Василий Лвович Пушкин [27.04 (8.05).1766, Москва - 20. 08 (1.09). 1830, пак там] е руски поет, театрал, преводач, библиофил, ерудит. А. С. Пушкин е негов племенник. Роден в семейство на богат помешчик. Получава блестящо домашно образование. През 1791-1797 г. служи в Измайловския полк в Петербург, после живее в Москва. Жени се два пъти. Печата от 1793 г. Публикува в списания “Вестник Европы”, “Дамский журнал”, “Московский телеграф”, в “Литературная газета”, в алманасите “Аониды”, “Полярная звезда” и др. издания. През 1803-1804 г. посещава Германия, Франция и Англия, където се запознава с европейски писатели. Шумна литературна слава му носи сатиричната поема “Опасният съсед” (1811). Автор на басни, стихотворни приказки, приятелски послания, романси, епиграми, мадригали, буриме и др. “Записки в стихове на Василий Лвович Пушкин” (1834) е паметник на литературния бит от началото на XIX в. През 1812 г. по време на френското нашествие живее в Нижни Новгород. След изгонването на неприятеля се връща в Москва. Член на Свободното общество на любителите на словесността, един от учредителите на Обществото на любителите на руската словесност при Московския университет. През 1822 г. в Петербург издава свои събрани стихотворения. Друга книга с негови стихове се появява посмъртно през 1835 г. Преводач на редица европейски и древни автори: Лафонтен, Флориан, Беранже, Осиан, Катул, Тибул и др. Последните му значителни произведения са незавършената му поема “Капитан Храбров” и две послания към А. С. Пушкин, както и прозаичните “Бележки за хората и обществото” - полемика с “модния романтизъм”. Погребан в гробището на Донския манастир. Съвременниците ценяли поезията му за чистота и яснотата на слога й, за остроумието и безупречния й вкус.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 39 април 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013