Константин Батюшков
Константин Николаевич Батюшков [18. (29). 05.1787, Вологда - 7 (19). 07.1855, пак там] е руски поет и прозаик, считан за непосредствен предшественик и литературен учител на Пушкин. Роден в стар, неособено богат дворянски двор. Прекарва детството си в родовото село Даниловско, Бежецка околия, Новгородска губерния. Учи в петергбурските френски пансиони на Жакино и Триполи (1797-1802), без да завърши. Посвещава се на литературата. Дебютира със стихове през 1805 г. В периода 1807-1809 г. воюва, участва в пруския поход (1807), където е тежко ранен; сражава се и във войната с Швеция (1808-1809). Пиша проза: („Откъси от писма на руския офицер за Финландия”, „Похвално слово за съня”, „Опит в проза”, „Предслава и Добриня”). Сред тях се откроява очеркът му „Разходка из Москва” (1811, публ. в 1867 г.), където представя редица живи реалистични картини от бита на Москва преди опожаряването й. През 1810 г. се заселва в Москва и се сближава с княз П. А. Вяземски, И. М. Муравьов-Апостол, В. Л. Пушкин. От 1812 г. служи в Публичната Библиотека в Петербург. През 1813-1814 г. участва в задграничния поход на руската армия срещу Наполеон - в Лайпцигската „битка на народите” (4.Х.1813), както и при превземането на Париж. Създава „военни” прозаични очерци, които предшестват „военните разкази” на Лев Толстой. След завръщането си в Русия, през 1814-1817 г. както и преди, води скиталчески живот: Петербург, Хантоново, Каменец Подолски, Москва. По това време се отказва от сатиричното изобразяване на действителността, преосмисля съдържанието на дотогавашната си „лека поезия”, в творчеството му зазвучават трагични мотиви, темата за конфликта между поета и действителността. Задочно е приет за член на обществото „Арзамас”. Гнедич издава книгата му „Опити в стихове и проза” (1817) в 2 т. - проза и поезия. После съчиненията му са издавани през 1834, 1850, 1887, 1890 г. Автор на елегии (наричан е „руският Тибул”), сатири, епиграми, очерци, преводи, литературно-теоретични разсъждения, изследвания за писатели, преводи на Тибул и гръцка антология. Дава висока оценка на творчеството на Крилов. Пътува до Италия като чиновник при неаполитанската мисия (1819), но през 1821 г. прекъсва работата си и заминава за Германия, на следващата година се връща в родината с неизлечимо психическо заболяване. Прави няколко опита за самоубийство. Въпреки грижите на роднини и приятели (Муравьови, Жуковски, Вяземски и др.), лечението в най-добрите клиники, посещенията в Крим, Кавказ, Батюшков не успява да се върне към нормалния живот. Последните си години прекарва при роднини във Вологда. От произведенията му от последния период до нас са достигнали само фрагменти; голяма част е унищожена от поета в припадък на болестта; някои са останали каато замисли („Русалка” - поема в руски дух, обобщаващ труд по история на руската словесност и др.). Най-ценни от стигналите до нас са антологичните му стихотворения, объединени в два цикъла: „Из гръцката антология” (1818) и „Подражания на древните” (1821). Умира от тифозна треска и е погребан в Спасо-Прилуцкия манастир до града.
Публикации:
Поезия:
РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 39 април 2012
МОЯТ ГЕНИЙ/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 42 юли 2012
ЕЛЕГИЯ/ превод: Димитър Горсов/ брой 42 юли 2012
РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013
КЪМ ДАШКОВ/ превод: Янко Димов/ брой 51 май 2013
ИМА НАСЛАДА И В ГОРИТЕ ДИВИ…/ превод: Татяна Любенова/ брой 77 октомври 2015
НАВСЯКЪДЕ ТРЕЩИ…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 92 февруари 2017
ВАКХАНКА/ превод: Иванка Павлова/ брой 119 юли 2019
КОМЕНТАРИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 144 януари 2022
Проза:
Публицистика:
НЕЩИЧКО ЗА ПОЕТА И ЗА ПОЕЗИЯТА/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 92 февруари 2017
За Константин Батюшков:
