Антон Антонович Делвиг [6 (17). 08. 1798, Москва - 14. (26). 01. 1831, Петербург] е руски поет, критик, журналист, виден литературен деятел от Пушкинската плеяда, барон. Немец по баща, но не знае немски. Произхожда от порусения немски род на бароните Делвиг, потомци на рицари-мечоносци. Син на генерал-майор. Майка му Любов Матвеевна Красилникова е внучка на руски учен-астроном. Учи в частен пансион, а от 1811 г. - в царскоселския лицей заедно с Пушкин, един от най-близките му приятели. По-късно приятел на Баратински и Плетньов. Делвиг е първият, който още в лицея обявява Пушкин за поетичен наследник на Державин и начело на новото поетично движение. Служи в департамента за минно дело, в министерството на финансите, от 1820 г. - помощник-библиотекар в Публичната библиотека под началството на Крилов, а от 1825 г. - чиновник за специални поръчения при министерството на вътрешните работи. Не споделя идеите на декабристите и по-късно осъжда 14 декември. Пише стихове от лицейските си години. Дебютира в печата с патриотичната ода “При превземането на Париж” във “Вестник Европы” през 1814 г. Активно участва в лицейските ръкописни списания. Публикува стихове в различни списания “Российский Музеум”, “Новости литературы”, “Благонамеренный”, “Невский Зритель”, “Труды Общества любителей российской словесности”) и алманаси (”Полярная Звезда”). От 1825 г. издава ежегодния алманах “Северные цветы”, където участват Пушкин, Жуковски, Крилов, Гнедич, Вяземски, Баратински, Иван Козлов и др.; през същата година се жени за София Михайловна Салтикова, домът им в столицата се превръща в един от най-добрите литературни салони на епохата - посещават го Пушкин, Жуковски, Баратински, Мицкевич, Язиков, Плетньов, княз Вяземски, Гнедич. Издава през 1829 г. и 1830 г. два броя на алманаха “Подснежник”. От януари 1830 г. издава с Пушкин и Вяземски “Литературная газета”, в която Делвиг се изявява като критик и полемист. В критическите си статии се обявява против „търговската литература”, и тази, ориентирана към вкусовете на невзискателния читател, отстоява високите естетически критерии, утвърждава принципите на литературната школа на Пушкин. По настояване и доноси на Булгарин е отстранен от вестника, а самото издание е спряно през 1830 г. за публикувано четиристишие за юлските събития във Франция. Извънредно грубото отношение на Бекендорф, извикал поета за обяснение, става причина за болестта и ранната смърт на Делвиг. “Литературная Газета” след смъртта му залинява, но споменът за нея не изчезва, и Пушкин пренася нейните традиции в своя “Современник”. Оставя около 170 стихотворения. Виртуоз на формата, той е един от първите, които въвеждат сонета в руската поезия. Пише идилии, високо ценени от Пушкин, „руски песни” - писани по образеца на народните песни, оди, елегии, послания, лирика, романси. Някои от песните му оказват голямо влияние на поетичното творчество на Колцов. По повечето от тях създават музика Глинка, Даргомижски, Варламов, Алябиев и др. Други негови стихове, откъснали се от литературните си корени, и сега се ползват с широка известност (”Ах, ты, ночь ли, ноченька”, “Не осенний мелкий дождичек”, и др.). Поезията му е високо оценяван от съвременниците. Сред руските поети Делвиг е един от най-добрите познавачи и литературни интерпретатори на народната лирическа песен. Приживе издава единствен сборник със стихове, наречен „Съчинения” (1829). След смъртта си на 32 г. е погребан в Александро-Невската лавра.Творчеството му се вписва органично в националната поетична традиция.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 39 април 2012

ТИХ ЖИВОТ/ превод: Димитър Горсов/ брой 46 декември 2012

РОМАНС/ превод: Александър Миланов/ брой 46 декември 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

РУСКА ПЕСЕН/ превод: Татяна Любенова/ брой 69 януари 2015

РОМАНС/ превод: Иван Антонов/ брой 109 септември 2018

КЪМ ГЪЛЪБИЦАТА/ превод: Иванка Павлова/ брой 114 февруари 2019

За Антон Делвик:

КЪМ БАРОН А. А. ДЕЛВИГ/ автор: Николай Гнедич/ брой 39 април 2012