Алексей Мерзляков
Алексей Фьодорович Мерзляков, руски поет, критик, теоретик на изкуството, педагог, преводач, оратор (17. (28 н. с.) 03.1778 - 26. (7. 08. н. с.) 07.1830) е роден в град Далматово, Пермска провинция, Казанска губерния в търговско семейство. Учи в Пермското народно училище. Благодарение на успеха на първото му стихотворение, публикувано в “Руски магазин”(1792 г.), младият поет продължава в гимназията при Московския университет, с който се свързва после целия му живот. След като завършва университета със златен медал (1795-1799) остава като преподавател в Катедрата по руско красноречие, стихотворство и език, а от 1817 г. до 1830 година е декан на факултета. Професор в Московския университет. Участва в създаденото към университета “Приятелско литературно общество”(1801), където се определя и интересът му към гражданската лирика, фолклора и проблематиката на народната поезия. В начале 1812 г. Мерзляков открива поредица от публични лекции, събрали цвета на литературното и аристократично общество. Прекъснати от нашествието на Наполеона, лекциите са възобновени през 1816 г. Сред слушателите и учениците му са П. Вяземски. Ф. Тютчев, М. Лермонтов. През 1815 г. издавал списание „Амфион”, в което участват Жуковски, Батюшков, Вяземски, Денис Давидов и др. От 1821 до 1828 г. е най-дейният член на „Обществото на любителите на руската словесност” при Московския университет. Литературното наследство на Мерзляков включва оригинални и преводни стихотворения, песни и романси, статии и трактати. Изразява патриотичните и религиозни чувства на руския народ. Пише песни и романси през целия си живот, като по-голямата част от тях са създанени до 1812 година. Много от песните му са написани в сътрудничество с композитора Д.Н.Кашин, а са изпяти от певицата Е.Сандунова. По-късно по текстовете на Мерзляков пишат музика А. Варламов, А. Гурильов, Т. Жучковски, И. Литандер и други композитори. От песните му, популярни от първата половина на ХІХ век, са се съхранили в съвременния устен репертоар “Ах, что ж ты, голубчик…” и особено - “Среди долины ровныя…”. Според очевидци, плакал от радост при прочита на „Кавказки пленник” на Пушкин. Давал домашни уроци по словесност на Лермонтов. В творчеството си е предшественик на Колцов. Активен преводач на римски и древногръцки поети, най-добрите му преводи са „Еклоги” на Вегилий и Теокрит. Умира на 52 г. от холера в Москва. Изразявайки признателността си към своя учител, студентите носят на ръце ковчега му до Ваганково. Произведенията му били преведени на всички европейски езици.
Публикации:
Поезия:
ПЕСЕН/ превод: Татяна Любенова/ брой 38 март 2012
РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 39 април 2012
