Поезия
Петър Андасаров
Из „Прелиствам времето” (2021)
ЗОВ
На Антон Дончев
Това е България,
това е -
драна като яре
и стреляна като заек.
Мая Цекова
ПРИСПИВНА ЗА ВЪЗРАСТНИ
Зайченцето депутатче, бае,
по цял ден си играе,
само на определена дата
по цяла нощ брои заплата.
Камелия Панайотова
***
светът те плаши
като удар на родител
нямаш къде да се скриеш
Ева Гочева
***
защо си тъжна - пита детето
такива въпроси не се задават на непознати -
казва майката
взима торбите и си тръгват
Христо Кацаров
Из „Сто работни вола” (1963)
РОДНА ЗЕМЯ
Познавам те по хладния
планински въздух.
Познавам те по дъбовете стари
и по свирката
Мария Маринова
СЪЗРЯВАНЕ
Едно сладко момиче в нашата къща расте.
Нито е вече голямо, нито е още дете.
Нови хормони в тялото младо напират
и за предимство всички на куп претендират.
Любомир Духлински
ПОКОЛЕНИЕ
Защо не вярваме в децата си?
Опитваме се да ги изградим
по своя образ и подобие.
Денис Нуф
Из „Разсейване от нищото” (2022)
ВНИКВАНЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО
морето със солени пръсти разбърква дъха ми
люлее лодката във мокрия си скут
погледът пустее по синия хоризонт
Светлин Иванов
Из „Кутия за блус” (2021)
БЛУС
Когато всичко е напряко,
когато нищо не върви.
Когато в кошничка пробита
неделна нежност не стои.
Димо Троянов
Из „Лирични мигове” (2020)
КРЪГОВРАТ
Отприщените светлини от чувства
душата ми заливат щедро пак
и блясъкът на утрото разлиства
в усмивка нежна като еделвайс.
Васил Аврамов
ПАК ЗА БЛОК
Нощ, улица, неон. Аптека
на ъгъла на моя блок.
Отсреща - супер дискотека
със супер джаз и супер рок.
Любомир Духлински
Отдавна на Шипка всичко е спокойно.
Мълчат оръдията, вече са ръждясали.
Мълчат и воините, замръзнали в снега.
Димо Троянов
Из „Без компромиси” (2022)
НЕОСПОРИМО
Ясно е, че всички титли и награди
са суетните в живота ни фасади,
а в историята диря да оставим -
нещо талантливо трябва да направим!
Атила Йожеф
превод: Нино Николов
НАПЕВ
Ливади плават, път бразди
блатата с тъмните води,
ехей,
блатата с тъмните води…
Георги Ангелов
Ще ви кажа какво сте - отрепки комунистически,
змии, слепци и… каквото се сетите там.
Едва ви търпя, едва ви издържам стоически,
във вашия смешен,
Алексей Прасолов
превод: Марко Марков
От първата ми светлина
светът е в мен на две разсечен:
от мама - жива топлина,
от татко - студ един правечен.
Павел Черкашин
превод: Елена Алекова
* * *
Не живея - вижда Бог - напразно.
Ролята на моите дела,
да, е малка. Служа безпристрастно.
Роб не съм, но и не съм и крал.
Золтан Зелк
превод: Димо Боляров
Потегли влакът и дойде моментът,
когато пак не можем устоя,
на коленете - чанта с инструменти
и давай, цакай, коз или боя!
Ото Рене Кастийо
превод: Никола Инджов
Ти не знаеш,
моя нежна балерино,
горчивия вкус на горестта,
където моето сърце дими.
Саади
превод: Димитър Милов и Илона Толсузова
***
Чуй ти тази случка, станала в Багдад -
знаме и завеса влезли в спор зъбат.
Илко Славчев
ЛЮБОВТА ЩЕ МОЖЕ
Зазидай ме, любов, в скривалище, което няма да намеря.
Дали отвсякъде ще изпълзя, смален на плужек лековерен?
От паяжини се пази, от сажди, прах, сълзи и голи клетви,
които пак върху короната ти кралска ще полепнат.
Любомир Духлински
РЕКАТА НА ДЕТСТВОТО
На детството златно къде са годините -
с изсветляла от лятното слънце коса,
с боси пети, цели набодени с трънчета
или със цървулки, съшити от дядо ни?
Горан Ранчич
превод: Татяна Любенова
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Посегнах с ръка
Портата да отворя
Но порта нямаше
Татяна Юргенсон
превод: Елена Алекова
* * *
Една и е наградата -
дръжката на меча до рамото,
понеже съм достоен да седя
на Кръглата маса на Авалон.
Рони Маргълис
превод: Ахмет Емин Атасой
ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА ДЖАВИТ БЕЙ ДО ЖЕНА МУ
Тук, сред степта, си мисля за Бююкада*.
Помниш ли последния ни прием,
даден по повод завършването на петия том
от книгата ви „Финанси” след огромен труд и мисля,
че такъв прием дотогава не беше виждал островът.
Салам Сарван
превод: Димитър Христов
ЛИНИИ
Дланите на старческите ръце,
разкрити пред гадателката,
показват все едно и също:
Агшин Енисей
превод: Димитър Христов
В този сив град, в който живеем,
всеки ден намират труп на неизвестна жена,
всяка нощ неизвестни мъже убиват
неизвестни жени.
Иван Енчев
Из „Слънчев екот” (2021)
ЕНЬОВДЕН (24 юни)
„Еньо си наметнал кожуха
да върви за сняг.”
Славянско предание
Лозан Такев
БЕЗ ТЪГА
Отиде си завинаги любимото ни куче.
Домашният любимец внезапно ни напусна…
Продадохме Пежото -
нов битов тъжен случай.
Андрей Тарханов
превод: Елена Алекова
АВГУСТ
Август мой червенобради,
великан добър. Със плод
идваш ти и с листопади,
а в реката - брод до брод.
Людмил Симеонов
ТРЕВА
Сезони. Срещи и раздели.
Живот, преминал като сън.
Къде сте, слънчеви предели,
огласяни с небесен звън?
Пьотр Комаров
превод: Красимир Георгиев
СУНГАРИЙСКИТЕ БЛАТА
Ти гледаш невярващо от самолета -
не виждаш под теб обичайни земи:
мочурища глухи редят се проклето,
лежат езера в далнината сами.
Красимир Чернев
Из “Фаропазачът има слънчеви мисли и сиви очи” (2020)
СКЪТАНО
Ти беше най-доброто, което съм имал…
Бяхме… като бяла къща на остров -
със сини капаци на всички прозорци…
Из “Нощта на щурците” (2021)
Габриела Цанева
ЩУРЦИТЕ ПИЩЯТ
Щурците пищят -
надлайват се с кучетата,
надсвирват се с прилепите,
шумят с вятъра…
Богомил Тодоров
***
Каквото е нужно - ще стане
не вчера, не утре, а днес…
Живял по мази и тавани,
в таван си с последен адрес.
Богомил Тодоров
ПЪТЬОМ
Копита на мотор кънтят неистово,
подгонили две мокри светлини.
Табун коне - и все коне измислени! -
ме влачат дни и нощи в синини.
Богомил Тодоров
***
Попътната ти чанта е стъкмена
и най-необходимото е там;
далечен път, все още неначенат,
с насрещен вятър брули мисълта.
Албина Янкова
превод: Татяна Любенова
ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ТАТЯНА
Виелица танцува валс в дворове пусти,
глави склонили са фенерите в поклон,
страха и болката в душата си не пускам,
обръщам поглед аз към святата икона…
Сергей Маковски
превод: Красимир Георгиев
СКРЪБ
Аз от скръбта не се боя, когато гали
с любовен зов света на моите видения.
Аз от скръбта не се боя, щом тя разпали
жарава за борба и гняв за разрушения.
Георги Ангелов
Шутът, който всъщност е слуга
отдавна по кьошетата дочува,
че кралят е носител на рога,
Михаил Лермонтов
превод: Иван Антонов
СМЪРТТА НА ПОЕТА
Поетът бе убит! - пленник на честта -
оклеветен той падна от мълвата
с куршум в гърдите, жадуван от мъстта
и в гордостта пожертвал си живота.
Методи Джонев
***
За буквите - какво за буквите,
за думите - какво за тях -
за дълго ги оставяме да полудуват,
за дълго ги оставяме да помъдруват:
Юрий Поляков
превод: Красимир Георгиев
СМЪРТТА НА КАРИКАТУРИСТИТЕ
Кошмар на улици парижки:
сирени, изстрели, разпад…
Навежда ноздри все по-ниско
безличен президент Оланд.
Евгений Гребьонка
превод: Тихомир Йорданов
Очи огнени, въглен-парещи,
очи черни и в страст изгарящи.
Как ви любя аз! И се плаша аз,
че обикнах ви във опасен час.
Диана Николчева
Из „Загледана в слънцето” (2015)
НОЩНО
След натрупани мълчания - неизбежни разкаяния.
Космосът на мойте сънища като чаша се разби.
Късно е да се разпъвам между радостта и раните -
не умея да съм радостна - да съм тъжна - не върви.
Миклош Радноти
превод: Петър Велчев
ОДА
Зад твойте устни се таи слънце
и със усмивка кротка ме сгряваш.
Гласа ти чули - като хлапаци, -
крещят потоци, от дъжд прелели.
Даниил Долински
превод: Красимир Георгиев
СНЕЖЕН МИРИС
Снежен мирис, лъха студ наблизо…
Сняг в града ни с влаковете влиза,
спящ е гратисчия върху влака
в дни военни. Не е за бедняка,
Янош Вайда
превод: Нино Николов
Ах, веднъж да те прегърна
и веднъж да те целуна -
за да те прегръщам вечно,
вечно за да те целувам!
Филип Филипов
Из цикъла „Изстрадано и преживяно” (1998 - 2004)
СЛЕД ВОЙНАТА
Над Враня се издига ретланслатор,
от самолетни бомби олюлян.
Наоколо земята е посята
с частици обеднен уран.
Сергей Марков
превод: Красимир Георгиев
В МЕН ТЪНИЧКО ЖИЛО
В мен тъничко жило запрати
златиста пчелица и спря,
то още трептеше, когато
летящата вече умря.
Анна Хайнал
превод: Елена Алекова
Искам те, трябваш ми, нямам мира,
дива любов от сърцето ти дръзко извира,
пълно с копнеж е и плам, няма милост,
разгулът вече е слаб и безсилен.
Ела Фонякова
превод: Тихомир Йорданов
***
Години няма тука.
От тях и ни следа.
Морето е в нефрита,
в зелената вода.
Лали Тодадзе
превод: Димитър Милов
НА МАЙКА МИ
Мамо, аз дойдох при тебе слаба -
с топли устни и със страх в душата.
Някой внесе на съдбата хляба,
стих на челото ми отпечата.
Аделина Леви
***
Пътищата са много.
Път - под път и над път.
На всяка табела - лого,
рекламиращо кръстопът.
Иван Георгиев
ГЕРМАНИЯ
И аз съм като теб, маслиново дърво -
и аз не знам защо съм тука,
но точно като твоята кора
с годините сърцето ми се пука.
Христо Борина
1.
Зората с лъчите си златни очи ми окъпа,
разкриха се бавно ресници и видях - пристъпя
денят във одежда от пурпур и бисер. И песен
Иван Карановски
КОКИЧЕТА
Напразно горестна Луна
за Слънча крее в тъмнината:
нехайник Слънчо в блясък злат
далеч препусна кон крилат.
Елка Няголова
…Онези бяха други. Със какво ли?
Блестяха лъвчетата по челата им.
Когато се изкачваха към Вола,
от всяка стъпка охкаше земята ни…
Борис Цветанов
БЪЛГАРИН ОТ СТАРО ВРЕМЕ
Аз съм излишният българин от старото време,
не познавам модерното, то пък от мене и бяга -
ай кю, виртуално и дигитално, дявола да ги вземе…
Само човешките ценности знам и цената на хляба.
Светлана Кекова
превод: Елка Няголова
***
Аз забравих, че мокрех китела бащин
със река от сълзи, все горчиво-солени,
помня само на какво ме научи нашият
учител по руски език. Само мене ли?!
Веселин Ханчев
Едно дете играе на улицата
със пролетното слънце и със птиците.
То тича подир тях с очи разтворени,
с протегнати ръце и им говори.
Мая Вапцарова
Из „Арена” (2017)
Не зажадняхте ли за слънце,
не зажадняхте ли за ден?
Удави се като току посято зрънце
последният човек у мен.
Ласло Калноки
превод: Димитър Милов
ПРОЩАЛНО
Каквото ти обичаше, аз също го обичах,
отричаше ли нещо, аз отричах безнадеждно.
Край тебе станах скромен, верен и самокритичен
и чувствах се като че ли съм сляп или невежа.
Васил Аврамов
В памет на Христо Банковски
Такъв ще го помня - с душа серафическа,
не пасващ нормално в софийския фон.
Със смешни шушони, с шинел ученически,
прекроен да напомня по нещо балтон.
Димитър Милов
***
Говорят, пишат срещу мен,
за да вгорчават моя ден.
У мен от злоба няма знак.
Тежко му, който ми е враг!
Ради Стефанов
ОЧАКВАНЕ
Навярно милостивата съдба
в безбрежната си щедрост ме приветства.
С фонтаните на плачеща върба
люлее се далечното ми детство.
Даниел Бержени
превод: Нино Николов
Приятелко моя, не питай с какво съм
запълвал без тебе унилото време!
Загубил съм вече вкуса към въпроси,
вкуса към шегите. Самотен съм, дремя.
Павлина Павлова
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
„Език свещен на моите деди!” -
възкликнал е с любов Поета.
И аз съм горда, както той преди -
история хилядолетна.
Венцислав Бойчев
УЧЕНОТО СИ Е УЧЕНО…
Този, който е грамотен,
няма да се труди потен -
днеска той е безработен.
Росен Василев
По мъртвите ний често мерим ръст.
Прославяме делата им… А ето -
зората пак се ражда там, където
доскоро е лежала мъртва пръст.
Николай Дялков
Из „Вертикален кръстопът” (2020)
СЛЕДА
В памет на татко!
Пак залязват слънца. И изгряват луни.
Пак ни кимат - така, отвисоко.
Накъдето погледна - напред и встрани,
все до мен си. И все си наоколо.
Виолета Бончева
ЗАЩО ТЕ ОБИЧАМ
Обичам те, защото си зелен,
защото си сребристото листо,
небесен къс, очакван дълго ден
със отговор на някое „защо”.
Веселина Башова
***
глухарчето е
толкова красиво
сгушено в тревата
Ирина Рябий
превод: Елена Алекова
ОКТОМВРИ
Горите тръпнат, през стъклото
октомври тегли с сок вгорчен,
самия край на този ден
едва ли слънцето ще стопли.
Любомир Духлински
ВИСОКО
Там горе, на хълма,
на високото искам да стигна.
При нозете на Бога -
оттам да виждам далече.
Младен Исаев
Слизат кравите по хълма,
а подире им - нощта.
Говедарчето изпълва
с проста песен вечерта.
Николай Огарьов
превод: Нико Стоянов
***
Към Н. А.
Съюзът ни и свят, и волен,
тълпата глупава и зла
ще гази пак самодоволно
със тежките си колела.
Янко Стефов
СТАРИЯТ ПОЕТ
Той слизаше от планината.
От планината, от върха,
понесъл кротко във душата
на мъртвите предци духа.
Рамела Бохосян
Из „И в снега, и в жарта” (2022)
РИСУНКАТА
Цяла нощ насън рисувах.
Нарисувах усмихнат оранжев невен
върху престилката на Слънцето.
Роке Далтон
превод: Никола Инджов
УСТАНОВЯВАХ КОНТАКТ
Валеше, когато установих контакт с моята група,
начинът да прецеждам думите навярно се понрави
на трима-четирима души с лице като на Гоя,
но на събранието хората изглеждаха отегчени
Татяна Любенова
ПОКЪЛВАНЕ
Поетични семена
във Душата ми покълват.
Пролетната светлина
гони зимното безмълвие.
Пламен Георгиев
Храним се с илюзии редовно, и то на шведска маса.
От тези дезодоранти парите спряха да миришат.
Николай Рубцов
превод: Марко Марков
ХЛЯБ
В торбата сложих кашкавал, бисквити,
бадем дори - разтуха и разкош.
Но хляб не взех: - къде из планините
да мъкна хляб на път и ден и нощ.
Иван Антонов
РЕКА
Аз съм река:
понякога напоително нежна -
водата ми светло докосва брега
с любов необяснимо безбрежна,
Иван Карадачки
РЕЧНИК
От войната се върна татко
и донесе в сандъчето дървено
една своя превръзка -
цяла в засъхнала кръв,
Орлин Орлинов
***
От войнишка дружба имам нужда…
Има ли на тоя свят, кажете,
нещо по-голямо - да пробужда
мъка във сърцата на мъжете?
Семьон Ботвиник
превод: Красимир Георгиев
ДОБРОТО В СВЕТА УСТОЯВА
Доброто в света устоява:
градини, горяли в беди,
легенди и шир засияла,
и песни на вечни води.
Карл Микел
превод: Ана Александрова
1.
А вечерта такава мъка ме обхвана,
намерих хората и се оплаках:
принадлежа към мъртвите от идната война!
Иван Енчев
ГЕРГЬОВДЕН
А някога бе всеки млад и строен.
Сега е само построен в опашка -
да вземе пенсията самолично.
Рени Васева
КЪЩАТА
Къщата горе, на хълма,
посрещна изгрева будна,
светлината потъна в ресниците,
Георги Райчев
„Че ден за химни ти дочака,
дочака жътва в своя ден
и като слънце слезе в мрака
от блясък царствен озарен…”
Димчо Дебелянов
Ботьо Буков
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Денят, узрял в една безсмъртна пъпка,
взриви леда на сивия ефир.
Око, буди се! Разтреси ме, тръпко!
Надеждо, дай на грешника си мир!
Василка Хинкова
КЪСНО
Ако можеше животът ми да се повтори
и ти да се надигнеш изпод пръстта
и животът ни като прозорец да се разтвори
колко ли неща бих променила, колко неща?
Маргит Кафка
превод: Василка Хинкова
Мой приятелю мили,
този оброк какъв е?
Кой ли бог го е писал
и в сърцата ни вписал?
Израй Мамберов
превод: Кръстьо Станишев
„Учителят никога не ще се
умори да учи детето.”
Абай
Емирхан Огуз
превод: Ахмет Емин Атасой
ИЗ „ПРЕДАНИЕ ЗА ОГНЕКРАДЦИТЕ”
отидох да открадна огъня от Прометей прикован за скалата
минавайки през копиетата на ветровете бушуващи по заледените
кратери на вулканите
Дьорд Шаркьози
превод: Елена Алекова
НЯКОЙ МЕ ЗОВЕ
Някой ме зове, зове ме някой;
виждам как в далечината плахо
бледата й, тръпнеща ръка ми маха.
Нури Демирджи
превод: Ахмет Емин Атасой
AЛЗХХ*
не излиза от вилата си, ушила е тъмночерни дебели завеси,
оставя тюлбента, хваща се за тютюна, после за елека шарен
китна къща, тънка девойка, седефена тамбура, кака, дамла сакъз
Мира Дочева
***
Изпънали стеблата си зелени,
с разрошени и огнени перчеми,
лалетата в градината край мене,
с ветрищата играят си засмени.
Николай Ашукин
превод: Тихомир Йорданов
ОКТОМВРИ
Октомври. Дачата е пуста.
В градината - мъртвешки сън.
Простенва тъжен вятърът навън
и дъжд оплаква лятото пред пруста.
Велимир Хлебников
превод: Красимир Георгиев
КОГАТО УМИРАТ
Когато умират конете - дишат,
когато умират тревите - съхнат,
когато умират слънцата - те гаснат,
когато умират хората - пеят песни.
Жужа Раб
превод: Елена Алекова
Боже милостиви дай ми дай ми дай ми -
още малко да живея като отвеяна
още малко да плача от любов
Дюла Юхас
превод: Иванка Павлова
ВЪВ ФЕЛЕДХАЗА ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1918
Счупено крило. В гъстия листак
грохнала мълчи мелницта пак.
Дюла Юхас
превод: Александър Миланов
Пламти унгарско лято с огнен чар,
пламтят и маковете като жар.
Ври Тиса в обедните часове,
прегърната от жежки брегове.
Иван Тхоржевски
превод: Красимир Георгиев
АЗ ЗА ЛЕК ЖИВОТ ПОМОЛИХ БОГА
Аз за лек живот помолих Бога:
виж как мрачно всичко се върти.
Бог отвърна: - Издържи немного
и за друго ще ме молиш ти.
Наталия Недялкова
АТИПИЧНО ПОЕТИЧНО
Не е време, твърдят, за поезия,
но да питам - кога е било?
Ту пандемия, ту рецесия -
все е мъка, все е тегло.
Максим Богданович
превод: Красимир Георгиев
РОМАНС
Тихо Венера изгря над земята,
радостно грейна в душата заря.
Помниш ли нашите срещи, когато
тихо Венера изгря?
Тихомир Йорданов
Април. Шестнайсти. Тридесет и втора.
Сега съм у дома. Навън е здрач.
Роден съм, значи, като всички хора
с един внезапен, силен плач.
Иван Карановски
РУЧЕЯТ
Нощта забулва всичко в тъмнина.
Погалва лек ветрец лозини клонки,
в градината е странна тишина;
цветята са затворили коронки.
Михай Чоконаи-Витез
превод: Нино Николов
ЩАСТИЕ
В една ясминова беседка,
прохладна като вечерта,
седя с любимата си Лила:
Михай Чоконаи-Витез
превод: Невена Стефанова
С мораво клеймо отгоре
заповед дошла и скоро
в пролетната нощ вестител
вече хлопал по вратите.
Аркадий Кутилов
превод: Красимир Георгиев
ТИ УМИРАШ СЛЕД ЧАС
Ти умираш след час, ни минута по-късно!
Ще подскочи писалката върху листа…
Свойте сетни минути продавай по-скъпо
и любовните тайни не влачи в тъмнота.
Балинт Балаши
превод: Нино Николов
В ЛЮБОВТА Е ВЕЧНОТО И ТРАЙНОТО
Със времето дворци
и крепостни стени,
и градове ще рухнат.
Унгарска народна поезия
превод: Нино Николов
ВЯТЪР ПРОЛЕТЕН ПРИИЖДА
Вятър пролетен приижда,
цвете мое, цвете.
Птица птицата си вижда,
цвете мое, цвете.
Неизвестен унгарски поет
превод: Александър Миланов
Пред мене е стръкче цвете,
лилия - росно цвете,
във градинката ми свети.
И животът ми е цвете.
Неизвестен унгарски поет
от първата половина на ХVIII век
превод: Димитър Милов
Отечество, потеглям надалече -
жалей за моята раздяла,
че няма да се видим вече.
Мирослав Алексич
превод: Милко Христов
ТОЗИ МИГ
Как ли изглежда този миг,
докато го измерва часовникът
някъде от далечната кула,
докато се изсипва пясъкът,
Сеййит Незир
превод: Ахмет Емин Атасой
ДАДЕНАТА ДУМА Е ЧЕСТ ЗА НАС
Дадената дума е свята цел за нас!
Тесните проходи на дните тягостни
и бронираните бариери на площадите са преодолени!
Невзат Челик
превод: Ахмет Емин Атасой
СЪВЕТ
някой ден ако попаднеш
в стая за разпит като мъченик
без значения са братко
Саади
превод: Димитър Милов и Илона Толсузова
***
В банята, веднъж се случи, хума най-благоуханна
от слугинята-красавица поех в ръцете.
Максим Горки
превод: Красимир Георгиев
Над блестящата шир морска вятър облаци събира. Сред небето и морето горд се рее буревестник, черна мълния е сякаш.
Ту с крило вълна докосва, ту облита висините, облаците бурни чуват радост в буен птичи крясък.
Красимир Власев
ЕВОЛЮЦИЯ НА СИНИЯ ЦВЯТ
Духаше пак октомврийският вятър
Както духа винаги през октомври
И разчорля съня на бръшляна
Христо Цанков-Дерижан
КРАЛИ МАРКО
Между ридовете голи
Вардар мътен се провира,
бий водите си, ромоли,
безпокоен и без мира.
Александър Кочетков
превод: Красимир Георгиев
БАЛАДА ЗА ЗАДИМЕНИЯ ВАГОН
- Болезнено е, мила, странно,
сред клони, сплели нежни листи,
болезнено е, мила, странно,
на две трион да ни дели.
Мая Вапцарова
Из „Арена” (2017)
на Елена Вапцарова
Течеше два часа следобед,
една жена с кървави нозе
бележеше ранена диря по паважа.
Емил Иванов
ОЧАКВАНЕ
Тъй дълго страдал и отново чист,
писмата ви очаквам като прицел…
Кутията ми пощенска мълчи -
едно гнездо, останало без птици.
Емил Болеслав Лукач
превод: Пенчо Симов
Реч зализана, напарфюмирана,
бледо благородство, анемична обич
искат неколцина лицемери.
Слав Хр. Караславов
ХЛЯБ
Бе война,
бе хамбарът изметен,
бе война
и тежаха ръцете,
като клони, от буря прекършени.
Христо Борина
ПЛАДНЯ
Аз пих от чашата на пролетта,
ясмин прозореца ми кити,
вкусих дъха на дни честити,
лоза обвива моята врата.
Десанка Максимович
превод: Димитър Пантелеев
ЩАСТИЕ
Времето вече с часове не меря,
нито по слънцето на небосвода -
ден е, когато поглед в мене впери,
нощ - когато тръгне да си ходи.
Галина Гампер
превод: Красимир Георгиев
ПО ПЪТЯ ДАРОВЕ НИ ЧАКАТ МНОГО
По пътя дарове ни чакат много,
без дар за провидението, слава Богу,
и викам: „Мигновение прекрасно!”,
когато и да шепнеш е опасно,
Диана Николчева
Из „Загледана в слънцето” (2015)
СЛЕД ЛЮБОВТА
Мастилени са ми очите -
не искам вече да те видя!
Завързах слънцето в килера,
проклех и в двора хвърлих ключа…
Веселин Ханчев
Тревожен звън, трамвая спря.
Тълпата втурна се нататък,
и ужасът над туй море
постави своя отпечатък.
Ирина Велева
Из „Колекционер на мигове” (2021)
НЕПОДРЕДЕНА СТАЯ
Животът ми е неподредена стая.
В стремежа си стаята да подредя,
все повече в хаоса потъвам.
В лабиринта от ребуси и от проблеми.
Люба Касърова
ОДА НА ВАРДАР
Шар е издигнал белите вежди
и се заглежда в речния път.
Пеят вълните с благи надежди,
приказки чудни с обич мълвят.
Олег Юрков
превод: Тихомир Йорданов
***
Хора, подслонили се при мен,
аз от вашето внимание съм смаян.
Сякаш с орден бях удостоен,
миг по-хубав аз не зная.
Валерий Земских
превод: Георги Ангелов
***
Да поседнем
да помълчим
минута за почивка
Алексей Апухтин
превод: Красимир Георгиев
НИ ОТЗИВ, НИ ПРИВЕТ, НИ ДУМА НЯМА
Ни отзив, ни привет, ни дума няма,
светът с пустиня между нас лежи,
въпрос без отговор е мисълта ми,
страхливо над сърцето ми тежи:
Красимир Йорданов
ПОЛУНОЩНА РОДОПСКА ИСТОРИЯ
Тогава поех от върха към реката, по посока на нечий смях.
Освен двама влюбени с лампи в ръката други живи души не видях.
Те се къпеха голи под белия поглед на огромна родопска Луна.
Иван Есенски
УРОК ПО РАЗКАЯНИЕ
Последно лебедово ято
над ясените се издига…
Тя е на миг от светлината,
когато мракът я настига.
Димитър Милов
ТАПА И ТИРБУШОН
- Без душа ли си, кажи,
та се впиваш в мен напук?
- Някой щом в ръцете ме държи,
нямам избор друг!
Тихомир Йорданов
ГЛОБАЛНА ПОЛИТИКА
В бомбените удари над Сирия
се включват и Германия, и Англия.
Григорий Петников
превод: Красимир Георгиев
НЕ ГОВОРИ, ПРИЯТЕЛЮ
Не говори, приятел,
че в беда
са скъсани листата,
чезнат редовете…
Николай Панченко
превод: Тихомир Йорданов
***
Белило, туш и малко охра -
и ей го зимния пейзаж.
И тъй е просто - драснеш дваж
с молив по белотата мокра
Елеонора Велева
Отнякъде дочувам плач вековен
сред гъстата Родопа планина
и после се понася тиха песен,
изгрява като топла светлина.
Милан Руфус
превод: Вътьо Раковски
Сестра на нежността, на хляба майка.
Все тича със нозе нетърпеливи.
Васил Аврамов
БЪЛГАРИЯ
България - стряха от сънища.
Над хляба - лицето на мама.
Разлъки и срещи по пътища.
Градчето, където ме няма.
Никола Ракитин
ПЛИСКА
Обхождам нявгашния крепък стан.
На запад вече слънцето се тули.
И виждам, в миналото замечтан,
да раснат окол пак стени и кули.
Елена Баринова
превод: Георги Ангелов
***
Когато жената казва:
- Ах, ти не ме обичаш!.. -
тя е сигурна в обратното…
Вадим Агол
превод: Георги Ангелов
***
Техниката за изработване на изкуствени цветя
дотолкова се е развила,
че сега е много трудно да се различат от истинските.
Из „Слънчев екот” (2021)
Иван Енчев
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
След лястовичо пълнолуние -
най-веселото слънце се усмихва.
А първи щъркели сред небесата -
като подарък за рождения ми ден
кръжат над моята глава високо.
Христо Кацаров
Из „Сто работни вола” (1963)
СВЯТ
За първи път
аз виждах полицай.
Стоеше той на кръстопътя
и пред него
Елисавета Кузмина-Караваева
превод: Тихомир Йорданов
***
Застава - зъбери над нас,
в морето - облачната стража.
Сега разбирам и ще кажа:
такава все ще съм си аз.
Елисавета Кузмина-Караваева
превод: Красимир Георгиев
В БДЕНИЕ МОЛЕТЕ СЕ ЗА МЕН
В бдение молете се за мен,
сбрали крехките отломки на душата.
Час настъпва, следва пътят кратък,
сънищата ми се сбъдват в този ден.
Сергей Есенин
превод: Красимир Георгиев
НЯВГА БЯХ СОКОЛ
Нявга бях сокол, в нещата
римите с чело премятах.
Ти елмази сред стъклата
не търси, а същината.
Сергиуш Адам Мишограй
превод: Ваня Ангелова
РОУЗИ
Малката виетнамка на име Роузи
винаги беше твърде далеч,
за да чете по устните ми.
Йежи Вениамин Зимни
превод: Ваня Ангелова
БЯЛ СТИХ
Вече не ми се обажда,
не поставя лайкове.
Не знам дали е жив, или
се бори за живота си съвсем сам.
Богдан Вроцлавски
превод: Ваня Ангелова
ДОМ
Не напускай това място, не си отивай!
Спокойният ти дъх и моето дихание
предизвикват ураганна буря, пълна с удивителни знаци,
която ще очисти плажа,
Людмил Симеонов
КЪСНА ИЗПОВЕД
Сега най-нужна си ми ти, любов!
Пред прага на прииждащата зима
сега най-много трябва да те има:
да бъдем с теб под снежния покров!
Димитър Данаилов
1. Алегро
Дете като палава рибка
пляска в реката с ръце.
А тя го обсипва с усмивки,
обича го тя от сърце.
Бахар
превод: Димитър Милов и Николина Кунева
ПТИЦА НА ЗОРАТА
Запей ми тъжната си песен, птицо на зората,
и с нея мъката ми напомни, дори за кратко.
С една въздишка, пълна цялата с искрици,
кафеза обърни и разруши го без остатък.
Кънчо Великов
ПЪТ
Под този сняг градината заспива,
лозите са полегнали в пръстта.
А там в небесната и земна нива
струи божествената белота.
Алекпер Салахзаде
превод: Надя Попова
ЕЛЕГИЯ
Защо на кратък живот са обречени
звездите, падащи по раменете ни?
Всеки път ли убиец е времето?
Или гинат фатално големите?
Николай Рубцов
превод: Красимир Георгиев
ТИ СИ МНОГО ДОБРА - РАЗБИРАМ
Ти си много добра - разбирам.
Да те лъжа не искам, знай.
Но защо ли отново скривам,
любовта ми че липсва май.
Диана Николчева
Из „Загледана в слънцето” (2015)
ЕЛЕГИЧЕН ТРИПТИХ
ДЕФИНИЦИИ
Ще разтърся дървото с узрелите залези
и ще капят слънца като ябълки сочни.
После дълго ще скитам сама из квартала си,
без да мога адреса си да посоча…
Мая Вапцарова
Из „Арена” (2017)
ТЪРСЕТЕ НИ
Когато дните спрат
да обикалят Екватора
и часовете сложат край
на Времената,
Йордан Пеев
С кои очи да те погледна, МАЙКО,
дали с на Самуиловите войни,
които с поглед драскат тъмнината
и ме събуждат слепи да ги помня?!
Красимир Власев
СИНТАКСИС НА СВОБОДАТА
свободата не идва
свободата се сбъдва
идват влакове
а се сбъдват мечти
Иван Антонов
БОЛКА
На поета Минчо Куприянов
Боли от самотата като от огромна рана,
а някъде сред планината слизат думи неприбрани.
Те дълго ще се лутат, но ще стигнат в тебе,
ще легнат в скутите на приятелства погребани.
Лозан Такев
ЗАДУШНИЦА
Обръщат се в гробовете телата
под свещите, запалени за тях…
Отново е в немилост свободата
от сторения личен земен грях.
На Царевец
Стилиян Чилингиров
1.
Градът е долу. Царските палати
тъдява са повдигали чела.
И Господ знай какви ли непознати
и чутни тука крият се дела!…
Муса Джалил
превод: Красимир Георгиев
МЛАДОСТ, МЛАДОСТ, В ПЛАМЪКА СЪРДЕЧЕН
Младост, младост, в пламъка сърдечен
не привличай ме със своя зов:
Дъщеря ми е голяма вече.
Стар съм аз. Не ми е до любов.
Франц Фюман
превод: Кръстьо Станишев
ДЕТЕТО ОТКРИВА ГРАДИНАТА
Над тревите шумящи синеят -
на педя високо - небеса,
където облаците живеят,
които изпращат роса
Виктор Козлов
превод: Елена Алекова
***
От Покров* и до Покров -
два ръкава с благослов:
мах с единия - навред
сняг, виелици и лед…
Михай Бабич
превод: Димитър Милов
ЛЪЧ
Как изнизват се и падат лековато
гребените, катарамите с халките -
гордо ти пред огледалото когато
си развързваш, целите в искри, косите.
Ники Комедвенска
ЕСЕННА ПОЕМА
Каква великолепна южна вечер -
последен дар от есенното време:
звезди в небето светят отдалече,
в градината ми светят хризантеми.
Христина Комаревска
Из „Дисекция на пилигрима” (2022)
РЕЦЕНЗИЯ
Убили биха някои за този шанс
да ги прегледат, подредят по ръст,
поръсят със похвали.
Ана Александрова
СЪН
Препускат жадно моите очи…
Слухът ми дебне улицата няма.
Стаена нейде пролетта мълчи.
Владимир Волковец
превод: Елена Алекова
* * *
В безлистното време предзимно
се случват такива неща -
в мен блъска се неизразимо
мъчителна немота.
Димитър Милов
НЕДЕЛЯ
1.
Неделя ноемврийска - влажна, есенна.
Угасваха листата на черницата.
Мъглица есенна се бе провесила -
закриваше на слънцето зеницата.
Дмитрий Мизгулин
превод: Елена Алекова
***
Реките застинаха вече.
Притихнали голи гори.
Сред сумрака димен, извечен
сам Господ небето разкри.
Ярмила Урбанкова
превод: Василка Хинкова
МЛАДА МАЙКА
Щом баща ти ме целуне, рожбо мила,
ти ревниво го отблъскваш с всичка сила
и го шибаш през устата със тревога:
не разбра ли, че обичам теб най-много?
Иванка Павлова
Замерят ме със снежни топки дърветата -
закачливо може би или равнодушно?
Улегнаха, станаха мъже момчетата -
и най-вироглавите, и най-непослушните,
Маргарита Алигер
превод: Красимир Георгиев
ПЪРВИ ПЪТ СЪБУДИХМЕ СЕ РЕДОМ
…Първи път събудихме се редом
в смътно утро в делничния ден.
Синьо-синьо, тихо-тихо ведър,
ти безмълвно гледаше към мен.
Олга Крупенчук-Вознесенская
превод: Тихомир Йорданов
Ни урви ще видя, и ни планини,
и върхове също, от сняг пелени,
и облаци няма да гоня във бяг,
Манана Читишвили
превод: Димитър Милов
В ОЧАКВАНЕ НА ДЪЖДА
Теб те мами
ручеят разплакан…
Мен ме очарова време бурно.
Веселка Колева
УГРИЖЕН СВЯТ
Започне ли денят ни с вест за „ковид”,
не стигат буквите за всеки щам
и вместо нещо нежно да ни трогне,
сервират страхове на килограм,
Венцислав Бойчев
СВОБОДНОТО СЛОВО
Какво е днеска новото?
Дали е то свободно? Да!
Но кажеш ли си словото,
дали ще си на свобода?
Всеволод Кузнецов
превод: Елка Няголова
***
На Отец Сергий Симаков
(Игумен Рафаил), настоятел
на храма „Св.Архангел Михаил”,
който е близо до Углич
Михай Вьорошмарти
превод: Димитър Милов
Песен за виното от трагедията
„Чилеи и династията Хуняди”
Ако заложиш си душата
за дама, ти по мъжки, с нежност
и твоето блаженство кратко
потъпка тя съвсем небрежно;
Лозан Такев
Кой си ти?
Гост-режисьор!?
Водевилен атрибут
за поредния позор
на един забравен шут!?
Адолф Хейдук
превод: Вътьо Раковски
Когато на народа радостта прокудиш,
когато облак скръб челото му насити,
тогава господ със звезда в зори го буди,
тогава му изпраща той пророк спасител.
Николай Дялков
Из “Вертикален кръстопът” (2020)
ПОЕТИЧНА АВТОБИОГРАФИЯ
От село съм. Там - много отдалече.
От Орешник съм, свито под Сакар.
А дядо ми във детството ми рече:
„Осланяй се на своя си дувар!”
Елена Костадинова
МОРЕТО ИМА МНОГО БРЕГОВЕ
Денят умира с грохот на вълна,
когато тъмнината го прегръща,
а утрото с букет от светлина
докосва осъзнатата ни същност.
Борис Пастернак
превод: Татяна Любенова
СЪН
Сънувах есен в полуздрача на стъклата,
приятели и ти във шутовска компания,
като сокол, намерил покрив в небесата,
сърцето ми се спускаше върху дланта ти.
