Поезия
Петър Анастасов
Смрачава се, смрачава се над мене…
Смрачава се над моя град надменен.
Невидим ластик лястовици мята
и сенки се разхождат по земята.
Христо Огнянов
Няма никой да разтвори
шумно тежката врата, -
да забравя всяка горест,
лудо полетял в нощта.
Марина Мартинова
превод: Татяна Любенова
ПЪЛНОЛУНИЕ
На ръба на пустотата се целувахме с тебе
и разговаряхме на прага на мълчанието.
И нека предстои нощта на отчаянието.
Зад нас са изгорените мостове…
Ахмет Емин Атасой
КРАТКА САМОХАРАКТЕРИСТИКА
името ми е арабско, но аз арабин не съм.
в България съм роден,
но на гурбет живея;
Емил Кротки
превод: Красимир Машев
ВРАБЦИ И СЛАВЕЙ
Нямат нито величеството,
нито юначеството:
Весела Страшимирова
Там е мойто царство неизбродно,
где бурята развява своя стяг.
Над бездните ти алчни, море родно,
и над магьосания мъртъв бряг.
Боян Магът
О, Боже мой, о Боже всемогъщи,
днес моята изстрадала душа
към Тебе, Вездесъщи, се обръща,
днес с Тебе, Боже, се теша.
Йордан Фурнаджиев
Снимка някаква от книгата изпадна -
овехтяла снимка и на нея аз,
нейде петгодишен, на игра отдаден
със едно момченце. Майка ми до нас.
Любомир Духлински
МИНУТАТА МЪЛЧАНИЕ
Пътнико, защо не спреш
за минута своя бяг?
Един път в годината е…
Мира Дочева
ПРЕД ЕНЬОВДЕН
Колкото тревата е зелена,
толкова и моята душа
е щастлива всеки път,
защото
с мисълта за тебе се теша.
Лозан Такев
ИКОНИ
Иконите мълчат през вековете
за векове, изчезнали с куршуми…
В църковните олтари още светят
неказани
и премълчани думи.
Ада Негри
превод: Христо Панайотов
Стихотворение в проза
Аз я видях. Мъчителна безсъница покриваше нейното, като восък жълто лице. Тя беше боса, дрехите й в безпорядък. Държеше на гърдите си своето бозайниче дете.
Елън Бас
превод: Христина Керанова
СПОКОЙНО
Лоши работи ще стават.
Доматите ти ще хванат мухъл
и котката ти ще премажат на улицата.
Виктор Карпушин
превод: Дафинка Станева
***
На булеварда тъмнеят дървета,
мокрите пейки - сами.
Но понякога слиза доверие
от незнайните висини.
Мери Оливър
бележка и превод: Христина Керанова
Мери Оливър е родена и израсва в предградие на Кливланд, Охайо. Тя често бягала от трудните семейни отношения в близките гори, където строи колиби от пръчки и трева и пишела стихове.
Иван Мирчев
Планините и друмите
в тая бедна страна
се разбират без думи
и мълчат в тишина.
Димитър Симидов
Басня
Един известен наш писател,
и мой, и ваш добър приятел,
еднъж от Бога осенен -
(туй се не случва всеки ден!)
Иван Кирилов
Ти, що превъзмогна неволи в живота
с перо и реч блага, с възторзи безчет,
ти, който разкъса на иго хомота
и пръсна вековния тягостен гнет -
Инокентий Аненски
превод: Татяна Любенова
ПРИ КОВЧЕГА
В квартирата - прибрано. Блестят огледала.
И като кон завито е пианото сега:
на консултация тук вчера е била Смъртта
и е оставила след себе си отворена врата.
Рихард Билингер
превод: Асен Разцветников
ХЛЯБЪТ
Разчупен хляб лежи пред нас.
Хлябе, ний те славим с глас!
Алексей Колцов
превод: Д. К. Попов
Седна някой път
и замисля се:
как ще се живей
сам без никого ?
Виолета Станиславова
ПЪТ
I
Не помня откога сама на път съм тръгнала.
Не помня.
Навярно много дни и нощи са отминали.
Не помня.
Анна Маджурова
СКРИВАЛИЩЕ
Цял живот те търся
по хорските улици,
в очите на циганки,
по скалите на чужди ребра,
Петър Ванчев
Той написа стих за Русия
и властта му челото дамгоса.
Ревна хор: „Каква простотия -
тук мисълта анти-руска е боса!”
Владимир Бушин
превод: Дафинка Станева
ПЪРВИЯТ
Той, Пушкин, пръв във всичко беше -
не само в слава и любов.
Но в гняв към сита сган невежа,
и в буйна кръв, в духовен зов.
Иван Бунин
превод: Стефана Цанкова-Стоянова
Платан, параклисче над тъмний склеп,
кандилце с весели очи;
и в рамчица, обвита с черен креп, -
големи, хубави очи.
Дулинко Дулев
Вземате тридесет грама любовен копнеж,
чаша нежен
ветрец, шумолящ сред листата,
шепа трепетен звън от сърцата,
Георги Михайлов
Красавица бе нашта Йочка;
(Тук запетая с точка!)
пред нея всеки бе в омая,
(Тук само запетая!)
Лъчезар Селяшки
Из „Камък и струна” (2024)
КРИЛА ОТ КАМЪК
А ето и върха! Надоле окото
напразно през облак ще дири простор,
отгоре еднакво далеч е небото,
загадка бездънна пред слабия взор…
Генчо Златев
Из книгата на автора “Завещанието”
РЕАЛНОСТ И МАГИЯ
Аз искам винаги да си такава:
метафора в безсънната ми нощ!
Любов, която никой не познава,
единствена по сила и по мощ.
Туко Рамирез
ПЛАТЕЖНО
Безплатен обяд няма дори,
и безплатно безсмъртие също,
едното се плаща с пари,
другото с много пари, също…
Богдана Зидарова
Из „На огледалното дъно” (2007)
ДО МОЗЪКА НА КОСТИТЕ
Изгряваше тогава слънцето направо от съня ми,
загадъчно безкраен.
А в лешник недозрял побран,
светът бе само звук и светлина
и бликнала от стубел свежест.
Михаил Анишченко
превод: Надя Попова
***
Древната мъдрост на Нил сякаш стаил съм,
келтско сърце в гърдите ми се премята…
Нека погивам, но никога милостиня
няма да прося, нито попътен вятър.
Елисавета Багряна
Калиакра. - То сън ли детински, или приказка някаква беше,
или спомен, случайно избликнал, и незнайно когашен и гдешен?
Не, аз виждам: пълзя по скалите - обгорен, гологлав, босоног, -
и пред мене е само морето, а над мене - небето и Бог.
Хенри Лонгфелоу
превод: Христина Керанова
ПРИЛИВЪТ СЕ ВТУРВА, ОТЛИВЪТ ГО СЛЕДВА
Приливът се втурва, отливът го следва
здрачът се сгъстява, дъждосвирец подвиква;
по пясъка кафяв и влажен на брега
пътник закъснял бърза към града,
Михаил Бъчваров-Бондар
ДУША НАРАНЕНА
Нося в себе си много години
и да кажа на никой не смея,
че от болка сърцето ми стине
и с душа наранена живея.
Димитър Ценов
Художник чуден есента е,
с бои различни оцветява
и може в миг да те омае,
когато с четка се явява.
Ангел Каралийчев
ЛАСТОВИЧКИ НАД РЪЖТА
На Н. Фурнаджиев
Много здраве занеси на Каля,
пътниче, към село ли отиваш?
Аз подкарах с дрянова копраля
два орли над бащината нива.
Октавио Пас
превод: Жак Битев
Пее птичка сладкогласна
в клоните на бора.
Песента се носи ясна
надалеч в простора.
Върбан Велчев
ЛОЗАТА
Поникнала е тя от слънчев лъч,
попаднал в стъпка на богиня.
Морето спряло белия си гърч
и станало безкрайно синьо.
Миглена Георгиева
Из “Море без име” (2024)
ВЪПРОС
Кой беше отрекъл
саможертвата,
която е неизбежна
в живота?
Лео Коен
НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Ти беше син на друг - вълшебен - мир,
съдбата ти - нерадостна, жестока;
в лъжовен свят, отровен еликсир
ти пи, похулен от живота-цирк,
среди тълпа коварна и злоока.
Магда Петканова
Дунаве, Дунаве, Дунаве,
Дунаве, брат да си ми ти,
като те питам, кажи ми:
Борис Слуцки
превод: Тихомир Йорданов
Във преход сме, с вдигната летва за скок по-висок.
Не както предишния, но все пак се иска засилен отскок.
И определящо тук е, подсказва ми мисъл една,
че двама от трима ще паднат във тази война.
Реваз Маргиани
превод: Йордан Стратиев
Където и да ида по света,
очите й - две кротки светлини,
с майчинска любов
Първан Стефанов
И аз изпуснах някога хвърчило.
Не издържа кълчищният конец.
То трепна, нови небеса открило,
и сигурно пътува и до днес.
Иван Енчев
ПРЕДИЗБОРНА КАНДЪРМА
Снимките на кандидати
улици красят навред -
с бъдещите депутати
пълним кофите за смет.
Петя Пейчева
Бургаските поети ме очакват
с морето - най-голямото събитие
от първото ми детско, синьо лято
до днешния ми разговор с вълните.
Ангел Ников
Спокойна бяла шир до хоризонта,
над нея - тънка утринна мъгла.
Димят, под пухкав сняг заспали кротко,
разпръснати като стада села.
Асен Мерков
Из „Като дъжд, като хоро” (1998)
***
Така си по-красива -
далеч от мен.
Гласът ти не изстива
и в този зимен ден.
Дюла Ийеш
превод: Нино Николов
НА СЪПРУГАТА МИ
И отдалече ти държиш конците
на моята съдба. Спокоен лягам. Ти ме грееш,
когато си от мен далеч - по-силно, по-могъщо.
Елена Алекова
БОРБА 2018
По Христо Ботев
Тъй върви светът. Докога? Накъде? Незнайно.
Робство. Лъжа. Тук-там зов за борба. Безответен.
В жалби, в неволи, в беди. И уж не се трае,
а кротко пладнуват, блеят ли, блеят овцете.
Марин Ботунски
ПАРТИЙНИ ЩАФЕТИ
О, тук от „Изход”-а до „Вход”-а
е гмеж от връзки и наследственост.
И няма, няма край възхода
на героичната посредственост.
Тодор Копаранов
Заплетен облак сред лъчите тънки
до пладне свойта сила насъбра -
и свлече се над тъмната гора
и заблестяха капчиците звънки.
Димана Данева
Не е лудата пролет и не са това водите отприщени,
гдето идват на пролет, гдето бликат и всичко рушат.
Казваш - лудата младост е лудешки кръвта ми запалила
и затова тъй живея, и затова като пламък горя.
Александър Земни
Когато луната кат сребърен пламък
над Царевец кротко изгрей,
и с нежна милувка над всеки ням камък
прах сребърен там разпилей,
Кирил Гюлеметов
Поклон на теб, борецо идеален,
пред твоя прах заветен и свещен,
пред твоя чист живот, кристален,
в цветущий май от бурите сломен!
Леонел Ругама
превод: Никола Инджов
Сега искам да си поговоря с Вас
или, казано по-добре,
аз вече говоря с Вас.
Дора Габе
Не се ли три пъти обърна в гроба,
не викна ли и твоят вик не се ли впи
чак в земната утроба?
От срам, от гняв, не се ли цял стопи?
Димитър Бабев
Аз дишам твоя дих, от мойта кръв ти давам
и не веднъж съм бил от твойто тяло плът;
обичам те, като мечта те съзерцавам,
ти в мен, във тебе аз - вървим световний път.
Рашко Стойков
ЕДНОМИНУТНО МЪЛЧАНИЕ
2 юни - Ботевият ден.
Тишина,
удавена от думи.
Цветан Илиев
***
Свята Околчица! Тя е звездата,
дето не гасне и в летния ден.
Тя осветява на всеки душата
и призовава на подвиг свещен.
Димитър Светлин
У тебе всичко бе голямо:
брадата,
погледът ти смел,
алтънкалоферското ехо
Георги Бончев
Малка къща върху ската
сред овошките се гуши,
от въздишката на вятъра
паднали са две-три круши.
Кирил Маджаров
Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели
от плещите си в името на свободата.
Ето тъмното, мракобесно насилие,
ето робството с своя тежък ярем,
ето черепите строени в могили
и жестокото Чингиз-хановско време.
Васил Павурджиев
Първо либе, първа обич
тя в незнаен друм изпрати!
Седем братя по неволи
те заминаха крилати.
Николай Дончев
БЪЛГАРСКАТА МАЙКА
Ти много скърби преживя
и не една злочестина,
ора над плодните нивя
и жъна в зной и тишина.
Харалан Недев
ТРАГЕДИЯ
Не зная бяха ли сестра и братче,
ще бъда,
може би, неточен тук,
но зърнах ги да ровят за коматче
в контейнер за боклук!
Лъчезар Селяшки
Из „Камък и струна” (2024)
НЕИЗПОВЕДИМО
Безброй видими и невидими
движения, цветове, сияния.
Пулсираща в тревата тишина.
Венцислав Бойчев
АЗБУКА
Ние, с нашата просвета,
често пълним досиета -
признати за литература,
ама - с параф и сигнатура.
Из „Солено синьо” (2024)
Татяна Явашева
***
Морето натежало е
от сол и от мистични сънища
Солта се утаява
между песъчинките
Добри Жотев
Не, не знам защо се смеете,
че когато видя зора,
мушвам си главата в пясъка,
мои мили хора!
Иван Хаджихристов
Като сън тия кораби странни пътуват
по море, и зелената грива блести,
отминават брега на детински мечти.
- Любовта, може би, те враждебно целува.
Любовта, може би, тук безумно цъфти.
Александър Божинов
Мадам де Теб в Париж така ни пророкува:
светът през тая пролет в кръв ще плува;
ще има смърт на мъж голям държавен
и някой, пак държавен мъж, пред съд ще е изправен.
Камен Бранник
Един суров войник,
възправил царствен стан
на буен огнен кон,
от изток се задава, -
Васил Аврамов
Беше тревненски есенен ден.
Ниски облаци вятърът нищеше.
Малко тъжен и малко смутен
влязох в моето старо училище.
Миглена Георгиева
Из “Море без име” (2024)
ДЮЛЯТА
На двете ми деца!
Аз просто исках да е светло
даже когато няма да съм
с вас,
и да запаля лампата
Осман Мустафов
КАРДИОГРАМА
Сърцето ми тревожно галопира към върха.
Под копитата на пулса му
изникват върхове и пропасти.
Иван Енчев
Най-трудно вече тука се битува:
коварен вятър в джоба ни бушува,
гладнишки сметки и цени надува.
Булат Окуджава
превод: Иван Есенски
ГРУЗИНСКА ПЕСЕН
Едно гроздово семенце в топлата пръст ще зария,
ще целуна лозата, в която зрял грозд задимя,
ще извикам приятели, обич в сърцето ще скрия -
инак няма защо да живея на тая земя.
Из „Гласове” (1939)
Методи Цветнолюбов
Каква е тази пламнала река,
широка, пълноводна, неспокойна?
Кои са тези брегове тропически и знойни?
Безкрайна ли е все така?
Стефан Стоянов
МАК
Във нивята хлебородни
сред притихнали пшеници,
сякаш нов и жертвен знак,
тихо, тихо се полюшна
кърваво разбуден мак.
Емил Коралов
Ридаеше нощния вятър
разрошен и блед и пиян.
На облаци бели с крилата
се носеше месеца сам.
Върбан Велчев
След първата най-свидна дума: Мамо!
ти ставаш вече роден мой език!
Език за надпис върху щит и знаме.
Език на Ботев! Български език.
Петя Пейчева
Светликът от монашеска обител
достигна чак до папския олтар.
Пресвята мъдрост дръзко се провикна:
,,Не са ли слънце, въздух общий дар!”.
Сонет
Стилиян Чилингиров
Столетия през паметни възходи
до робски низини… О, бащин род,
съдбата теб еднаж ли изпроводи
в живота гибел, в гибелта живот!
Кънчо Великов
ШИПЧЕНСКА БАЛАДА
Шипка! Паметника извисява ръст,
върхът е същият и “всичко е спокойно”…
За подвиг всяко дело е достойно!
Лъвът спокоен е - не дири мъст.
Христина Комаревска
КАТО НА ВОЙНА
Не винаги разчитам твоя пулс -
сигнал от моята контролна кула.
Тъгувам мълком, губя своя ум,
потъвам бавно и изплувам.
Виолета Бончева
МАЙ
На край света да бяхме се родили -
там, дето океанът и небето докосват бъдното,
там дето
е свършекът на земното и няма
по-син простор от тоз,
Веселин Чернялски
Из „А времето през чучура тече…”(2015)
ПРЕД ПРАЗНИКА
Не поглеждай към вратата, мила
и дръпни смутеното перде.
С вярата си любовта е силна.
Затова любов се не краде.
Алани Мени
ВСИЧКО Е!
Събудих се в очите ти, небе,
избродих синевата ти безкрайна,
и утрото от нежността гребе,
и пие от усмивките ми тайна.
Яков Белински
превод: Красимир Георгиев
НЕ ОСТАРЯВА ДУШАТА НА ВЕТЕРАНИТЕ
Помним грохота, в битки земята раздрана,
всеки ден, сред войната горил далнина.
Не старее душата, душа смела на ветерана
от световната втора война.
Христо Лалев
ЗМЕЙОВИ ТЕРЗАНИЯ
Змей съм. Мале, ти змеица,
лика сме прилика.
Щом в гората шумне птица,
дето извор блика,
Владимир Башев
Из „Желязно време” (1962)
Тази вечер
едни отидоха на американски балет,
други отидоха да слушат Кучера.
Демян Бедни
превод: Димитър Полянов
Пролетес ходил птицелов
за косове на лов;
по цели часове в тревата мека
той мрежата поглеждал отдалеко,
Леонид Дербеньов
превод: Красимир Георгиев
ИМА САМО МИГ
Призрачно време, светът ни бушуващ е.
Само миг има - да бъде твой брод.
Само миг, сбиращ тук минало с бъдеще -
именно той се нарича живот.
Лозан Такев
Пчеличките пърхат на двора щастливи
сред здравеца цъфнал
и майски цветя.
Клод Карломан де Рюлер
превод: Красимир Машев
Гледаше чуждо прегрешение
и Зловоние й беше в устата.
Понс-Дени Екушар-Льобрьон
превод: Красимир Машев
***
Ерудит е. Няма втори.
По-по-най е.
Каквото знае - говори, говори…
А какво говори - не знае.
Дафинка Станева
БАЛАДА ЗА РАЙНА КНЯГИНЯ
Щом отново разцъфне април
в панагюрски хайдушки поляни,
ти долиташ на кон волнокрил,
като лъч за народа въстанал.
Първан Стефанов
СКАЗАНИЕ ЗА МОЯ ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ ГОДИШЕН ДЯДО
Дъждовна есен.
Дъждовна нощ.
Газени лампи страхът люлее.
Крум Вълков
ЧЕХЪЛЧЕ И АМЕБА
Чехълчето стана мъж
и помисли си веднъж:
- За каква ми е потреба
едноклетъчна амеба,
Иван Тургенев
превод: Хенри Левенсон
***
Небето есенно е ясно
и небосводът е тъй чист.
В гората търся аз напразно
по клоните забравен лист.
Александър Жаров
превод: Бленика
Нов май във прозорците играй с лъчи,
с гръм и слънце радва и вълнува.
Нова песен днеска ми звучи,
някак другояче ми се счува.
Златко Гарванович
превод: Валентин Димитров
***
На държавната ясла добитъкът никога не е гладен.
***
Хърватите са политически разделени - на богати и бедни.
Денчо Владимиров
Из дневника на публициста
През дивите 90-те години на набиращата сили капиталистическа вакханалия, сътрудничех редовно с памфлети и политически фейлетони на вестника, създаден от Стефан Продев - „Дума”.
Николай Цонев
ХВЪРЧИЛО
Държеше малкият връвта
на книжното хвърчило.
То на високо бе се извисило.
Иван Скала
превод: Вътьо Раковски
Ще ти бъда приятел.
Ето ръката ми.
Ще ти бъда приятел.
Евгений Абросимов
превод: Красимир Георгиев
СИН
Александър, Станислав, Иван -
колко драми, колко слава там!
Вечерта ще е червено-синя,
аз край люлката до теб съм, сине.
Павел Винтман
превод: Красимир Георгиев
БЕЗЗВУЧНА СИМФОНИЯ
Гръм кратък - тътен глух разлял,
озон и светлина се раждат,
на мълниите карнавал
чернеещ хоризонт обсажда,
Владислав Занадворов
превод: Красимир Георгиев
ВОЙНА
Ти не знаеш, мой сине, какво е война!
Тя не е сред полето на боя огнище,
не е смелост и смърт. Тя е бурна вина,
всяка капка с решителен израз насища.
Иван Радоев
Kъде съм Ви виждал, Володя Безсонов?
Къде и кога съм се срещал със Вас?…
Не бяхте ли оня войник с ешелона,
когото заведох тогава у нас?
Боян Ангелов
АРЛЕКИН
Гората с елените нейни, реката с рибите в нея
и думите ненадейни, които ще съумея
да чуя (дори за кратко), а после да ви разказвам
с лъчисти полузагадки за вечната неприязън…
Магда Петканова
Тази вечер може би замислен
ще преминеш пак край таз врата,
дето нявга толкова безсмислено
сенките ни сля в едно нощта.
Стоян Олчев
Ех, да имам конче шарколия
и седло със злато обковано -
ще препусна като луд гидия
из полето равно, неорано.
Тодор Драганов
Преплувал сънний залив на нощта,
изгрява новий ден безбурно. -
Звъни цимбал - и пролетна мечта
тогава с пламенно ноктюрно.
Стефан Марков
Извива се белия, мраморен път
през мъртви полета и сипеи черни,
където в безмълвие гробно-студена -
луната бележи трагически кръст.
Любен Чакъров
Вълни, простори и вселена
блестят от лунна светлина,
заспа душата, упоена,
във златна люлка на съня.
Елена Алекова
По стихотворенията му „Долна Липница”, „Потомък”,
„Наследство”, „Към България”, „Добрата дума”,
„Послеслов”, „Страж”, „В бащината къща”, „Обръщение”,
„Щрихи” и „Трицветен град”
Стефан Поптонев
Из „Години на узряване” (1964)
НЕОСПОРИМОТО
Спор гръмовит шумя за ритъм и за рима.
За думички,
или за думи -
като желязо тежки и сурови.
Янаки Зибилянов
Може да съм гъска глуповата,
но съм дала нещо на културата,
че ако не бяха ми перата,
кой ли би създал литературата.
Павел Арски
превод: Красимир Георгиев
В ПАРКА ЧАИР
Розите в парка Чаир се разлистват,
в парка Чаир разцъфтява бадем.
Сън ме връхлита и твойте златисти
плитки сънувам в оазисен ден.
Адам Русак
превод: Красимир Георгиев
ЗДРАВИ БЪДЕТЕ, ЖИВЕЙТЕ БОГАТО
Здрави бъдете, живейте богато,
а ний си отиваме вкъщи, събратя.
Ний славно гуляхме на вашия празник,
той празник красив е, с веселия разни.
Езра Паунд
превод: Николай Тодоров
И тъй до кораба ние се спуснахме,
и с кил към вълните, към богоравното море, и
издигнахме мачта с платно на помръкнал кораб,
понесли овце на борда и свойте тела,
Кольо Ст. Колев
РАМО
За какво са ни изобщо рамене,
ако няма кой на тях да стъпи?
За какво изобщо да растем?
Борис Вулжев
Приведе се дървото -
докрай не издържа.
Огъна се, защото
плодът му натежа.
Александър Михайлов
ПЪРВИЯТ ПРОЛЕТЕН ГРЪМ
Тихо снегът се топеше.
Идваше пролет от юг.
Ручей ли стряхата беше? -
пееше весел капчук.
Из „Жарава в огнището” (1966)
Димитър Ненчев
ПРЕД АЛБУМА С ДЕТСКИ РИСУНКИ
На моите дъщери Силвия и Диана
1
Ти рисуваш къщи и цветя,
над които жълто слънце грее.
Със наивна детска чистота
в своя малък свят живееш.
Любомир Брутов
Пред мен са Бабуна и Маркови кули,
аз виждам възправен гиганта - герой.
В нозете му Прилеп старинен се тули -
свидетел на личби, на битки безброй.
Иван Крилов
превод: Георги Райчев
Просветата полезна нам дали е?
Полезна, то се знае, ала ние
просвета често думаме на разни
разкошества, съблазни
Миглена Георгиева
Из “Море без име” (2024)
МОРЕ И ЕДЕЛВАЙСИ…
Донесохме
мъничко зима
на август,
сляхме планина
Стоян Лозински
АНТИНОМИИ - 1
Териерът Боби от Единбург
е прекарал в скръб 14 години на гроба на господаря си.
Гъсениците грозни са деца на пеперудите,
а те пък ни омайват с красота безмерна…
Венцислав Бойчев
ПРАЗНИЧНО
И през Седмицата на гората,
пак разказват й играта.
Георги Струмски
Със яростните си криле
един сокол прелита
на Кюстендилското поле
вълшебната палитра.
Чило Шишманов
Във тебе, беден кът, съм се родил,
сред простите ти люде съм израснал.
Макар от твойте мъки да съм пил,
за мене, край, ще бъдеш най-прекрасен.
Любомир Бобевски
Вярвам в Бога Всемогъщи,
вярвам в Правдата му свята,
вярвам, че над братя-роби
ще изгрее свободата!
Александър Божинов
Лулу,
и днес те срещнах
се в същата пътека,
напета, тънка, лека,
Вили Терзиева
***
Пътека прашна в края на полето,
далеч от глъч на делник забеснял,
нозете морни води там, където
светът във мир е кротичко замрял.
Хайку и други стихотворения
Мирослава Панайотова
***
Жълтите цветя
тихичко си говорят
за жълти неща.
Иван Серафимов
По-голямо от мравката,
от дете по-бързо расте то.
Вятърът го завива ласкаво,
стоплят го снеговете.
Богдана Стайкова
Една вълна на радост ме залива
и като лястовица ми трепти в сърцето.
Защо съм днеска тъй щастлива?
Дали защото е усмихнато небето?
Михаил Анишченко
превод: Надя Попова
***
В коренищата скрит, в тясна дънна пролука,
май гладът ми надви над студената кръв…
Късметлия уклей, недоръфан от щука,
аз налапах фаталната кука със стръв.
Томас Мур
превод: Росица Станева
ВЕЧЕРЕН ЗВЪН
(Петербургска песен)
Вечерен звън. Камбанен звън,
на приказка във мен е сън -
за детството, за роден край,
за моя дом, любов през май.
Уолт Уитман
превод: Христина Керанова
1.
Празнувам себе си, и себе си възпявам,
и каквото аз приемам, ще приемете и вие,
защото всеки атом мой е част от вас.
Воймир Асенов
Из „Граници” (1977)
На Петър Парижков
Южнякът с пролетен замах
прегръща пътища и къщи.
Не съм се връщал у дома -
от много дни не съм се връщал.
Камен Зидаров
Ах, тази мрачна, варварска страна,
където всеки кът навява ужас
и дните, като вълци, се пробуждат
с тревожен вой за плячка и война.
Любен Цветаров
на Д. Съботинов
Зли вихри се гонят в шеметна забрава
из просторните родни, безмълвни поля,
като глутница вълци свирепо нападат
на потъналите в сняг безметежни села.
Жан-Франсоа Гишар
превод: Красимир Машев
Смъртта не е беда голяма
и по-страшна от зима:
Франсоа Волтер
превод: Красимир Машев
***
Трепери, Хораций! Предай се, Рафаел!
Сега със вас се състезава нашият Куапел.
Двоуми се между перо и триножник,
Димитър Василев
Една надежда най-напред те бяха,
далечна, смътна като вечността.
А послe - вяра. После - paдост плаxa.
Ликуване. И сълзи в радостта.
Димитър Веженов
Ний пак се срещаме със тебе - и не като врази,
като приятели, разбрали се във нужда.
Любимата жена, която някога обичахме,
не е ни моя днес, ни твоя. Тя е чужда.
Васил Каратеодоров
Ще бъде ли през утрина, потънала във бяло,
или през мрачна вечер, или нощем - все едно:
повехнал лик ще прибледнее в старо огледало
и ще изчезне мигом като слънчево петно.
Методи Цветнолюбов
На П. Чизиков
Отдавна на душата ми тежи,
отдавна искам да ти пиша,
затуй, че в моите очи
блести сега зловеща грижа!
Христина Комаревска
Из „Обръщалце, обръщалце..” (2024)
Странно наименование за поетична книга, даже не съм го срещала често и в други жанрове. Но ми се натрапи, така, изведнъж, изневиделица. Стовари се върху главата ми, искаше да му обърна внимание, да се замисля какво ми „нарежда”. И не без съпротива в началото, аз се съгласих да [...]
Владимир Башев
Из „Желязно време” (1962)
Обичам вашите квартири,
където чинно съм седял
сред статуетки,
сред картини
Григор Угаров
Когато още бях във майчините скути
съм слушал за безчет бунтовници прочути,
напуснали деца, напуснали предели,
за теб, Родино моя, в бой някога измрели.
Красимир Власев
***
човешката
природа е приспособима
и хора живеят навсякъде
Любомир Духлински
ОТГОВОР НА ЕХОТО
Любовта, казват познавачите,
може да не е до край споделена.
Ревността, казват познавачите,
може да бъде неразумна и зла.
Паун Генов
Тая пролет - слънчева и весела
ме завари в стаята самин…
Пролет, пролет, веч не помня песните,
нито твоя пламен, слънчев химн…
Стоян Дринов
***
Над моя гроб, под листи капнали заровен,
аз знам, че никой няма да заплаче;
през есен меланхолна тамо с глас тъжовен
самотна врана на прокоба ще да грачи.
(1935 -1940)
Анна Ахматова
превод: Татяна Любенова
Не, и не под чужди небосвод,
не под защита на крилата чужди,
аз бях тогава с моя мил народ,
в нещастието бях със него, в нужда.
Анна Ахматова
превод: Красимир Георгиев
ЕЛА ДА МЕ ВИДИШ
Ти ела да ме видиш така.
Аз съм жива. Боли ме. Пристигай.
Няма в тези ръце топлинка,
тези устни изрекоха: „Стига!”
Петър Ванчев
ВАЗОВ ПРОГОВАРЯ
О, Лев свещен на моите деди!
О, Лев на мъки, стонове вековни!
Тъй скъп за тая, дето ни роди
за радост не, за ядове отровни!
Цветана Костова
С дъх ароматен на свежа трева,
с ласка ме среща полето…
Утринен полъх. Простор. Синева.
Буди се в трепет сърцето.
Асен Калоянов
ВЕЧЕР
Залязна слънце. Ето, иде вечер.
О, топла безприютна вечер
иззад баири, равнини.
Подухва вятър. Мрак в полята.
Стефан Калев
***
Разсърдено беше мечтаното лято,
казанът небесен за дъжд онемя…
И тръгнаха корени към небесата
за своята жажда да търсят земя…
Димитър Данаилов
Ти вече пишеш и четеш, Сали,
това е толкоз хубаво, другарю!
Ти вече си наистина щастлив -
грамотен гражданин си на България.
Димитър Симидов
Като валяк се влачат бавно,
о, Дунав, твоите води!
Река замислена и славна,
река на моите деди,
Богомил Райнов
Като бензин, разлян по мръсна локва,
в небето тъмно се прокрадва утрото
и пак изцапани, и пак измокрени,
в дворовете къщята се събуждат.
Весна Парун
превод: Елка Няголова
Ако сърцето ми не изпреварва птиците,
ако очите ми обеднеят и гледат насила,
ако ръцете за миг станат тъжни вдовици,
а любовта не ги прави вече красиви…
Иван Скала
превод: Вътьо Раковски
Който не знае провинциалните фенски градчета прочее,
той никога няма да разбере под този свод
въпросителните женски погледи, завършващи
Йосиф Уткин
превод: Тихомир Йорданов
Това е нелепа идея -
пред старост да тръпнеш от страх,
да пишеш: Угасвам… Белея…
И „ох, скъпа моя!”, и „ах”!
Абед Никпу
превод: Георги Ангелов
***
Ех, вие,
всички води на света…
Димитър Милов
До небесата се въздигаме
с хвалбите си един за друг.
А после на парцали мигаме -
не можем да отроним звук.
Михаил Михайловски
Душата ми живее със всичко, което диша тука:
със мъдростта на дъбовете и виното на ручеите,
с хилядите луни, които ухаят от зелените небеса
на дюлите,
Ангел Каралийчев
ЕСЕННО КОКИЧЕ
Перото ми тежи - не мога!
Акациите съхнат в блен,
обърнали очи към бога.
Отхожда есенния ден.
Михаил Анишченко
превод: Красимир Георгиев
БЯГСТВО
Аз към нощния Брест се промъквам през блатата на минал кошмар,
свойта мила изгубих по пътя в деветстотингодишна съдба.
Елена Исаева
превод: Красимир Георгиев
КАК ДА ОТГОВОРЯ, МИЛИ
Как да отговоря, мили,
на въпроса, носещ вихър:
„С мен до край света ти би ли
стигнала, щом те повикам?”
Михаил Луконин
превод: Красимир Георгиев
ЖАЖДА
Пак дъжд е,
удря по стъклата,
по кленове, с ветрец обвени,
по кея,
в мостове заляти,
Петър Динеков
Стара майко, недей плака,
недей плака, недей чака
млада булка въртокъщна,
млада булка с песен кръшна.
Анатолий Аврутин
превод: Елка Няголова
***
Не се изненадвайте вече на нищо -
на дребен детайл от слово разкошно,
на блик светлина, на поглед невиждащ,
на черната вялост сред белите нощи.
Ядолла Рояйи
превод: Георги Ангелов
***
В секундата на смъртта,
за нея
Франсоа Гакон
превод: Красимир Машев
Не се вглеждай в портрета с омая
на Корней и ще кажа накрая:
Дафинка Станева
На Момка Чумпилева
Земя хлебородна със хора сърцати -
това е на Добруджа гербът свещен.
Земя кръстопътна, съдбата ти прати
врази, чуждо робство, народ разделен.
Иван Арнаудов
Върху скалистите гори
натегнал облак се надвеси
и слънчевия зрак той скри
зад свойта сянка, зад криле си;
Милан Краус
превод: Василка Хинкова
ВЪЗЕЛ
Тъй далече си Додоне
сърце мое умълчано
оседлах си вече коня
за път стегнах подкован е
Евгений Семичов
превод: Красимир Георгиев
НЕ ТЪЖИ ЗА МЕН
Не тъжи за мен, обичан род!
Мене нямаше ме в тоз живот.
Имаше протяжен тъжен звук…
Излетял от дланите капчук.
Надежда Кондакова
превод: Тихомир Йорданов
СИНЯТА КЪЩА
Почти на края на оврага
е оня вече празен дом.
не ще прекрачим ние прага,
ще постоим тук мълчешком.
Янко Стефов
ОСТАРЯЛА ПОГОВОРКА
Що за поговорка, бае:
„Храни куче - да те лае!”
И глупакът днеска знае:
храненият пес си трае!
Борис Незорин
Връз чер саван се сипе траурна вълна.
На демон зъл окото кърваво лъщи.
Сияе лъч от багри - светлина;
в кошмарен сън тревожно робът спи,
в кошмарен сън - прокоба…
Димитър Подвързачов
(Откъслеци от недописана поема)
1.
Отдавна среднощ отзвъни над Рим, във морен сън унесен,
и Тибър галени вълни влече с приспивна песен.
Спят арки, портици, дворци и померанцови градини,
във храмовете спят жреци и блудни богове, богини.
Хуан Хил-Алберт
превод: Александър Муратов
В потъмнялата казарма
офицер един предател
край водите на Турия,
шепнеше закани празни:
