Пьотр Вяземски
Княз Пьотр Андреевич Вяземски (12 (23.07.) 1792, Москва - 10 (22.11.) 1878, Баден-Баден) е руски поет, литературен критик (ударението във фамилията му е на първата сричка). Член на Руската академия (1839). Произхожда от древния и влиятелен княжески род Вяземски. Син на княз Андрей Иванович Вяземски (1754-1807), наместник на Нижегород и Пенза, и княгиня Евгения Ивановна Вяземска (по баща О’Райли). Баща на литературния историк и археограф Павел Вяземски. Расте в образована и интелигентна среда. Възпитаван от чужденци-гувернанти, учи в йезуитски пансион в Петербург и в пансиона при Петербургския педагогически институт. Дебютира с поетичното «Послание до Жуковски на село» и критически статии (1808). Печата в «Московский телеграф» на Полевой. След като се дистанцира по идеологически причини от него, от 1830 г. публикува в «Литературная газета» на Делвиг и по-късно в «Современник» на Пушкин. Заедно с приятелите си - редактори на тези издания - се обявява в защита на «литературната аристокрация» срещу нападките на Булгарин, Греч и Полевой. Като млад участва в Отечествената война с Наполеон, сражава се при Бородино, изнася под огъня ранен генерал, получава орден за храброст. Започва държавната си служба в московската поземлена канцелария, после работи в колегията за външните работи. След войната с Наполеон служи в кацеларията на Н. Новосилцев във Варшава (1819-1821) и участва в съставянето на проект за руска конституция. Либералните му настроения през този период намират израз в колективна записка за освобождаването на селяните (1820) до Александър І, за което е отстранен от служба и е в немилост, живее в Москва, занимава се с литература, а през 1827-1829 г. пребивава в село Мешчерско, Саратовска губерния. От 1830 г. отново е на служба, по това време трайно преодолява младежкия си либерализъм. Работи в министерството на финансите - отначало като чиновник в департамента за външна търговия, после е негов вицедиректор, управляващ банка и накрая член на съвета на министъра. През 1836 г. представя на министъра на народното просвещение С. С. Уваров доклад, в който призовава за борба с “черната шайка на разрушителите”. При Александър ІІ достига висши постове, звания и положение. През 1855-1858 г. е заместник-министър на народната просвета, а през 1856-1858 г. ръководи Главно управление на цензурата. В оставка от 1858 г. От 1863 г. живее почти постоянно зад граница. Умира като убеден консерватор. Отличавал се е с находчивост и остроумие, с необикновена преданост към литературата. Приятел и съмишленик на Пушкин, взема участие в съдбата му до самата смърт на на поета. Близък приятел с писателите Карамзин, Дмитриев, Батюшков, Жуковски и Баратински. След смъртта на Пушкин почти прекратява публичната си литературна дейност, отнасяйки се с дълбоко презрение към новите демократични течения в художествената литература и критиката. Особено предизвикват негодуванието му Белински и неговата школа. Вече възрастен, Вяземски пише ярки патриотични статии («Писма на руския ветеран», 1865). Погребан е в Александро-Невската лавра в Санкт Петербург. Автор на многобройни послания, стихове «по повод», епиграми, басни, мадригали, както и проза - например и досега неизгубилата значението си книга за Фонвизин (написана - 1830 г., публикувана - 1848 г.), високо оценена от Гогол, трудове за Державин, Озеров, Дмитриев. Спомените му са събрани в т.нар. „Стар бележник”, автор и на статии-монографии за починали писатели, които са му били близки. Събраните му съчинения обхващат 12 тома. Кореспонденцията му с А. И. Тургенев е издадена в 4 тома.
Публикации:
Поезия:
РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 39 април 2012
ЧЕРНИ ОЧИ/ превод: Александър Миланов/ брой 42 юли 2012
ВИЕЛИЦА/ превод: Янко Димов/ брой 51 май 2013
ДВА ЩИГЛЕЦА/ превод: Красимир Машев/ брой 75 юли 2015
ЖИВОТЪТ В СТАРОСТТА НИ…/ превод: Татяна Любенова/ брой 75 юли 2015
ЕЗИК И ЗЪБИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 75 юли 2015
За Пьотр Вяземски:
