен декор
аз съм чул
тази ария стара -
специално за мен

Рашко Стойков
Русия -
конска кожа
на кървава трева!
Серьоженка, Серьожа,
златая голова…

Николай Полетаев
превод: Димитър Василев

***
Ще преметна на гърба чепици,
хляб ще сложа в моята торба
и от топлото ще се затичам
в мъката безкрайна на степта.

Ева Булгайевска-Григел
превод от полски: Лъчезар Селяшки
БЯГСТВОТО НА БЕЗГРЕШНАТА
азил - това късче гора в мен
там мога да скрия сълзите си които болят
да предпазя главата си от удар
да изправя приведените си рамене

Рената Блихаж
превод от полски: Лъчезар Селяшки
КОЛЕКЦИОНЕРИ
Неочаквано така се изпълва животът ни
че няма място за благоразумие
твърде късно е да се започне отначало
и е тъжно да се сложи край

Ян Рибович
превод: Георги Ангелов
НИ ЕДНА МИСЪЛ
Тишина. Слънцето грее.
Вятърът е заспал.
А в главата - ни една мисъл!

Михай Ладани
превод: Иванка Павлова

Изтичат часовете
от запознаването до салона в киното където
за малко могат да се стоплят двама души
после се хващат под ръка на улицата
следва неосветено стълбище

Ласло Калас
превод: Иванка Павлова
Спиш
и под твоите ресници
кръжат две кестеняви птици.
Очите ти са две кафяви небеса.

Владимир Андрианов
превод: Филип Филипов
на М. Мохова
Кой е създал света? Не знаем.
Но ти си тук и аз съм тук.
Душата ми сега ридае,
че тръгваш някъде на юг.

Владимир Гордейчев
превод: Красимир Георгиев
ОТВАРЯМ ШКАФА
Отварям шкафа с книги (прах събрал) -
и в стаята просторът се разгръща,
като лавина снежна бял воал
поглъща устремно мъглата вкъщи.

Александър Уваров
превод: Иван Рудников
Екватора два пъти минах,
пребродих аз юга студен,
едва от жажда не погинах,
полярни бури виха в мен.

Юстинас Марцинкявичус
превод: Иван Рудников
Чувствате ли как тежи тя над земята,
помните ли дъх на слънце в нея
в час, кога полегне на поляните тревата
и когато облак като вол пасе я.

Муктибод
превод: Атанас Далчев

ОРАНГУТАНЪТ В МРАЧНАТА ПЕЩЕРА НА УМА
Сън в съня,
друга мисъл в мисълта тече,
в мозъка друг мозък
и в него коридор.

Харибаджан Синг
превод: Димитър Стефанов
ЗВЕЗДИТЕ СА КРАСИВИ
Чувал съм, че звездите са красиви.
Може би -
каквото е красиво в нашия свят,
това е сън,

Таньо Клисуров
Из „Внезапно сърцебиене” (2018)
НЕ МОГА ДА ПРОСТЯ
Не мога да простя дори в деня за прошка…
макар да ми прощаваха на мен десетки хора -
когато бях все още едно момченце рошаво,
до днес, когато зная уж мъдро да говоря.

Марко Марков
„Царски живот не е живот”,
но царски имот си е имот.

Сати Кумар
превод: Григор Ленков
Слънчевите дни на август, закичени в
косите ни
от зори до мрак…

Сати Кумар
превод: Димитър Стефанов
ИЗГЛЕД ОТ НЕБЕТО
Пресекли планината и горите,
пътищата тичат по равнината
и се превръщат най-после в един
свечерен град.

Алио Мирцхулава
превод: Александър Костов
Тополите шушнат и все ми разправят
да мисля, да мисля в захлас.
А аз им отвръщам:

Лацо Новомески
превод: Вътьо Раковски
НЕПОЗНАТАТА
Видях я аз за първи път:
на шията със рана беше
и страшно раната болеше.

Ян Шпевак
превод: Първан Стефанов
МАЙКА
Лястовица, литнала на възбог.
Синева в зеница.
Клон, узрял в мъдростта на покоя дълбок.

Ян Шпевак
превод: Елисавета Багряна
Летях към тебе отдалече,
през бялата пустиня на небето.
Заплитаха се облачета бели във крилете.

Ана Каменска
превод: Светла Гюрова и Михаил Берберов
ИЗВОР
Fons erat. Извор имаше
обагрен със червено
с кръвта на земните дълбочини;

Андрей Андреев
Из „В този край на света” (2016)
ВРЕМЕТО
Времето ще каже…
Нощ. Звезди. И шепот от звездите.
Корени. Листа. Живот и тлен.
Тук са и на мъртвите душите.
Пак от тях съм заобиколен.

Цветан Генов
На Евтим Евтимов
И макар че покой не намирам
за сърцето с неравните тласъци,
ще узнаеш по моята диря
колко често замръквам в Беласица.

Мирослав Валек
превод: Вътьо Раковски
БУКВА ПОДИР БУКВА
Плакал бих, но в мене няма нищо.
Мислил бих, но няма за кого.
Песента, която аз разнищвам,
ме опива като алкохол.

Влодзимеж Слободник
превод: Димитър Пантелеев
Има вечери в Полша, когато мъглата отнема
всекидневния цвят на градини и злачни полета
и тогава във сивата пустош безпомощно дремят
известните едри, старинни дървета.

Влодзимеж Слободник
превод: Дора Габе
ПЕСНИ ЗА МАЗОВШЕ
***
Белосани брези
вървят към залеза
замислени,
като че ли са тръгнали
към своята разгаряща се смърт.

Али Керим
превод: Боян Ангелов
***
Подпрял главата си с длани,
задрямах в полето цветно.
С покой ме дари неусетно
тревистият звук непрестанен.

Али Керим
превод: Анастас Стоянов
Той прилича на мен. Но е само
по-красив и по-силен от мен.
И върви все до моето рамо
и в беда, и в безоблачен ден.

Гилермо Брага
превод от португалски: Милко Ралчев
- О, майко, - кой, кажи, пося безброй звезди
в таз бездна, що очите ти сега следят?
И тез вълни, които ми вселяват страх,
кой ги направи - перлите на твойта гръд?

Метин Елоолу
превод: Михаил Берберов и Хасан Карахюсеинов
Без да съм докоснал птичето перо, ненаранен,
без да съм от есенния вятър уморен,
без да съм отбил в горчивото зелено на ливадата,

Джейхун Атуф Кансу
превод: Михаил Берберов и Хасан Карахюсеинов
Две рози са гърдите й - прелели
от тоя снежен храм.

Васил Милев
Накрая камъкът ще проговори…
Жребецът с рог на челото ще падне
в предсмъртен гърч и ще изохка кротко
на старогръцки: - Той остава сам.

Иван Антонов
ХЛАДНО
Хладно. И слиза в сърцето студът,
ледът на забравата в него проблясва,
сковава надеждата в тебе ледът,
а във самотата е толкова тясно.

Димитър Васин
(Поема)
- Не е ли празна пещера човекът,
където лозунгите хвърлени отекват с екот
на дните в шеметния бързотек?
Пеньо Пенев

Ваня Данева
РОКЛЯ ОТ ПЕПИТ
Птиците. Белите птици
отлитат нанякъде.
Щедрите намерения -
разкъсан гердан,

Георги Стойков
Из последната книга на Георги Стойков “Плач на жерави” (2017)
ИМПРЕСИИ
*
Което устата
не може да каже,
го казват очите.

Виолета Бончева
НАДЕЖДИ
Гледам го как сръчно къса за нея роза всяка сутрин,
как й говори тайно, сякаш нещо нарича,
после минава по кръстосани, криви пътеки и улици,

Петя Пейчева
РАЗПИЛЕНИ ЛИСТОВЕ
Оставих празен и ненужен лист
на масата на Папа в “Бодегита”.
Един пораснал вече журналист
сега не знаеше какво да пита.

Михаил Кръстанов
БЯЛАТА ГОСТЕНКА
Една нощ
само една нощ я сънувах
и на деня му изхвръкна хвърчилото
тапа от хималайско вино

Цанко Церковски

***
На камък цвете си посяла -
не вирее;
с водица утрин го поливаш -
то линее!

Константин Гълъбов

Играе вълшебен
над моравий мак
през тъмните нощи
чист пурпурен зрак:

Георги Райчев

ЖИВОТ
Живях сред мъки и измами -
отдавна броя им не знам,
не знам веч в колко смешни драми
последний акт играя сам.

Микулаш Ковач
превод: Вътьо Раковски
СТЕНА
1.
Изведоха го
пред стената бледа.

Красимир Власев
ЧИСТО УИСКИ
В студените зимни вечери често разлиствам
“Зелените хълмове на Африка”. Четивото е топло,
сякаш току-що взето от ръката на Хемингуей.

Петър Анастасов
Поредният сняг в моя живот пада
неръкотворен, кротък и милостив
като поличба, като награда
за това, че съм все още жив.

Лозан Такев
БЕЗ КВОТА…
На Валери Станков
Валери Станков си призна: Агент Скрипал отровил сам…
Пое причина и вина за избора на Путин, знам…
Поетът е виновен днес за всичко в случая… О, кей!

Христо Радевски
***
Спомнях си - хлапак, когато бях -
хванах пеперуда, за която
после туй от книгите узнах,
че живей едно непълно лято.

Никола Фурнаджиев
Под чист и златен месец виждам Тракия.
В безкрайните полета сняг вали.
Снегът блести и бавно идат в мрака
из друмищата тежките коли.

Николай Стайков
Мургаво момче гребе
с шепи от реката -
люляковото небе
трепка под водата.

Никола Ланков
ЗИМА
Зимата навред разприда
бялата си тежка прежда,
но в душите пак зари
светла пролетна надежда.

Георги Караиванов
Когато слънцето червено
се скрие зад гората,
звездите светли, посребрени
затрепват в небесата.

Иван Захариев
Като лани пак буен и весел
ще разтиря на паша конете,
мойта проста, безхитростна песен
ветрове, вий далеч разнесете.

Славчо Красински
Тънката топола
цяла зима бе
сам сама и гола
в снежното поле.

Петър Велев Генов
Из цикъла “Скитници” (1927)
2.
Бе буен пир и светъл ден,
но скръбен аз ги отминах -
шумяха извори пред мен,
но в жад и душен зной горях.

Борис Бакалов
***
Есента наметна жълто рухо,
щедро златото си разпиля:
посивяло е небето глухо,
почерняха тучните поля.

Свежа Дачева
СОЗОПОЛ
Улици, свързващи
морето с небето. Гръцкият кок
на баба ми. Камбанените цветя
на детството. Черни,

Иван Кръстев

Из „Весел залез” (2003)
НАЧАЛОТО НА КРАЯ
Годините си казват свойта дума.
И с две ръце, от стихове горещи,
аз спрях южняка, разлюлял край друма
на дървесата цъфналите свещи.

Павел Матев
Дъждът е млад, нетрезвен или луд,
пристигна рано, плисна и отмина,
неуважил свободния си труд
без видима, решителна причина.

Борис Вулжев
НАД СМОЛЯН
Над Смолян… Някъде
край Смолян -
във къща с цвят
на перуника.

Христо Борина
ПЕПЕРУДИ
В злаковете нацъфтели
подхвърчат бели пеперуди
и две момченца запъхтени
след тях се хвърлят като луди.

Иля Фоняков
превод: Красимир Георгиев
ЧЕТЕТЕ САМО ДЕТСКИ КНИГИ
Отворих детска книжка с цветни люлки,
зачетох и си спомних, че и аз
дете съм бил, и светлина завчас
избликна и засвириха цигулки.

Семьон Кирсанов
превод: Иван Антонов
Имаше боец един -
мълчалив и точен,
редник бе по чин
и на ръст не бе източен.

Льоренс Видал и Видал
превод: Румен Стоянов
От изгрева до залеза гледах Земята,
гдето почиват родителите на моите родители,
пих от водата на един поток, който тече
и отдавна си течеше в дъждовно време.

Шандор Чори
превод: Иванка Павлова
Аз ще замина някога, ще отпътувам
и в паузите на мъчителното чакане дъждът ще руква
и ще спира,

Ваня Душева
***
Не ми е време
за лято.
Живея още пролетта,
макар че

Георги Гривнев
ЛЮБОВ
Търсих те под дърво и камък,
питах вятъра и птиците,
тичах след видения и самодиви,
ослепяваше ме пламък.

Евгени Велев
***
Корони от облаци сиви понякога черни
върху хребетите назъбени на планината
Дърветата със своите семейства зелени

Галина Голова
превод: Люлин Занов

ОБИЧАЙ МЕ ТАКАВА
Възторг и тишина,
душа обожествена..
Обичай ме така -
с мечта опиянена!

Анна Багряна
превод от украински: Димитър Христов

ДВЕ ПЕСЪЧИНКИ
две песъчинки
извадени от руслото на Днепър
от мойта длан

Димитър Васин
НАСЛЕДСТВО
С пръсти
ще отмеря пръст, която
и дедите ми са имали.
Миналото ми я пратило
да я пазя срещу вятъра.

Борче Панов
превод: Наталия Недялкова
ХЛЯБ НА ДУМИТЕ
Веднъж,
когато майка ми вадеше хляб от фурната
и го нареждаше и покриваше, за да омекне,
ни каза:

Рисолат Хайдарова
превод: Мария Филипова-Хаджи
Жегата в саратана* на Маверанхар* стана непоносима. Утринната прохлада бързо се сменяше с истински пек. Сякаш слънцето за пореден път се опитваше да докаже на хората и на целия растителен и животински свят своето могъщество. Всичко беше замряло, даже и самия ветрец.
Само вътре, в триетажното огромно съоръжение, бе прохладно.

Петко Каневски
На Трифон Митев
Времето за вечерни разходки изтече,
за вечерна проверка Отечеството тръби:
и е време мъжете да се изправят вече -
едноминутни мълчания са наште съдби.

Трифон Митев
СТАРИНИТЕ НА КОЛЬО ФИЧЕТО
Гледам къщите на Кольо Фичето,
моста при Ловеч,
и на Соколския манастир чешмата.

Минчо Минчев
Сватба, а тъпанът думка отровно!
Майчини дари. И думи оловни:
Сине, дарявам те с риза и пояс!
Баща ти заръчал те да са твои.

Иван Карадачки
На хайдутите-предшественици на опълченците
и на героя-хайдутин шипченеца Пеньо Чернеолу,
за когото се пее песента:

Христо Банковски
Това ярко „днес” не постигнахме лесно…
Много юнаци издъхват по планинските върхове.
Като реквием звучат златните жетварски песни
и стават люлка Ботевите стихове.

Георги Данчев
По невидим, но сигурен път
пролетта идва тихо - без стъпки.
Но аз чувствам нейната плът
и дъха й - в зелените пъпки.

Трайко Симеонов

Със осанка величава,
с ореола на велик,
като слънце ни огрява,
Ботйов, твоят светъл лик!

Никола Ракитин

ГРОБЪТ НА ХРИСТО БОТЬОВ
Три дни усилен поход през огън,
три нощи без почивка и без сън;
по голи върхове в бой за свобода
с дружина вярна паднал млад войвода.

Любомир Весов
КЪМ РОДИНАТА
О, майко моя изтерзана,
тъй безутешно ме боли,
боли за твойта жива рана
и прострелените орли.

Пламен Панчев
***
На Дулинко Дулев
Градче с хипертрофирал разум -
във рамката на есента.
Без своя невъзкръснал Вазов -
в най-варварската нищета.

Николай Зидаров

ЗЛАТНА СВАТБА
Сега ли, след като опитомих снега,
от вятъра зелен, пази се, ще ми кажат,
от моравата длъб на младата дъга,
от птиците, по новому разкрил пейзажът.

Асен Калоянов

Венец от планини, и слънце в небосвода,
и равнини зелени - в пролетния ден.
Небето се синей - и весела, и бодра,
разперила криле, там чучулига пей.

Степан Шчипачов
превод: Иван Антонов
Кълбото земно е под моите нозе.
Живея. Дишам. Пея.
Но в паметта ми нещо все гризе
за тези, дето паднаха във боя.

Десанка Максимович
превод: Борис Младенов
Не! Не казвай нищо! Отдалеч желая
с обич да се взирам в твоите очи;
не в самата среща, чудната омая
е докато чакаш и предвкусваш ти.

Анна Багряна
превод от украински: Димитър Христов
МОРЕ
Море - като време:
ту много забавено,
ту забързано в устрема свой.

Жак Превер
превод: Веселин Ханчев
Преди да влезе в завода,
работникът спира внезапно.

Платон Воронко
превод: Димитър Методиев
***
Аз нийде вчера не те зърнах
и днес едва ли ще те видя.
В Украйна утре ще си ида
и скоро няма да се върна.

Георги Стойков
Из последната книга на Георги Стойков “Плач на жерави” (2017)
***
Само щедростта ми остана,
но се чувствам богат.
Цял живот раздавам дарба,
вместо вино и хляб.

Павлина Павлова
“Върви, народе възродени!” -
поетът ни е призовал.
България да стане сцена
за празник, с буквите изгрял.

Славка Зашева
МЕЖДУ ДВЕ КРИЛА
В погледа,
сив от чакане,
птицата побледнява.

Расул Гамзатов
превод: Иван Антонов
Понякога си мисля, че войниците
с кръвта полето не поят.
И не в земята лягат те, а както птици,
а както бели жерави летят.

Найден Вълчев
На Никола Инджов
Как се прегръщат тези две думи
и каква дива рима откъртват:

Диана Димих
КОРОЗИЯ
Пускам водата да пия.
Ръжда под ръждата се крие.
Струя куршумена отнася мътилката.

Галина Самусенко
превод: Люлин Занов

***
„Без баща - половин сирак,
а без майка - цял.”
Руска поговорка

(нови стихотворения)
Олга Соколова
превод: Владимир Стоянов
ПРОЗРЕНИЕ НА СФЕРИТЕ
Прозрение на сферите…
Убог и сив
е вечерният спор,
целият разговор,

Халдоур Лакснес
превод: Богдана Зидарова
Всичко най-скъпо за мен бе ти,
всичко, за което мечтаех,
в стиховете ти изливах мъдростта,
която знаех и величаех.

Ейну Лейну
превод: Невена Стефанова

Изгрява утро. Слънцето се вдига над вълните.
Морето казва: „Още не изгрявай, с мен минута остани!”
А Слънцето: „Не мога, мойта работа ме чака, но при
теб довечера отново ще се върна.”

Надя Попова
***
На камъка съм седнала отдавна
и гледам:
минават облаци, минават хора,
на хората отдавна казах всичко,
а с облаците си говорим мълком.

Димитър Милов
ЯБЪЛКАТА
Видях я сред листата, останала самичка.
Със есенния вятър
играеше на жмичка.

Иван Антонов
***
Мисълта като луна двурога,
изтънена от небесен мрак,
не е ли бумеранг,
подхвърлен ни от Бога?

Максим Горки
превод: Димитър Методиев
приказка
І
В село свърна царят от война.
Злоба от сърцето му се лее.
Чува той - момиче отстрана
в храстите се смее.

Максим Горки
превод: Николай Хрелков

В гората крайбрежна живяла русалка -
в струите се къпела пенни.
Веднъж тя, немирна, във мрежа рибарска
попаднала, била пленена.

Константин Балмонт
превод: Николай Хрелков
Жадувам безглаголна тишина,
безмълвие, безветрие, забрава.
Знам, щастието като сън минава,
но нека славим мъката в съня.

Джакомо Леопарди
превод: Милко Ралчев

БЕЗКРАЙ
Все тъй ми беше драг тоз хълм самотен
и тез гори, що погледа заграждат
до сетните черти на хоризонта.

Антонио Вивалди
превод: Борис Младенов
ПРОЛЕТ
И ето, пак пристигна пролетта!
Жужат пчелички, птици са запяли.
Потоци ромолят, цъфтят цветя;
зефир полъхва, с топъл дъх ги гали.

Уилям Шекспир
превод: Борис Младенов
Очите й не са слънца; с корали
не мога устните й да сравня;
гърдите й са смугли, а не бяли
и черна тел е нейната коса.

Уилям Шекспир
превод: Людмил Стоянов
Онуй годишно време виждаш в мен,
когато рядко някой тръпен лист
жълтее в голи клони примирен,
и вместо птичи хор - покой златист.