Николай Иванович Гнедич [2(13).02.1784, Полтава - 3(15).02.1833, Петербург] е руски поет и известен преводач на „Илиада” на Омир. Рано изгубва родителите си - потомци на старинен казашки дворянски род. Като дете боледува от едра шарка, която осакатява лицето му, но и е причина да изгуби дясното си око. Отначало учи в Полтавската семинария, после завършва Харковския колегиум (1800) и учи 3 г. Московския университет, където се запознава с римската и гръцка литература, играе в университетския театър. В края на 1802 г. се премества от Москва в столицата Петербург, без да завърши университетския курс, там издава две преводни пиеси - „Абюфар, или Арабското семейство” на френския драматург Дюсис и „Заговорът на Фиеско от Генуа” на Шилер (1802-1803), както и собствен роман за испанския живот, изпълнен със злодейства и приключения - „Дон Корадо де Херера, или Дух на отмъщение и варварства на испанците”. В Петербург се сближава с кръга на Державин (1807), служи като писар в департамента на министерството на народното просвещение. Благодарение на подкрепата на граф Строганов, през 1811 г. е избран за член на руската академия и назначен за библиотекар в Публичната библиотека (1811), където работи до 1837 г., живеейки в съседство и приятелство с Крилов. Преработва трагедията „Крал Лир” на Шекспир, превежда „Танкред” на Волтер (1810) и народни новогръцки песни, създава идилиите „Жени от Сиракуза”, „Рибари”, лирични произведения като „Перуанец към испанец”, „Красотата на Осиан”, „На гроба на майка ми”, „Към приятеля” и др. Интересът към гражданската и героична поезия се съединява в собственото му творчество и преводите му с интереса към народното изкуство. Славата идва при Гнедич с прочутия му превод на „Илиада” (1829), извършван в продължение на 20 години. В резултат на дълги търсения той разбира Омир като народен поет на Древна Гърция, като поет на обществено-националната тема. Това му убеждение се затвърждава по време и след Отечествената война от 1812 г., когато чувствата и понятията народност, патриотизъм, граждански дълг, възпитание на младите в духа на националните традиции, самобитност на литературата са изведени на първи план и придобиват политическо звучене. Преводът му на „Илиада” е горещо приветстван от най-добрите руски писатели, сред които на първо място - Пушкин. След този превод Гнедич издава сборник със стихове (1832). В него са включени 77 произведения, написани през последните години от живота му. Усиленият труд подкопава здравето му и той умира на 3.02. 1833 г. Погребан е в новото гробище на Александро-Невския манастир, редом до Крилов. Гнедич влиза в историята на руската култура с гражданската си лирика и превода на „Илиада”. „Преводът на „Илиада” - пише Белински, е епоха в нашата литература, и ще дойде време, когато „Илиада”-та на Гнедич ще бъде настолна книга на всеки образован човек”.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 39 април 2012