Александр Петрович Бенитцки (Беницки, Бенитски) (1780-30.11.1809), руски поет, е роден в обедняло дворянско семейство. Завършва (1797-1798) частния пансион на професора по философия в Московския университет Шаден. Служи като унтерофицер в хусарски полк (1799-1803), от 1803 г. - в оставка; от 1804 г. работи като преводач в Комисията по съставяне на закони (в Петербург). Печата от 1805 г. („Журнал российской словесности”). Активен участник в Свободното общество (приет в 1806 г. като кореспондент, в 1807 - за действителен член). През 1807 г. издава алманаха „Талия”, където помества около тридесет свои стихотворения и две „източни” повести „Ибрахим, или Великодушният” и „Бедуин”. От 1809 г. е един от издателите и авторите на месечното сп. „Цветник”, издаван заедно с Александър Измайлов. В него участват Гнедич, Батюшков и др. Умира от скоротечна туберкулоза. Научавайки за смъртта му Батюшков пише: „Големи дарования, рядък, светъл ум”, а Греч отбелязва: „Преждевременната му смърт лиши Русия от прекрасна надежда”. В творчеството си развива морално-философската проблематика.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 39 април 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013