Александър Ефимович Измайлов (14.04.1779 - 16.01.1831) наред с Иван Крилов и Иван Дмитриев е един от най-големите руски баснописци на XIX в. Романист и журналист. Роден в бедно дворянско семейство в град Владимир. Завършва кадетски корпус, после служи в министерство на финансите от 1797 г. до 1825 г. През 1799-1901 г. се появява нравствено-сатиричният му роман “Евгений, или Пагубните последици на лошото възпитание”. Автор на повестите “Бедната Маша” (1801) и “Ибрахим и Осман” (1806). Член от 1802 г. на Свободното общество на любителите на словесността, от 1807 - негов секретар, през 1812 г. редактира издаваното от Обществото сп. “Санкт-петербургский вестник”, от 1816 г. до 1825 г. е председател на Обществото. През 1809-1810 г. заедно с Бенитцки издава сп. “Цветник”. Първия си сборник “Басни и приказки” издава през 1814 г., басните му после се преиздават постоянно (1816, 1821, 1826). Издава “Нови басни” (1817) и том с проза (1826). Редактира и издава списанията “Сын отечества” (1817) и “Благонамеренный” (1818-1826), както и алманаха “Календарь Муз” (1826-1827). В последните си години преживява материални затруднения, за кратко е вицегубернатор на Твер (1826) и Архангелск (1828), накрая преподава словесност в Пажеския корпус, в оставка от 1830 г. Умира в голяма бедност. Събраните му съчинения са издадени през 1849 г. (2 ч.) и през 1891 г. в 3 ч.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 39 април 2012

ЕПИГРАМИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 41 юни 2012

КОТКА, ПРЕВЪРНАТА В ЖЕНА/ превод: Красимир Машев/ брой 57 декември 2013