Поезия
Бианка Габровска
ЖИВОТ ОТ ДУМИ
Аз вече ще живея на инат.
И с всеки ден неспирно ще воювам.
Ще предизвиквам този смръщен свят.
Насила обич няма да купувам.
Тихомир Йорданов
Влезни в дома ни без преструвки.
С лъжливи думи не дотягай.
Пенчо Пенчев
ЛУННА НОЩ
Среднощ е. Любовта ми е сама.
Навярно вече спи спокоен сън.
А от небето кръглата луна
огрява дървеса и къщи вън.
Павлина Гатева
КРЪГОВРАТЪТ НА ВОДАТА
Дали е трябвало
да заваля,
когато си се влюбвал, като песен -
Денис Олегов
ПОЛЕТО С МЪРТВИ ЦВЕТЯ
Ще падна ранен от ръждиви куршуми
в полето с мъртви цветя.
Ще минат жътварки, ще гледат учудено
и гордо ще минат отвъд
Георги Славов
***
Любовта трябва да се спряга в минало завинаги,
защото там оставаш, цвете тъжно
и там ще бъдеш във всички бъдеща,
каквото и да ни донесе океанът на деня.
Калоян Христов
ИЗЛОЖБА
Спомни си за онези картини,
които преди време видя
в малката галерия -
на ъгъла между натоварения
Мария Магдалена Поцгай
превод: Ваня Ангелова
***
Вече от доста време
съществувам
така простичко
Микола Боровко
превод: Ваня Ангелова
***
Пачата трева в двора на моя баща
разцъфна с прощална тъга.
Закръжиха птиците на болката
неудържимо в небето.
Такис Варвитциотис
превод: Марин Жечев и Михаил Берберов
Подчинявайки се на небето,
се катеря
по усмихнатия хълм.
Йоргос Темелис
превод: Марин Жечев и Михаил Берберов
Още малко се наведи.
Гледай.
Там, в дълбокото, виждаш ли
неизкоренената ми тъга?
Алексей К. Толстой
превод: Иванка Павлова
КАМБАНЕН ЗВЪН ПРЕДИ БОГОСЛУЖЕНИЕ
Посред дъбрава -
храм, кръст с позлата.
Звън огласява
бодро гората.
Шандор Петьофи
превод: Иванка Павлова
***
О, правдо! Ти спиш ли? Или си умряла?
Тоз мъж бе напълно достоен да носи
на своята шия верижка от злато,
но вместо това той виси на въжето.
Алфред Тенисън
превод: Невена Стефанова
Аз чаках трена в Къвънтри
на моста сред тълпа колари и носачи
и съзерцавах трите тънки върха на крепостта,
тогава и нахвърлих древното предание на този край.
Робърт Бърнс
превод: Невена Стефанова
На Изток тримата крале,
кралете най-велики,
си дават клетва да умре
навеки Джон Ечмика.
Самюъл Тейлър Колридж
превод: Невена Стефанова
Във Ксанаду по заповед на Къбла хан
бил вдигнат на насладите разкошен храм и там
свещените води на Алфа лягали
през пещери безмерни; после лягали
Йордан Пеев
***
На Никола Вапцаров
Днес ще ме разстрелят, мамо,
няма да ме жалят…
Ти, недей да плачеш само
и не ме забравяй!
Веролюб Вукашинович
превод: Елка Няголова
МОЛИТВА В НАВЕЧЕРИЕТО НА ПОСТИ
И дойде време за пост,
за обреден хляб и вино.
Дочакай да слезе гост
от висините сини.
Вадим Зубарев
превод: Георги Ангелов
***
Ту градът преминава в град,
ту планините - в планини,
а с планините несравними -
Золтан Зелк
превод: Нино Николов
Че младата ти плът до смърт измъчи
една-две хиляди самотни мои нощи,
че те обичам безогледно, безразсъдно,
че ти строши прозорците сирашки
Благо Прангов
КЪЛБОТО НА ОСИТЕ
Агресията - дяволско кълбо оси -
е мълния в небето на надеждата.
Свирепо слънце от вселенския корниз
лъчите си железни върху нас изцежда.
Олег Головко
превод: Людмил Симеонов
***
Земя рождена, моя кръв и сила,
как ти от пепелта ме възроди!
Аз знам - за всичко ти си ми простила,
за всички мои грешки и беди!
Драгни Драгнев
Те тръгваха от мъката, растяха
в народната душа… Като бразда
надеждата - небесната им стряха -
обтягаше копнеж за свобода…
Гергина Давидова
ПРЕД БОЖИИТЕ ВРАТИ
(27 декември 1872 г.)
В Къкрина ханчето трепери.
Срамът го срина във пръстта.
Белязан ден пред Божиите двери
и Дяконът се сля със вечността.
Ганко Славчев
ЧЕРВЕНИ ГРОЗДОВЕ
Подобно кръв тече ширата в бъчвите.
Червени са ръцете ми от гроздобер -
това е есента,
която чаках.
Ели Видева
От върха се спуска светлина,
грейва по разнежени поляни,
тръпне избуяла далнина,
а в земята плачат сухи рани.
Жеко Христов
ДО ВСИЧКИ
От един малък град на една малка държава
мойте разгърдени стихове идат.
Точно когато се мръква ще дойдат при вас.
Жеко Христов
ТРАКИЯ
Сокол в небето й криле разперил -
под слънцето блести.
Червена роза за ревера ми
пред всеки дом цъфти.
Жеко Христов
БУРЯ
Защо е тази грозна буря
над тоя хубав и спокоен град!
Прегърбени липи се прекатурят,
водите мъкнат птичета и цвят…
Жеко Христов
ЖЪТВАР
По жътва съм роден,
сред тежки снопи -
родил се на баща ми нов жътвар.
Из „Любовни вертикали” (2017)
Йордан Пеев
ОЧАКВАНЕ
По градските балкони
сред фикус и мушкато
съвременни мадони
простират дъх на лято.
Лозан Такев
ЧОВЕЩИНА
Зад ъгъла в упор убиха
една непозната жена…
Убийците ловко се скриха.
И никой не ги разпозна…
Йовчо Савов
ЕДВА ЛИ НЕ
Докога ще е жегата, полъх ще има ли…
поединично спасение всеки намира,
а часовете сумтят - застинали биволи,
сякаш векуват на циферблата във вира.
Александър Арнаудов
НАСЛЕДСТВО
растеш в прахта
която светът тъпче
и погребва времето
Борче Панов
превод: Наталия Недялкова
Из сборника „Фотостихеза” („Глочка школка”, 2019)
ОТВЪДНИЯТ КОН
Моят тукашен Троянски кон
няма връзка с отвъдната война за Елена,
нито с отчаянието, нито с корабните ребра на бурите,
от които е изкован.
Фернанду Песоа
превод: Виолета Бончева
КОГАТО ТЯ МИНАВА
Седейки до прозореца,
размътен от снега,
виждам през стъклата образа й,
Бронислав Май
превод: Георги Ангелов
Такова време е: побеждава хаосът.
И мракът обгръща земята
и небето, и между тях - мен.
Барбара Садовска
превод: Георги Ангелов
***
Търся най-тъмния ъгъл
на света
търся заблудения
Янина Кац
превод: Георги Ангелов
***
След голямата любов -
малко жалост.
Захарина Тонева
ЗВЕЗДОБРОЕЦ
През прозореца надничам нощем
и дълго гледам небосвода…
На луната шепна тихо,
ала тя със мене не говори…
Евгения Шарова
превод: Люлин Занов
СЛОВОТО
„Роди се слово и сега вече то ни води…”
Л. И. Токун - „На В. Саратов”
Из книгата „Сребърни звънове”
Роди се слово и ни води то -
ту към небето или към земята…
Родолюб Чорич
превод: Наталия Недялкова
МАЛКИЯТ ЧОВЕК САМ СЪС СЕБЕ СИ
Малък човек съм,
живея с големи мечти.
От далечината чувам как ехото
отпреди векове зове,
Татяна Вуйович Костич
превод: Наталия Недялкова
Утрото се надига от леглото си
сънят ми изпрати като лош знак от нощта
изхвърчал от прозореца бял гълъб
Станислав Мисаковски
превод: Георги Ангелов
Един каза: ние бяхме
друг каза: ние ще бъдем
те чакаха аз
Костас Стериопулос
превод: Марин Жечев
ОГЛЕДАЛОТО
Колко години в огледалото се гледам
и още да изуча
лицето си не мога.
Никос Хандзарас
превод: Теодора Стайкова
ИДИЛИЯ
Зад черните пинии сребърна ивица блясва
и вече зорницата в нея трепти и изгасва.
В огнището борина с дъх на смола се разгаря
и сладко проскръцва вратата, която сега се отваря.
Ригас Голфис
превод: Радой Ралин
откъс
По улицата бавно работници нахлуват,
в душата им е огън, на устните им - яд.
И мъката, която гърдите им издува,
ги тласка да вървят.
Дерек Уолкът
превод: Марко Марков
МОРЯК ПЕЕ ЗА КАЗУАРИНИТЕ
Из цикъла „Шхуната Флайт”
Ти ги виждаш по ниските хълмове на Барбадос,
стени от вятър, игли за урагана,
високи мачти с перести облаци
Ришард Криницки
превод: Георги Ангелов
ИСТИНАТА?
Какво е истината?
Къде се помещава?
Къде е управителният й съвет?
Къде е надзорният й съвет?
Пьотр Мицнер
превод: Георги Ангелов
***
Над пропастта
мост
аз съм мост
аз съм пропаст
Кунвар Нараен
превод: Сати Кумар и Григор Ленков
Небето е надвиснало като скала,
проядена тук-там със дупки от звездите.
Едно малко, разтупано сърце…
Нареш Мехта
превод: Сати Кумар и Григор Ленков
ГРАДЪТ, ИЗМИТ ОТ ДЪЖД
Мъглива вечер,
дърветата са мокри и мълчат,
мълчи семейството на облаците.
Гириджа Кумар Матур
превод: Сати Кумар и Григор Ленков
ГРАДЪТ В МЕН
Така се получава,
че вече не навън,
а собственото мое тяло
изригва адски шум.
Кедарнат Агървал
превод: Сати Кумар и Любен Любенов
ТЪЖЕН ДЕН
Тоя тъжен ден
е мълчалив
като получил първа пенсия чиновник,
като загубил на комар човек.
Бхарат Бушън Агървал
превод: Сати Кумар и Любен Любенов
ВНЕЗАПНОСТ
Никъде
нищо не се е случило.
Нито някой дойде, нито друг си отиде.
Рагувир Сахаи
превод: Сати Кумар и Любен Любенов
ЕДНА ЗРЯЛА ИНДИЙСКА ДУША
Един ден в болницата
с плачещи деца
внезапно се усетих остарял.
Винод Кумар Шукъл
превод: Сати Кумар и Любен Любенов
ЛЮБОВНО
Написването му разбуди
заспалите в сърцето чувства.
Строя въздушен дом
на гробището,
Кедарнат Синг
превод: Сати Кумар и Любен Любенов
СВЕТЛИНАТА И АЗ
В светлината плуват дървета,
пътища,
завои
и дълбоко някъде се сливат.
Слав Хр. Караславов
Из „Време” (2002)
СЪВЕТ
Побелях от извисявания
и от бдения,
помъдрях от удари явни
и скрити,
Петя Цолова
С ГЛАВНА БУКВА
С главна буква бих изписвала три думи всякога -
Живот, Любов и Смърт.
Тях изглежда свещена верига ги е свързала някога,
още в първия ден на света.
Борис Бухчев
ИСТОРИЧЕСКА ПОУКА
Всеки българин я знае
мъдростта на хан Кубрата:
пръчки вързан сноп това е
силата на брат до брата.
Трайко Симеонов
Ветре, буйни и крилат -
где ти ходиш, где ти скиташ?
И по целий Божи свят
колко пътища омиташ?
Андрей Бели
превод: Ангел Хаджипопгеоргиев
Синя бездна са очите ти -
в душата ми завихрят своя аромат
и озаряват я открито.
Никос Политис
превод: Димитър Василев
СОНЕТ
Тъй тежко диша пролетта със гръд зелена,
пристига отдалече бурята към нас;
природата очаква всеки миг и час
гърма на мълниите - няма и стаена.
Артур Мендзижецки
превод: Георги Ангелов
Какво знае политологът?
Известни са му водещите тенденции
актуалното разположение на силите
историята на доктрините
Димитър Подвързачов
ДЕПУТАТУ
(Подражание на „Пред гумното”
из „Поля и гори” от Иван Вазов)
Ето честния работник,
ето дългите ръце!
Ето онзи благородник
с затлъстялото лице!
Матей Шопкин
Из „На този свят” (2017)
ПЕСЕННА ЛЮБОВ
На този свят
прекрасен и проклет,
дойдох с душа разтворена и чиста.
Любомир Чернев
КАРТИНА
Една превърната картина -
в неповторимо състояние…
И най-красивата градина -
създадена от отчаяние.
Венцислав Бойчев
НЕМА ЛАБАВО
Говориш ли направо,
все гледат те накриво.
А стъпиш ли накриво,
размазват те направо.
Костис Паламас
превод: Божидар Божилов
ШЕСТНАДЕСЕТГОДИШЕН БЯХ…
Шестнадесетгодишен бях,
когато влюбих се в Потула, хубавицата.
Момиченце!
Александър Пушкин
превод: Иванка Павлова
ГРОЗДЕ
За розите не съжалявам -
увехнаха през пролетта;
и гроздовете съзерцавам
с наслада: зреят в есента,
Михаил Лермонтов
превод: Василка Хинкова
11 ЮНИ 1831
1
Аз помня - към прекрасното в света
от детството си още се стремях.
Блена обичах, не реалността,
в която само мигове живях
Александър Миланов
Не искам да се върна в родния си дом,
че детството ми е оттам прогонено.
Ако се върна, детските ми спомени
към мене ще се втурнат плачешком.
Сергей Смирнов
превод: Александър Миланов
На Юрий Гагарин
От победната Ви слава
нека
този факт да бъде затъмнен…
Купихме с Наташа, мойта щерка,
двойка чучулиги този ден.
Иван Крилов
превод: Александър Миланов
ОРЕЛ И КОКОШКИ
На красоти очите му да се любуват
във ден, от слънце засиял,
Орел летял
и там, където мълнии стануват.
Людмила Снитенко
превод: Елка Няголова
ХЛЯБ
Аз питките ръжени толкоз обичах,
печеше ги нашата баба,
отгоре с картофена тънка коричка,
по-златен от мед беше хляба.
Теодозия Заривна
превод: Ваня Ангелова
***
Сияе есента като икона,
но вече си отива без следа.
И дирите й в пясъка, сезона,
ще смие в миг солената вода.
Петър Велчев
ОДА ЗА ПЛЪТТА НА ДЪРВОТО
Плът първозданно чиста на дървото
с дъха на слънце, хляб и земен сок,
ти си най-истинското вещество,
което ни е подарил сам Бог.
Мина Карагьозова
МОЛИТВА
Загрубявам по малко
сред вихъра леден на думите,
преизпълнени с гняв,
запокитени право към мене.
Фьодор Тютчев
превод: Красимир Георгиев
ЗЕМЯТА Е СРЕД ОКЕАНА ПРАГ
Земята е сред океана праг,
със сънища животът тъй обвит е;
настъпва нощ - сред грохот на вълните
стихия бие своя бряг.
Василий Жуковски
превод: Иванка Павлова
19 МАРТ 1823
Пред мен стоеше
тиха, унила.
С печал бе пълен
взорът ти, мила.
Николай Дик
превод: Иван Антонов
***
Както всички ще потъна във безлюдната бездна,
там нощта е вечно тържество.
О, когато тръгна ще е вече безполезно
във хаванчето на дните утринното рождество.
сонетен венец
Надежда Цветкова
превод: Иван Антонов
На 4.07.2019 г. Международната академия за руска словесност е удостоила Надежда Цветкова със званието “Заслужил поет на Русия”. Честито!
Янко Стефов
РОДЕН КРАЙ
Войника! Село на войници,
гнездо на българския род!
Небето ти е пълно с птици,
земята ти тежи от плод.
Кирил Назъров
Не малко време поживях, а
оставам си ентусиаст със страст.
Не малко ветрове ме вяха,
но още повече пък… гонех аз.
Мирослава Панайотова
ТРЕВИТЕ НА НОЩТА
В тревите на нощта,
в заспалата загадка,
в издъхващия молив
до синята тетрадка
Емили Дикинсън
превод: Мирослава Панайотова
67
Успехът изглежда най-сладък
на тези, които го нямат -
и ти ще усетиш нектара,
изпитваш ли истинска жажда.
Захарула Гайтанаки
превод: Мирослава Панайотова
НА РЪБА НА АСФАЛТА
Едно цвете беше отгледано
на ръба на асфалта,
мисля, че това е ценно
като всяка сълза,
Кръстьо Кръстев
ПОЕЗИЯ
Събудих се сред тишина самотна
и с дъх дори не исках да я наруша.
В блаженството единствена се крота
и там остана моята душа -
Алексей Мерзляков
превод: Красимир Георгиев
ОБИЧАШЕ МЕ ТИ
Обичаше ме ти - с теб радости бленувах
и всеки ден ме будеше възторгът нов;
изгубих те - и с щастието се сбогувах:
ах, мое щастие бе твоята любов!
Иван Дмитриев
превод: Иванка Павлова
ШАРЛАТАН
Един ден Шарлатан крещеше с пълен глас:
„Приготвил съм за вас
вълшебен прах. Насам! Купете си! Той прави
от простия умник,
Константин Батюшков
превод: Иванка Павлова
ВАКХАНКА
Всички жрици тук привлече
празникът на Еригона.
Всеки техен вой и стон
пръсна вятърът далече.
Александър Сумароков
превод: Иванка Павлова
СОНЕТ
Без да си придобил черти на образ ясен,
ти, младенецо мой, в утробата ми свит,
преди да си роден, жестоко бе убит,
осъден бе на смърт от този свят ужасен.
Василий Тредиаковски
превод: Иванка Павлова
***
Готов на всичко бе за нея този мъж,
за да изпитва тя блаженство всекичасно.
В любовния си жар целуваше я страстно,
а тя, невярната, не го спря ни веднъж.
Драгомир Шопов
САМ
Проскърцва тишината. Някой влезе.
Какъв е той, защо сега е тук?
Ще седне ли на моята трапеза?
Не съм ли аз това? Или е друг?
Иван Ненов
РАЗДЯЛА
Под шипката, с бодли на всеки клон,
бе цъфнала самотна теменуга.
Дори да сторех най-дълбок поклон,
аз аромата нямаше без друго
Ваня Ангелова
ДАЛМАЦИЯ
На Валерио Орлич
Далмация - дихание и обич,
небе в очите, чуден лазурит,
поезия от Петър Канавелич,
сияещ бисер, перлен маргарит…
Стилиян Чилингиров
Шепот от нивя класили,
ек от гордия Балкан,
родни звуци, вий сте мили
нам и в труд, и в люта бран.
Михаил Лермонтов
превод: Николай Тодоров
КОРАБ
Самотен кораб се белее,
морето вредом е в тъма…
Какво далечно той милее,
какво го чака у дома?
Андрей Бели
превод: Николай Тодоров
ТРЕВОГА
1
Все работа до изнемога -
извозваха пшеница, ръж.
Сърцето тръпнеше с тревога
Осип Манделщам
превод: Николай Тодоров
***
Не, никога и никому не бях съвременник -
подобна почит не приляга мен.
О, как противен ми е тоз съименник -
бе друг, различно бе скроен.
Иван Николов
Нагазил в занаята като в терра
инкогнита,
между катран и мед,
това е братко, фоторепортера:
Ристо Василевски
превод: Елка Няголова
Сякаш сам Господ й даде душа,
сякаш са бдели над нея пророците,
докато смесваше мама
солта със брашно и вода,
Сергей Есенин
превод: Николай Тодоров
ПЕСЕН ЗА КУЧЕТО
Утро в плевня с ръж огражда
златна слама - в този кът
кучка кученца си ражда -
седем рижи те скимтят.
Инокентий Аненски
превод: Николай Тодоров
ОКТОМВРИЙСКИ МИТ
Тъгувам, чезне цялата ми мощ.
И в стъпки на слепец се пак заслушвам:
над мене крачи той по цяла нощ -
и в стряхата се спъва, и на суша.
Петър Андасаров
АДРЕС
Не ме очаквай повече, недей
да предизвикваш чувствата ми.
Под знака на послушните живей,
върти се в орбитата на бездушните.
Борис Йоцов
ЗА ЕДНА
През много вечери приютни и смирени,
когато легне здрач и ведра тишина
и лумнат спомени за дните изживени, -
аз често с тиха жал си спомням за една.
Виолета Бончева
***
Любоя - такава дума има
отворените гласни в нея
са като същинска паст
на дупка във морето
Никола Ракитин
ИЗ „МОРСКО ЛЯТО”
МОРСКИЯТ ГРАД
Къщите му слизат до брега
и по него вили и градини,
в дългата на залива дъга
е гора от мачти и комини.
Андрей Андреев
На Надя Попова
Чета по вестниците
бомбастични,
а всъщност тъжни интервюта.
Иван Ненов
ЗАЩО?
След като всичко е продадено…
След като всичко е изядено…
След като сме най-бедни в Европата…
Таньо Клисуров
Из книгата „Мерено и немерено”(2019)
Петнадесетгодишен, при това влюбен. Съзрях за първи път моята Дулцинея на лекоатлетическата писта. Такава една миловидна, крехка и тънкокрака, почти кльощава. Но стана първа на шейсет метра, значи - почти звезда. Сестра на моя съученичка.
Слав Славов
СОКОЛ И МИШЕЛОВ
Веднъж Соколът Благороден
изпусна плячката си на земята.
От свойто благородство воден,
отмина горд,
Катя Николова
***
Онези лодки, които ни чакат на брега
разговарят с луната…
Онези стъпки, които сме оставили
ни викат да се върнем обратно…
Борис Бухчев
ОПТИМИСТИЧНО
Хора, недейте тъгува - с радост света погледнете,
грее априлското слънце, пъстър килим са цветята,
птици огласят простора, нека се радваме, нека
бъдем на Бог благодарни, че ни избра - помислете:
Денчо Владимиров
поетичен дневник
ДЕТСТВА
Мама куклите реди.
В детството си кукли не редила.
Александра Ивойлова
ВРАТИ
Тези снимки са врати
към други измерения.
Преминеш ли -
ще видиш другите стени
Маргарита Серафимова
МЪГЛЯВИНАТА АНДРОМЕДА
Когато бях дете, понякога си спомнях
незнайното.
Йосиф Йосифов
ЗНАМЕНИЕ
Немците, когато се изтегляли,
баба ми една пробита каска,
хвърлена в градината, намерила.
Григорий Петников
превод: Красимир Георгиев
ПЕСЕН
Минават ден, година, век, минава и човек,
допряни плътно, дават знак
две ябълки на мускулест чепат клонак,
Григорий Петников
превод: Георги Ангелов
Из «Пусть трудятся стихи» (1972)
*
…Само без да се откъсваме
от родната земя,
можем да се сближим с небето.
Антонин Сова
превод: Атанас Звездинов
СЛЪНЦЕТО СТРУНИ ОПЪВА
Ден за мечти е пред пролет,
празник в април е тепърва,
до хоризонта охолен
слънцето струни опъва.
Янко Стефов
БОЛКА
Влизам в двора, а вратникът легнал
като счупено птиче крило.
Зад плетнята съседите шепнат :
„Виж, на Митю момчето дошло…”
Иван Енчев
ЗАДУШНИЦА
Сълзи запалената моя свещ -
в душата и очите ми пламти.
От рехави треви и мъка чистя
най-черен гроб по бяла риза.
Славка Зашева
ГЕОДЕЗИЯ НА ВОЙНАТА
Нахлупила е каската
земята
от много град
Дулинко Дулев
А всичко е известно преди мене.
И лошото е, че и сам го знам.
Защо ви е от мен стихотворение,
щом чели сте творбите на Хайям?
Лех Ламент
превод: Ваня Ангелова
Защо бързаш толкова?
Никой няма да ти изпие реката?
Пьотр Прокопяк
превод: Ваня Ангелова
***
погледни
всяко дърво
можеш да бъдеш ти
или аз
Иван Бориславов
Сезон на бялото очакване -
неуловим и тъжен миг
в самия край на паметта ми…
Анна дьо Ноай
превод: Иван Бориславов
Ще се притисна аз с най-крепката си сила
към своя обожаем и многолик живот.
Преди смъртта за миг да ме е съкрушила,
животът ми ще лумне под слънчевия свод.
Вийви Луйк
превод: Иван Бориславов
***
Вече знаеш,
снежната тишина ме обича.
Вийви Луйк
превод: Лиана Даскалова
***
Звън. Зелена звезда под небето.
Паркът, сграбчен във плен ледовит.
И ликът на луната в пердето -
много строг и старинен на вид.
Вийви Луйк
превод: Георги Ангелов
***
Червени кленове -
тухлена катедрала
в центъра на равнината.
Аревшат Авакян
превод: Георги Ангелов
Тъжен факт:
от празния джоб
при каквито и да е обстоятелства
ни един грош не се губи.
Роберт Каня
превод: Лъчезар Селяшки
***
топъл вятър
бели конци потрепват
в ръцете на шивача
Олександър Гордон
превод: Ваня Ангелова
РОДИНА
Това е кътчето на света,
където живееш
според неговите вътрешни закони,
които не действат в нито една друга
Юзеф Ленарт
превод: Стоян Бакърджиев
На Дора Габе
Като пламък от пепел изумление плиска
паметта. Блед молив по листа жълти лази,
почти мъртъв в гърдите ми мъртвото пази:
късче смях вледенен, нежен поглед на близък,
Рамон дел Валие-Инклан
превод: Николай Тодоров
РОЗА НА ЙОВ
Всичко към смъртта отива
като към концерт.
Целият живот се смива,
докато умре!
Мигел де Унамуно
превод: Георги Ангелов
Вие и под небето на родината
живеете като в изгнание.
В мен - под небето-родина
живее моята Испания.
Захарина Тонева
СЪН
Усещам, че политам нагоре,
после черна ръка ме сграбчва
и къса крилете ми
перо по перо.
Марушка Р. Шабах
Из „Време да се обичаме” (2018)
НАМИРАМ ТЕ
Жадна идвам -
от теб да се напия.
Гладна идвам -
на теб да се наситя.
Атанас Звездинов
МОНОЛОГ НА АКВАРИУМА
Гордея се, и няма да престана,
че всъщност аз съм част от Океана.
Ограничавал бил съм свободата?
Навярно не така стоят нещата.
Красимир Власев
МИСТИКА НА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА
Родопските ливади зеленеят сочни.
Стада пасат и носят звън на чанове.
Ог туристически агенции насочени
пристигат немци, шведи, англичани…
Николай Огарьов
превод: Иванка Павлова
ПРОЛЕТ
Лежат тук-там последни преспи сняг,
белеейки се още сред полята,
и слънцето те кани в топлината
на обеда да спреш пред своя праг.
Новица Соврлич
превод: Елка Няголова
Това ни е Пътят -
нашият, сръбският.
Отдалеч се познава лесно.
Франсишко Карвальо
превод: Румен Стоянов
ГЛОБАЛИЗИРАНА КОЛЕДА
Вече никой не говори
за звездата на пастира
нито за тримата влъхви
и камилите им натоварени
Албин Цьолингер
превод: Кръстьо Станишев
ДЪЖДОВНО ЛЯТО
Къде сме?
Потъваме, сушата се скланя безкрайно,
рухваща към дъно на море. Тъмнина
Паскуал Хосе Пла-и-Белтран
превод: Александър Муратов
РОМАНС ЗА ЛИНА ОДЕНА,
УБИТА МЕЖДУ ГАДИКС И ГРАНАДА
През вратите на Гранада
кървав ручей днес изтича.
Вечер над брега му пада,
жълта и червена вечер.
Никос Карвунис
превод: Радой Ралин
Елада ни зове от върховете.
Тя вика свойте истински чада:
- Станете вий! Оръжие хванете
за нашата човешка свобода!
Димитър Петров
***
Най-нежният дъжд,
най-нежната жена,
най-нежното утро
ми се случиха веднъж
Мариана Кирова
ГОСТЕНКА
Събличам нощем грижите-доспехи,
раздвижвам аз изтръпнали криле.
И литвам над квартали оглушели,
Пробуждам плахи звуци онемели…
Баруйр Севаг
превод: Марко Марков
НЕОБЯСНИМО ЧУВСТВО
Хиляди мисли ме съпровождат до пролетта
за разни неща
до полуда.
Хуана де Ибарбуру
превод: Петър Велчев
Обичам светлината, с лъча й си играя.
И бледите искрици ме карат да се плашат.
Не е ли всеки пламък изпълнен като чаша
с топлика на душите, заскитани в безкрая?
Гурген Баренц
превод: Георги Ангелов
***
Нашите надежди
остават с нас
до последния ни дъх.
Никола Вапцаров
превод: Гурген Баренц
ПЕСНЯ
В лесной чащобе - выстрелы из мрака.
В лесной чащобе затаился враг.
…Смертельно ранен он, лежит в овраге,
И не уймётся боль его никак.
Пейо Яворов
превод: Гурген Баренц
ИЗГНАННИКИ
В горящей закатной зарнице
Алеют морские просторы;
Стихия устала беситься,
И волны рисуют узоры…
Христо Ботев
превод: Гурген Баренц
ХАДЖИ ДИМИТР
Он жив! Он жив! Там, на высоком склоне
Лежит он, весь в крови, едва заметен.
Он ранен в грудь, от боли тихо стонет;
Герой-юнец, и жизнь его в расцвете.
Александър Себежанин
превод: Елка Няголова
***
Знам, за мен е светът отреден,
а в сърцето - покой, тиха радост
и кристалният въздух студен,
тишината, и тази прохлада.
Леонид Трефолев
превод: Василка Хинкова
ТОЯЖЧИЦА
Там на Волга-река край скалистия бряг
с мъка крачат бурлак до бурлак.
С всяка крачка умората тяхна расте,
но пак пеят „Тояжчица” те.
Ян Ондруш
превод: Василка Хинкова
Трудно вода се изскубва -
тя е с корени както дъбът.
Зелена, спокойна -
вода като всяка вода.
Димаш Маседо
превод: Румен Стоянов
ЕЛЕГИЯ
Помня баща ми
да пасе звезди и самоти
в следобеди протяжни,
и майка ми
Ядвига Шивинска-Пацак
превод: Лъчезар Селяшки
***
утринно слънце
между замръзнали буци
сияят кокичета
Фьодор Тумански
превод: Василка Хинкова
ПТИЧКА
Разтворих онзи ден затвора
на пленницата своя аз
и я възвърнах на простора -
да кърши волно своя глас.
Михаил Ломоносов
превод: Красимир Георгиев
ВИЙ ЧУЙТЕ, МОЛЯ, СТАРЕЦА КАКВО СПОХОДИ
Вий чуйте, моля, стареца какво споходи,
когато кротко тръгна да се поразходи.
Магаре яхнал, а синът му тръгнал пеш,
и след недълъг през поляната вървеж
Лозан Такев
КРАЙ РОДНАТА СТРЯХА…
По Ран Босилек
Малка спретната къщурка.
Две липи отпред.
Не е дом за мижитурка,
нито тризонет…
Димитър Милов
На буков лист засвири топъл вятър,
пчелите се понасят в такт -
играят весел валс със светлината,
че свърши зимният антракт.
Дамян Францов
ЗАКЪСНЯЛО ОБЯСНЕНИЕ
На жена ми
Загърбил дъха
на лошите спомени
и поуките отчайващи на съдбата
Симеон Манолов
МИГРАЦИЯ
“Аз съм българче…” - бодро сричаше
мойто малко добро момче.
“Аз съм бъл-гар-че” - чуруликаше
даже рошавото врабче.
Галена Воротинцева
СПОМЕН ЗА СЕЛО
На Стела Иванова
Виждам му последните къщурки -
още се прегръщат като хора.
Времето им - нишчица от хурка,
паметта им - стогодишен орех.
Йовчо Савов
ВРЪБНИЦА
Нощта търкаля мрак във буре.
В просъница мъжди светлик.
Примигва слънцето и трие гурел
с неловката парола чурулик.
Янко Стефов
Весела туристическа поема
„Балкани, вдигайте се в небесата !..”
Стамат, преметнал фотоапарата,
вървеше бодро с песен на уста
и търсеше по-сенчести места.
Донка Василева
КЪСЧЕ НЕБЕ
Свят на суетност.
На вълча сполука!
Кой ли ме знае…
И кой ли ме жали?
Николай Цанкарски
Между Камен Лисец и Драгойца,
между Малък Искър и реката Златна -
Господ щедро пръснал е ръкойки
от небесната си нива необятна.
Аугущо Фредерико Шмит
превод: Румен Стоянов
ТРЪГВАНЕТО
Искам да умра нощем - прозорците отворени,
очите взрени в нощта безкрайна.
Искам да умра нощем.
Татяна Любенова
САМОТНОСТ
Бяха млади татко и мама.
С тях и Къщата беше млада.
Още дървени подове нямаше.
С черги шарени беше застлана.
Ангел Мотовски
Не ни вълнува вече надпреварата.
Не мислиме кого да изберем.
Все една и съща е попарата,
която с отвращение ядем.
Георги Хрусанов
КОПНЕЖ
Сведи се над мене,
безгрешнице-майко,
и песен любима в нощта ми запей!
Георги Райчев
На новий ден през светлите лазури
е моят път; когато заечи
през тъмна нощ ревът на лихи бури
и там съм аз; пред моите очи
Силва Капутикян
превод: Марко Марков
***
Атаката бе кратка. В плътен мрак
отмина боят пак в редицата войнишка.
И не забеляза никой как
боец без стон пръстта прие като въздишка.
Николас Гилен
превод: Петър Велчев
СКРЪБ
Животът ми е вехнеща градина.
Скръбта я стъпка като злобна фея -
не пее там онази птица синя,
която ме накара да копнея…
Рафаел Белтран Логроньо
превод: Александър Муратов
Тя пламти и в жар догаря,
нищо не я изгасява.
Не ще изгасят пожара
дъждовете и сланата.
Фьодор Сологуб
превод: Крум Йорданов
***
Суровий звук на моя стих -
печален отзвук в реч далечна,
ти скланяш се над мене вечно,
о, вдъхновение! А тих
Иван Антонов
Из „Пантеон”
БЪЛГАРСКА НИВА
На тая нива имали е много жетви,
но огънят е бил единственият й жетвар.
Засявали във нея семена и клетви,
за да поникне гняв под живата й жар.
Драгни Драгнев
БЪЛГАРИЯ
За мен България не е онази,
другата България,
както я наричат, и която
полите си развява из Европа
Светлана Йонкова
Обърка се времето. Целият свят се обърка.
Безчестникът съди, виновен се чувства невинният.
Човешката тъничка съвест прохърква предсмъртно -
и сякаш и Господ отвръща лице от светините.
Камен Васевски
ВИК И ДЪЛГ ЛИ ЛУДО МЕ ПРИШПОРВАТ?
Любезно си, Отечество! Любезно!
Аз плача днес за твоя кървав път.
Със пулс мъждукащ и с език изплезен,
на косъм си от свойта бавна смърт.
Елизавета Хапланова
превод: Елка Няголова
Ръцете смръзва северната нощ.
Душата след раздялата мъждука.
Без сили срещу този студ съм още,
но бяга надалече всичко лошо,
а новото се втурва, без да чука.
Максим Бородин
превод: Георги Ангелов
ПОЕЗИЯ
Четох,
че Аполинер
бил обичан
от Мари Лорансен.
Гегам Сарян
превод: Марко Марков
***
Ако ти и аз сме само
покрай ручея сега,
ще открадне песента ми
мигом твоята тъга.
Иванка Павлова
СЪДЕБНА ХРОНИКА
Когато фактите говорят,
и боговете мълчат.
Говорят фактите,
но с гласове различни.
Павел Боржуков-Боржи
ВЕЧНА КНИГА
В разлистената книга,
над България
звездите са изписани
с перо на птица-жар.
